Определение № 959 от 07.04.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 959 гр. София, 07.04.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20241000501532 по описа за 2024 година

Производство по чл.248 ал.3 ГПК вр.чл.38 ал.2 ЗА.

Производството по делото е образувано по подадена молба от ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК 831830482 за изменение на решението от 03.12.2024г. постановено по гр.д.№ 1532/24г. по описа на САС, ГО, 14 състав, в частта за разноските, присъдени на основание чл.38 ЗА вр. чл.78, ал.1 ГПК в полза на адв. П. Д. - адвокатско възнаграждение в размер на по 4940 лева с ДДС, за двете съдебни инстанции.

Решението е било надлежно съобщено на страната на 12.12.2024г.

Молбата е депозирана на 17.12.2024г., т.е. преди изтичане на преклузивния срок за обжалване на същото.

Молителят ЗД „Бул Инс” АД твърди, че за да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за оказана „безплатна правна помощ”, следва да е представен договор за правна помощ от адвокатски кочан, което е изискване за доказване на сторените разноски според т.р. № 6/2012г. т. 1, чл. 36 ал. 2 ЗА и чл. 1 НМРАВ, както и да се посочат причините поради, които се оказва „безплатна правна помощ”. Изтъква факта, че оказването на „безплатна правна помощ” е изключение предвидено в закона и такава се оказва при наличието на определени предпоставки. В този случай не е достатъчно просто заявление между страните по договора за правна помощ, че тя е такава, а и да се посочат причините и основанието за оказването й.

Твърди, че в конкретния случай не е имало основание за оказване на „безплатна правна помощ”, нито по делото са представени доказателства да е налице такова основание, което да е от предпоставките, визирани в чл. 38 ал. 1 ЗА. Оказването на безплатна правна помощ не може да е произволно, защото просто така са решили да се договорят адвокатът и клиента, то трябва да е мотивирано от определени причини, изрично визирани в закона. Така да се каже това е каузален договор, а в случая липсва типичната законово предвидена кауза.

1

Счита, че в гражданския процес разпоредбата на чл. 38 ал. 1 т. 2 ЗА, следва да се тълкува систематически с разпоредбата на чл. 94 ГПК. След като в гражданския процес съдът преценява на база представени пред него доказателства, дали страна в процеса има право на правна помощ и да бъде оказана безплатна такава, от назначен по делото служебно адвокат, то и при заявена претенция от страна по делото за оказана „безплатна правна помощ”, от изрично упълномощен от страната адвокат, също следва да бъдат доказани и проверени предпоставките за това. Не следва де се допуска присъждане на възнаграждения за оказана безплатна правна помощ, само на база декларираното в договора за правна помощ между адвоката и страната, която представлява. В решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 и С-438/22 от 25.01.2024 г., е установено, че подобна правна уредба е в състояние да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на чл.101, § 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Следователно, всеки съд следва да прецени дали уредбата с посоченото съдържание отговаря на легитимни цели и дали наложеното с нея ограничение е необходимо за постигане на тези цели.

Намира, че в конкретния случай, предвид извършените от адвоката действия по делото, включително необходимата правна квалификация за извършване на тези действия, и за гарантиране на правото на страната на адвокатска защита, възнаграждението, което е присъдено в полза на адв. Д., е несъответно и прекомерно високо. Всъщност, такова възнаграждение не следва да му се дължи или не в такива стойности, предвид фактическата и правна сложност на делото, което включва само едно проведено съдебно заседание и оспорване на решението на първата съдебна инстанция само относно размера на дължимите обезщетения. Освен това, Съдът не е ограничен от минималните размери, установени в Наредба № 1/2004 г., тъй като съгласно решението на Съда на Европейския съюз от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 и С-438/22 от 25.01.2024 г., подобна правна уредба може да ограничи конкуренцията и следва да се прилага само при наличие на легитимни цели. В случая съдът следва да вземе предвид фактическата и правна сложност на делото, които не обосновават присъждане на адвокатски хонорар в размер от 4940 лв., като с оглед на действителната степен на сложност и фактическата активност, този хонорар е значително завишен.

