Определение № 3560 от 08.07.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3560 гр. София, 08.07.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Жива Декова

Членове:

Александър Цонев

Филип Владимиров като разгледа докладваното от Жива Декова Касационно гражданско дело № 20258002100450 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от С. В. С., чрез процесуален представител адв. И. К., против въззивно решение № 222 от 24.10.2024 г., постановено по в. гр. д. № 298/2024 г. по описа на Окръжен съд - Шумен, в частта му, с която е отменено частично решение № 50 от 06.03.2024 г. по гр. д. № 1037/2023 г. по описа на Районен съд - Нови пазар, с което Районен съд - Варна и Окръжен съд - Варна са осъдени да заплатят солидарно на С.

В. С. сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на гр. д. № 11929/2016 г. по описа на Районен съд - Варна в разумен срок, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска – 08.06.2023 г. до окончателното изплащане на задължението и вместо това, искът е приет за неоснователен.

Касаторът счита, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК са постъпили писмени отговори от ответните страни по касационната жалба Районен съд - Варна и Окръжен съд - Варна, в които поддържат, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на решението, а по същество същото е правилно и законосъобразно.

Контролиращата страна Окръжна прокуратура - Шумен не е подала отговор и не изразява становище по касационната жалба.

Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ВКС, след преценка на 1 изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, намира:

Въззивният съд, разглеждащ спора по чл. 2б ЗОДОВ, е изложил, че в производството по гр. д. № 11929/2016 г. по описа на Районен съд - Варна са били разгледани, предявени при условията на обективно кумулативно съединяване първоначални искове по чл. 109 ЗС, чл.

31, ал. 2 ЗС и чл. 86 ЗЗД и насрещни искове по чл. 31, ал. 2 ЗС и чл. 86 ЗЗД, общо девет на брой, което само по себе си определя спора като такъв със значителна фактическа и правна сложност. Производството е започнало на 05.10.2016 г., с подаване на исковата молба и е приключило на 02.06.2022 г., когато е било постановено определение № 100 от 02.06.2022 г. по гр. д. № 1154/2022 г. на ВКС, като продължителността му е била 5 години 7 месеца и 28 дни. По отношение на ответника С. В. С. производството е започнало считано от 22.12.2016 г., когато му е бил връчен препис от исковата молба и е продължило 5 години, 5 месеца и 11 дни. Във връзка с правния спор са били разгледани, последователно: 1. гр. д. № 11929/2016 г. на Районен съд - Варна, с продължителност 3 години и 17 дни; 2. в. гр. д. № 544/2019 г. по описа на Окръжен съд - Варна, с продължителност 1 месец; 3. в. гр. д. № 1094/2019 г. по описа на Окръжен съд - Варна, с продължителност 1 година, 2 месеца и 12 дни; 4. гр. д. № 2594/2020 г. по описа на ВКС, с продължителност 1 година, 1 месец и 10 дни; 5. в. ч. гр. д. № 1259/2017 г. по описа на Окръжен съд - Варна, с продължителност 1 месец и 15 дни; 6. ч. гр. д. № 2593/2020 г. на ВКС, с продължителност 1 година, 1 месец и 10 дни; 7. в. ч. гр. д. № 2748/2021 г. по описа на Окръжен съд - Варна, с продължителност 4 месеца и 4 дни и 8. ч. гр. д. № 1154/2022 г. по описа на ВКС, с продължителност 2 месеца и 5 дни.

Производството по гр. д. № 11929/2016 г. по описа на Районен съд - Варна е започнало на 05.10.2016 г., като съдът се е произнесъл с решение по съществото на правния спор на 17.12.2018 г. В рамките на този срок от 2 години и 2 месеца, в периода от 06.10.2016 г. до 22.02.2017 г. от страна на съда и страните са били осъществени процесуални действия във връзка с отстраняване нередности на първоначалната и насрещна искова молба, размяна на книжа и предоставяне на срок за отговор по чл. 131 ГПК. След 22.02.2017 г. по делото са били проведени общо 12 броя открити заседания, първото от които – за предварително събиране на доказателства, както и множество закрити заседания, като съдът се е произнасял по исканията на страните и вещите лица в рамките на от 0 до 13 дни от постъпването им и е насрочвал съдебните заседания в срок от 1 до 2 месеца, с изключение на едно, което е било насрочено почти четири месеца след предходното поради депозирана от ответника частна жалба срещу определението на съда, като в този период попада и лятната ваканция от месец и половина, през която делото не е могло да бъде гледано.

