Определение № 71 от 07.02.2025, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 71 гр. ХАСКОВО, 07.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VIII-МИ СЪСТАВ , в закрито заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ПЕТЕВАГЕОРГИЕВА

Членове:

ДАНИЕЛА К. Н.А

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-ГЕОРГИЕВА Въззивно частно наказателно дело № 20255600600097 по описа за 2025 година Производството е по чл.341 и сл. от НПК във вр. с 249 ал.3 от НПК.

Образувано е по жалба на адвокат Т. Н., защитник на подсъдимия по НОХД № 550/2024 г. на Районен съд-Харманли А. Н. Д.. Атакува се постановеното в хода на разпоредителното заседание определение по чл.248 ал.1 от НПК в частта му, в която е прието, че досъдебната дейност не е накърнила правото на защита на подсъдимия и в този смисъл не са налице основания за връщане на делото в този предварителен стадий. Изложените от защитника аргументи, противостоящи на този съдебен извод, могат да бъдат обобщени по следния начин: изложените в обвинителния акт факти били неясни и противоречиви; още по-неясна била прокурорската позиция относно субективната страна на престъплението, като констатираните в този периметър недостатъци на предходните два акта не били отстранени с настоящия, който запазил непоследователността на тезата относно формата на вина, както и представянето й по начин, несъответен нито на фактите, нито на правната доктрина; на следващо място – заявената от прокурора „липса на интелектуален момент“ била объркваща и поставяла въпроси относно вменяемостта на подсъдимия или пък неговата дееспособност, въпреки изричното твърдение, че той е разбирал свойството и значението на извършеното и е бил в състояние да го ръководи; в обвинителния акт отсъствала заявка относно нормативен или друг акт, от който произтичало 1 задължението на подсъдимия да предвиди удавянето на малолетния М., а това затруднявало възможността да бъде разбрано повдигнатото обвинение, поддържа още защитникът в подкрепа на аргумента, че структурата на обвинителния документ не осигурява упражняването на ефективна и пълноценна защита; наред с това, се твърди още, разпоредителното заседание било проведено от незаконен състав – с участието само на съдия, но не и на съдебни заседатели, както повелявала процесуалната норма в чл.390 ал.1 от НПК, уреждаща особените правила за разглеждане на дела за престъпления, извършени от непълнолетни. Така обосновано, искането, което се отправя, е определението по чл.248 ал.1 т.3 от НПК да бъде отменено, вместо което делото да бъде върнато на прокурора, за да бъдат отстранени допуснатите от него съществени нарушения на процесуалните правила.

Възражения против жалбата не са били депозирани.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и във връзка с изложените в жалбата доводи, прие за установено следното:

Разглежданата жалба е допустима, защото е депозирана в срок и от легитимирана страна. По същество тя е неоснователна, поради следното:

Обсъжданият в проведеното на 14.01.2025 година разпоредително заседание обвинителен акт е трети по ред, след като по първоначалните два такива образуваните съдебни производства са били прекратени, а делото двукратно е било върнато на прокурора за отстраняване на нарушения, проявени в съдържанието на сезиращия документ. Настоящият, по подобие и на предходните, също е бил подложен на критика от защитата в хода на разискванията по въпросите, изброени в разпоредбата на чл.248 ал.1 от НПК, като поддържаните тогава доводи са изцяло идентични на тези, които се излагат и в настоящата жалба – неяснота и противоречивост на фактите, непрецизна формулировка на обвинителното мнение относно субективната страна на престъплението и произтичаща от това неспособност за стройно изграждане на противостояща на обвинителната фактология позиция. Преди да бъдат обсъдени така предложените от защитата доводи несъмнено е наложително да бъда даден отговор (за какъвто настоятелно се претендира) на поставения в жалбата въпрос, касаещ законността на съдебния състав, провел разпоредителното заседание. В тази връзка следва да се посочи, че действително обвинението против А. Д. е повдигнато за престъпление, което 2 той е извършил като непълнолетен – според обвинителния акт деянието е извършено на 13.07.2021 г., а подсъдимият е роден на 09.03.2005 година, в което се е състояла и причината съдебното производство, образувано по първия обвинителен акт (постъпил на 04.08.2022) да бъде проведено по особените правила на глава 30 от НПК и съгласно разпоредбата на чл.390 ал.1 от НПК съдебният състав да бъде сформиран от един съдия и двама съдебни заседатели. Последният /третият по ред/ обвинителен акт обаче е постъпил в съда на 14.11.2024 г. и към този момент подсъдимият Д. вече е бил навършил пълнолетие, поради което и съобразно нормата в чл.394 ал.1 от НПК съдът е „изоставил“ специалния режим (в това число и относно специалния съдебен състав) и е постановил разглеждане на делото по общите правила. Това решение е правилно, съответстващо на приложимата процесуална материя и на нейното тълкуване, като предложеното от защитника такова не съответства нито на граматическия разбор на законовия текст, нито на утвърденото в съдебната практика, още по-малко на самия законодателен замисъл. Противно на заявеното в жалбата, че делата за престъпления, извършени от непълнолетни, се разглеждат от съдия и двама съдебни заседатели в случаите на чл.28 ал.1 т.1 и т.2 от НПК, законът всъщност гласи, че „в случаите на чл.28 ал.1 т.1 и т.2 от НПК делата срещу непълнолетни като първа инстанция се разглеждат в състав от един съдия и двама съдебни заседатели…“, което безспорно означава, че включването на съдебните заседатели в състава е задължително само тогава, когато към момента на започване на съдебното производство подсъдимият все още е непълнолетен, но не и тогава, когато е извършил престъплението като непълнолетен, но съдебното производство се провежда след настъпилото пълнолетие. Разгледана както самостоятелно и в граматически план, така и в съвкупност с всички останали нормативни институти в глава 30 от НПК (в това число нововъведените), разпоредбата не сочи на извод, различен от този, че нейното предназначението е да осигури специална, извънредна защита на недостигналия зрялост участник в наказателния процес, но не и на такъв, който поради психическото и социалното си израстване не се нуждае от специфична и допълнителна процесуална подкрепа.

