Решение № 322 от 19.03.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 322 гр. Плевен, 19.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Зорница Д. Д. Банкова при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Зорница Д. Д. Банкова Гражданско дело № 20234430105113 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството по делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от А. А. М. против „***“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от И. Д. и Д. Н..

Ищцата твърди следните релевантни факти, на които основава претендираните за реализиране права: Твърди се, че на 15.12.2019 г. между „***“ ЕООД и ищцата бил сключен договор за потребителски кредит №830793, по силата на който ответникът поел задължението да предостави на ищцата - потребител по смисъла на ЗПК, парична сума в размер на 1000 лв., а заемополучателката се задължила да върне заемната сума, както и възнаградителна лихва и други такси и разходи, както следва: годишен лихвен процент - 23 %; годишен процент на разходите - 49,11 %. Уговорени са срок и начин на плащане в 12 вноски, посочени в погасителен план към договора. Не се посочва как е получен заема, но независимо от това, заемателят го е получил по банков път. Сумата е получена в деня на подписване на договора.

Твърди се, че ищцата е заплатила доброволно и извънсъдебно заема.

Договор за предоставяне на потребителски кредит с № 830793 от 15.12.2019 година е погасен по банков път по сметка на „***“ ЕООД, и по сметка на 1 същото дружество чрез системата на Изи Пей. С плащанията от страна на ищцата по договора за заем, е погасена възнаградителна лихва за периода, в който заемната сума се е използвала. Ежемесечно и кумулативно с месечната си вноска, ищцата е плащала такса „гарант“, въпреки че такава не е предвидена в основания договор. Както е посочено и по-долу в исковата молба, за такава такса се разбира от формиралата се съдебна практика срещу „***“ ЕООД. Единствено в чл. 5 от Договора за заем е посочено, че има предоставено по кредита обезпечение от страна на Ferratum Bank, като никъде не е посочено, че то е възмездно. Независимо от това, всички парични средства са заплащани по сметка на ответника.

Счита, че ищцата е надплатила сумата от 230 /двеста и тридесет/ лева, понеже процесният Договор за предоставяне на потребителски кредит с № 830793 от 15.12.2019 година, е недействителен. Това е така, защото последният не отговаря на изискванията на ЗПК и съгласно чл. 23 от ЗПК, А.

А. М. е следвало да върне само чистата стойност на кредита от 1000 /хиляда/ лева, без да е дължал лихва и други разходи по кредита, като съображенията ми в тази насока са следните:

Процесния договор за кредит е недействителен на основание чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК във връзка с чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 4 ЗПК, тъй като Заемодателят е изискал и е събрал от доверителката ми лихви, такси и комисионни, свързани с договора за кредит, които не са предвидени в сключения договор за потребителски кредит. Макар да са посочени в договора лихвен процент и годишен процент на разходите, ответникът не е пояснил по ясен и разбираем начин какви са компонентите на ГПР.

В договора не са включени такси, комисионни и други видове плащания, освен договорения лихвен процент, поради което ответникът няма право да формира ГПР в размер на 49, 11%. Видно от приложените изчисления на годишен процент на разходите в електронни калкулатори в интернет, годишния процент на разходите при включена възнаградителната лихва като единствен разход по кредита следва да бъде 25.5958 %. Това нарушение има за правна последица съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК недействителност на договора за заем и дължимост единствено на чистата стойност по кредита. Пприложената възнаградителна лихва по договора за заем е двойно по-голяма от тази, която е посочена в чл. 3, б. „б“ от договора 2 за кредит. Действително приложения размер на възнаградителната лихва е 40.05%. Това се потвърждава от приложената калкулация.

Предвид липсата на други видими от договора разходи по заем и наличието на само 1 - договорената в чл. 3, б. „б“ възнаградителна лихва, може да се заключи, че последната, която е приложена по договора е в поголям размер от посочената в договора. В тази връзка ако годишния лихвен процент е по-голям, то и годишният процент на разходите ще бъде значително по-голяма стойност, а това означава, че той е некоректно посочен в процесния договор. Поради некоректно посочения размер на годишния процент на разходите е нарушена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и съответно клаузата следва да бъде обявена за нищожна на основание алинея 5 от същия член.

Дори и да не се приеме, че възнаградителната лихва е по-висока, то за да бъде такава вноската по заема, Кредиторът е инкорпорирал във вноската допълнителна сума, която е оскъпила кредита и съответно от „***“ ЕООД с ЕИК *** не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК във връзка с Договор за предоставяне на потребителски кредит с № 830793 от 15.12.2019 година. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като трябва да се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Годишният процент на разходите следва да включва всички преки и косвени разходи във връзка с кредитното правоотношение, включително, но не само таксите по отпускане и управление на кредита, възнаградителната лихва и други. Спазването на това изчисление и даването на тази информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора са вменени като императивно разпоредба в ЗПК. Като съгласно чл.

