Решение № 4524 от 26.07.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 4315/2024
- Вид
- Решение № 4524
- Подписан
- 26.07.2024
- В сила
- 26.07.2024
- Състав
- Калина Анастасова, МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА, Темислав Малинов Димитров
Цитирани разпоредби
- чл.202 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 25, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 37, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 395 · Кодекс за застраховането
- чл. 395, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 395, ал. 4 · Кодекс за застраховането
- чл. 405 · Кодекс за застраховането
- чл. 405, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 408, ал. 1, т. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 63, ал. 2, т. 1 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 4524 гр. София, 26.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Калина Анастасова
Членове:
Темислав М. Димитров
МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20241100504315 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 3529 от 27.02.2024 г. постановено по гр. д. № 28884/2023 г. на СРС, 78-ми състав са отхвърлени като неоснователни предявените от „В. - бърза закуска“ ЕООД, ЕИК ****, срещу „А.“ АД, ЕИК ****, искове с правно основание чл.
405, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 10875.00 лв., представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Пълно автокаско“, обективиран в застрахователна полица № 030X0729148 от 27.05.2022 г., за настъпило ПТП на 12.08.2022 г. с т.а. „Фолксваген”, модел „Кади”, рег. № **** и с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 620,20 лв., представляваща лихва за забава за периода от 12.08.2022 г. до 28.05.2023 г.
В срок е подадена въззивна жалба от ищеца „В. - бърза закуска“ ЕООД с излагане на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението на СРС; постановяване на решението в противоречие с материалния закон и в нарушение на процесуалните правила. Поддържа, че неправилно съдът е приел, че в производството е доказано, че ПТП и вредите от него са настъпили в резултат на проявена груба небрежност от страна на водача на товарния автомобил – свидетеля Г., което от своя страна представлява изключен от застрахователя риск. Поддържа, че ПТП и вредите от него са настъпили по вина на другия водач на лекия автомобил – свидетеля Ц.. При 1 условията на евентуалност поддържа, че ПТП е настъпило по вина и на двамата водачи. Независимо от това обаче, според въззивника, ПТП и вредите от него не са причинени при умисъл и груба небрежност от страна на водача на застрахования при ответника товарен автомобил. Поради това оспорва да са налице предпоставките на т.10.11 от ОУ и отказът на застрахователя да заплати застрахователно обезщетение за увредения автомобил, за който е била сключена имуществена застраховка „пълно автокаско“ е неоснователен. За недоказан намира мотивът на застрахователя да откаже да заплати застрахователно обезщетение за причинената тотална щета поради неизпълнение на задължения по договора от страна на застрахования. Поради необоснованост на постановеното решение, чрез събраните пред първата инстанция доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, заявява становище, че същото е неправилно.
Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната му част и да уважи изцяло предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „А.“ АД изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Отправя искане за потвърждаване на решението на СРС като правилно в обжалваните от ответника части. Претендира разноски Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
С оглед доводите в подадената въззивна жалба, съдът намира следното от фактическа и правна страна:
За да отхвърли предявените искове по чл. 405, ал. 1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД, съдът е приел, че ПТП е настъпило по вина на водача на застрахования при ответника по имуществена застраховка „Пълно автокаско“ товарен автомобил „Фолксваген”, модел „Кади”, рег. № ****, при проявена груба небрежност от него, което поведение според т.10.11 от Общите условия вр. т.3.14 от ОУ представлява изключен от застрахователя риск.
2
За обосноваване на сочения извод, съдът е приел, че водача на застрахования при ответника автомобил е нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 37, ал. 3 ЗДвП, съгласно която водачът на пътно превозно средство, излизащо на път от крайпътна територия, като двор, предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и други подобни, е длъжен да пропусне пешеходците и пътните превозни средства, които се движат по този път, както и на чл. 25, ал. 2 ЗДвП, регламентираща, че водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.
С това си противоправно поведение, според съда, водачът е нарушил сочените правила за движение по пътищата, с което е съпричинил изцяло вредоносния резултат в т.ч. настъпилата тотална щета на застрахования автомобил, като поведението му съставлява проявена груба небрежност, което изключва отговорността на застрахователя по имуществената застраховка.
Решението е неправилно в една част.
Основателността на иска по чл. 405, ал. 1 КЗ се обуславя от установяване от ищеца наличието на следните предпоставки: 1/ валидно възникнало застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Пълно Каско“; 2/ настъпване в срока на застрахователното покритие на застрахователно събитие /ПТП/, за което застрахователят носи риска; 3/ размерът на настъпилите в причинна връзка с това събитие вреди; 4/ изпълнение на задълженията си за уведомяване на застрахователя за настъпилото ПТП в предвидения срок.
С постановеното от СРС решение е прието, че в случая не са налице сочените предпоставки на чл. 405, ал. 1 КЗ, доколкото настъпилото застрахователно събитие ПТП е изключен от застрахователя риск, тъй като е причинено от водача на застрахования при ответника автомобил при груба небрежност.
Чрез събраните пред първата инстанция доказателства е установено, че на 27.05.2022 г. между „В. - бърза закуска“ ЕООД и „А.” АД била сключена имуществена застраховка „Пълно автокаско“ със застрахователна полица № 030X0729148 за т.а.
„Фолксваген”, модел „Кади”, рег. № **** с период на застрахователно покритие 28.05.2022 г. - 27.05.2023г.
От предметното съдържание на Общите условия към договора за имуществена застраховка се установява, че в обхвата на застрахователно покритие попада пътно3 транспортно произшествие по смисъла на ЗДвП - събитие, възникнало в процеса на движението на ППС и предизвикало неговата повреда или други материални щети.
