Решение № 1126 от 25.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1126 гр. София, 25.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИРИНА СТ. СТОЕВА при участието на секретаря ЕЛИ Б. БИНЕВА като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Административно наказателно дело № 20241110211185 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Производството е образувано по подадена жалба от О. Б. Т. срещу Наказателно постановление (НП) № КПК-НП-46/21.12.2023 г., издаденo от председателя на Комисията за противодействие на корупцията (КПК) и с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000,00 лева на основание чл. 115, ал. 1 от ЗПК за извършено административно нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 2, вр. чл. 35, ал. 1, т. 2 от ЗПКОНПИ (отм.).

В подадената жалба са изложени оплаквания, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и постановено при неправилно приложение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че за процесния период жалбоподателят е бил преместен да изпълнява друга длъжност в Министерството на финансите, като не е заемал висша публична длъжност, а именно – директор на дирекция „Вътрешен одит“ в Централно управление на НАП, поради което не е бил и правно задължен да подаде декларация за имущество и интереси по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗПКОНПИ. До 18.07.2021 г. жалбоподателят заемал длъжност директор на дирекция „Вътрешен одит“ в Централно управление на 1

НАП и като такъв бил задължен субект. Със споразумение от 19.07.2021 г., подписано между министъра на финансите, изпълнителния директор на НАП и жалбоподателя, последният на основание чл. 81б, ал. 2 от ЗДСл бил преместен временнно да изпълнява длъжността директор на дирекция „Методология на контрола и вътрешен одит“ в Министерството на финансите за периода от 19.07.2021 г. до 18.01.2022 г., като била издадена заповед за преместване. На 12.01.2022 г. било сключено ново тристранно споразумение между същите страни, като жалбоподателят бил преместен да изпълнява същата длъжност в министерството за периода от 19.01.2022 г. до 18.01.2026 г., като била издадена нова заповед на основание чл. 81б от ЗДСл. Посочва се, че временното преместване на основание чл. 81б от ЗДСл не прекратявало служебното правоотношение на жалбоподателя като директор на дирекция „Вътрешен одит“ в НАП, но за процесния период жалбоподателят не заемал тази длъжност и не изпълнявал правомощия и задължения на тази длъжност.

Твърди се, че е лишено от логика подаването на две идентични декларации, но в различни качества, от жалбоподателя. Възразява се, че нарушението може да бъде извършено само при пряк умисъл, но административнонаказващият орган не изложил мотиви в тази насока. Не били обсъдени и възраженията на жалбоподателя в съставения акт. Твърди се, че при съставянето на АУАН не била спазена разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН за съставяне на акта в присъствието на нарушителя и свидетели, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. Твърди се, че на 02.08.2023 г. вече съставеният акт е бил връчен на жалбоподателя за запознаване със съдържанието му и за подпис. С оглед на това на същия не била дадена възможност да даде подробни обяснения, които да бъдат включени в съдържанието на акта съгласно чл. 42, т. 8 от ЗАНН. Поддържа се, че органът не е изяснил фактическата обстановка по случая. Твърди се липса на вина за извършване на нарушението, като при неспазване на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН е наложено несъответстващо на тежестта на нарушението наказание.

Доколкото нарушението било извършено за първи път, наказващият орган е следвало да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, като бездействието да направи това обуславяло отмяна на обжалвания акт. Посочва се, че не е налице хипотезата на чл. 37, ал. 1, б. „а“ от ЗАНН, тъй като актосъставителят като длъжностно лице не е изрично посочен в „съответните нормативни актове“, като в тази връзка не била налице необходимост от неговото 2

„надлежно определяне“ по реда на чл. 37, ал. 1, б. „б“ от ЗАНН, в който смисъл бил и текстът на чл. 177, ал. 1 от специалния закон. Направено е искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление и присъждане на сторените по делото разноски.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се е явил лично, но е бил представляван от упълномощен адвокат. На етап съдебния прения са преповторени накратко оплакванията в жалбата. В допълнение е заявено, че жалбоподателят е подавал ежегодна декларация пред Министерството на финансите, като доколкото между страните били проведени и други производства, но за предходен период, с цел избягване на нови такива, жалбоподателят е подавал декларации и с оглед длъжността си като директор на дирекция в НАП, но това не следвало да се счита за признаване на качеството му на задължено лице. Отново е направено искане за отмяна на акта и присъждане на съдебно-деловодни разноски.

В открито съдебно заседание въззиваемата страна и административнонаказващ орган – председателят на Комисията за противодействие на корупцията, е била представлявана от юрисконсулт. На етап съдебни прения процесуалният представител е посочил, че въпреки наличните други производства между страните, постановените по тях актове не се явяват задължителна съдебна практика и са изготвени въз основа на друга доказателствена маса от съд, който е обективирал в тях волята си въз основа на собственото си вътрешно убеждение. Подчертава се, че преместването на жалбоподателя е на основание чл. 81, б. „б“ от ЗДСл, като правоотношението му с НАП не е прекратено. Поддържа се, че връчването на обжалваното наказателно постановление е редовно, доколкото е връчено на лице, което е било на адреса на нарушителя. Посочва се, че АУАН е съставен от компетентно лице съобразно представената по делото заповед и нарушителят собственоръчно е вписал, че ще подаде писмено възражение в законоустановения срок, предвид което същият не бил лишен от възможност да депозира подробни обяснения. Посочва се, че наказващият орган подробно е изложил съображения относно вината и приложимостта на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Направено е искане за оставяне без уважение на депозираната жалба и възражение за прекомерност на претендирания от насрещната страна адвокатски хонорар, като от своя страна е заявена претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