22 от ЗПК ако това условие не е изпълнено, договорът за заем е недействителен.

Нарушение на ЗПК е налице и поради обстоятелството, че в договора, кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по 3 кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият от 49.11 %/. В този порядък следва да се посочи, че, съобразно разпоредбите на ЗПК, годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В случая, в договора за кредит яснота досежно тези обстоятелства липсва. Следва да се има предвид, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, е недопустимо. Тези съставни елементи обаче, както бе посочено и по - горе, остават неизвестни, при което се създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. Не става ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи. Не става ясно и как възнаградителната лихва е в много по-голям размер от действително дължимия съгласно договорените условия, тъй като видно от приложените извлечения от кредитния калкулатор, съгласно погасителния план, лихвата е в размер на 40.05 %, а не както е посочено в договора - 23 % /двадесет и три процента/. Видно и от приложената калкулация, с действително приложения лихвен процент върху главницата, годишния процент на разходите по кредита е 48.2937 % /четиридесет и осем цяло и две хиляди деветстотин тридесет и седем процента/, което е в противоречие с императивната норма на чл. 11, ал.

1, т. 10 от ЗПК.

В продължение на горното трябва да се изтъкне и, че завишаването на възнаградителната лихва без да е уговорена такава представлява нелоялна търговска практика. Разпоредбата на чл. 68г от ЗЗП дава легалната дефинцията на нелоялната търговска практика, която се използва в настоящия случай, с цел свърхпечалба на Кредитора. Такава практика от страна на търговец към потребител се извършва ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител. Член 68д от същия закон гласи, че заблуждаваща е такава търговска практика, при която 4 се съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информацияе фактически точна и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика. Така в Договор за предоставяне на потребителски кредит с № 830793 от 15.12.2019 година, е уговорено размерът на оскъпяването по кредита да е в един размер, а в действителност е друг, като по този начин се е целяло неоснователно обогатяване.

На следващо място, съгласно чл. 5 от договора за кредит, заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Ferratum Bank, в полза на ответника. Съгласно него с одобрението на обезпечението се одобрява и кредита. Тоест, за да бъде отпуснат заема, следва обезпечението да бъде предоставено, но в договора не е описано, че се дължи такса „гарант“ или, че поръчителството е възмездно. Това обстоятелство се разбира от константната съдебна практика, формирала се срещу ответните страни. В годишния процент на разходите не е включено плащането към дружеството гарант, а това плащане е съставна част от ГПР по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.

Получаването на кредита е обусловено от получаването на гаранция.

Невключването на плащането по гаранцията в размера на ГПР представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП , което от своя страна води до неравноправен характер, респ. до недействителност на клаузите. В тази връзка са и Решение от 26.08.2021 г.на PC - Берковица по гр. д. №323 от 2020 г., Решение №278 от 07.03.2022 г. на ОС - Пловдив по гр. д. № 37 от 2022 г., Решение №1751 от 12.10.2021 г. на PC - Пловдив по гр. д. №373 от 2021г. Всички тези съдебни решения са постановени именно срещу *** ЕООД и Фератум Банк.

Нищожността на кредитната сделка не е произвела правен ефект и уговорката за заплащане на възнаграждение на Фератум Банк за учредяване от негова страна на лично обезпечение също е нищожен. Договорът за поръчителство е с акцесорен характер, поради което може да съществува валидно само при действителен главен дълг.

Конкретният договор обаче е недействителен и на самостоятелно 5 основание. Договорът за поръчителство е уреден в чл. 138 ЗЗД и представлява съглашение между кредитора и поръчителя. За този договор длъжникът е трето, неучастващо лице. Договорът е възмезден и каузален, като целта му е кредиторът да бъде обезпечен срещу евентуалното неизпълнение на задълженията на длъжника. Сключеният договор за поръчителство с длъжника, а не с кредитора на практика лишава от основание самия договор.

Освен това, поставянето на изискване към потребителя да заплати възнаграждение за покриване на риска от неизпълнение на кредитора на задължението му за предварителна оценка на платежоспособността, води до допълнително увеличение на задълженията и противоречи на Директива 2008/48.

В случай, че се докаже твърдението, че приложената по договора възнаградителна лихва е 40.05 %, а не 23 %, както е посочено в чл. 3 от Договор за предоставяне на потребителски кредит с № 830793 от 15.12.2019 година, моли да се приеме, че последната е нищожна, поради противоречие с добрите нрави, при условията на евентуалност.

С оглед гореизложеното, счита, че ищцата е заплатила, въпреки липсата на основание сумата от 550 /петстотин и петдесет/ лева по Договор за предоставяне на потребителски кредит с № 830793 от 15.12.2019 година, на ответника. В тази връзка, моли да се осъди последният да възстанови процесната сума на ищцата. Надплатената сума представлява сбор от възнаградителна лихва, възнаграждение/ таксата за поръчителство и други такси свързани с обслужване на заема.