Решение № 254 от 09.06.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 254 гр. Пазарджик, 09.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Илиана Г. Димитрова Васева при участието на секретаря Ванина М. Иванова в присъствието на прокурора Даниела Г. Петърнейчева като разгледа докладваното от Илиана Г. Димитрова Васева Гражданско дело № 20255200100061 по описа за 2025 година

Образувано е по повод исковата молба на М. Д. И., ЕГН ***, от гр.П., ул.*** против Прокуратура на Република България, с адрес гр.София, бул.

„Витоша” №2, с която е предявена претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 70 000 лв., ведно със законната лихва от 08.11.2024 г. до окончателното изплащане на сумата. В исковата молба са изложени следните обстоятелства: Твърди се, че през 2020 г. срещу ищеца и лицето А. Т. било образувано ДП № 312/2022 г. във връзка с престъпление по чл.354а, ал.2, вр. с чл.20, ал.2 от НК. С оглед така повдигнатото обвинение спрямо ищеца била взета мярка за процесуална принуда „задържане под стража“ за срок от 8 месеца, която била отменена на 01.06.2021 г. Бил изготвен и внесен в ПзОС обвинителен акт, по повод на която било образувано НОХД № 549/2021 г., в хода на което ищецът бил признат за виновен по посоченото обвинение и му било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5 години. След подадена жалба с Решение № 144/25.10.2022 г. по ВНОХД № 268/2022 г. на ПАС постановената присъда била отменена, поради допуснати съществени процесуални нарушения, а делото - върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд. Съответно пред ПзОС било образувано НОХД № 542/2022 г., по което ищецът отново бил осъден за извършване на вмененото 1 му престъпление, като отново му било наложено 5-годишно наказание „лишаване от свобода“. Последвала нова въззивна жалба, като с решение по ВНОХД № 410/2023 г. въззивния състав на ПАС оправдал ищеца по обвинението за което бил предаден на съд. С окончателно решение по касационно наказателно дело 252/2024 г., в сила от 08.11.2024 г., състав на второ наказателно отделение на ВКС оставил без уважение подадения протест, потвърждавайки оправдателната присъда. Твърди се, че след постановяване на присъдите представителите на окръжна, респ. апелативна прокуратура сезирали съдебните инстанции с протести, настоявайки размерът на наказанието да бъде увеличен, а съответно, чрез касационния протест оправдателната присъда да бъде отменена. Изложени са съображения, че описаните обстоятелства обосновавали отговорността на държавата в лицето на Прокуратурата на РБ по реда на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. Твърди се, че досъдебното производство, образувано срещу него било наблюдавано от прокурор от ОП-Пазарджик, спрямо него била взета най- тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“, която търпял осем месеца, а в последяващ момент бил изготвен обвинителен акт, който бил поддържан от представителя на прокуратурата. След постановяване на присъдата бил подаден протест с цел размерът на наложеното му наказание да бъде увеличен, а след постановяване на оправдателната присъда – бил подаден нов протест с цел делото да бъде върнато за ново разглеждане, за да бъде признат за виновен и осъден. Твърди се, че за продължителен период от време години, му били причинени морални вреди и страдания. Намирал се под стрес с дни и месеци, а с предаването на съд били поставени на сериозно изпитание човешката му репутация и престиж. Изложени са съображения за наличието на причинна връзка между внесения обвинителен акт и претърпените морални вреди. Твърди, че и до днес не го напускало чувството, внушавано от представителите на прокуратурата, че бил виновен съучастник в извършването на тежко умишлено престъпление, за което бил обвинен. Сочат се съображения, че на ищеца били причинени морални вреди с оглед разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, които подлежали на репариране. От датата на влизане в сила на окончателното оправдателно решение на ВКС – 08.11.2024 г., се дължала и законна лихва върху претендираната сума, която също следвало да бъде заплатена, след осъждането на ответника. Претендират се разноските по делото, в т.ч. и адв. възнаграждение.

