Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 235 от 22.05.2026, Районен съд - Перник

Съд
Районен съд - Перник
Дело
Административно наказателно дело 293/2026
Вид
Решение № 235
Подписан
22.05.2026
В сила
23.06.2026
Състав
Кристиан Димитров Колев

Цитирани разпоредби

  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 61, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 2, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 165, ал. 2, т. 6 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 182, ал. 1, т. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 182, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • § 6, т. 33 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 235 гр. Перник, 22.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кристиан Д. Колев при участието на секретаря Даниела Бл. Иванова като разгледа докладваното от Кристиан Д. Колев Административно наказателно дело № 20261720200293 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш серия К № 10058796 за налагане на глоба за нарушение, установено с АТСС ARH CAM S1 № 120cc88, издаден от ОД на МВР – Перник, с който на основание чл. 189, ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 4 вр. ал.

1, т. 2 от ЗДвП на В. А. Г., ЕГН ********** е наложено административно наказание – глоба в размер на 100 лева за извършено нарушение по чл. 21, ал.

1 от ЗДвП, изразяващо се в превишаване на разрешената скорост в населено място с 19 км/ч, извършено в условията на повторност.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява. С жалбата оспорва материалната законосъобразност на електронния фиш, като твърди, че за превишение от 19 км/ч приложимата санкция е в размер на 50 лева по чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и че не са налице условията за повторност, поради което моли електронният фиш да бъде отменен.

Ответникът по жалбата, редовно призован, не се представлява. С административнонаказателната преписка изразява становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени 1 доказателства, намира за установено следното:

Жалбата е допустима и следва да бъде разгледана. По основателността на жалбата съдът съобрази следното:

От ОДМВР – Перник е издаден Електронен фиш серия К № 10058796 от 02.12.2024 г., с който на основание чл. 189, ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 от ЗДвП на В. А. Г. е наложено административно наказание – глоба в размер на 100 лева за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Електронният фиш е издаден за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 № 120cc88 и с отчетен толеранс от – 3 км/ч в полза на водача – МПС „Дачия Джогер“, вид лек автомобил, с регистрационен номер ********, като съгласно електронния фиш е установено извършено нарушение за превишена скорост – при разрешена стойност на скоростта 50 км/ч е установена стойност на скоростта 69 км/ч, съответно превишената стойност на скоростта е 19 км/ч.

Нарушението е установено на 13.11.2024 г. в 15:10 часа в гр. Перник, път II-63 км 4+100 след Градински център, при ограничение на скоростта, валидно за населено място. В електронния фиш е посочено, че нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ серия К № 7556720, влязъл в сила на 13.09.2024 г. От приложената по делото справка за собственост на МПС се установява, че процесният автомобил е собственост на жалбоподателя В. А. Г..

По делото са приложени снимков материал към електронния фиш, протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, както и протокол от извършена метрологична проверка на използваното техническо средство.

Горната фактическа обстановка се установява по категоричен начин от приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства, които съдът кредитира като непротиворечиви и взаимнодопълващи се.

При така приетото за установено от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

Процесният електронен фиш е издаден от компетентен орган, като съдът намира възражението на жалбоподателя в тази връзка за неоснователно.

Съгласно чл. 61, ал. 3 от ЗАНН „Наказващият орган или учреждението, или 2 организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, т. 4, може да се призовава чрез посочения по делото електронен адрес. Електронното съобщение се смята за връчено, когато адресатът изпрати потвърждение за получаването му чрез обратно електронно съобщение, активиране на електронна препратка или изтеглянето му от информационната система на компетентната администрация.“ От цитираната разпоредба се извежда, че когато се касае за акт по 58д, т. 4 от ЗАНН – електронен фиш, същият се издава от учреждение, а не от конкретно физическо лице. В конкретния случай това се явява Областна дирекция към МВР – Перник, доколкото нарушението е извършено на територията на област Перник.

В настоящия случай по силата на ЗДвП компетентен орган за санкциониране на нарушения на този закон са областните дирекции на МВР и издаването на електронен фиш се извършва от самата организация, а не от конкретно лице в нея. В случая е спазена разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, доколкото е посочена териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението – ОД на МВР – Перник. Посочени са и мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Всички тези реквизити са налични в обжалваният акт и са ясно и конкретно пояснени. След като законодателят е лимитирал именно тези реквизити за електронния фиш и то със специална законова норма спрямо процесуалната такава на ЗАНН /чл. 57 за НП и чл. 42 за АУАН/, то е недопустимо и незаконосъобразно да се разширява обема от тези реквизити и да се твърди, че електронният фиш е приравним на НП и неговите реквизити по ЗАНН и липсата на реквизити за такива актове влече незаконосъобразност на електронният фиш.

Електронният фиш е издаден за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като съдът намира, че от приобщените по делото доказателства се установява именно този състав на нарушение, извършено от страна на жалбоподателя.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 от ЗДП изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки представляват веществени доказателствени средства. Това дава възможност в случаите, когато нарушението е установено с такива технически средства или системи, то да бъде доказано само с разпечатката, чрез която по безспорен начин могат да се установят времето, мястото на нарушението, засечената скорост или да се индивидуализира нарушителя.

Описаното в електронният фиш нарушение е установено в съответствие с правомощията на контролните органи по чл. 165, ал. 2, т. 6 ЗДвП. Съгласно 3 тази разпоредба определените от министъра на вътрешните работи служители имат право за установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство.

От снимковия материал, приложен към електронния фиш, се установява, че именно превозно средство „Дачия Джогер“, вид лек автомобил, с регистрационен номер ******** е било управлявано на посочените в ЕФ място и час, с посочената скорост – 69 км/ч след приспадане на толеранса в полза на водача. По делото са приложени протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система относно ползването на процесното техническо средство на 13.11.2024 г., удостоверение за одобрен тип средство за измерване, както и протокол от проверка на процесното техническо средство № 120cc88, от които писмени доказателства по безспорен начин се установява годността на техническото средство, с което е заснето нарушението.

Приложен е и снимков материал относно разположението и работата на техническото средство, както и данни за извършената метрологична проверка, от които се установява, че използваното АТСС е било технически изправно и годно за експлоатация към момента на установяване на нарушението.

Приложена е и справка за собственост на превозното средство, от която се установява, че собственик на процесния автомобил е именно жалбоподателят В. А. Г..

При така установените факти съдът приема, че правилно и в съответствие със закона административнонаказващият орган е ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, в качеството му на собственик на процесния автомобил, за извършеното на 13.11.2024 г. административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, изразяващо се в управление на МПС със скорост над максимално допустимата за населено място. Нарушението е установено по надлежния ред чрез годно автоматизирано техническо средство, при спазване изискванията на ЗДвП и Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.

4

Настоящият съдебен състав намира, че правилно административнонаказващият орган е приложил санкционната разпоредба на чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 от ЗДвП. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като е управлявал моторно превозно средство със скорост 69 км/ч при максимално разрешена скорост от 50 км/ч за населено място, т.е. налице е превишение с 19 км/ч. Именно за такова превишение санкционната норма на чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП предвижда наказание „глоба“ в размер на 50 лева, а при повторност – на основание чл. 182, ал. 4 ЗДвП – санкцията е в двоен размер.

Съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя относно липсата на повторност. В процесния електронен фиш изрично е посочено, че нарушението е извършено в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ серия К № 7556720, влязъл в сила на 13.09.2024 г. По административнонаказателната преписка е приложена разпечатка на посочения електронен фиш, както и справка от АИС АНД относно датата на влизането му в сила. Процесното нарушение е извършено на 13.11.2024 г., тоест в рамките на едногодишния срок по § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП.

Налице е и изискуемата идентичност на нарушенията, доколкото и предходният, и процесният електронен фиш са издадени за нарушения, свързани с превишаване на разрешената скорост по Закона за движението по пътищата. Следователно са налице всички елементи от фактическия състав на повторността, поради което правилно административнонаказващият орган е квалифицирал нарушението като извършено в условията на повторност и е приложил санкционната разпоредба на чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

При тези данни съдът приема, че електронният фиш е законосъобразен както по отношение установяването на нарушението, така и относно приложената правна квалификация и размера на наложеното административно наказание.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

5

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 10058796 за налагане на глоба за нарушение, установено с АТСС ARH CAM S1 № 120cc88, издаден от ОД на МВР – Перник, с който на основание чл. 189, ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 от ЗДвП на В. А. Г., ЕГН ********** е наложено административно наказание – глоба в размер на 100 (сто) лева за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните, че е изготвено, пред Административен съд – Перник.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________ 6