Решение № 1045 от 03.08.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1045 гр. Велико Търново, 03.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, IX СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ при участието на секретаря НИЯ Г. МИХАЙЛОВА в присъствието на прокурора Т. Г. Ш. като разгледа докладваното от ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ Гражданско дело

№ 20264110100965 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид:

Предявен е добавъчен / аксесорен/ иск с правна квалификация , изведена от нормата на чл.86, ал.1 , вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД.

Ищецът С. Е. Й. от с. *** чрез пълномощника си адвокат К. С. от *АК, твърди, че с влязло в сила Решение № ***/**.**.**** г. по гр.д. № ***/**** г. на ***, Прокуратурата на РБ е осъдена да му заплати на основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лева , произтекли от факта, че на **.**.**** г. е бил привлечен без законно основание като обвиняем за престъпления по чл.270, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 и чл.325, ал.2 , вр. с ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК по ДП № *** на РУ на МВР ***, прекратено спрямо него с постановление на РП *** от **.**.**** г. Сумата му е изплатена на **.**.**** г.

Въпреки че с молба от **.**.**** г. по гр.д. № ***/**** г. на *** е поискал по реда на чл.250 от ГПК присъждане и на законната мораторна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от **.**.**** г. до окончателното му изплащане , с Решение № **/**.**.**** г. молбата е отхвърлена поради това , че искането не е направено надлежно/ с който извод ищецът не е съгласен по аргумент от нормата на чл.214, ал.2 от ГПК/ , а впоследствие не е разгледано от въззивния съд.

Предвид гореизложеното , моли съда да постанови решение , с което да осъди Прокуратурата на РБ да му заплати сумата от 4855,31 евро, представляваща законна мораторна лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди , считано от **.**.**** г. до **.**.**** г. / изявление в с.з. на **.**.**** г. за частично оттегляне на иска за времето от **.**.**** г. до **.**.**** г./, заедно с направените по производството разноски.

В с.з. поддържа предявения иск с доводи , изложени в писмена защита.

Ответникът чрез прокурор от РП *** оспорва предявения иск с възражения , че за времето до влизане в сила на постановлението за частично прекратяване на досъдебното производство **.**.**** г. , претендираното аксесорно вземане не е било още възникнало и изискуемо/ т.4 от ТР.

№ 3 от 22.04.2005 г. по т.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС/, а за времето от **.**.**** г. до 1

**.**.**** г. е погасено по давност / чл.111, б.“в“ от ЗЗД/.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства , приема за установено и обосновава следните правни изводи :

Фактите и обстоятелствата – предмет на изложените в исковата молба и отговора й твърдения са безспорни , признати и подкрепени с представените писмени документи , поради което е ненужно повторното им изложение.

Макар и понасянето/ търпенето на неимуществени вреди , настъпили като пряка и непосредствена последица от факта на привличане на дадено лице като обвиняем за извършено от него престъпление, естествено и неминуемо да е започнало още от деня на привличането му в това наказателно-процесуално качество, субективното му облигационно право да търси паричното им обезщетяване от държавата чрез съответния правозащитен орган , когато наказателното производство бъде прекратено по причина , че лицето не е извършило такова престъпление, възниква и става изискуемо не от деня на повдигане на обективно неправомерното обвинение , а от прекратяването, тъй-като без него не е завършен фактическия състав на това право- чл. 2, ал.1, т.3, пр.1-во , вр. с чл. 4, ал.1 от ЗОДОВ.

От деня , в който волеизявлението за прекратяване на наказателното производство влезе в сила , т.е. когато фактическият състав на правото на обезщетение е осъществен, държавата, без да е необходима покана от увредения му носителя към съответния неин орган да го удовлетвори, се счита изпаднала в забава и му дължи и обезщетение в размер на законната лихва на основание чл. 86, ал.1 , вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД.

Този отговор на въпроса от кой момент възниква и става изискуемо въпросното добавъчно / аксесорно/ вземане следва от разрешението , дадено в т.4 на Т.Р. № 3 от 22.04.2005 г. по ТД № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, имащо задължителна за съдилищата правоприложна сила, без възможност за отклонение в подчинение на по друго правораздавателно мнение / умозаключение/чл.130, ал.2 от ЗСВ.

