Определение № 2917 от 12.06.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2917 гр. София, 12.06.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове:

Велислав Павков

Десислава Попколева като разгледа докладваното от Мими Фурнаджиева Касационно гражданско дело № 20238002104522 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на К. С. Е. – лично и със съгласието на своята майка и законен представител С. Х. Е., със съдебен адрес в гр. Благоевград, чрез адв. А. Б., против въззивно решение № 266 от 10 май 2023 г., постановено по в.гр.д. № 98/2022 г. по описа на Окръжен съд Благоевград, с което се потвърждава решение № 905709 от 10 ноември 2021 г., постановено по гр.д. № 2426/2020 г. по описа на Районен съд Благоевград, с което се обявява за недействителен на основание чл. 40 ЗЗД, като сключен във вреда на представляваните лица, договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с н.а. № 53, т. І, рег.№ 1721, д. № 36/2018 г. по описа на нотариус Красимира Минкова, рег.№ 415, с район на действие Районен съд Благоевград, с който Огнян Д.ов Т., в качеството му на пълномощник на ищците Д. В. Т. и М. К. Т. – двамата с адрес в гр.

Благоевград, е продал на К. Е. – лично и със съгласието на неговата майка и законен представител С. Е. – двамата със съдебен адрес в гр. София, жилище в гр. Благоевград, прилежащи части и идеални части от общите части на сградата, подробно описани, и право на строеж върху мястото, и в тежест на касатора са присъдени разноски.

В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. Поддържа се, че в решението не се съдържа обсъждане на доказателствата по спора поотделно и в съвкупност: няма обсъждане на свидетелските показания, нито е отразено по какъв начин свидетелските показания в използваните им части са относими към конкретния спор и към момента на сключване на сделката и целта и действията на договарящите именно към този момент, а не след сделката; не са обсъдени всички твърдения на ответника по иска, наведени с отговора на 1 исковата молба и с въззивната жалба, доказателствата са коментирани превратно и в насока, обслужваща единствено тезата на ищцовата страна и то към момента за обстоятелства, които са извън процесната сделка и момента на постигане на съгласие на страните за сключването й, игнорирани са всички доказателства на ответната страна, съдебният акт се гради на предположения и правни норми, които нямат връзка със спора. За да обоснове извода си за увреждането, съдът неправилно и необосновано се е позовал на извършени други сделки с други пълномощници, които обаче нито са предмет на делото, нито във връзка с тях са давани указания за събиране на доказателства за знание за осъществяването им от страна на ищците, и пр. С доклада си окръжният съд поставя страните в условия на процесуална изненада; само въз основа на налични други сделки не може да се прави извод, че се цели увреждане на упълномощителите по спорния договор, тъй като по делото не е известно нито при какви условия са осъществени те, нито с каква цел.