Ответникът по молбата оспорва същата и моли съда да я остави без уважение. Посочва, че в о.с.з. на 21.11.2024 г. представен списък на разноските по смисъла на чл. 80 ГПК, в който е посочено, че претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал.1, т.2 ЗА във връзка с чл.7, ал.2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения съобразно въведения материален интерес за всеки един от ищците. Твърди, че адвокатите имат право да предоставят безплатна адвокатска помощ на лицата описани в чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв., като съответно е представен и Договор за правна помощ за въззивно производство, в който е посочено, като основание сключване на Договора - чл. 38, ал. 2 във вр. с ал.1, т.2 ЗА.

Съгласно съдебна практика съдът определя размера на дължимия адвокатски хонорар 2 съгласно чл. 7, ал. 2, вр. чл. 2, ал. 5 от Наредба №1 от 9 Юли 2004г. върху материалния размер в диспозитива на решението. Договорът за правна защита и съдействие между ищците, в качеството им на доверители, и техния процесуален представител по делото, в качеството на довереник, е сключен и влязъл в сила след 08.11.2022 г. - датата за влизане в сила новата редакция на НМРАВ.

Компетентността на СЕС е ограничена, до тълкуване и прогласяване на невалидност на съюзна правна норма, т.е. СЕС няма как да прогласи за нищожна Наредбата, доколкото няма компетентност по ДФЕС да стори това. Компетентността му е ограничена само и единствено до тълкуване и прогласяване на невалидност на съюзна правна норма. Видно от самото решение, на което се позовава и процесуалния представител на молителя разпоредбата трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на тази разпоредба, националният съд може да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение.

Възнаграждението трябва да бъде „справедливо и обосновано", а в конкретния случай то е справедливо, има изложени мотиви, защо съдът приема същото за обосновано. Съдът следва да определи възнаграждение в пълен размер, а ако прецени впоследствие, че делото не е с фактическа и правна сложност да определи възнаграждение, съобразно чл.47, ал.6, изр. поел, от ГПК. При определяне обаче на фактическата и правна сложност, съдът следва да съобрази и какъв е коефициентът на натовареност за конкретното дело, защото не може едно дело да е с коефициент 5 за натовареност, а същевременно да се твърди, че не е фактически и правно сложно, доколкото това би било обективно противоречие - делото ще се определи като такова без фактическа и правна сложност, но за решаващия състав с коефициент за найвисока натовареност. В настоящата хипотеза Наредбата следва да бъде прилагана, независимо от постановеното Решение на СЕС.

Съгласно разпоредбата на чл. 248 ал.1 от ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо- в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните, може да допълни или измени постановеното решение в частта за разноските.

На 03.12.2024г. е постановено решение, с което е отменено решение № 38 от 26.03.2024г., постановено по т.д. № 176/2023г. по описа на СОС, ТО, V състав, в обжалваната осъдителна част единствено по отношение на ищцата М. Т. Я. за разликата над 25 000 лв. до 35 000 лв., д.т. и разноските, като вместо това е отхвърлен предявения от М. Т. Я., ЕГН **********, от гр. ***, бул. „***“ № **, бл.**, вх.*, ет.*, ап.* срещу ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482, иск за заплащане разликата над 25 000 лв./двадесет и пет хиляди лева/ до 35 000 лв./тридесет и пет хиляди лева/, обезщетение за причинени неимуществени вреди - болки и страдания от счупване на гръдната кост, без разместване на фрагментите и фисура/пукване/ на трето ребро вдясно, както и претърпян психически стрес вследствие ПТП, настъпило на 08.05.2023г., около 16.40ч. в „Петрохански проход“ на път ІІ-81, при км. 37+600, в 3 землището на община Годеч, по вина на л.а., марка „Фолксваген“, модел „Голф“ рег. № ********, управляван от нейния съпруг Б. С. В., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.06.2023г. до окончателното й заплащане, като неоснователен в тази част.

