Решение № 1171 от 23.11.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1171 гр. Бургас, 23.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева М.

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно гражданско дело № 20222100501590 по описа за 2022 година

Производството е образувано по постъпила въззивна жалба от ГДПБЗН –МВР, представлявана от гл.комисар Николай Николов, чрез гл.юр.

Татяна Стойкова против решение №204/31.08.2022г по гр.д.№415/22г на районен съд –Айтос, с което е осъдена дирекцията да заплати на Г. П. Г. сумата 814,40лв, представляваща допълнително възнаграждение за 97,24часа извънреден труд, положен за периода 01.07.2019г -10.07.2020г, на основание служебно правоотношение между страните, по силата на което ищецът е заемал длъжност „****“ в РС “ПБЗН“ – Айтос, РД “ПБЗВ“ –Бургас при ГД“ Пожарна безопасност и защита на населението „ към МВР, ведно със законната лихва върху сумата, начиная от датата на подаване на исковата молба – 18.05.2022г до окончателното изплащане, сумата 182лв, представляваща сборно обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 30.10.2019г. до 18.05.2022г., както и разноски в размер на 400лв. В нея са изтъкнати доводи за неправилност на атакуваното решение, поради нарушение на материалния закон. Като основен порок се сочи неправилното, според въззивника, субсидиарно прилагане на НСОРЗ към служебното правоотношение на ищеца. Счита, че приложението на общите правила на ЗДСл/ КТ и подзаконовите актове по прилагането му са отклонени с чл.187, ал.9 от ЗМВР, които делегират на министъра на вътрешните работи издаване на подзаконов нор.акт – наредба , с която са определени видовете допълнителни възнаграждения и размерът им. Ищецът има качество

1 държавен служител в системата на МВР – орган по пожарна безопасност и защита на населението и правоотношението с него се регламентира от ЗМВР, който съдържа специални норми, изключващи приложението на общите норми, съдържащи се в КТ. Липсва пряко или непряко препращане към нормите на КТ както в ЗМВР, така и в ЗДСл. В случаите, в които законодателят е преценил, че материята следва да се уреди от КТ, е налице пряко препращане към конкретни правни норми, като са изредени примери в тази насока.Въз основа на законова делегация са приети подзаконови нормативни актове

– НРВПО, НОСРЗ, Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация, както и наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи, въз основа на разпоредбата на чл.179,ал.2 и чл.187,ал.9 ЗМВР и те имат еднакъв предмет на регламентация. За ищецът, в качеството му на държавен служител по чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР се прилагат съответно нормите на този закон и наредбите, приети въз основа на него,които са специални както спрямо ЗДСл,така и спрямо КТ. За разлика от нощния труд, ограничен до 7 часа в КТ, такова ограничение не е предвидено в ЗМВР и при него нормалната продължителност на работното време през деня и през нощта е еднакво – 8 часа.Това според въззивника е обяснимо с оглед спецификата на работата на служителите по чл.142, ал.1, т. 1 ЗМВР. За служителите в МВР са предвидени, от друга страна, компенсационни механизми, допълнителни материални стимули и нематериални блага, каквито работещите по трудово правоотношение и държавните служители не ползват – имат право да получават допълнителни възнаграждения, извън тези по чл.179, ал.1 и чл.178, ал.1 ЗМВР; имат право на платен год.отпуск в размер на 30 работни дни, допълнителен платен год.отпуск по ден за всяка прослужена година и отпуск за положен до 280 часа годишно извънреден труд до 12 дни; придобиват право на пенсия по-рано и при пенсиониране трудът им се зачита като първа категория.Счита, че предвиденото в чл.9, ал.2 от НСОРЗ не се прилага за държавните служители по ЗДСл и ЗМВР,а превръщането на нощния труд в дневен има за цел да установи дали има положен извънреден труд за отчетния период. Преизчисляването е предвидено с оглед различната продължителност на дневния и нощния труд, което е неприложимо за държавните служители – органи по пожарна безопасност и защита на населението, защото нормалната продължителност на дневния и нощния труд за тях е еднаква и коефициентът на преизчисление би бил 1. Министърът на вътрешните работи има право на преценка дали да се въведе такъв коефициент за преизчисление или той да отпадне и тази преценка не подлежи на съдебен контрол. В подзаконовия нормативен акт, издаден от министъра, за процесния период няма разпоредба, съгласно която се извършва преизчисляване на дневния труд в нощен с коефициент 1,143.Това, според въззивника, не е празнота в нормативната уредба, а означава, че органът, комуто е делегирано правомощия за издава наредба относно полагане и отчитане на труда не е предвидил такъв коефициент,защото продължителността на работното време през деня и през нощта е еднаква и този коефициент би бил 1. Яснота в този смисъл се внася с изменението на ЗМВР от 2020г, съобразно което нормалната 2 продължителност на нощния труд е 8 часа за 24-часов период. Нормативната уредба в ЗМВР е изчерпателна, намира приложение като специална норма и това изключва приложението на общите норми на КТ.

Дори да се приеме,че се прилага по аналогия общата уредба, уреждаща заплащането на нощния труд на служители по служебно правоотношение в държавната администрация , то там такъв коефициент за преобразуване на нощните часове в дневни не е предвиден.

Вторият съществен порок на обжалваното решение е, че не мотивира извода, на който се основава, че при преизчисляване на положените от служители на МВР часове нощен труд в дневен, на ищеца се дължи възнаграждение като за извънреден труд. По делото липсват доказателства ищецът да е полагал труд извън редовното работно време.Това води до неправилност на съдебния акт, тъй като нормативно основание за заплащане на извънреден труд, извън случаите, когато е положен извън рамките на установеното работно време, няма нито в ЗМВР, нито в КТ.