Неоснователен на следващо място е доводът за нелогично, нееднопосочно и непоследователно изложение на фактите, обрисуващи инкриминираните събития. Точно обратното се наблюдава в описателната част 3 на обвинителния акт, в която събитията са описани в хронология, проследяваща времето и последователността на предприетите от подсъдимия действия, които от своя страна са точно конкретизирани и нещо повече – описани са с нешлифован и близък до използвания в ежедневието език, така че разбирането им не само че не е затруднено, но и значително е улеснено и безспорно достъпно, защото по-голяма от постигната синхронизация с речниковите способности на необразования според защитата подсъдим вероятно би предизвикала възражения на друга плоскост. А недоволството от факта, че обвинителният акт е всъщност „преразказ на детска игра“ е трудно обяснимо, след като „разказът“ на практика е неизменна част от обстоятелствената част на този тип прокурорски документ, а че фактическата картина включва игра на невръстни е очевидно така, защото именно такова събитие е сегмент от причинно-следствената верига според тезата на обвинението. Какви са останалите фактически недостатъци на обвинителния акт относно експозицията на обективните признаци на престъпната дейност защитникът не уточнява, поради което и възражението за некоректна предложена фактическа обстановка като необвързано с надлежно обозначени дефицити няма как да бъде коментирано, още повече че и съдът не открива такива, дори относно момента, за който въззивникът формулира по-ясни доводи – умението на пострадалия М. да плува в по-високи от ръста му води – текстови фрагмент, в който твърденията на прокурора далеч не носят придадената им от защитника обърканост и недоловимост на заетото становище.

Що касае субективната страна на престъплението, в което Д. е обвинен, и в некоректното представяне на която всъщност се е състояла проблематиката на предходните два акта, то следва да се посочи, че усилията на прокурора към юридическа оценка на обективните параметри, очертаващи субективното отношение към резултата, са постигнали минималния фактически стандарт, незастрашаващ възприемане на обвинителните заключения и неограничаващ правото на защита. Действително, прокурорът отново е позволил в обвинителния му тест да присъстват някои неуместни от гледище на правната доктрина заявки, но позицията относно вината – небрежност като разновидност на непредпазливостта, е ясно и недвусмислено формулирана, макар и обоснована с неумели и скромни теоретични пасажи, които обаче нито самостоятелно, нито в своята цялост се явяват сериозен 4 порок, който да постави под угроза която и да е от гаранциите за информираност относно всички основания на предявеното обвинение. В този смисъл възможностите за защита срещу тази най-благоприятна за подсъдимия форма на вина няма как да се считат за компрометирани в степен, налагаща поредна корекция на обвинителния документ, който както в тази му част, така и в останалите е рамкирал предмета на доказване при пълна съпоставимост между фактите и правото, между обстоятелствена и диспозитивна част, между отделните тестови фрагменти в самото текстово изложение.

Всички останали представени в жалбата съображения касаят не редовността на прокурорския акт, а въпросите, които следва да бъдат решени в заключителния етап на съдебния процес – при постановяването на съдебния акт. В този кръг попадат формулираните в жалбата доводи, касаещи способността на подсъдимия да предвиди настъпването на общественоопасните последици, субектите, които са били длъжни да упражнят необходимия надзор върху загиналото дете, умението на подсъдимия да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи своите постъпки към инкриминирания момент. И по тези несъмнено важни за обвинителната постановка елементи прокурорското становище е коректно представено, а изразените от защитата резерви не кореспондират с действителното съдържание на коментирания документ. Вярно е, че родителската грижа към малкия И. не е коментирана от прокурора, но това не е било и нужно, след като защитата е тази, която е призвана да предлага противостоящи на уличаващите аргументи в унисон с избраната отбранителна линия и възможностите, които централната фаза на производството й предоставя.

Изложеното налага извода, че решението на съда да продължи съдебното производство по депозирания от прокурора обвинителен акт е правилно, а застъпената в частната въззивна жалба защитна позиция няма как да бъде споделена. Ето защо, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определението, постановено в проведеното на 14.01.2025 година разпоредително заседание по НОХД № 550/2024 г. по описа на Районен съд-Харманли, с което съдът е приел, че в хода на досъдебното 5 производство не са допуснати отстраними нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6