Както с исковата си молба , така и в с.з. до приключване на устните състезания по гр.д. № ***/**** г. на *** ищецът не е предявил съобразно правилата на чл. 127, ал.1 , т.3, т.4, т.5 , чл.210, ал.1 , чл.214 от ГПК иск и допълващо искане за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва. Настоящият съд няма право да обсъжда дали все пак надлежно е поискал присъждането й по предходното дело , щом с решението по чл.250 от ГПК от **.**.**** г./ за чието влизане в сила няма спор / подобно надлежно искане е отречено да е съществувало- чл. 297 от ГПК. Давността по тази причина не се счита прекъсната по смисъла на чл. 116, б.“б“ от ЗЗД с молбата на ищеца от **.**.**** г. за присъждане на лихви за забава , считано от **.**.**** г.

Тригодишната погасителна давност за претендираното аксесорно вземане, възникнало и станало изискуемо на **.**.**** г. /а не на **.**.**** г. , както настоява ищецът / е започнала да тече от същия ден за всеки следващ ден от забавата , включен в обхвата му – чл.114, ал.3, вр.с ал.1 от ЗЗД.

Следователно основателно е възражението на ответника за настъпване на последицата й относно „живота“ на вземането за периода от **.**.**** г. до **.**.**** г./ а не до **.**.**** г./ погасяването му, разбирано/ според преобладаващото мнение в теорията и съдебната практика / като невъзможност да бъде принудително осъществявано по съдебен ред- чл.111, б.“в“, чл.120 от ЗЗД.

С погасяването чрез плащане на присъденото главно парично задължение/ вземане на

**.**.**** г. е погасено и добавъчното /аксесорното/ вземане по чл.86, ал.1 от ЗЗД и поради несъществуването му / на второто / след посочената дата няма как да продължи да тече за него давност – чл. 119 от ЗЗД.

Следователно за времето от **.**.**** г. до **.**.**** г. задължението на ответника да заплати обезщетение за забава в размерна законната лихва е съществувало и съответстващото му изискуемо вземане на ищеца не е било погасено по давност.

Размерът му, изчислен с интернет калкулатор върху главното парично вземане от 5112,91 евро , възлиза на сумата от 1997,75 евро и предявеният иск подлежи на уважаване само за посочения период до този размер. За разликата до претендирания му размер от 4855,31 евро и за периода от **.**.**** г. до **.**.**** г. подлежи на отхвърляне като неоснователен/ считано от **.**.**** г. до **.**.**** г./ и като погасен по давност/ считано от **.**.**** г. до **.**.**** г./.

2

При този изход на спора ответникът дължи на ищеца сумата от 286 евро , представляваща направени по производството разноски, съразмерно с уважената част от иска и следва да бъде осъден да я заплати , тъй-като вторият е упражнил това свое право , уредено с нормата на чл.78, ал.1 от ГПК.

Предвид горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД ПРОКУРАТУРАТА на РБ , със седалище и адрес: гр.***, бул.“***“ № * да заплати на С. Е. Й. , с ЕГН: **********, с адрес: с.***, Община ***, ул.“ ***“ № * сумата от 1997,75 / хиляда деветстотин и деветдесет и седем евро и седемдесет и пет евро цента/ евро , представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва , дължимо за времето от **.**.**** г. до **.**.**** г. върху присъденото му на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 10 000 лева/ 5112,91 евро/ с Решение № ***/**.**.**** г. по гр.д. № ***/**** г. на ***, произтекли от факта, че на **.**.**** г. е бил привлечен без законно основание като обвиняем за престъпления по чл.270, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 и чл.325, ал.2 , вр. с ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК по ДП № *** г. на РУ на МВР ***, прекратено спрямо него с влязло в сила на **.**.**** г. постановление на РП *** от **.**.**** г.

ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до претендирания му размер от 4855,31 евро и за периода от **.**.**** г. до **.**.**** г. като неоснователен/ считано от **.**.**** г. до **.**.**** г./ и като погасен по давност/ считано от **.**.**** г. до **.**.**** г./.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ПРОКУРАТУРАТА на РБ , със седалище и адрес: гр.***, бул.“***“ № * да заплати на С. Е. Й. , с ЕГН: **********, с адрес: с.***, Община ***, ул.“ ***“ № *, сумата от 286 евро , представляваща направени по производството разноски , съразмерно с уважената част от иска.

Решението може да се обжалва пред *** в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________

3