Определение № 248 от 08.05.2026, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 248 гр. Монтана, 08.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Таня Живкова

Албена Миронова като разгледа докладваното от Албена Миронова Въззивно частно гражданско дело № 20261600500104 по описа за 2026 година Производство по реда на чл. 413, ал. 1 от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх. № 2453/05.03.2026 г. при ЛРС, депозирана от “У.” Лтд, вписано в регистъра на дружествата под № 01-10140174, със седалище и адрес на управление: ул. “ЛЛ.” № 6, Н-1095 Б., У., действащ чрез пълномощника си – адв. К. П. И., АК Х., против Заповед № 243/02.02.2026 г. по ч. гр. д. № 242/2026 г. по описа на Районен съд – Лом, в частта й за разноските, с която са присъдени такива, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 250 евро.

Жалбоподателят счита, че присъденото от ЛРС Aдвокатско възнаграждение в размер на 250,00 евро се явява прекомерно високо в сравнение с процесуалните действия, които пълномощникът на заявителя е извършил в заповедното производство и тяхната фактическа и правна сложност. Претендираното вземане е с нисък материален интерес от 250,00 евро, а извършената работа от процесуалния представител на заявителя се изразява в следното: посочване на фактите, от които произтича претендираното вземане в съответните полета в изготвен образец на заявлението, утвърден от министъра на правосъдието с Наредба № 6/20.02.2008 г., който съдържа указания за попълването му. В тази връзка настоящото дело не се характеризира с фактическа и правна сложност, което да обуславя присъждането на адвокатско възнаграждение, в размер над 100,00 евро.

Предвид изложеното, моли съдът да измени заповедта, в частта й за разноските, като адвокатското възнаграждение по ч. гр. дело № 242 по описа на РС – Лом за 2026 г. да бъде намалено по справедливост до размера от 100,00 евро, да обезсили Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 № 243/02.02.2026 г. на Районен съд – Лом по ч.гр.дело № 242 по описа на РС – Лом за 2026 г., в частта за разноските за адвокатско възнаграждение за присъдения размер над 100,00 евро, поради прекомерност.

1

Претендира се и присъждане на разноски на длъжника за платената държавна такса по настоящото производство в размер на 7,67 евро..

В нарушение разпоредбата на чл. 276, ал. 1 от ГПК, частната жалба не е изпращана на насрещната страна – Н. Г. Ч. ЕГН: **********, постоянен адрес **********, чрез пълномощника си адв. И. М. Г. САК за становище.

Производството пред Районен съд – Лом по ч. гр. д. № 242/2026 г. е образувано въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК, подадено от Н. Г. Ч. ЕГН:

********** от **********, чрез пълномощника си адв. И. М. Г., САК, срещу У. лтд. - клон Б., ЕИК ***, гр. С.. Претендирало се плащане на вземания: за сума в размер на 250,00 EUR (двеста и петдесет евро), представляваща главница Обезщетение за закъснял полет W64438/18.08.2025г. oт гр. Ларнака, Кипър, до гр. С., Б., излетял на 20.08.2024г. с над четири астрономически часа закъснение, ведно със законната лихва за период от 27.01.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените в производството разноски за: адвокатско възнаграждение в размер на: 250,00 EUR (двеста и петдесет евро), държавна такса в размер на: 10,86 EUR (десет евро и 86 цента).

Съдът констатира, че като приложение към заявлението е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между заявителя и адвоката.

В него е посочено, че процесуалното представителство и защита е в размер на 250,00 евро, платени в брой.

По ч. гр. дело № 242/2026 г. по описа на РС – Лом е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 243/02.02.2026 г., за посочените в заявлението суми.

Същата е връчена на длъжника на 27.02.2026 г., като в едномесечния срок не е постъпило възражение по чл. 414, ал. 1 от ГПК срещу същата.

Настоящият състав констатира, че на 20.04.2026 г. длъжникът е депозирал възражение по чл. 414а от ГПК, към което е приложил документи, удостоверяващи плащането на всички претендирани суми, както и на адвокатско възнаграждение в размер на 100,00 евро.

При извършената служебна проверка за допустимост на частната жалба, съдът намира, че същата е преждевременно изпратена на въззивната инстанция за произнасяне.

На първо място, от материалите по заповедното производство е видно, че на 20.04.2026 г. от страна на длъжника "У." Лтд, е подадено възражение по 414а от ГПК за изпълнение в срока за доброволно изпълнение.

След депозиране на същото и размяна на книжата, заповедният съд първо трябва да се произнесе по направеното възражение по чл. 414а от ГПК с изричен диспозитив, който да обективира волята му дали приема или не възражението по чл. 414а от ГПК, както и като последица обезсилва ли издадената заповед и в кои части.

Произнасянето по жалба по реда на чл. 413, ал. 1 от ГПК срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските, каквато е процесната, е 2 обусловено от наличие на стабилна заповед (в този смисъл са указанията по т.

12 ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.).

Това предполага на първо място произнасяне на заповедния съд по възражението на длъжника по чл. 414а, ал. 4 от ГПК, което е от негова изключителна компетентност. Изрично чл. 414а, ал. 5 от ГПК предвижда произнасяне на съда по възражението на длъжника и постъпилото становище, което включва и произнасяне по възражението на длъжника за недължимост на разноските, поради наличието на хипотезата на чл. 414а, ал. 3 от ГПК.

Ето защо, при подадено възражение по чл. 414а от ГПК, администрирането и разглеждането на частната жалба е обусловено от произнасянето на съда по чл. 414а, ал. 5, изр. второ от ГПК.

В противен случай произнасянето по частната жалба против заповедта за изпълнение, в частта за разноските би стабилизирало същата в частта за разноските и би обезсмислило предвиденото в чл. 414а, ал. 5, изр. второ от ГПК, произнасяне от заповедния съд по това възражение.

В случая, заповедният съд, към настоящия момент, все още не се е произнесъл по възражението по чл. 414а от ГПК и МОС намира, че подадената частна жалба против заповедта за изпълнение, в частта за разноските е преждевременно изпратена на въззивната инстанция, поради което производството по настоящото дело следва да бъде прекратено и делото да бъде върнато на заповедния съд за произнасяне по реда на чл. 414а от ГПК.

Преди повторно изпращане на частната жалба на МОС за произнасяне, съставът на РС Лом следва и да администрира същата съгл. чл. 276, ал. 1 ГПК.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д. № 104/2026 г. по описа на Окръжен съд – Монтана, образувано по частна жалба вх. № 2453/05.03.2026 г. при ЛРС, депозирана от “У.” Лтд, вписано в регистъра на дружествата под № 01-10-140174, със седалище и адрес на управление: ул. “ЛЛ.” № 6, Н-1095 Б., У., действащ чрез пълномощника си адв. К. П. И., АК Х., срещу Заповед № 243/02.02.2026 г. по ч. гр. д. № 242/2026 г. по описа на Районен съд – Лом, в частта й за разноските и ВРЪЩА делото на Районен съд – Лом, за произнасяне по направеното от длъжника възражение по чл. 414а от ГПК и администриране на частната жалба.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4