Решение № 97 от 13.03.2025, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Въззивно гражданско дело 24/2025
- Вид
- Решение № 97
- Подписан
- 13.03.2025
- В сила
- 13.03.2025
- Състав
- Минка Петкова Трънджиева, Венцислав Стоянов Маратилов, Димитър Пандалиев Бозаджиев
Цитирани разпоредби
- чл.114 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.149 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.154 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 176 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.266 · Граждански процесуален кодекс
- чл.266, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.62 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл.187 ал.1, т.1 · Кодекс на труда
- чл. 187, ал. 1, т. 2 · Кодекс на труда
- чл.187 ал.1 т.3 · Кодекс на труда
- чл. 188 · Кодекс на труда
- чл. 188, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 188, т. 2 · Кодекс на труда
- чл.189 · Кодекс на труда
- чл.189, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл.193 · Кодекс на труда
- чл.193, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 193 ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 193, ал.3 · Кодекс на труда
- чл. 195, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.195 ал.3 · Кодекс на труда
- чл.197 · Кодекс на труда
- чл.345 ал.1 · Кодекс на труда
- чл.357, ал.1 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 97 гр. Пазарджик, 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Минка П. Трънджиева
Членове:
Венцислав Ст. Маратилов
Д. П. Бозаджиев при участието на секретаря Виолета Сл. Боева като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20255200500024 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.
С решение на Велинградски районен съд №396 от 01.11.2024г. постановено по гр.д.№20245210100318 по описа на същия съд за 2024г., Е О Т М Е Н Е Н А Заповед № 125/18.01.2024 г. на Директора на обединено училище „Васил Левски”, с която на М. М. С. с ЕГН **********, с адрес: с. К. е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” .
ОСЪДЕН Е ОТВЕТНИКА Обединено училище „Васил Левски”, с. К., Община Велинград, представлявано от директора М. Б. да плати на М. М. С. с ЕГН **********, с адрес: с. К., ул. „Ч." №*, сумата от 910 лв. разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪДЕН Е ОТВЕТНИКА Обединено училище „Васил Левски”, с. К., Община Велинград, представлявано от директора М. Б. да плати на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Велинград сумата от 30 лв. - държавна такса, както и сумата от 400 лв. платено възнаграждение на вещо лице.
Решението се обжалва с въззивна жалба, подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от ответника в производството пред първата инстанция Обединено училище „Васил Левски”, с. К., Община Велинград, представлявано от директора М. Б. чрез пълномощника си адв.П. П. от АКПазарджик, с вх. №8008 от 22.11.2024г. с доводи за порочност като неправилно поради нарушаване на материалния закон съществено нарушение 1 на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Излага следните съображения: На първо място I.: От фактическа страна по делото било прието за безспорно, че:1 между ищеца пред първата инстанция-М. С. и ответната страна М. Б. в качеството му на директор на ОУ „Васил Левски” на 03.05.1999г. е бил сключен трудов договор за работа като касиер-домакин с разностранни задължения; 2 На служителя преди издаването на Заповед № 125/18.01.2024г., с която му е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” са били наложени още две дисциплинарни наказания-със Заповед №1299-105 от 09.01.2020г.
„забележка” и със Заповед №57 от 10.12.2021г. „предупреждение за уволнение”; 3. С констативен протокол № 22, изготвен на 12.01.2024 г. било установено неспазване /неуплътняване/ на работното време от М. М. С. през периодите от 08.01.2024г. от 13:30ч. до 17:00ч; на 09.01.2024г. от 14:00ч. до 17:00ч.; на 10.01.2024г. от 14:15ч. до 17:00ч.; на 11.01.2024г. от 13:50ч. до 17:00ч.; на 12.01.2024г. от 14:00ч. до 17:00ч.; 4.По повод на констатациите в горепосочения протокол до М. С. било изготвено искане с изх. № 125/16.01.2024г. за даване на писмени обяснения, което обаче не е било подписано от адресата, вместо това на искането имало отразена дата на връчване, но не и на кого е връчено. Посочено е още, че 5. От приетата по делото Съдебно- техническа експертиза № 5956 от 29.08.2024г. било установено, че за посочените в констативен протокол №22/12.01.2024 г. периоди има данни за работени електронни файлове, но от изслушването на същата експертиза също било установено, че датите и часовете на тези файлове могат лесно да бъдат манипулирани, а освен това същите не сочели кой е работил въpxу файловете и от кой компютър.
