Решение № 11408 от 10.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11408 гр. София, 10.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №

20251110142008 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 ГПК и с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от ДРУЖЕСТВО срещу И. Е.

М., ЕГН **********, и В. А. М., ЕГН **********, за сумата от 178,74 лева -топлинна енергия за периода от 05.2021 г. до 04.2022 г., ведно със законната лихва от 05.08.2024 г. до окончателното погасяване на вземането; сумата от 41,94 лева – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия, формирана за периода от 15.09.2022 г. до 23.07.2024 г.; сумата от 9,96 лева – главница за услугата дялово разпределение за периода от 06.2021 г. до 09.2022 г., ведно със законната лихва от 05.08.2024 г.. до окончателното погасяване на вземането; сумата от 2,79 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение, формирана за периода от 15.08.2021 г. до 23.07.2024 г., за които суми има издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по гр.д. 474698/24 г. по описа на СРС, 24 състав.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с която изрично признава предявения иск, арг. чл. 237, ал. 1 ГПК. Представени са доказателства за извършено доброволно плащане на процесните задължения. Релевира правни доводи във връзка с отговорността за разноски.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на делото е твърдяното от ищеца материално субективно притезателно право с правна квалификация чл. 150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 1 от ЗЗД за заплащане на цената на доставената топлинна енергия за процесния период.

Правопораждащият притезанието на ищеца, фактически състав включва следните елементи: 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия с ответника, притежаващ качеството потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 150 ЗЕ; 3 ) точно и пълно изпълнение на договорното задължение, т.е. продавачът да е доставил на купувача топлинна енергия в твърдяното количество и в рамките на процесния период.

В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер; както и че ответниците са собственици на топлоснабден имот.

В тежест на ответника е да установи в условията на пълно и главно доказване е да установи фактите, че е погасил процесното вземане.

По възражението за погасяване по давност на спорното материално право - в тежест на ищеца е да докаже, че от настъпване на изискуемостта на вземанията са налице обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.

По иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД В тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване факта на изпадането в забава на ответника, т.е. от кой момент е настъпила изискуемостта на съответното притезание за главница, както и размера на мораторната лихва за забава за процесния период.

От представени доказателства, приложени към отговора на исковата молба се установява, че вземането е изцяло погасено.

Ищецът с молба, вх. № 115515/14.04.2026 г., изрично е признал неизгоден за него факт, а именно че с извършеното плащане в размер на 238,70 евро, с която сума се погасява част от процесната искова претенция. Излагат се твърдения, че ответникът остава задължен за сумата от 73,70 евро, представляваща за топлинна енергия.

От двамата ответници се претендира сума в общ размер от 238,70 евро. Същите в хода на процеса са представили доказателства, че са погасили доброволно сумата от 238,70 евро. Претендираното притезание от ищеца в размер на 73,70 евро се явява неоснователен.

Съгласно Решение на СЕС от 23.10.2025 г. по дело C-760/23 г. – Шанов, член 9, параграф 3 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, съгласно която собственикът на апартамент в сграда — етажна собственост, е длъжен да заплати разходите, които са му начислени за топлинната енергия, отдадена от всички тръбопроводи и инсталации за разпределение и доставяне на топлинна енергия в сградата, включително когато стълбищата и коридорите на сградата не са оборудвани с радиатори, в размер на част, пропорционална на 2 отопляемия обем на своя апартамент, доколкото правилата и параметрите, въз основа на които се изчисляват разходите, които са му начислени за индивидуалното му потребление на топлинна енергия за отоплението на апартамента му и за топлата вода за битови нужди, гарантират прозрачността и точността на отчитането на индивидуалното потребление.

От това следва, че формулата за изчисляване на разходите трябва да се основава на ясни и обосновани параметри, така че фактурирането да почива на информация, която е точна и се основава на действителното потребление.

Съдът е приел, че математическата формула, посочена в точка 6.1.1 от методиката, се основава на някои обективни данни, но тя не отчита определен брой параметри, свързани с действителното функциониране на отоплителна инсталация. Дадени са насоки, че формулата следва да отчита специфичните характеристики на сградата, като нейната изолация и изолацията на отоплителната система, използваните за тази система материали, както и евентуалната загуба на топлина. Въз основа на което е достигнал до извод, че математическата формула, посочена в точка 6.1.1 от методиката, на база на която се изчисляват разходите за потребление на топлинна енергия в сградите — етажна собственост, не дава възможност за прозрачност и точност на отчитането на индивидуалното потребление по смисъла на член 9, параграф 3 от Директива 2012/27.