2

Представени са писмени доказателства. Направени са доказателствени искания.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от Прокуратурата на РБ чрез прокурор от ОП-Пазарджик. Изразено е становище, че предявените искове по реда на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ са допустими, но неоснователни, тъй като не кореспондират като пряка последица с действията на Прокуратурата.

Възразява се, че твърденията на ищеца са общи и не са подкрепени с конкретни доказателства. Не се сочели доказателства и фактически твърдения за реално претърпени морални вреди, които да са пряка непосредствена последица от незаконно обвинение. По този повод се изтъква, че в тежест на ищеца е да докаже и установи твърдяните неимуществени вреди, размерът на обезщетението, което не следвало да служи като източник за обогатяване.

Недоказани били твърденията, че от незаконното обвинение спрямо ищеца са настъпили отрицателни последици, изразяващи се в стрес и изпитание човешката му репутация и престиж, които да са пряка последица от действията на ответника, а освен това Прокуратурата не разпространявала данни за воденето на наказателното производство и не следвало да отговаря за отзвука му в обществото. Изтъква се освен това, че от справка за съдимост №250210005000066581/10.02.2025 г. се установявало, че ищецът е осъждан за умишлени престъпления от общ характер и че този факт е от значение за размера на справедливото обезщетяване, защото част от претендираните вреди следва да се свържат с миналата му съдимост. Твърди се, че според цитираната справка и приложената Справка от ЦИССС, в исковия период срещу ищеца се водело и друго наказателно производство - ДП № 43/2019г. по описа на РУ-Петрич, по което на 15.10.2020 г. той бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 354а, ал.3, т.1 НК и съответно осъден с присъда № 8356 от 14.12.2021г. по НОХД № 680/2020г. на P C - Петрич, потвърдена с решение № 107 от 08.06.2022г. по ВНОХД № 96/2022г. на ОС Благоевград, при което бил налице и друг увреждащ фактор.Затова и в тежест на ищеца било да докаже кои конкретни вреди са пряка последица именно и единствено от обвинението, което е предмет на настоящия иск. Изразено е становище, че според трайна и еднопосочна практика по приложението на ЗОДОВ, за осъждано лице, увреждането е с по-нисък интензитет и обуславя по-малък размер на обезщетението в сравнение с лице, което никога не е било обект на наказателна репресия. Негативните характеристични данни за 3 личността на ищеца, като лице от активния криминален контингент, вкл. и предишни осъждания, данните за поддържане на контакти с лица от криминалния контингент, несъмнено обосновавали лоша репутация и нисък престиж на ищеца в обществото, преди повдигане на обвинението. Сочи се, че към исковата молба липсвали доказателства за прекомерна интензивност на наказателна репресия спрямо ищеца, като с оглед фактическата и правна сложност и решаване на случая на три съдебни инстанции, делото протекло в разумен срок. Освен основанието се оспорва и сочения от ищеца размер на претенцията за неимуществени вреди. Възразява се, че размерът й е прекомерен и не е несъобразен с принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД, с трайната съдебна практика по аналогични случаи (включително и на ЕСПЧ), както и с обществено-икономическите условия в страната, а посоченото обезщетение от 70000 лв. не съответствало и на обстоятелствата, свързани с развитието и движението на наказателното производство. Твърди се, че наказателното производство е проведено в разумен срок - от повдигане на обвинението - 02.10.2020 г. до окончателното приключване на делото с решението на ВКС от 08.11.2024г. по КНОХД № 252/2024 г. срокът на производството бил разумен и съответен на фактическата и правна сложност на делото - разследване е усложнена престъпна дейност, извършвана от две обвиняеми лица, разгледано на три съдебни инстанции като процесуалното поведение на всяка от страните, също дало своя принос за продължителността на процеса. Продължителността на досъдебната фаза от повдигне на обвинение до внасяне на обвинителния акт била кратка - 11 месеца. По отношение на продължителността на съдебната фаза следвало да бъде отчетено, че ръководно-решаващият орган в тази фаза бил съдът и от неговата дейност зависела продължителността на производството, като същата не се дължала на неоправдано бездействие от страна на ответника. Сочи се, че връщането на делото за повторно разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, постановените осъдителни присъди по НОХД № 549/2021 г. и НОХД № 542/2022 г. на ОС - Пазарджик, в разглежданото наказателно производство налагали извод, че в процесния период били търпени вреди не само в резултат на актове и действия на Прокуратура на РБ.

