Решение № 498 от 05.02.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 498 гр. Пловдив, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20245330120927 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от Д. М. Х., ЕГН: ********** против „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК: 202423225, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от 907,22 лева, представляваща незаплатено задължение по Договор за кредит за покупка на стоки или услуги № ***** от ** г., сключен между „БНП Париба Пърсънал Файненс“ ЕАД и А. Г. В., ** г., което задължение е цедирано на ответника с Договор за цесия от **г., което вземане е обективирано в Изпълнителен лист от 16.01.2012г., издаден по ч.гр.д. № 2262/2011 г. по описа на Районен съд – Т., за което е образувано изп. дело № ** г. по описа на **, с район на действие **., за което вземане на ищцата е връчена покана за доброволно изпълнение от **г. за сумата от 907, 22 лева, поради погасяването му по давност.

Ищцата твърди, че на **г. получила по пощата покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело № ** г. по описа на *****, към която бил приложен изпълнителен лист от 16.01.2012 г., издаден по ч.гр.д. № 2262/2011 г. Същата била конституирана като длъжник в качеството си на н. на нейната **, като видно от поканата за доброволно изпълнение взискател по изпълнителното дело бил „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД. Размерът на дълга бил 907,22 лева, от които 242,93 лева - главница, 333,03 лева 1 законна лихва за периода 16.12.2011 г. – 19.11.2012 г., 58,31 лева неолихвявания вземания, (мораторна лихва, обезщетения и т.н.), 84,24 лева разноски по изп. дело, както и 188,71 лева – такси по тарифата към З***** дължими към 19.11.2024г.

Ищцата твърди, че вземането е погасено по давност като в периода 2012 г. – 2018 г. по изпълнителното дело не са предприети изпълнителни действия и към настоящия момент са изминали повече от 5 г., в които кредиторът е бездействал, тоест вземането по изпълнителния лист е погасено по давност.

Моли за уважаване на предявения иск и присъждане на разноски.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от страна на ответника, с който оспорва предявения иск.

Твърди, че по изпълнителното производство периодично са предприемани изпълнителни действия, които са довели до прекратяване на погасителната давност. Излага подробни съображения за неоснователност на иска. Моли за неговото отхвърляне и присъждане на направените по делото разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на предявения иск.

С предявяването на иска по чл. 439 ГПК длъжникът оспорва изпълнението, като съгласно чл. 439, ал. 2 ГПК искът може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Искът по своя предмет е отрицателен установителен и има за цел за отрече съществуването на изпълняемо право. В това производство ищецът може да навежда всички правопогасяващи, правоотлагащи, правопрекратяващи възражения, основани на факти, непреклудирани в производството по издаване на изпълнителното основание. Претенцията на длъжника следва да се основава на ново твърдение за настъпил факт, а не на липса на такъв, доколкото основанието на ответника вече е било доказано и удостоверено с изпълнителното основание.

Предявяването на установителен иск за погасяването на вземане, за което е издаден изпълнителен лист, е допустимо, независимо дали за събирането на това вземане има висящо изпълнително производство.

Правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора (бивш взискател) изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи. Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително производство - определение № 477 от 07.11.2019 г. по ч. гр. д. № 3407/2019 г. на IV г. о. на ВКС, определение № 410/20.09.2018 г. по ч. гр. д. № 3172/2018 г. по описа на ВКС, IV г. о., определение № 513/24.11.2016 г. по ч. т. д. № 1660/2016 г., І т. о., определение № 95/22.02.2018 г. по ч. гр. д.

2

№ 510/2018 г., IV г. о. Наличието на изпълнителен титул и оспорване на предявения отрицателен установителен иск за дължимостта на вземането по изпълнителния титул, винаги обуславя наличието на правен интерес за ищеца от предприетата защита. Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че ищецът за ищеца е налице правен интерес да отрече дължимостта на вземането по изпълнителния лист.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че в полза на кредитора – цедент „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е издаден Изпълнителен лист от 16.01.2012г. по ч.гр.д. № 2262/2011 г. по описа на Районен съд – Т., въз основа на който на 18.09.2012г. е образувано изп. дело № ** г. по описа на **, с район на действие **..

На 23.07.2015г. ответникът „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД е конституиран като взискател по изп. дело № ** г. по описа на **, с район на действие **. въз основа на Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от **г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ответника.

На **г. ищцата е конституирана като длъжник по изп. дело № ** г. по описа на **, с район на действие **., в качеството й на законен н. на нейната м.

А. Г. В., ** г., като на същата е изпратена покана за доброволно изпълнение /л.

179-184 от делото/.

Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Следва да се посочи, че правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение – същата има установително и преклудиращо действие в отношенията между страните.

Влязлата в сила заповед за изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е разполагал или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение. Установеното със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез използване на извънредните способи, лимитативно очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК, които са приложими за влязлото в сила съдебно решение. Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение - виж определение № 480/27.07.2010 г. по ч. гр. д. № 221/2010 г. на IV г. о. на ВКС, определение № 443/30.07.2015 г. по ч. т. д. № 1366/2015 г. на II т. о. на ВКС, определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г. на IV г. о. на ВКС, определение № 480 от 19.07.2013 г. по ч. гр. д.

№ 2566/2013 г. на IV г. о. на ВКС. С определение № 214/15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г. по описа на ВКС, IV г. о. изрично е посочено, че заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение.

Актуалната съдебната практика приема, че когато влиза в сила заповедта за изпълнение, започва да тече петгодишната давност за вземанията на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД – виж решение № 3 от 04.02.2022 г. по гр. д. № 3

1722/2021 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на IV г. о. на ВКС, определение № 628/11.11.2019 г. по т. д. № 1075/2019 г. на ВКС, ІІ т. о.

В настоящия случай, заповедта за изпълнение по ч ч.гр.д. № 2262/2011 г. по описа на Районен съд – Т. е влязла в сила най-късно на 16.01.2012г. /датата на издаване на изпълнителния лист/.

Спорно по делото е дали след влизане в сила на заповедта са извършвани изпълнителни действия годни да прекъснат погасителната давност, доколкото в исковата молба се твърди, че такива не са предприети.

Съгласно ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва от предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. В мотивите към т. 10 примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността – налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане и т. н., както и действията, с които давността не се прекъсва – образуването на изпълнителното дело, когато в молбата не е посочен изпълнителен способ, изпращане на призовка за доброволно изпълнение, извършване на справки, изискване на удостоверение за данъчна оценка, проучване на имущественото състояние на длъжника и др. Давност не тече, ако кредиторът е поискал извършване на изпълнителни действия, но съдебният изпълнител бездейства и не предприема изпълнение по различни причини, независещи от волята на кредитора – виж решение № 127 от 12.07.2022 г. по гр. д. № 2884/2021 г. на III г. о. на ВКС, решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на IV г. о. на ВКС.

Съгласно т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар.

"перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти.

Съдът намира за необходимо да посочи, че перемпцията е без правно значение за давността. Общото между двата правни института е, че едни и същи факти могат да имат значение, както за перемпцията, така и за давността. Това обаче са различни правни институти с различни правни последици: давността изключва принудителното изпълнение, а перемпцията не го изключва – обратно, тя предполага неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е длъжен да я зачете. Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже 4 да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ.

В чл. 116, б. "в" ЗЗД е изрично установено правилото, че давността се прекъсва с предприемането действия за принудително изпълнение. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение (включително доброволно, напр. по постигнато споразумение между страните), т. е. осъществяването на всички поискани способи е приключило (успешно или безуспешно) или поисканите не могат да се осъществяват по причина, за която взискателят отговаря – след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане.