Решение № 288 от 19.05.2026, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 288 гр. Ямбол, 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марина Хр. Христова Иванова при участието на секретаря Т. С. К. като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова Иванова Гражданско дело № 20262330100842 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 8, т. 1 от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/.

Образувано е по повод на подадена молба от Д. С. М. за издаване на заповед за защита срещу осъществено по отношение на молителката домашно насилие от страна на Д. М. М. – нейн съпруг.

В молбата е изложено описание на фактите и обстоятелствата, при които са извършени твърдените актове на насилие. Сочи се, че ответникът имал проблеми с алкохола и тормозел психически молителката. Разделили се на 19.04.2026 год. От тогава не спирал да я заплашва, обижда и преследва. На 21.04.2026 год. посетил работното й място и отново започнал да я обижда и заплашва.Претендира се за издаване на заповед за незабавна защита.

Към молбата е приложена декларация за извършено домашно насилие по чл. 9, ал.

3 от ЗЗНД.

В съдебно заседание страните редовно уведомени, не се явяват.

Ямболският районен съд, като взе предвид постъпилата молба, изложените в нея доводи, събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Молбата е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 10 от ЗЗДН, т.к. се твърди, че актовете на домашно насилие са осъществени за периода 19.0421.04.2026 год., пред родово и местно компетентен съд.

От изготвените служебно справки се установява, че ищцата и ответника са съпрузи, че страните не са осъждани, както и, че между тях няма образувани производства по реда на ЗЗДН.

Основателността на подадената по реда на ЗЗДН молба се предпоставя от осъществено спрямо молителя действие, което законът въздига като противоправно и съдът квалифицира, като акт на домашно насилие. За преценка на последното, съдът 1 изхожда от твърденията на молителя, доколкото те очертават наличието на някоя от предвидените по чл.2 ЗЗДН форми, а именно - всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка , във фактическо съпружеско съжителство, или интимна връзка.

Съгласно правната доктрина домашното насилие е съставомерен акт, подобен на престъплението и неговата противоправност е изрично и изчерпателно очертана в закона. То може да бъде: физическо насилие – да е насочено към причиняване на смърт, телесна повреда, увреждане на здравето; сексуално насилие – изнасилване, блудство; психическо насилие – причиняване на депресия и друго психическо заболяване, насаждане на страх, омраза, отчуждение от социалната среда; емоционално насилие – предизвикване на отрицателни емоции; икономическо насилие – отказ да се предоставят финансови средства, които се следват и от които се нуждае насилваното лице, използване на икономическа принуда, за да се държи в подчинение едно лице и да се принуждава да извършва или неизвършва нещо, неправомерно изразходване на активите на имуществото му; опит за физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие; принудително ограничаване на личния живот – забрана да се среща с определени хора, да учи, да спортува, да посещава културни мероприятия; принудително ограничаване на личната свобода – заключване, заплаха да излиза навън; принудително ограничаване на другите лични права на засегнатото лице – например, да се облича по определен начин, да слуша или чете определени произведения, да общува с определени хора; някои от изброените действия, извършвани върху друго лице в присъствие на дете.

В настоящия случай съдът намира, с оглед събраните по делото доказателства, че е налице осъществено по отношение на молителката психическо и емоционално насилие, по начините и времето посочени в молбата за защита.В процесния случай декларацията по чл.9,ал. 3 от ЗЗДН , на осн. чл. 13,ал.3 от същия закон може да служи като единствено основание за издаване на заповед за защита. От своя страна ответникът, въпреки предоставената възможност и дадените указания , не е ангажирал никакви доказателства в процеса, оборващи съдържанието на декларацията.

При установеността на извършеното домашно насилие през процесния период, следва да бъде преценено какви мерки съдът следва да наложи, за да гарантира защитата на молителката. Съдът намира, че следва да бъдат наложени мерките по чл.5, ал.1, т.1 и т. 3 за срок от девет месеца , при приспадане срока на действие на мерките по издадената заповед за незабавна защита по чл. 18 ЗЗДН- чл. 5,ал.2 ЗЗДН, като при преценката си отчете конкретиката на настоящия казус, дързостта в поведението на ответника, обстоятелството, че липсват твърдения и доказателства за осъществявано физическо насилие, вкл. за системност в поведението му. Тези мерки съдът намира за справедливи и съответстващи на степента на тежест на извършеното, като при съобразяване на примерните критерии по ППЗЗДН, съдът приема,че в процесния случай е налице средно ниво на риск.

На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН , в тежест на ответника следва да се възложи и заплащането на държавната такса за настоящото производство в размер на 12, 78 евро.

Мотивиран от горното и на основание чл. 15, ал.7 във вр. с чл. 5 и чл.11, ал.2 от ЗЗДН, Ямболският районен съд

2

РЕШИ:

НАЛАГА мерки за защита на Д. С. М., ЕГН ********** срещу осъществено спрямо нея домашно насилие от страна на Д. М. М. , ЕГН ********** , КАТО:

ЗАДЪЛЖАВА Д. М. М. да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Д. С. М..

ЗАБРАНЯВА на Д. М. М. да приближава Д. С. М., жилището, местоработата й и местата й за социални контакти и отдих на разстояние по-малко от 100 м. за срок от девет месеца /при приспадане срока на действие на мерките по издадената на 21.04.2026 год. заповед за незабавна защита по чл. 18 ЗЗДН/.

ОСЪЖДА Д. М. М. , ЕГН ********** да заплати държавна такса по сметка на Ямболския районен съд в размер на 12, 78 евро.

Да се издаде служебно изпълнителен лист за присъдената държавна такса.

Да се издаде заповед за защита.

Указва на полицейските органи да следят за изпълнението на заповедта.

Предупреждава Д. М. М. , ЕГН ********** , че при неизпълнение на заповедта полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата.

Препис от настоящото съдебно решение и от заповедта да се връчи на страните и да се изпрати служебно на РУ на МВР – Я..

Решението може да се обжалва пред Ямболския окръжен съд в седемдневен срок , считано от 19.05.2026 год.

Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________

3