Моли да се отмени обжалваното решение и да се отхвърлят предявените искове. Моли да присъждане на разноски и прави възражение за прекомерност на адв.възнаграждение на процесуалния представител на ищеца-въззиваем.Прилага списък за разноски.

По делото е постъпил отговор от адв.Билянова, процесуален представител на ищеца Г. Г., в който жалбата е оспорена като неоснователна.

Изложена е правната уредба на процесното правоотношение, касаеща заплащането на нощния труд и неговото преобразуване в дневен.Счита, че правилно е прието, че след като в подзаконовите нор.актове на министъра на вътрешните работи, регламентиращи спорната материя не е налице норма, предвиждаща преобразуването на нощните часове труд в дневни, следва да се прилага НСОРЗ-чл.9, ал.2. КТ е нормативен акт от по-висока степен в сравнение със ЗМВР и ЗДСл. Двата закона и наредбите, издадени въз основа на тях уреждат специфични правоотношения, засягащи лицата със статут на държавни служители и служители на МВР.Те могат да регламентират отношения, различни от тези, уредени в КТ, но не така, че да поставят лицата, за които се прилагат в неравнопоставено положение.Те могат да уреждат правоотношенията, насочени към съответните им адресати по поблагоприятен начин, но не и да ги поставят в по-неизгодно положение, което би се получило, ако не се прилага НСОРЗ.Анализът на нормативната уредба НРВПО , НСОРЗ и НТКТС водят до извод, че преизчислените нощни часове с коефициент 1,143 в дневни се признават за отработени дни, трудов стаж и извънреден труд.Изложени са и доводи във връзка с решение на СЕС от 24.02.2022г по дело С-262/20г.Моли да се отхвърли жалбата , да се потвърди обжалваното решение и да се присъдят разноски.

Няма искания за нови доказателства в жалбата и отговора .

Бургаският окръжен съд, като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, приема за установено следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.5, 3 т.2 ЗМВР/ в актуалната за исковия период редакция /.

Ищецът Г. П. Г. твърди, че в процесния период от 01.07.2019г до 10.07.2020г е полагал труд като държавен служител на длъжността „водач на специален автомобил, той и пожарникар “ в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Айтос към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“- Бургас, която е на структурно подчинение към Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” при МВР. Работил на 24- часови смени, отчитани на тримесечие, като е полагал труд и през нощта. Претендира за осъждане на ответника да му заплати сумата от 574 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за 82 часа извънреден труд, за периода от 01.07.2019 г. до 10.07.2020 г., получени при преизчисляване на положения от него нощен труд в дневен с коефициент 1.143, при приложение на чл.9,ал.2 от НСОРЗ, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба д о окончателното плащане, както и сумата от 50 лв - лихва за забава върху дължимите суми от датата на възникване на задължението –периода от първо число на всеки месец, следващ съответното тримесечие на отчитане на труда до датата на исковата молба.Направено е увеличение на иска по реда на чл.214 ГПК за главницата на сумата 814,40 лв за положен извънреден труд от 97,24 часа и увеличение на иска за мораторната лихва на сумата 182 лв.

В отговора на исковата молба ответникът - Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” - МВР, чрез процесуалния си представител е оспорил предявените искове като неоснователни.Изложени са подробни съображения, че липсват основания за преобразуване на положения нощен труд в дневен,налице е позоваване и на решение на СЕС по дело С262/20г.Моли исковете да бъдат отхвърлени.

Първоинстанционният съд е уважил изцяло предявения иск ,като е изложил мотиви ,че исковият период попада в обхвата на действие на три наредби на министъра на вътрешните работи,които предвиждат възможност държавните служители в МВР да полагат труд през нощта между 22 и 06 часа,като работните часове не следва да надвишават средно 8 на всеки 24часов период.В тази наредби липсва норма,предвиждаща при сумарно отчитане на работното време отработените часове нощен труд да се преизчисляват с определен коефициент ,каквато е била регламентацията до 2015година.Непредвиждането на такава регламентация обаче не следва да се тълкува като невъзможност или забрана за извършване на посоченото преизчисляване.Тази липса съставлява непълнота в специалната правна уредба ,засягаща правоотношенията на служителите в МВР,която следва да бъде запълнена чрез прилагане на съответните норми от НСОРЗ,в частност чл.9,ал.2.Прилагането субсидиарно на посочената разпоредба е с цел да се избегне поставянето на работещите по служебно правоотношение в по – неблагоприятно и дискриминационно положение в сравнение с работещите по трудово правоотношение. Изложени са и мотиви във връзка с решение на СЕС от 24.02.2022г по дело С-262, образувано по преюдициално 4 запитване, отправено от РС – Луковит.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта м у – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Ето защо правилността на първоинстанционното решение се проверява само в рамките на оплакванията на въззивника. Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Безспорно е по делото,че ищецът е служител в МВР, със статут на държавен служител по смисъла на чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР,като през процесния период е заемал длъжността „ водач на специален автомобил, той и пожарникар“ в Районна служба “Пожарна безопасност и защита на население“ –гр.Айтос към РД “Пожарна безопасност и защита на населението“-Бургас. Безспорно е също така, че за периода от 01.07.2019 г до 10.07.2020г той е полагал труд на 24-часови смени по график, включително и за времето от 22 часа до 6 часа, като нощният труд е 680 часа /в този смисъл заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза/.Вещото лице е дало заключение, че след преизчисление на положения нощен труд в дневен, с коефициент 1,143, той възлиза на 774,24 часа.Разликата между отчетения нощен труд и преизчисления е 97,24 часа, той не е заплатен, а дължимото възнаграждение за положения извънреден труд след преизчислението, е в размер на 814,40 лв.Размерът на мораторната лихва е изчислен от вещото лице на 182лв.