На второ място, относно правните изводи се поддържа, че 1.като основен аргумент, за да постанови отмяна на Заповед №125 от 18.01.2024 г., съдът приел, че съдържанието й не отговаря на изискванията на чл.195, ал. 1 от КТ. В подкрепа на този извод, съдът развил аргументи, че описаното в нея нарушение не е изяснено достатъчно подробно и ясно, защото: /цитира се/..“…при описание на фактическите признаци са посочени алтернативни форми на деяние, извършено от ищеца: Преждевременно напускане на работа, неспазване/неуплътняване на работното време. Така очертана рамката на нарушението не е достатъчно ясна, като двете форми са в противоречие една с друга.“ Този извод на съда се квалифицира от жалбоподателя като необоснован, защото почивал на неправилно възприета фактическа обстановка. Посочва се, че от прочита на Заповед №125 от 18.01.2024г. в нея било записано, че нарушението се изразява в „неспазване /неуплътняване/ на работното време“, а не както се твърди в решението в „неспазване /неуплътняване” на работното време, като се тълкува, че работодателят е поставил думата „неуплътняване” в скоби като пояснение на това в какво се изразява неспазването на работното време, а не както е приел съда като една от две алтернативни форми на деяние. Като допълнителен аргумент за отмяната на Заповед №125 от 18.01.2024г. , съдът приел, че от страна на работодателя не е била изпълнена процедурата по чл.193, ал. 1 от КТ, тоест че не са налице данни по делото за това на наказаното лице да е било връчено искане за даване на писмени обяснения или респективно да е документиран отказ от получаване на искането, нито е доказано, че лицето е било изслушано 2 от наказващия орган. Този извод се определя от жалбоподателя като необоснован, доколкото самият съд в мотивите си бил приел, че ищецът с оглед на работата, която извършва по длъжностна характеристика и на това, че продължава да работи при ответника, е имал достъп и съответно така се е сдобил с документите, за които след това твърди, че не са му били връчени, но които подробно е описал и в исковата си молба. Счита, че в случая е налице хипотезата по чл. 193, ал.3 от КТ, при която работникът е бил запознат и е имал възможност да даде писмени обяснения или да бъде изслушан от работодателя, но по негова вина това не се е случило. Акцентира се, че именно тези обстоятелства е целяла да докаже и ответната страна /работодателят/ по спора пред първата инстанция с допуснатите до разпит две свидетелки в проведеното на г. открито съдебно заседание и когато това не е станало ответникът по спора в същото съдебно заседание е направил искане пред съда по реда на чл. 176 от ГПК до разпит да бъде допуснат самият ищец. Самото искане било направено своевременно в отговор на нововъзникналото по делото обстоятелство, че допуснатите до разпит две свидетелки не са си спомнили обстоятелствата около връчването на искането за обяснения на ищеца от страна на работодателя.
Като следващ аргумент се изтъква, че още в т. 4 от Постановление №6 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС изрично е прието, че съдът може при всяко положение на делото да се разпореди страна да се яви лично и да даде обяснения по реда на чл.114 ГПК /стар/. Посочва се, че това постановление не е загубило силата си и е приложимо спрямо идентичния текст на чл. 176 от ГПК /нов/. В този смисъл, счита жалбоподателят, че преклузия относно даването на обяснения на страна по делото липсва и че като не е уважил това искане, а вместо това го е отхвърлил като преклудирано, съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила като в нарушение на принципа заложен в чл. 7 от ГПК не е съдействал на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна. Счита, че съдът приемайки неправилно, че не са спазени формалните изисквания на чл.193 и чл.195 от КТ, като Велинградският РС отменил Заповед № 125 от 18.01. 2024 г. , издадена от директора на ОУ „Васил Левски” без да разгледа спора по същество.
Допълва, че липсата на мотиви по съществото на спора, прави невъзможно извършването на въззивна проверка за тяхната правилност и че ако спорът е бил разгледан по същество е следвало да се достигне до извод за законосъобразност на оспорената заповед за дисциплинарно наказание, тъй като неуплътняването на работното време от страна на ищеца е доказано в достатъчна степен. Допълва, че подробни съображения в тази насока ще бъдат изложени в откритото съдебно заседание и в писмена защита. Моли жалбоподателят, да се отмени Решение №396 от 01.11.2024 г., постановено по гражданско дело №20245210100318, по описа за 2024г. на Районен съд Велинград като неправилно и незаконосъобразно и се постанови друго такова, като по същество се потвърди Заповед №125 от 18.01.2024 г., издадена от директора на ОУ „Васил Левски” и се отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира да бъдат присъдени на жалбоподателя сторените за две съдебни инстанции разноски.
3
С въззивната жалба е направено доказателствено искане, като на основание чл.176 от ГПК, във връзка с чл.266, ал.3 от ГПК, да се задължи ищеца М. С. да се яви лично пред въззивния съд и да отговори на въпросите:
1.Вярно ли е, че му е връчено искане с изх. №125/16.01.2024г. за даване на обяснения, макар и да не се е подписал в него, и собственоръчно е изписал датата 16.01.2024 г. в графа „дата на получаване”?; 2.Вярно ли е, че му е връчена Заповед №125/18.01.2024г. за налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”, макар да не се е подписвал върху нея, и ако не е вярно как се е сдобил с тази заповед ?