Неправилно съдът е приел, че по-ниската цена на сделката от средната пазарна цена на имотите към момента на сключване на договора е достатъчно, за да обоснове увреждане, което е в противоречие с константната съдебна практика; липсва преценка съдът да е оценявал всички обстоятелства, свързани с интереса на представлявания и мотивите на представителя да го сключи – имотът е бил в изключително влошено състояние, преди продажбата е бил напълно неизползваем, едва след осъществените след сделката ремонти той е станал годен за живеене. Съдът не е обсъдил доводите за наличието или липсата на доказателства за недобросъвестност на представителя на продавачите към момента на сключване на сделката – в случая няма нито едно пряко или косвено доказателство, което да сочи, че към момента на подписване на сделката страните са договаряли недобросъвестно във вреда на упълномощителите, а съдът се е позовал единствено на близката връзка между упълномощения, приобретателя и законния му представител, като е приложил и презумпцията на чл. 135 ЗЗД за знание за увреждане, с което страната е поставена в условията на недопустима процесуална изненада; в тази връзка е изложен подробен прочит на свидетелски показания, като се подчертават изключително влошени отношения на упълномощения с дъщеря му, която е заинтересована от спора; не е съобразено, че след извършения луксозен ремонт, в него живеят прехвърлителите и се ползват от него, а приобретателят няма достъп до него и не е заявявал такъв, изпълнявайки волята на баща си – ищците да живеят в него докато са живи. Неправилно съдът се е съсредоточил върху свидетелски показания за липсата на плащане на извършен от свидетеля ремонт – това обстоятелство няма отношение към мотивите за сключване на договора и обстоятелствата, при които той е подписан; не е обсъдена и смъртта на упълномощителя след ремонта на жилището и настаняването на упълномощителите в него. Не е обсъдено, че към момента на сключване на договора купувачът е бил непълнолетен и не е могъл да формира воля, нито пък да договаря пряко с упълномощеното лице; в него не е могло да има и 2 знание за увреждане. Не е взето предвид установеното, че упълномощителите категорично са знаели за намерението на сина им да прехвърли собствеността върху апартамента на внука им, а те да получат правото на пожизнено ползване върху имота; не се установява те да са предприемали действия по оттегляне на пълномощното. Недопустими са гласни доказателства за установяване на цена на договор, различна от посочената в акта. Не са обсъдени данните за липсата на пари у ищците за осъществяване на ремонта и покупката на мебели. Необосновано се приема, че уговорената неустойка при евикция в нотариалния акт е основание за приложение на чл. 40 ЗЗД – упълномощаване за такава уговорка няма и тези клаузи нямат обвързващо действие спрямо ищците, а и от свидетелските показания се установява, че целта на уговорката е охрана на интересите им предвид съществуващите спорове с друг ползвател на жилището. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят правни въпроси в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. трето ГПК.

Ответниците Д. В. Т. и М. К. Т., чрез адв. Р. Иванчева, излагат доводи за липса на основание за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователността на жалбата по същество.

Съдът приема за установено, че ищците са съпрузи и родители на упълномощения; от брака на упълномощения и трето лице (прекратен през 2010 г.) са родени свидетелката Т.-Винклер и син – пълнолетни към момента на сключване на сделката; касаторът е биологичен син на упълномощения, за което не се спори, макар да не е припознат или с установено бащинство по съдебен ред, роден от съвместното съжителство на упълномощения и С. Е. – майка и законен представител на касатора. Ищците, с оглед възрастта им и здравословното състояние на ищеца, са били затруднени да се грижат за себе си и да поддържат собствените си недвижими имоти, към момента на процесната сделка са били пенсионери с минимални доходи. На 19.04.2016 г. ищците с изрични нотариално заверени пълномощни са упълномощили сина си Огнян Т. от тяхно име и за тяхна сметка да продава, при условия, каквито договори, на трети лица или при условията на договаряне сам със себе си, при цена и условия, каквито прецени за добре, както и да дарява на когото прецени за добре или при условията на договаряне сам със себе си, всички притежавани от ищците недвижими имоти, сред които и процесното жилище; поотделно ищците са упълномощили сина си с общо пълномощно да управлява и да се разпорежда с притежаваните от тях недвижими имоти, както намери за добре, включително и да дарява същите безвъзмездно на трето лице. По силата на пълномощните, на упълномощения е възложено да представлява родителите си пред съответните институции, както и да се снабдява от институциите с необходими удостоверения, да получава суми по сделки с трети лица от името и за сметка на упълномощителите, да подписва всички документи, касаещи разпореждането с недвижими имоти; на упълномощения е дадено правото да преупълномощава трети лица със същите права от тяхно име и за тяхна сметка; пълномощните са безсрочни. Огнян Т. е 3 бил упълномощен и да се разпорежда с личен влог на ищеца и е бил с неограничен достъп до банковите му сметки и карти за телене на суми; на 28.12.2018 г. Огнян Т. е преупълномощил със същите права и съжителката си на съпружески начала С. Е.. В свидетелски показания нотариусът, заверил пълномощните, сочи, че упълномощителите са се явили лично, тя прочела текста на пълномощните, подробно и ясно им разяснила обема пълномощия, които дават на сина си, като двамата са заявили, че това е единственият им син, той се грижи за тях, и искат всичко да е негово, както и че и двамата категорично са знаели за намерението на сина си да прехвърли собствеността върху апартамента на неговия син – касатора, а те да получат правото на пожизнено ползване върху имота; ищците са посещавали кантората и покъсно, за да подпишат други декларации във връзка със сделката; пред нотариуса са се явили и касаторът и майка му, като упълномощеният заявил, че иска въз основа на предоставените му пълномощни от неговите родители, да прехвърли на своя и на Е. син собствеността върху процесното жилище, за да осигури детето си, а на родителите му да бъде учредено право на пожизнено ползване на апартамента; искането за включване на неустойка упълномощеният обосновал с водените за жилището съдебни спорове с бившата му съпруга; на майката на касатора било разяснено, че сделката не е изгодна за детето, но майката заявила, че такава е волята на баща му; таксите за извършената сделка били платени от Е.. Въз основа на извършеното упълномощаване упълномощеният, като пълномощник на ищците, е продал на касатора чрез неговата майка и законен представител и останалите недвижими имоти, собственост на родителите му – поземлен имот с двуетажна полумасивна жилищна сграда с пристройка и селскостопанска сграда, за сумата от 5000 лева, и пет броя поземлени имоти – земеделски земи, за 1000 лева, с безвъзмездно и безсрочно запазване на правото на ползване до края на живота на продавачите. И в двата договора за продажба е предвидена неустойка в полза на купувача в десетократен размер в случай на съдебно отстранение на купувача по вина на продавачите. Въз основа на показанията на бившата съпруга на упълномощения и на дъщеря му, въззивният съд приема, че за тези продажби на недвижими имоти в полза на касатора упълномощителите не са знаели, а фактът на продажбите им станал известен, както и на децата от прекратения брак, след смъртта на упълномощения на 02.10.2019 г. Ищците са придобили процесното жилище през 2004 г. по силата на договор за покупко-продажба със сина им и съпругата му (към онзи момент в брак) като продавачи, срещу заплащане на 59400 лева, като продавачите си запазили правото на ползване до края на живота си, заедно и поотделно. Процесното жилище е продадено на касатора за 9600 лева, при данъчна оценка от 43094 лева, като изрично е записано, че цената е изплатена от купувача чрез законния му представител на продавачите изцяло в деня на сключване на договора; в нотариалния акт е отразено, че състоянието на жилището изисква основен ремонт; с договора е запазено правото на ползване върху продадения имот на Огнян Т. и бившата 4 му съпруга, учредено с предходния договор за покупко-продажба, и е учредено безвъзмездно и безсрочно пожизнено право на ползване на подавачите. Действителната пазарна стойност на жилището, установена със съдебна експертиза, възлиза на 60010 лева, а след приспадане на стойността на запазено право на ползване на четири лица, възлиза на 32585 лева.

Въззивният съд приема за безспорно установено от доказателствата по делото (свидетелски показания на нотариуса, на извършилия ремонта, на други свидетели, писмени доказателства – протоколи, актове и др.) недоброто състояние на жилището и нуждата от негов основен ремонт към датата на процесната сделка, тъй като живеенето в него в състоянието му не било възможно, а извършеният впоследствие ремонт бил луксозен, с вложени строителни материали за над 39 хиляди лева; от представените многобройни фактури, касови бонове и стокови разписки, издадени на името на С. Е., не се установява безспорно, че закупените строителни материали са вложени в процесното жилище, както и с чии средства е извършвано разплащането; според свидетелски показания, средствата за ремонт на жилището са от продажба на друг апартамент, където преди преместването им са живели ищците; сочи се и отпуснат на майката на касатора банков кредит от 30500 лева. Съобразява се, че след сключване на процесната сделка е бил сключен и договор за продажба на недвижим имот, с който Огнян Т. като пълномощник на родителите си, е продал на трето лице апартамент в гр. Благоевград, за сумата от 26000 лева, при уговорката сумата да бъде преведена поравно на родителите; според свидетелски показания, Огнян Т. заявил, че действителната продажна цена е 50000 лева; постъпила по сметка на Огнян Т. сума от 13000 лева е теглена на каса и от банкомат изцяло в периода, съвпадащ с периода на закупуване на строителните материали, уреди и мебели за процесното жилище; същата сума е постъпила и изтеглена в същия период от сметката на ищцата, и същата сума за същия период е изтеглена от сметката на ищеца; за същия период банковите карти на ищците са били предоставени на сина им и на С. Е. за неограничен достъп до сметките.