Решение № 80 от 02.07.2024, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 80 гр. Велико Търново, 28.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ИРЕНА КОЛЕВА Въззивно търговско дело № 20244001000040 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на М. И. П., ЕГН **********, с адрес град Плевен, ********, чрез пълномощник – адвокат П. А., срещу Решение № 134/19.12.2023г. по т.д. № 55/2023г. по описа на Окръжен съд-Плевен в частта, в която е отхвърлен предявения от него срещу ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД иск с правно основание чл.432 КЗ за сумата над 30 000 лв. до пълния предявен размер от 80 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие получени телесни увреждания в резултат на настъпило на 18.08.2022г. ПТП по вина на застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното дружество, ведно със законната лихва от датата на предявяване на застрахователната претенция – 13.02.2023г. до окончателното изплащане на сумата.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната част, като постановено в нарушение на материалния закон. Счита, че присъденото обезщетение е в занижен размер, несъответстващ на действително претърпените от него вреди и в противоречие с принципа за справедливост, заложен в нормата на чл.52 от ЗЗД. Развива оплаквания, че при определянето му съдът не е отчел факта, че получената вследствие настъпилото произшествие травма го е лишила от възможността да полага труд, като твърди, че състоянието на трайно намалена работоспособност продължава и към момента на подаване на въззивната жалба, доколкото е освидетелстван с ново експертно решение на ТЕЛК № 901360/15.01.2024г. като временно неработоспособен. Съдът не е съобразил икономическите условия в страната към датата на събитието и застрахователните лимити, практиката на съдилищата по аналогични случаи, 1 както и факта, че все още ползва помощно средство за придвижването си. Прави искане за отмяната му в тази част и вместо това постановяване на друго, с което исковата претенция бъде уважена в пълния й предявен размер, ведно с произтичащите от това последици в частта за разноските по делото, включително относно присъденото от първостепенния съд адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА. Претендира се адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА на упълномощения адвокат за въззивното производство.

В законоустановения срок по чл.263 ал.1 ГПК насрещната страна ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, чрез пълномощника си – юрисконсулт А. Г., е подала отговор на въззивната жалба, в който заема становище за неоснователност на същата и на наведените в нея оплаквания срещу първоинстанционното решение в обжалваната част. Счита, че присъденото на ищеца обезщетение е справедлив паричен еквивалент на претърпените вреди и е съобразено с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Моли решението на Окръжен съд-Плевен да бъде потвърдено в обжалваната част. Претендира разноски за въззивното производство, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание страните, чрез своите процесуални представители по пълномощие, поддържат позициите си по спора, както и претенциите си за разноски, въззиваемата страна съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

Въззивната жалба срещу първоинстанционното решение е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, въззивният съд следва да извърши служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното решение. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

Съдът, след анализ на събраните по делото пред първата инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, достигна до следните правни изводи:

Не е било спорно между страните наличието на валидно застрахователно правоотношение по застрахователна полица № BG/22/121003036248 по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключена с ответното застрахователно дружество за управлявания от Е. А. И. товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“ с рег. № ОВ 62**** към датата на събитието, както и че по образуваната пред застрахователя щета на ищеца не е било заплатено застрахователно обезщетение.

Не се спори и се установява от събраните писмени доказателства, че на 18.08.2022г., около 11.25 часа, на третокласен път 402, км 25 + 420, в посока от село Дълбок дол към село Борима, настъпило ПТП между застрахования при ответното дружество автомобил с водач Е. А. И. и л.а. „Рено Мастер“ с рег. № РВ 15****, управляван от ищеца, при което пострадал последния. От приложения по делото заверен препис на Решение № 6/17.08.2023г., постановено по НАХД № 239/2023г. на Районен съд-Троян, добило законна сила, се установява, че водачът на т.а. „Мерцедес Спринтер“ с рег. № ОВ 62**** е признат за виновен в това, че на посочените по-горе дата и място, при управление на същото МПС, нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл.20 ал.1 от ЗдвП – водачите са длъжни да контролират непрекъснато превозното средство, което управляват, и чл. 16 ал.1 т.1 от ЗДвП - когато платното за движение има две пътни ленти – да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне, и по 2 непредпазливост причинил средна телесна повреда на М. И. П., изразяваща се в счупване на лявата голямопищялна кост в областта на колянната става, довело до трайно затрудняване на движението на левия крак за не по-малко от два месеца и половина - престъпление по чл.343 ал.1 б.“б“ пр.2 вр. чл.342 ал.1 от НК, като на основание чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание. Налице са елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, като съгласно чл. 300 от ГПК постановеното по НАХД № 239/2023г. по описа на Районен съд-Троян влязло в сила решение по чл.78а от НК е задължително за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието по отношение факта на извършеното деяние, неговата противоправност и виновността на дееца. Съгласно т.15 от ТР № 6/06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, решението по чл. 78а НК, с което наказателният съд освобождава подсъдимия от наказателна отговорност и му налага административно наказание, е приравнено по значение на влязла в сила присъда. Вследствие на това противоправно поведение на водача на т.а. „Мерцедес Спринтер“, чиято отговорност е предмет на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество, на ищеца са били причинени вреди, поради което ответникът дължи заплащането на застрахователно обезщетение за същите.