Отделно се сочи, с оглед данните за оправдателна присъда спрямо ищеца постановена от ПАС още на 15.01.2024 г. следвал и извод за по-нисък интензитет на негативни преживявания. Твърди се наред с изложеното, че 4 независимо от тежестта на обвинението, мярката за неотклонение била изменена в най-леката такава. Излагат се съображения, изведени от практиката на Пленума на ВС, възприети с т. ІІ на Постановление № 4/23.12.1968 г. Цитира се практика на ВКС (Решение №832/10.12.2010 г. по гр.д.№593/2010г.; Решение № 488/23.04.2013 г. по гр. д. № 85/2012 г., т.11 от ТР № 3/22.04.2004 г. по тълк. гр.д. № 3/2004 г., ОСГК), като се сочат подробни доводи относно начина за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Възразява се, че негативните емоционални състояния, за които твърди да е изпитвал, не характеризират никакви болки и страдания, а от заявеното в исковата молба не могат да се извлекат никакви трайни конкретни увреждания, причинени от конкретни действия на прокуратурата, нито може да се направи безспорен извод, че е налице пряка и непосредствена причинна връзка между действията на ответника и твърдените вреди. Ищецът бил осъждан два пъти за умишлени престъпления от общ характер, поради което воденето на наказателното дело срещу него не било нещо, с което той се сблъсквал за първи път в живота си, тъй като вече имал подобни преживявания, при което това дело не би следвало да има действие с поголямо натоварване. Недоказани били твърденията за преживян стрес от повдигнатото обвинение, както и за накърнена репутация и престиж. Твърди се, че липсвали доказателства за сторени разноски по настоящото дело освен платената ДТ в размер на 10 лв. Направено е възражение за прекомерност на дължимия адв. хонорар.

След преценка на събраните доказателства и доводите на страните съдът приема за установено следното:

От материалите по приложеното в цялост наказателно производство на по което ищецът е бил обвинен и съден за престъпления по чл.354а и чл. 354в от НК в съучастие с друго лице, е видно, че то е било образувано на 02.10.2020 г., а на 05.06.2020 г. по отношение на него е взета постоянна мярка за неотклонение – задържане под стража. Мярката е изменена в по-лека на 01.06.2021 г., т.е. задържането му е продължило 8 месеца. На 08.09.2021 г. е внесен обвинителен акт и с присъда от 14.04.2022 г. М. И. е признат за виновен и му е наложено едно общо наказание за двете деяния - лишаване от свобода за 5 години. Тази присъда е отменена от Пловдивския апелативен съд поради допуснати процесуални нарушения, но е последвала нова осъдителна, 5 с който друг състав на първоинстнационния съд му определя на осн. чл.23 НК същото едно наказание за двете деяния – лишаване от свобода за срок от 5 години.

По повод обжалване от страна на ищеца, въззивния съд го признава за невиновен и го оправдава по обвиненията в извършване на двете престъпления. Протестът на Прокуратурата пред ВКС срещу оправдателната присъда е оставен без уважение и тя влиза в сила на 08.11.2024 г., когато е постановено решението на касационната инстанция. С този акт обвинението срещу ищеца следва да се счита за признато за незаконно по смисъла на чл.

Разпечатката съдържа 16 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a8e14d23-08e6-4864-8bdd-61493be73a77