Решение № 260450 от 30.11.2020, Окръжен съд - Пловдив

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 260450 гр.Пловдив 30.11.2020г.

В И М

Е Т О Н А

Н А Р

О Д А

Пловдивският окръжен съд,четиринадесети съдебен състав,в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:АННА

ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:РАДОСЛАВ

РАДЕВ

ИВАН

АНАСТАСОВ при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВАСИЛЕВА,като разгледа докладваното от съдията Р.Радев в.гр.д.№1594/2020г. по описа на ПОС,за да се произнесе,взе предвид:

Обжалвано е решение №4707/10.12.2019г. по гр.д.№10584/2019г. по описа на РС-Пловдив,IV гр.с-в от ответника

Т.Т.,с която е допусната делбата на следния недвижим имот,а именно:ПИ №1334 от кв.55 по плана на гр.****,одобрен със Заповед №РД-02-14-2293/2000г. и РП №6360/1957г. с площ 627кв.м.,който имот съответства на ПИ №247 от кв.55 по КРП на гр.**** от 1957г. при граници на поземления имот:ПИ 1335;ПИ 1333;ПИ 1332 и улица при квоти,както следва: за М.В.К. ¼ ид.част и за Т.И.Т. ¾ ид.части.Жалбоподателя счита,че е самостоятелен собственик на процесния имот и моли иска за делба по отношение на съделителя М.К. да се отхвърли.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от другия съделител,с който счита решението за правилно и законосъобразно и моли същото да се потвърди,а въззивната жалба да се остави без уважение.

Делото е върнато от ВКС с решение,с което са обезсилени решенията на РС-Пловдив и ОС-Пловдив и са дадени указания за произнасяне на съда по отношение само на този имот,като в останалата част решението за делба е влязло в сила по отношение на останалите имоти.

Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,установи от фактическа и правна страна следното:

Видно от представените и приети като доказателства по делото писмени документи става ясно,че страните по делото са били съпрузи от 1995г. до 2014г.,когато с влязло в сила решение е бил постановен развод между тях.През 2006г. жалбоподателя е придобил ½ ид.част от процесния имот по силата на дарение от сестра си М. И. Т. и е станал индивидуален собственик на тази ½ ид.част,а на 10.04.2013г. е бил обявен за собственик и на останалата ½ ид.част от имота по силата на нотариален акт за обстоятелствена проверка за осъществено владение върху имота в продължение на повече от десет години.При така създаденото фактическо положение тази ½ ид.част от имота,която е придобита по време на брака между страните по делото въз основа на обстоятелствената проверка е станала СИО,която след прекратяването на брака помежду им е преминала в обикновена съсобственост между тях и същата част подлежи на делба,като и двамата съделители притежават по ¼ ид.част от тази ½ ид.част от имота.Останалата ½ ид.част от имота е собственост на жалбоподателя индивидуално,тъй като същата е получена по дарение от сестра му и така неговите ид.части стават ¾ от целия имот,а на въззиваемата е ¼ ид.част.

Първоинстанционния съд е допуснал делбата при посочените квоти-за М.В.К. в размер на ¼ ид.част и за Т.И.Т. в размер на ¾ ид.части от имота,поради което решението се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.

Пред настоящата инстанция са претендирани разноски,но такива не следва да се присъждат,тъй като в процеса и двете страни са и ищци и ответници и разноските следва да останат за тяхна сметка така,както са направени.

Като взе предвид гореизложеното,съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ

В СИЛА решение №4707/10.12.2019г. по гр.д.№10584/2019г. по описа на РС-Пловдив,IV гр.с-в.

РЕШЕНИЕТО е неокончателно и подлежи на обжалване в месечен срок от датата на съобщаването му на страните,че е изготвено пред ВКС.

Председател:

Членове: