Решение № 5585 от 02.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5585 гр. София, 02.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Л, в закрито заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно гражданско дело № 20231100509539 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435, ал.2, т.7 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по частна жалба на Столична община, Булстат: ******* , длъжник по изпълнително дело №220238590400090, срещу постановление от 14.03.2023 г. на ЧСИ С.С., с рег. № 859, с район на действие СГС, издадено по повод възражение на длъжника срещу размера на разноските по изпълнението за адвокатски хонорар на процесуалния представител на взискателите и за пропорционалната такса по т.26 ТТ към ЗЧСИ.

Жалбоподателят твърди, че изпълнителното дело не се отличава с фактическа и правна сложност, че няма доказателства за действително платено адвокатско възнаграждение в размер на 1 400 лв. Таксата по чл. 26 от ТТРЗЧСИ е незаконосъобразно определена от ЧСИ, тъй като в базата за изчисляването й е включена и сумата за адвокатско възнаграждение. Заявява, че по изпълнителното дело е извършено само едно действие – подаване на молба за образуване на изпълнителното дело, което не съставлява фактическа и правна сложност. Моли съда да намали начислените разноски за адвокатско възнаграждение, както и да задължи ЧСИ да редуцира пропорционалната 1 такса по изпълнителното дело. Претендира присъждане на разноски.

Взискателят Н. Л. Т., в срока за отговор, представя възражение, в което изразява становище за нейната неоснователност. Претендира присъждане на разноски.

В приложените по делото писмени мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК, ЧСИ С.С., с рег. № 859, с район на действие СГС, счита жалбата за неоснователна.

Съдът, след като обсъди доводите, изложени в частната жалба, и становището по нея, както и обясненията на частния съдебен изпълнител, приема следното:

Депозираната частна жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на ЧСИ, който подлежи на съдебен контрол съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2, т.7 от ГПК, в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, изхожда от надлежна страна и отговаря на изискванията по чл. 260 и чл. 261 ГПК и като такава е допустима.

Разгледана по същество частната жалба е основателна по следните съображения:

С молбата за образуване на изпълнителното дело е поискано налагане на запори. Взискателят Н.Л.Т. е представил Договор за правна защи та и съдействие от 26.02.2023 г., от който е видно, че са платени 1400лв в брой /хиляда и четиристотин лева/ „оказване на правна защита и съдействие, изразяваща се в процесуално представителство по изпълнително производство срещу Столична община, като в молбата е посочено, че взискателят желае разноските, включително и адвокатското възнаграждение за представителство по изпълнителното дело да се събере от длъжника за тяхна сметка. На длъжника на 28.02.2023 г. е връчена покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело 20238590400090.

С възражеиие от 02.03.2023 г. длъж никът е поискал намаляване на адвокатското възнаграждение до минимума по НМРАВ.

С постановление о т 14.03.2023 г . ЧСИ е намалил разноските по съдебното изпълнение — адвокатско възиаграждение по изп. дело 20238590400090 е намалено до размер 720 лв. с ДДС , а таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ е намалена на 2153,86 лв.

2

Длъжникът е уведомен за горното постановление на 21.03.2023 г.

На 28.03.2023 г. е депозирана жалба от длъжника, с която се обжалва Постановление за разноски от 14.03.2023 г.

Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство е свързан с общия принцип на отговорността за разноски, която е уредена в общата част на ГПК, като в чл. 79 от ГПК е регламентирано от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство. Поради това и правната възможност за намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК е приложима не само в исковото, но и в изпълнителното производство. Длъжникът разполага с процесуалното право да претендира пред съдебния изпълнител намаляване на разноските на взискателя поради прекомерност, а постановеният по това искане акт на съдебния изпълнител подлежи на обжалване пред съда.

В случая, няма данни преди иницииране на изпълнителното производство от длъжника по изпълнението да е било предприето действие насочено към доброволно изпълнение на съдебно признатите парични суми, което означава, че ще следва да понесе разноските във връзка с образуването на изпълнителното производство, тъй като плащане преди неговото образуване не е извършено. Това означава, че възнаграждение за процесуално представителство по смисъла на чл.10, ал.1 от НМРАВ в настоящия случай е дължимо.

Предвид установената по-горе фактология по отношение на направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът намира следното:

Съобразно правилата, установени в Закона за адвокатурата, страните могат свободно да определят размера на адвокатското възнаграждение. В същото време законът не допуска безпределно да се натоварва осъдената страна с разноските за адвокатско възнаграждение, които е направила другата страна, поради което същите могат да бъдат намалени поради прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. Сезиран с такова искане съдът е длъжен да прецени налице ли са предвидените чл. 10 от Наредбата действия от страна на процесуалния представител, както и има ли такава фактическа и/или правна сложност на делото, която да обуславя присъждането на уговореното адвокатско възнаграждение в тежест на страната, която е осъдена. Ако 3 прецени, че такава не е налице, може да намали уговореното възнаграждение, като в този случай е ограничен от минималния установен размер на това възнаграждение. Ограничението на § 2 от ДР не обвързва съда съобразно ТР № 6 от 06.11.2013 г. по ТД № 6/2012 г. на ОСГТ на ВКС.

С оглед разпоредбата на чл.10, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения за образуване на изпълнително дело минималният размер на адвокатското възнаграждение е в размер на 200 лв., а с оглед на т.2 за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 1000 лв. - 200 лв., и за вземания над 1000 лв. - 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 – 7., поради което на взискателя следва да се присъдят разноските, които е направил за адвокатско възнаграждение от 200 лв. за образуване на изпълнителното дело.

В настоящият случай процесуалният представител на взискателите е извършил едно фактическо действие - подал е молба за образуване на изпълнително производство, в която сочи и способите на принудителното изпълнение - налагането на запор на банковите сметки на длъжника. Съгласно чл. 426, ал.2 ГПК в молбата си взискателят посочва начина на изпълнението, като той може да посочи едновременно няколко начина, само ако това е нужно за удовлетворяване на вземането му. Сезирането на ЧСИ с конкретен изпълнителен способ е условие за редовност на молбата на взискателя, поради което първоначалното посочване на изпълнението следва да се счита, че е основание за начисляване адвокатско възнаграждение само за образуване на изпълнително дело по т. 1 на чл. 10 НМРАВ. В чл. 426, ал. 2, изр. второ ГПК е предвидено, че в течение на производството взискателят може да посочва и други начини на изпълнение, като в такива случаи е предвидено да бъде начислявано адвокатско възнаграждение по т. 2 на чл. 10 НМРАВ за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания. Двата вида адвокатско възнаграждение по т. 1 и т. 2 са самостоятелни по своето основание и ред за определяне на техния размер, което е обусловено от спецификата на всяко конкретно изпълнително производство. Законът дава изрична възможност на длъжника да погаси дълга си в срока за доброволно изпълнение, което евентуално изпълнение прави ненужна защитата на взискателя с предприемането на изпълнителни действия 4 по него. Предвид факта, че длъжник е Столична община, платежоспособен титуляр е на банкови сметки, и е активен участник в гражданския оборот, не са налице обективни пречки ЧСИ да наложи запор върху банкови сметки и в кратки срокове да събере дължимите суми, без да е необходимо от допълнителни указания и съдействие от взискателя. В процесния случай взискателя е посочил конкретен изпълнителен способ - запор на банкови сметки на длъжника.

В случая длъжника е платил в срока за доброволно изпълнение.

Предвид изложените мотиви, настоящият въззивен състав приема, че ЧСИ неправилно е постановил възнаграждението за адвоката на взискателя да е в размер на 720 лв., тъй като от представителя на взискателя не са извършвани други същински изпълнителни действия освен подаването на молба за образуване на изпълнително дело и при съобразяване на обстоятелството, че процесното изпълнително дело не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност, се налага извода, че направеното от длъжника възражение по чл.78, ал.5 ГПК се явява основателно и следва да бъде уважено, а определените от ЧСИ разноски за адвокатско възнаграждение от 720 лв. следва да бъдат намалени до минималния размер, определен съгласно разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Наредбата за определяне на минималните размери на адвокатското възнаграждение, която предвижда за образуването на изпълнителното производство, адвокатското възнаграждение да е именно до размера на сумата от 200 лв.

Що се отнася до окончателната такса по т.26 от ТТР на ЗКЧСИ в размер на 2153,86 лв., настоящият съдебен състав намира същата за неправилно определена от ЧСИ, доколкото е определена върху материален интерес, включващ и 720 лв. адвокатско възнаграждение. Според забележка 4 към т. 26 от ТТРЗЧСИ, в размера на паричното вземане не се включват авансовите такси. В този размер не следва да се включват никакви такси и разноски по самото изпълнително дело, а само вземането, което е предмет на изпълнителния лист, т.е. в случая сумата 17788,27 лева. Предвид това дължимата такса по т. 26, формирана върху главницата, възлиза на 1433,86 лева с ДДС и до този размер се дължи от длъжника, а не до определения от ЧСИ размер от 2153,86 лева .

По разноските:

5

Независимо от изхода на спора, обаче, следва да се подчертае, че нормите на чл. 78 от ГПК не намират приложение в настоящото производство.

Предмет на съдебен контрол е процесуалната законосъобразност на действията и актовете на органа по принудително изпълнение, поради което субект на отговорността за обезщетяване на причинените от тях вреди /в т. ч. разходи за обжалването им по реда на чл.

435 от ГПК/, е съдебният изпълнител. Той, обаче не е страна в съдебното производство по обжалване на действията и актовете му. Процесуалният способ за защита на страната, сторила разноски и имаща право на такива, е общият исков ред - чрез предявяване на иск по чл. 441 ГПК и чл. 74 ЗЧСИ за възстановяване на вредите, причинени от незаконосъобразни действия и актове на съдебния изпълнител.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на длъжника Столична община, Булстат: ******* , постановление за разноски от 14.03.2023 г. на ЧСИ С.С., с рег. № 859, с район на действие СГС по изпълнително дело №220238590400090, в частта, с която е отказано намаляване на размера на адвокатското възнаграждение за адвокат на взискателя на 200 лв. / горницата над 200 лв. до 720 лв./, на основание чл.78, ал.5 ГПК и за таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА на основание чл.78, ал.5 ГПК разноските за платено от взискателя по изпълнително дело №220238590400090 на ЧСИ С.С., с рег. № 859, с район на действие СГС, адвокатско възнаграждение от 720 лв. на 200 лв., както и пропорционална такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ, събирана от длъжника от 2153,86 лв. на 1433,86 лв. с вкл. ДДС.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенциите на страните за присъждане на сторените в настоящото производство разноски, като