В останалата обжалвана част решение № 38 от 26.03.2024 г., постановено по т.д. № 176/2023г. по описа на СОС, ТО, V състав е потвърдено т.е. в частта, с която на Б. Б. В., действащ чрез своята майка и законен представител М. Т. Я., е присъдена сумата от 5000 лева /пет хиляди лв./, обезщетение за причинени неимуществени вреди - болки и страдания от контузия на корема с охлузване на предната коремна стена в долната му част вдясно, както и претърпян психически стрес от същото ПТП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.06.2023г. до окончателното й заплащане, като искът е отхвърлен като неоснователен за остатъка до пълния предявен размер от 10 000 лева /десет хиляди лв./.

Както и в полза на Л. Б. В., действаща чрез своята майка и законен представител М. Т. Я., е присъдена сумата от 5000 лева /пет хиляди лв./, съставляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди - болки и страдания от контузия на корема, дясната ключица и гърба, както и претърпян психически стрес вследствие участието й в ПТП, настъпило на 08.05.2023г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21.06.2023г. до окончателното й заплащане, като искът е отхвърлен като неоснователен за остатъка до пълния предявен размер от 10 000 лева /десет хиляди лв./.

Жалбоподателят-ответник ЗД „Бул Инс“ АД оспорва решението в неговата осъдителна част, в частите му, с които е присъдено обезщетение за неимуществени вреди на М. Т. Я. за разликата над сумата от 5 000 лв. до присъдените 35 000 лв., а по отношение на децата Б. Б.

В. и Л. Б. В., двамата действащи чрез своята майка и законен представител М. Т. Я. – за разликата над сумата от по 1000 лв. за всеки един от тях до присъдените им с решението по 5000 лв.,

Обжалваем интерес пред САС е от общо 38 000 лв., като жалбата е частично основателна до 10 000 лв., тъй като е намалено обезщетението за майката до 25 000 лв.

Настоящата съдебна инстанция намира, че молбата е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение по следните съображения:

Видно от представения договор за правна помощ от 7.03.2024г. /л.300/, сключен между ищците и адв.П. Б. Д., същият е за оказване на осн.чл.38 ал.1 т.2 ЗА на безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство, поради което на осн. чл.38, ал.2 ЗА съдът следва да определи размер на адвокатското възнаграждение съобр. правилата на чл.7, ал.2, т.3 и т.4 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - в размер на общо 4940 лева за тримата представлявани, с вкл.ДДС, съобразно мотивите погоре./за майката са присъдени 25 000 лв. И по 5000 лв. За всяко дете/ В определение № 163 от 13.06.2016 г. по ч.гр. д. № 2266/2016 г. на І г.о. на ВКС и в посоченото в него определение № 515/02.10.2015 г. по ч.т.д. № 2340/2015 г. на тричленен 4 състав на І т.о. е прието, че ако наличието на съответната хипотеза по чл. 38 ЗА не се оспорва, съдът следва да присъди на процесуалния представител съответното възнаграждение, като достатъчно доказателство за осъществявано безплатно процесуално представителство представляват изричните съвпадащи волеизявления на страните по упълномощителната сделка, доколкото законът не установява изискване за писмена форма за действителност на договора за адвокатска услуга. Договарянето на осъществяваната от адвоката правна помощ като безплатна не се презюмира и следва да бъде установено от данните по делото, но изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза. В този случай нарочно доказване на предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ в основното производство по делото не е необходимо да се провежда. Ако обаче противната страна твърди, че предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ не са налице и че страните по договора за адвокатска услуга са договорили предоставяне на адвокатска помощ без насрещно заплащане по други съображения, различни от посочените в чл. 38 ЗА, тя следва да представи доказателства в подкрепа на това свое твърдение в производството по чл. 248 ГПК като опровергае наличието на поддържаното основание.