Доказателственото искане на жалбоподателя се мотивира с обстоятелството, че са налице основанията за допускането му във въззивната инстанция, доколкото същото не е било допуснато от първоинстанционния съд в нарушение на съдопроизводствените правила, за което е изложил съображения в раздел II, т.3 по-горе.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната по спора страна-М. М. С., ЕГН-********** от с.К., обл.
Пазарджик чрез пълномощника си адв. Д. М. от АК-Пазарджик, с вх.№8484 от 11.12.2024г., в който въззивната жалба се квалифицира като неоснователна по същество. Моли решението да бъде оставено в сила като законосъобразно, обосновано и правилно по следните съображения:
Счита, че при разглеждането на делото от Районен съд Велинград до приключването му са спазени всички процесуални действия и норми.
Поддържа, че правилно Районният съд е приел обратното на твърдяното във въззивната жалба от работодателя, поради това, че 1.Заповедта не отговаря на изискванията на чл. 195, ал.1 от КТ, като нарушението не е ясно индивидуализирано и съдържа алтернативни хипотези; че 2. Липсата на ясна индивидуализация на нарушението лишава служителя от възможност за ефективна защита; че 3. Съобразно чл. 195, ал. 1 КТ работодателят е посочил законовия текст, под който счита, че се подвеждат описаните нарушения-чл.
187, ал. 1, т. 2 от КТ, а всъщност правната квалификация на описаното дисциплинарно нарушение се определя от съда, което в случая е 187, ал. 1, т. 1 от КТ; че е посочено в съдебното решение, че работодателят не е изпълнил задължението си по чл.193, ал. 1 от КТ да изслуша или да приеме писмени обяснения от работника, че представеното „Искане за обяснение” не е подписано и няма доказателства, че е връчено, като в процеса ответникът не представил доказателства и не е доказал по надлежен ред, че заповедта е връчена съобразно КТ и неговите разпоредби, а напротив, затвърдили казаното от работника.
Допълва се, че въззивникът не е успял да докаже, че М. С. е извършил и твърдените от работодателя нарушения. Коментира се приетата по делото съдебно-техническа експертиза №5956 от 29.08.2024г. установила, че има данни за периода на нарушението да е работено, тъй като има налични файлове по досиетата на определени работници и служители в училището, а датите съвпадат и с изложените такива в мотивите на заповедта за налагането на дисциплинарно наказание; че от самата експертиза, и от отговорите на 4 експерта в програмата се установило, че се влиза с парола, която индивидуализира потребителя, което от своя страна защитава неоторизиран достъп до програмата, както и че след като само ищецът С. има достъп до този компютър, на който са били досиетата и само той знае паролата, логично е и той да е работил върху тях в конкретните дати.
Коментирани са свидетелските показания на св. К. и св. Б. според които се установявало, че ищецът е бил на работното си място и е изпълнявал вменените му задължения, /цитират се част от показанията им/. Възразява се и против направените искания на работодателя, ищецът С. да се яви лично, за да отговаря на въпроси, които е можело да бъдат разгледани в Районен съд Велинград, но че те не са поставени, нито с отговора на исковата молба, нито при явяването на първо съдебно заседание. Въззиваемата страна определя доказателственото искане във въззивната жалба на работодателя, като недопустимо, тъй като вече имало и отговор на тези въпроси в решението, /цитират се част от мотивите на исковия Велинградски районен съд/. Като последен аргумент срещу въззивната жалба се изтъква, че делото не е трябвало да се разглежда по същество, въпреки че Районен съд Велинград го е допуснал, доколкото преди налагане на дисциплинарното наказание работодателят имал задължение да изслуша работника или да приеме писмените му обяснения за констатираното дисциплинарно нарушение, а неизпълнението на това задължение водило до отмяна на наказанието при условията на чл. 193 ал. 2 от КТ, без да се разглежда трудовия спор по същество, поради презумпцията, че наказанието е наложено без да са преценени всички обстоятелства във връзка с дисциплинарното нарушение и без възможност за защита на работника. И че разпоредбата на чл.193 от КТ е императивна, след като дисциплинарното наказание, наложено без изслушване, респективно без поискване на писмени обяснения от работника или служителя, е незаконно./Страната се позовава и сочи на съдебна практика Решение №254 от 04.11.2014 г. по гр. д.№7086/2013 г. на Върховен касационен съд и Решение -№ 117 от 05.04.2012 г. по гр. д. №1306 /2011 г. на Върховен касационен съд. 4-то гр. отделение/.