Решение № 20703 от 14.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20703 гр. София, 14.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА при участието на секретаря ЮЛИЯ К. ГРУДОВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА Гражданско дело № 20251110125121 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 238 и сл. ГПК.

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове от И.

Н. Д. срещу .................., както следва: главен иск с правно основание чл. 66, ал. 2 КТ във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 13 882,50 лв., представляваща неизплатено обезщетение, дължимо съгласно т. 8 от Трудов договор № .................. и споразумение от ..................... за разсрочено плащане на обезщетението, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 05.05.2025 г. до окончателното плащане; акцесорен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 683,29 лв., представляваща лихва за забава върху неизплатеното обезщетение за периода от 27.12.2024 г. до 04.05.2025 г. (вкл.).

Ищецът твърди, че между страните е съществувало трудово правоотношение по силата на трудов договор № 69/01.01.2023 г., съгласно който ищцата е заемала длъжността „програмен директор“. Излага, че със Заповед № 233 от 30.08.2024 г. на управителя на .................. трудовото правоотношение между страните е било прекратено на основание чл. 328, ал.

1, т. 2 КТ, считано от 01.09.2024 г. Посочва, че с т. 8 от трудовия договор страните са уговорили обезщетение при прекратяване на трудовия договор от стана на работодателя на безвиновно основание в размер на три брутни заплати или сумата от 19 883,58 лв., както било посочено и в заповедта за прекратяване на правоотношението. Излага, че на ..................... страните подписали споразумение, с което разсрочили изплащане на дължимото обезщетение по т. 8 от трудовия договор, както следва: 33% от обезщетението, 1 платимо в срок до 25.10.2024 г., а остатъкът до 25.12.2024 г. Сочи, че с преводно нареждане от 29.11.2024 г. ответникът заплатил част от обезщетението, а именно сумата от 6001,08 лв., като остатъкът от 13 882,50 лв. не бил заплатен и до момента. Излага, че със споразумението от ..................... бил уговорен срок за плащане на остатъка от обезщетението, а именно 25.12.2024 г., след настъпване на който ответникът изпаднал в забава по отношение плащане на това задължение. Моли за уважаване на исковете.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът – .................. не е депозирал отговор на исковата молба, въпреки че препис от исковата молба, ведно с разпореждането на съда по чл. 131 ГПК, съдържащо разяснение за възможността да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника, са били редовно връчени на ответника.

На 12.11.2025 г. по делото е проведено първо редовно открито съдебно заседание, за което ответникът е бил редовно призован. В призовката за насроченото съдебно заседание и в определението по чл. 140 ГПК, получени от ответника, повторно е разяснена възможността при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната да бъде постановено неприсъствено решение по искане на насрещната страна.

Независимо от посоченото, ответникът не се явява в откритото съдебно заседание, не изпраща процесуален представител, който да го представлява в същото, и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът е поискал съдът да се произнесе с неприсъствено решение срещу ответника при наличие на законовите предпоставки за това.

Съдът, като съобрази изложените от ищеца доводи, взе предвид данните по делото и събраните доказателства, намира от правна страна следното:

Съгласно 238, ал. 1 и чл. 239 ГПК, за да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника, е необходимо кумулативното наличие на следните предпоставки: 1 / ответникът да не е представил в срок отговор на исковата молба; 2/ да е редовно призован и да не се яви лично, или чрез представител в първото редовно открито съдебно заседание; 3 / да не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие; 4 / на ответника да са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в първото редовно открито съдебно заседание; 5 / ищецът да е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, както и 6/ предявеният иск да е вероятно основателен, съобразно изложените от ищеца твърдения в исковата молба и ангажираните доказателства.

В настоящия случай, видно от изложената по-горе фактология, съдът намира, че всички изброени предпоставки са налице, поради което следва да бъде постановено неприсъствено решение, с което предявените срещу ответника искове да бъдат уважени изцяло, без съдът да излага мотиви по същество на спора (чл. 239, ал. 2 ГПК).

2

По отговорността за разноски:

При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски, които са в размер 712 лв. уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК дължимите по делото държавни такси по предявените искове в размер на 605,30 лв., следва да бъдат възложени на ответника.

Така мотивиран, Софийски районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА .................., ЕИК ................... да плати на И. Н. Д., ЕГН ********** на основание чл. 66, ал. 2 КТ във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата от 13 882,50 лв., представляваща неизплатено обезщетение, дължимо съгласно т.

8 от Трудов договор № .................. и споразумение от ....................., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 05.05.2025 г., до окончателното плащане и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 683,29 лв., представляваща лихва за забава върху неизплатеното обезщетение за периода от 27.12.2024 г. до 04.05.2025 г.

ОСЪЖДА .................., ЕИК ................... да плати на И. Н. Д., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 712 лв., представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК .................., ЕИК ................... да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата 605,30 лв. държавна такса по уважените искове.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

РЕШЕНИЕТО да се връчи на страните, като в съобщението до ответника се укаже възможността в едномесечен срок от връчването да подаде пред Софийски градски съд молба по чл. 240, ал. 1 ГПК за неговата отмяна.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3