Съгласно т.10.11 от Общите условия, на обезщетение по застраховката не подлежат щети, причинени при, от или вследствие на действия или бездействия, извършени с груба небрежност от застраховащия, застрахования, в това число и от негов служител, трето ползващо МПС лице, наемател или на друго основание ползвател на МПС, водача на МПС. В т.3.14 от ОУ грубата небрежност е дефинирана като форма на виновно поведение на водача, изразяващо се в неполагане на дължимата грижа (грижа, която би полагал и най-небрежния водач) за предпазване на застрахованото МПС от вреди.
Установява се, че в срока на застрахователно покритие е настъпило ПТП, в резултат на което е бил увреден застрахования при ответника товарен автомобил „Фолксваген”, рег. № ****.
Чрез представените пред първата инстанция доказателства – двустранен протокол от ПТП, показания на свидетелите Г. Г. и Ю. Ц. /водачи на двата автомобила – участници в ПТП/ и констатациите на експерта по приетата пред първата инстанция САТЕ, която настоящия състав кредитира напълно по реда на чл.202 ГПК се установя, че ПТП е настъпило при следния механизъм: на 12.08.2022 г. в гр.София, кв.
Малашевци при излизане на л.а. „Фолксваген”, рег. № **** от газ станция на ул. **** /преди кръстовището с ул. „Малашевска“/ водачът на т.а. „Фолксваген”, модел „Кади”, рег. № ****- /свидетеля Г./ предприема маневра завой наляво /обратен завой/, която не е разрешена и пресича двойна непрекъсната линия, за да се включи наляво в движението по ул. „Първа българска армия“. В резултат – настъпва удар с движещия се в дясната пътна лента по ул. „Първа българска армия“ л.а. „Ауди А4“, рег. № **** /с водач свидетеля Ц./. Установява се, чрез показанията свидетелите, че в посоката на движение на свидетеля Ц. пред него е имало една спряла кола, която се подготвяла да извърши маневра ляв завой, но е дала предимство на излизащия от газ станцията товарен автомобил. Съответно, според показанията на свидетеля Ц., при движение в района на газ станцията, последния не е възприел своевременно спрелия автомобил и излизащия от газ станцията товарен автомобил. Направил е опит да спре управлявания от него лек автомобил „Ауди А4“, натиснал спирачки, но не успял да спре своевременно и настъпил удар с товарния автомобил.
Установява се, че настъпилият удар между двете превозни средства е в зоната на броня, фарове, греди, капак, калник на л.а. „Фолксваген”, рег. № ****, съответно - в предна броня, капак, калник, радиатор, рог на л.а. „Ауди А4“, рег. № ****. Чрез приетата пред първата инстанция САТЕ се установява, че на мястото на ПТП платно за движение е разделено от двойна непрекъсната линия - М2, по отношение на която нормата на чл. 63, ал. 2, т. 1 ППЗДвП предвижда забрана за застъпването и 4 пресичането от страна на пътните превозни средства. Установява се, че е в случая е налице тотална щета по отношение на увредения застрахован при ответника товарен автомобил, тъй като разходите за възстановяване на автомобила надхвърлят 70% от действителната стойност на МПС. Последната възлиза на сумата 14500.00 лв., а стойността на ремонта възлиза на сумата 12782 лв. При отчитане 25% запазени части или 3625 лв., според експерта, стойността на дължимото от застрахователя застрахователно обезщетение възлиза на сумата 10875.00 лв.
В производството е установено, че увредения от ПТП застрахован при ответника автомобил е с прекратена регистрация /свален от отчет/ от органите на КАТ на 13.09.2022 г. поради констатираната тотална щета.
Застрахователният риск е съществен елемент от застрахователното правоотношение. Според приетото в правната теория и съдебна практика, застрахователният риск е обективно съществуваща възможност от увреждане на определено имуществено или неимуществено благо. В зависимост от вероятността да настъпи застрахователното събитие, от степента на риска, застрахователят определя размера на застрахователната премия, застрахователната сума, времетраенето на договора.
С оглед свободата на договаряне - чл. 9 ЗЗД, страните могат да постигнат съгласие кои рискове се покриват от застрахователния договор и за кои застрахователят не поема застрахователна закрила. Изключени рискове са тези, за които застрахователят отнапред обявява на застрахования, че не поема задължение за обезвреда на причинените на застрахования вреди при настъпване на застрахователно събитие изобщо или ако не бъдат изпълнени допълнителни условия( така Решение № 224 ОТ 20.07.2015 Г. ПО Т. Д. № 4554/2013 Г., Т. К ., І Т. О. НА ВКС)
От друга страна в Кодекса за застраховането са визирани хипотезите, при които застрахователят може да откаже заплащане на застрахователно обезщетение при настъпило застрахователно събитие за покрит риск. Те са свързани с неизпълнение от застрахования на основни задължения, приети от законодателя за значителни с оглед на интереса на застрахователя.
В съответствие с общото правилото на чл. 395, ал. 1 от ЗДвП, застрахованият е длъжен да вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди, да спазва предписанията на застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност за причиняване на вреди и да допуска застрахователя да прави проверки. При настъпването на застрахователно събитие застрахователят може да откаже плащане на обезщетение, ако събитието е следствие от неизпълнение на задължението по, ал. 1 и само ако изрично е предвидил това в договора(ал. 4). В случай че настъпването на застрахователното събитие е следствие от неизпълнение на задължението по, ал. 1, но това неизпълнение не е предвидено като основание за отказ 5 в договора, застрахователят може да намали застрахователното обезщетение съответно на тежестта на неизпълнението.
Разпечатката съдържа 39 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a8e6613c-8eca-4cf9-a959-232ed4197c96