Воден от горното и на основание чл. 162 ГПК, настоящият състав на съда определя размера на дължимата топлинна енергия за периода от 05.2021 г. до 04.2022 г. на 100 евро, т.е. искът за главницата следва да бъде отхвърлен до пълния предявен размер, поради установеното от съда противоречие между правото на ЕС и прилагания от страна на ищеца нормативен акт, определящ методиката/формулата, въз основа на която е отчитано и фактурирано количеството топлинна енергия. Ищецът при отчитането и фактурирането на изразходваната топлинна енергия използва методика/формула, която противоречи на член 9, параграф 3 от Директива 2012/27., т.е. при прилагането на формулата не може да бъде установено реалното количество на доставената топлинна енергия. Прилаганата методика не отчита евентуалните загуби на топлинна енергия, получаващи се при транспортирането й от абонатната станция до съответния топлоснабден самостоятелен обект, включително състоянието на изолацията на отоплителната система, използваните за тази система материали и специфичните характеристики на сградата.

Следователно дължимата цена на доставената топлинна енергия следва винаги да е по-ниска от претендираната, тъй като ищецът в ущърб на потребителя не отчита своите технологични загуби, които се понасят от крайния получател на топлинната енергия, т.е. количеството на доставена топлинна енергия е различно от претендираното. Поради което на основание чл. 162 ГПК съдът по същество на спора, след като съобрази специфичните обстоятелства по делото, включително приетите заключения на вещите лица, следва да определи точния размер на дължимата цена за доставената топлинна енергия.

От което следва, че ответниците с извършеното плащане са погасили изцяло претендираното от ищеца задължение, поради което искът следва да бъде отхвърлен поради плащане в хода на процеса.

3

По отговорността за разноски:

Право на разноски има ищецът, въпреки направеното признание в отговора на исковата молба, доколкото ответникът е дал повод за завеждане на настоящето производство.

Ищецът е представил доказателства за сторени разноски в размер на 25 евро –д.т.

Съдът определя размера дължимото юрк. възнаграждение на 50 евро.

Така мотивиран, настоящият състав на Софийският районен съд:

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ, поради плащане в хода на процеса, предявените от ДРУЖЕСТВО с ЕИК *********, срещу И. Е. М., ЕГН **********, установителни искове по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 178,74 лева -топлинна енергия за периода от 05.2021 г. до 04.2022 г., ведно със законната лихва от 05.08.2024 г. до окончателното погасяване на вземането; сумата от 41,94 лева – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия, формирана за периода от 15.09.2022 г. до 23.07.2024 г.; сумата от 9,96 лева – главница за услугата дялово разпределение за периода от 06.2021 г. до 09.2022 г., ведно със законната лихва от 05.08.2024 г.. до окончателното погасяване на вземането; сумата от 2,79 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение, формирана за периода от 15.08.2021 г. до 23.07.2024 г., за които суми има издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по гр.д. 47469/24 г. по описа на СРС, 24 състав.

ОТХВЪРЛЯ, поради плащане в хода на процеса, предявените от ДРУЖЕСТВО с ЕИК *********, срещу В. А. М., ЕГН **********, установителни искове по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 178,74 лева -топлинна енергия за периода от 05.2021 г. до 04.2022 г., ведно със законната лихва от 05.08.2024 г. до окончателното погасяване на вземането; сумата от 41,94 лева – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия, формирана за периода от 15.09.2022 г. до 23.07.2024 г.; сумата от 9,96 лева – главница за услугата дялово разпределение за периода от 06.2021 г. до 09.2022 г., ведно със законната лихва от 05.08.2024 г.. до окончателното погасяване на вземането; сумата от 2,79 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение, формирана за периода от 15.08.2021 г. до 23.07.2024 г., за които суми има издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по гр.д. 47469/24 г. по описа на СРС, 24 състав.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, И В. А. М., ЕГН **********, и И. Е. М., ЕГН **********, да заплатят на ДРУЖЕСТВО с ЕИК *********, сумата 75 евро, представляваща сторените съдебни разноски пред първоинстанционния съд.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

4

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5