Решение № 6484 от 15.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6484 гр. София, 15.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Яна Борисова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Яна Борисова Въззивно гражданско дело № 20221100505743 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

С Решение № 20026805 от 01.04.2022 г., постановено по гр.д.№ 38655, по описа на СРС за 2020 г., е отхвърлен предявеният от К. К. Ш., В. К. Ш. и Й. К. Ш. иск с правно основание чл.439 от ГПК срещу „Топлофикация София“ ЕАД за признаване на установено, че всяка от ищците не дължи разделно по 1/3 вземане по изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 1372/2012 г. по описа на СРС, 84 състав, а именно: сумата от 318,96 лв. за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от м.01.2009 г. до м.04.2011 г., ведно със законната лихва за периода от 20.01.2012 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 95,23 лв. за периода от 03.03.2010 г. до 28.11.2011 г., издаден срещу наследодателя К.Ш., починал на 05.02.2018 г., въз основа на който било образувано изпълнително дело № 1431/2020 г. по описа на ЧСИ Б., рег. № 838 на КЧСИ. С решението ищците са осъдени да заплатят разделно при равни квоти на ответника сумата от 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Производството по настоящото дело е образувано по повод подадена въззивна жалба от К. Ш., В. Ш. и Й. Ш. против решението в неговата цялост.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на решението. Въззивниците сочат, че вземането на ответника било претендирано с издадения изпълнителен лист през 2015 г., но видно от действията на 84-и състав ставало дума за очевидна фактическа грешка и в 1 изпълнителния лист са посочени суми, за които има решение, че са недължими, като процесната сума не била предмет на изпълнителното дело от 2020 г., т.е. липсвал годен изпълнителен титул и с този изпълнителен лист не би могло да се приеме, че има действия, спиращи или прекъсващи давностния срок за вземането. Евентуално сочи, че след образуването на изпълнителното дело на 05.03.2020 г. не били извършвани същински изпълнителни действия, които да прекъснат давността. Моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъдат изцяло уважени исковите претенции.

В срока за отговор не е постъпил такъв от въззиваемия.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Съдът намира, че решението е и правилно, като споделя мотивите, изложени от първоинстанционния съд, поради което и препраща към тях на основание чл.272 от ГПК.

С оглед изложените във въззивната жалба оплаквания, следва да се посочи и следното:

Не е спорно между страните, а и се установява от писмените доказателства по делото, че ищците са наследници на починалия на 05.02.2018 г. К.Ш., срещу който е бил издаден изпълнителен лист от 28.12.2015 г. по ч.гр.д.№ 1372/2012 г. по описа на СРС, 84 състав за вземане в полза на „Топлофикация София“ ЕАД в размер на 2229,35 лв. за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от м.01.2009 г. до м.04.2011 г., ведно със законната лихва за периода от 20.01.2012 г. до изплащане на вземането, както и мораторна лихва в размер на 380,27 лв. за периода от 03.03.2010 г. до 28.11.2011 г.

Изпълнителният лист е издаден от заповедния съд, след като е влязло в сила решение от 11.03.2015 г. по в.гр.д.№ 5501/2014 г. по описа на СГС, с което е отменено частично Решение № 122772/18.11.2013 г. по гр.д.№ 21581/2012 г. по описа на СРС, 63 състав, в частта, в която е признато за установено по отношение на К.Ш., че дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата над 318,96 лв. до 2548,31 лв. /т.е. за разликата от 2229,35 лв./ главница, и за сумата над 95,23 лв. до 475,50 лв. /т.е. за разликата от 380,27 лв./ – мораторна лихва, ведно със законната лихва за забава от 20.01.2012 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена по ч.гр.д. № 1372/2012 г. заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, като в тази част исковите претенции 2 са отхвърлени. В изпълнителния лист е допусната очевидна техническа грешка, като в същия е посочено, че се издава за сумите, за които е постановен отхвърлителен диспозитив, вместо за сумите, за които окончателно е признато, че са дължими с влязло в сила решение. С разпореждане от 11.10.2021 г. по ч.гр.д.№ 1372/2012 г. е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в изпълнителния лист и грешката е отстранена, като са вписани правилните суми. Тук е мястото да се посочи, че са неоснователни оплакванията на въззивниците, че процесната сума не била предмет на изпълнителното дело от 2020 г., т.е. че липсвал годен изпълнителен титул. Производството по поправка на допусната очевидна фактическа грешка в съдебно решение, респ. определение или издаден изпълнителен лист, цели актът да бъде приведен в съответствие с правилно формираната воля на съда – в конкретния случай с диспозитива на влязлото в сила съдебно решение. Актът за поправка е неразделна част от коригирания акт и има действие, считано от момента на постановяване на поправения акт, т.е. в случая изпълнителният лист се счита за поправен от момента на издаването му – 28.12.2015 г. Ето защо и към момента на образуване на изпълнителното производство през 2020 г. е налице валиден изпълнителен титул.

Неоснователни са оплакванията на въззивниците и че не били извършвани изпълнителни действия, годни да прекъснат давността.

Изпълнителното производство е образувано на 05.03.2020 г. Съгласно постановките на Тълкувателно решение № 2 от 2015 г. по т.д. № 2 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение, ако искането от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, която не зависи от волята на кредитора. Давността не се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с предприемането на действието. Прекъсването е едно - с предприемането на действието, но се счита да е настъпило с обратна сила, ако след поискването давността е изтекла /Решение № 127 от 12.07.2022 г. по гр. д. № 2884/2021 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС/. В случая изпълнителен способ запор е поискан с молбата за образуване на изпълнителното дело – на 05.03.2020 г., като същият е приложен от съдебния изпълнител на 30.07.2020 г. с изпращане на запорни съобщения до трети задължени лица. Ето защо и с оглед възприетите разрешения в практиката на ВКС, в случая давностният срок за вземанията е бил прекъснат от момента на отправяне на искането – 05.03.2020 г., т.е. преди изтичане на 5-годишния давностен срок по смисъла на чл.117,ал.2 от ЗЗД, считано от 11.03.2015 г. – датата на която вземането е 3 окончателно установено с влязло в сила съдебно решение. Предвид правилността на съдебното решение, същото следва да бъде изцяло потвърдено.

С оглед изхода на спора, принципно право на разноски има въззиваемият, но същият нито е подал отговор на въззивна жалба, нито е участвал в проведеното открито съдебно заседание, като единствено е подал „типова“ молба за разглеждане на делото в отсъствие на представител, което действие съдът намира, че не представлява осъществено процесуално представителство в настоящото производство, поради което не следва да му се присъждат разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Такава мотивиран, СЪДЪТ

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 20026805 от 01.04.2022 г., постановено по гр.д.№ 38655, по описа на СРС за 2020 г., 27 състав.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл.280,ал.3 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4