Формираните по тези въпроси правни изводи не са предмет на подадената от ищеца въззивна жалба. Пред настоящата инстанция жалбоподателят релевира оплаквания единствено относно справедливия размер на присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

По делото е приложена епикриза, издадена от Клиника по ортопедия и травматология при УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ – град Плевен, видно от която ищецът е постъпил в болничното заведение на 18.08.2022г. в 19:09 часа след претърпяно ПТП с травма на ляв долен крайник в областта на колянната става и силно болезнени активни и пасивни движения в областта на същата. Престоят в клиниката продължил до 21.08.2022г., когато е изписан. Осъществена е оперативна процедура на долния крайник със среден обем и сложност. Поставена е гипсова имобилизация за срок от 45 дни.

Представени са амбулаторни листи от извършени ежемесечни прегледи на ищеца, издадени в периода 06.10.2022г. – 17.03.2023г., в които е отразено, че същият е с оток и оплаквания от болка в колянна става, нарушени движения и слабост на мускулатурата.

Посочено е, че е налице хипотрофия и хипотония на бедрена мускулатура, оток, контрактура и палпаторна и спонтанна болезненост на колянната става, походка анталгична. Назначени са рехабилитационни процедури.

От приложените болнични листи се установява, че вследствие получената фрактура на подбедрицата ищецът, работещ като шофьор, е бил в отпуск поради временна неработоспособност за времето от 18.08.2022г. до 11.10.2023г.

Видно от ЕР № 134/23.02.2023г. на ТЕЛК при УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ – град Плевен, същият е освидетелстван и установена временната му неработоспособност поради заболяването /травмата/, довело до продължителна имобилизация с контрактура на колянната става и необходимост от продължаване на рехабилитацията. С последващи ЕР № 216/28.04.2023г., № 291/19.06.2023г. и № 402/24.08.2023г., отново е оценен като временно неработоспособен, като в същите е посочено, че долният му ляв крайник е оточен в подбедрицата, с лека контрактура в глезенната става.

3

От заключението на съдебно-медицинската експертиза, изготвена от вещото лице доц. д-р С. К., прието и неоспорено от страните, се установява, че вследствие претърпяното на 18.08.2022г. ПТП ищецът е получил вътреставно счупване на лявата голямопищялна кост /тибия/ в областта на страничния ставен нарастък, а обездвижването на крайника е довело до трайно ограничаване на подвижността на коленната става /контрактура/. При извършения преглед вещото лице не е установило белези от зараснали порезни рани и е приело, че съобщените от пострадалия увреждания по кожата са били охлузвания. Спрямо ищеца е приложено стационарно лечение в периода 18.08. - 21.08.2022г. – наместване /под венозна анестезия/ и гипсова имобилизация на левия долен крайник за срок от 45 дни, след което шест курса физиотерапия в периода октомври 2022г. – март 2023г. Според вещото лице, при нормално протичане на оздравителния процес, полученото счупване налага обездвижване на крайника за срок от около 45 дни, води до трайно затрудняване движенията на левия долен крайник за около 5-6 месеца и на годността за физически труд за около 6-8 месеца. Срокът на възстановяване е свързан с физическа болка, по-силна в острия период на травмата /първите две-три седмици/, а впоследствие – при започване на раздвижването. Поради това, че счупването е вътреставно, експертът не изключва наличието на болезненост в ставата и след приключване на оздравителния процес предимно при по-голямо физическо натоварване. При прегледа вещото лице е установило добро физическо състояние на ищеца, тренирана мускулатура и последици от счупването – лека симетрия в двата долни крайника с по-голяма обиколка на левите коляно, подбедрица и глезен, както и леко ограничение в обема на сгъване в колянната става, но без практическа стойност за придвижването. Според заключението, възстановяването на травмата позволява поддържане на добро физическо състояние, включително тренирана мускулатура, но не може да се твърди пълно физическо възстановяване, тъй като е възможна провокирана болка при по-голямо физическо натоварване и поява на спонтанна болка при по-резки метеорологични промени. Не са установени данни за провеждано от ищеца лечение към момента на осъществения от експерта преглед /10.10.2023г./.

Заключението на съдебно-психиатричната експертиза установява, че в резултат на ограничената си физическа способност за самостоятелно и независимо функциониране, а преди инцидента личност с динамично ежедневие, ищецът изпитал емоции като усещане за несправяне, непълноценност, зависимост от грижите на околните, безпомощност и безперспективност. Невъзможността да функционира на нивото, предхождащо инцидента, е генерирало у него гняв и враждебност. Интензивните емоции, които е изпитвал ищецът в периода след инцидента, имат стресогенен характер, но не са довели според вещото лице до разстройство в адаптацията или посттравматично стресово разстройство.