3

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По силата на Заповед № 372/16.05.2009 г. О. Б. Т. бил назначен на длъжност „директор“ на дирекция „Вътрешен одит“ в Централно управление на НАП. Със споразумение от 19.07.2021 г., сключено между министъра на финансите, изпълнителния директор на НАП и Т., последният бил временно преместен да изпълнява длъжността „директор“ на дирекция „Методология на контрола и вътрешния одит“ за периода от 19.07.2021 г. до 18.01.2022 г. включително. По делото не са събрани данни за предсрочно прекратяване на изпълняването на длъжността. Напротив, преди изтичане на горепосочения период на преместването – на 12.01.2022 г., било сключено ново споразумение – между Т., изпълнителния директор на НАП и заместник министър – председателя по еврофондовете и министъра на финансите, с което било уговорено временното преместване на Т. за изпълняване на длъжността „директор“ на дирекция „Методология на контрола и вътрешния одит“ за периода от 19.01.2022 г. до 18.01.2026 г. включително. В тази връзка била издадена Заповед № 361/14.01.2022 г. за преместване на държавния служител.

Видно от датата на приемане, отбелязана върху декларацията на л. 22 – л. 24 и събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Р. Д. Д. и В. С. Н., на които съдът изцяло се довери, до 15.05.2023 г. жалбоподателят не е подал ежегодна декларация за имущество и интереси във връзка с длъжността „директор“ на дирекция в НАП за периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г., а едва на 02.08.2023 г., което било установено чрез извършена проверка на получените и вписаните в регистрационните дневници декларации за имущество и интереси на задължените лица през предходната календарна година в срок до 15 май на текущата година.

До жалбоподателя била изпратена покана за съставяне и връчване на акт за установяване на административно нарушение. На 02.08.2023 г. свидетелят Д., заемаща длъжност „главен инспектор” в дирекция „Публичен регистър“ на КПКОНПИ, съставила АУАН № ПР-494/02.08.2023 г. в присъствието на жалбоподателя и двама свидетели, един от които свидетелят Н.. Актът бил връчен на 02.08.2023 г. на жалбоподателя, който собственоръчно вписал, че ще подаде в срок възражения. В срока по чл. 44 от ЗАНН – на 04.08.2023 г., 4 жалбоподателят подал писмени възражения срещу съставения му АУАН.

На 21.12.2023 г. административнонаказващият орган издал обжалваното наказателно постановление при идентично описание на нарушението от фактическа страна и при същата правна квалификация като тази по АУАН.

Видно от писмо от „Български пощи“ ЕАД на л. 35 от делото, на 23.07.2024 г. препис от акта бил връчен на жалбоподателя, чрез член на домакинството му.

Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства, приобщени от съда на основание чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 283 от НПК, тъй като същите са пряко относими към предмета на доказване по делото. Съдът намира приложените по делото доказателства за непротиворечиви, обективни и необорени от други доказателства, поради което ги кредитира изцяло. Въз основа на тях по безсъмнен начин се установява възприетата от съда фактическа обстановка. В синхрон в писмените доказателства се явяват и гласните такива, събрани чрез разпит и на двамата свидетели – Р. Д. Д. и В. С.

Н.. Предвид последователността и логичността в показанията им, съдът счита, че не е налице съмнение за тенденциозност на свидетелите, въпреки изпълняваните от тях длъжности. От показанията на същите се установява проверката на информацията, за да се стигне до извода за процесното нарушение, и проведената процедурата по съставяне на приложения по делото АУАН, участниците в него, начина на връчване на същия на нарушителя.

Що се отнася до приложената по делото съдебна практика, съдът счита, че същата не следва да бива ценена като доказателство по делото, а като представена само за сведение на съда, доколкото макар да засяга дело със сходен предмет и между същите страни, същата не касае спор, решението по който има значение за правилното решаване на настоящото дело.

По аргумент за противното от чл. 305, ал. 3 изр. 2 от НПК, съдът намира, че не се налага допълнително обсъждане на всеки от събраните доказателствени източници.

С оглед гореприетите фактически положения съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт и от лице, което има право на жалба. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в настоящото 5 производство районният съд е инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

След служебно извършена проверка съдът счита, че НП и АУАН са съставени от оправомощени лица по смисъла на чл. 177, ал. 1 от ЗПКОНПИ (отм.) и предвид заповед № РД-06-210 от 21.03.2023 г. на председателя на КПКОНПИ.

Съдът не счита, че за жалбоподателя е било налице задължение за подаване на ежегодна декларация по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗПКОНПИ (отм.) поради това, че въпреки, че длъжността му като директор на дирекция в Централно управление на НАП в изпращащата администрация не се счита освободена, тя не е била заемана от жалбоподателя към процесния период, за който се отнася декларацията, тъй като жалбоподателят е бил преместен да осъществява друга длъжност като държавен служител в приемащата администрация и е заемал за този период тази друга длъжност.