Определение № 979 от 01.07.2025, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 979 гр. Плевен, 01.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Въззивно частно гражданско дело № 20254400500497 по описа за 2025 година Производство по чл.423 ГПК.

Производството пред Плевенски окръжен съд е образувано по възражение пред въззивния съд по реда на чл.423 ГПК, подадено от В. М. И., ЕГН **********, от гр. Плевен. Във възражението се твърди, че на 18.05.2025 г. молителят е открил призовката случайно при почистване на апартамента, като до този момент не е имал информация за образуваното съдебно производство. Възразява, че заповедта за изпълнение не му е връчена надлежно, тъй като е приета от неговия дядо – Н. М. К., който е на 91 години и страда от деменция и съпътстващи заболявания, като не е в състояние да разбере съдържанието на документите и да ги предаде на съответния адресат.

Впоследствие и съобщението за оставяне на молбата без движение също е било връчено на неговия дядо – Н. М. К. и отново не му е било предадено.

Случайно е разбрал за него, тъй като е пазарувал и е трябвало да остави покупките, като съобщението е било в ръката му. Това е станало на 02.06.2025г., като реално от този момент, молителят твърди, че е узнал за разпореждането и в рамките на тридневния срок е подал настоящото уточнение. Моли, да се допусне възражението по чл.423 от ГПК срещу издадената заповед за изпълнение. Към възражението е приложено медицинско направление № 25/03.06.2025 г. на Н. М. К. с посочена диагноза и възражение по чл.414 от ГПК.

1

Ответникът - заявителят „А 1 България“ ЕАД, ЕИК ********** в чиято полза е издадена заповедта за изпълнение, е подал отговор на възражението, в който се изразява становище, че Заповедта за изпълнение е била надлежно връчена на длъжника по реда на чл.46 от ГПК и е влязла в сила на 10.05.2025 г., след изтичане на срока за възражение по чл.414 от ГПК.

Относно представеното медицинско направление, ответникът счита, че същото не е годно доказателство за твърденията, които длъжникът навежда, тъй като е съставено много след връчване на Заповедта за изпълнение и е съставено за нуждите на настоящото производство. Моли, да бъде оставено без уважение възражението на длъжника. Претендира направените разноски в настоящото производство за юрисконсултско възнаграждение.

Въззивния съд, като взе предвид изложените във възражението доводи, прецени доказателствата по делото, съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:

Частно гражданско дело № 1978/2025 г. по описа на Плевенски районен съд е образувано по Заявление от 28.03.2025 г. на „А 1 България“ ЕАД за издаване на Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист срещу В. М.

И., ЕГН **********, от гр. Плевен, ********** по реда на чл.410 от ГПК за сумите, посочени в заявлението. По делото е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 1043/31.03.2025 г., която е била връчена на В. М. И. на адрес: гр. Плевен, **********, като съобщението е получено от неговия дядо Н. М. К. на 09.04.2025г. Изпълнителният лист е издаден на 19.05.2025 г.

Длъжникът В. М. И. е подал молба на 20.05.2025г. до Плевенски РС, с която е поискал възстановяване на срок по реда на чл.64 от ГПК.С Разпореждане № 7030/28.05.2025 г., ПлРС е оставил молбата без движение като е дадена възможност на длъжника, с писмена молба да посочи дали подаденото възражение представлява възражение пред въззивния съд с правно основание чл.423 от ГПК. С подаденото уточнение, в дадения от съда тридневен срок, длъжникът В. М. И. е заявил, че прави възражение по чл.423 от ГПК срещу издадената Заповед за изпълнение, след което молбата, заедно с делото, е изпратена по компетентност на Плевенски ОС.

Възражението е допустимо и следва да бъде разгледано. Същото е подадено на 20.05.2020г., в едномесечния срока по чл.423, ал.1 ГПК, считано от направеното връчване на заповедта за изпълнение, доколкото няма данни 2 кога е предадено съобщението от дядото на длъжника.

Съгласно чл.423, ал.1 от ГПК длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането по заповедта за изпълнение, може да подаде възражение до въззивния съд в посочените в нормата четири хипотези, в едномесечен срок от узнаването : ако заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно; ако заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България; ако длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства; ако длъжникът не е могъл да подаде възражението си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее. Едновременно с възражението, длъжникът може да упражни и правата си по чл.413 ал.1 и чл.419 ал.1 от ГПК.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира, че възражението е основателно. То почива на две различни основания – по т.1 и по т.3 на чл.423 ГПК.

Окръжният съд приема, че заповедта за изпълнение е връчена надлежно на длъжника. Видно от отбелязването на съобщението до длъжника за връчване на процесната Заповед за изпълнение, същото е получено на 09.04.2025г. от лицето Н. М. К. – дядо на В. М. И.. Съгласно чл.43 ал.1 от ГПК съобщението се връчва лично или чрез друго лице. Връчителят удостоверява с подписа си датата и начина на връчване, както и всички действия във връзка с връчването. Съгласно разпоредбата на чл.46 ал.1 и ал.2 от ГПК, когато съобщението не може да бъде връчено лично на адресата, то се връчва на друго лице, което е съгласно да го приеме. Друго лице може да бъде всеки пълнолетен от домашните му или който живее на адреса. Лицето, чрез което става връчването се подписва в разписката със задължение да предаде призовката на адресата. В настоящия случай, в съобщението до длъжника В.

М. И. е отбелязано качеството на лицето, на което е връчено, а именно негов дядо.Няма възражение, че дядото е пълнолетен член на домакинството на длъжника, който живее на адреса, и на което може да бъде връчено съобщението.

По отношение на получателя на съобщението Н. М. К., длъжникът навежда доводи и представя медицинско направление за наличие 3 на паметови промени и деменция при дядо му, който е на 91 години и състоянието му не му позволява да разбере и изпълни поетото задължение да предаде получените документи на техния адресат.При тези обстоятелства и съобразното представеното писмено доказателство, съдът приема за доказано възражението, че длъжникът В. М. И. не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства-връчването на Заповед за изпълнение № 1043/31.03.2025 г., издадена по ч.гр.д. № 1978/2025г. по описа на ПлРС, е станало чрез страдащия от деменция негов дядо, който не му го е предал.

С оглед изложеното, настоящият състав приема, че е налице е хипотезата на чл.423, ал.1, т.3 ГПК, поради което предявеното възражение следва да бъде прието. Като законна последица от това, на основание чл.423, ал.3, изр. 2 от ГПК, изпълнението на заповедта по чл.410 ГПК следва да бъде спряно. В. И. не е претендирал разноски, а и такива не се дължат в настоящото производство. Съдът ще се произнесе по разноските при окончателното разрешаване на въпроса за основателността на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – от исковия съд при разрешаване на спора за съществуването на вземането по оспорената заповед за изпълнение, респективно от заповедния съд при произнасяне в хипотезата на чл.415 ал. 5 от ГПК.

На основание чл.423, ал.4 от ГПК, делото следва да се върне на Плевенски районен съд за даване на указания по чл.415, ал.1 от ГПК.

Воден от горното, въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА направеното от В. М. И., ЕГН ********** от гр.

Плевен, възражение по чл.423, ал.1, т.2 ГПК.

СПИРА, на основание чл.423, ал.3, изр.2 от ГПК изпълнението на Заповед за изпълнение № 1043/31.03.2025 г. по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1978/2025 г. по описа на Плевенски районен съд.

ВРЪЩА делото па Плевенски РС за даване на указания до 4 заявителя по чл.415, ал.1 ГПК.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5