Видно от приложените справки, заседанията са били отлагани поради необходимостта от събиране на доказателства, като не се установява те да са били недопустими или неотносими към правния спор, предвид естеството му. По делото са били изслушани свидетели и назначени и изслушани една ССЕ, две СТЕ, една повторна СТЕ и една допълнителна СТЕ, които са били допуснати по повод предявени от страните доказателствени искания и възражения и за изясняване на релевантни за спора факти и обстоятелства, за които безспорно е било необходимо изслушване заключения от съответните специалисти. Видно 2 от приложените материали, ССЕ и първата СТЕ са били изслушани, респективно приети в следващото редовно съдебно заседание след допускането им. Изслушването на втората СТЕ е било отложено три поредни заседания, поради следните причини: 1/ в първото заседание поради конкретизиране задачите на вещото лице и определяне допълнителен депозит за изготвяне на експертизата; 2/ във второто заседание – поради неизготвяне на СТЕ; 3/ в третото заседание, поради възпрепятстване вещото лице да извърши оглед на имота, като съдът е указал изрично на процесуалните представители на страните да съдействат на вещото лице по СТЕ за изпълнението й, както и на ответника да се въздържа от пречки за събиране на доказателства и възпрепятстване на вещото лице по СТЕ. Изслушването на повторната СТЕ е било отложено с едно заседание, тъй като съдът е констатирал, че е депозирано заключение само по въпросите на ищцата, като ответникът не е заплатил своевременно дължимия от него депозит за вещо лице, поради което е уведомил вещото лице да отговори и на въпросите на ответната страна и е разпоредил изслушване на заключението по повторната СТЕ в цялост в следващо съдебно заседание.

Тоест забавянето се дължи изцяло на поведението на страните и в частност – на това на ответника, като районният съд е предприел съответните подходящи процесуални действия за обезпечаване своевременното събиране на необходимите за изясняване на спора доказателства. След постановяване на първоначалното решение, то е било обжалвано от ищцата, като двете страни са поискали поправка на очевидна фактическа грешка и изменение на същото в частта за разноските, което е станало причина за иницииране на съответните производства по чл. 247 и чл. 248 ГПК, които са се развили на три инстанции. В рамките на тези производства първоинстанционният съд е извършил всички процесуални действия по администриране на молбите, съответно жалбите и произнасяне по тях в срок най-късно до един месец. От визираните производства само това по чл. 247 ГПК е било инициирано по причина на съда, но то е приключило в рамките на един месец и 10 дни, което не е довело до съществено забавяне на делото. Производствата по чл. 248 ГПК, както и тези по обжалване решенията на районния съд са се развили поради възражения на страните относно правилността на съответния съдебен акт, поради което осъществяването им и тяхната продължителност не влияе върху преценката за разглеждане на делото в разумен срок, по причина, че вредите от неправилни или недопустими съдебни актове не подлежат на обезщетяване по реда на чл. 2б ЗОДОВ.

Въззивно гражданско дело № 1094/2019 г. по описа на Окръжен съд - Варна е било образувано на 14.06.2019 г., а с разпореждане от 17.06.2019 г. е било насрочено за 17.12.2019 г., в което заседание е било обявено за решаване. Съдебното заседание е било насрочено за след шест месеца, като периодът обхваща и съдебната ваканция от 15.07.2019 г. до 01.09.2019 г., през която делото не е могло да бъде гледано, от което следва, че забавата на съда е от 3 месеца и 15 дни, а именно за периода от 02.09.2019 г. до 17.12.2019 г., когато делото е могло да бъде насрочено. Съдът се е произнесъл с решение по същество на 05.05.2020 г., тоест почти четири месеца след инструктивния срок по чл. 235, ал. 5 ГПК, като този период на забава включва извънредното положение поради пандемия от Ковид-19, по време на което в продължение на един месец достъпът на магистрати до работните им места 3 е бил забранен. Обективно Окръжен съд - Варна е допуснал забава при постановяване на съдебния акт от три месеца, която, предвид факта, че предмет на разглеждане в производството са били две въззивни и две въззивни частни жалби срещу четири съдебни акта на първоинстанционния съд, не може да бъде определена като неоправдана съобразно фактическата и правна сложност на делото. Касателно продължителността на останалите производства, ищецът не навежда твърдения за разглеждане на делото в неразумен срок, но следва да се отбележи, че продължителността им се е отразила на общата такава, без това да се дължи на поведението на съдебните състави, участвали при разглеждане на гр. д. № 11929/2016 г. по описа на Районен съд - Варна и в. гр. д. № 1094/2019 г. по описа на Окръжен съд - Варна.

В заключение въззивният съд е приел, че предявеният от жалбоподателя иск по чл. 2б ЗОДОВ, във вр. с чл. 6, § 1 от КЗПЧОС е неоснователен, тъй като продължителността на воденото производство е съответна на фактическата и правна сложност на делото, обусловена от броя и естеството на предявените искове /пет първоначални и четири насрещни/, необходимостта от изготвяне на експертизи във връзка с всяка от предявените претенции, сложността на фактите и на правните въпроси и предприетите от страните правомерни процесуални действия за защита на правата им. Посочил е, че безспорно производството е продължило 5 години, но в рамките на този период са били осъществени множество допълнителни производства по повод предявени от страните искания и жалби, които обективно, дори при липса на каквато и да е забава от страна на решаващите органи, не са могли да бъдат приключени в рамките на срок по-кратък от 4 години и 6 месеца, предвид необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане на всяко от тях.

Действително от съда са били допуснати забавяния при осъществяване на определени процесуални действия и постановяване на съдебни актове, но те не рефлектират върху разумността на стока, в който са били извършени предвид наличието на обективни и независещи от волята на решаващия орган обективни обстоятелства, довели до забавянето им /нормативно уредените периоди на съдебна ваканция, както и на извънредното положение поради на пандемия от Ковид-19/. На следващо място, продължителността на производството се дължи и на множеството предприети от страните процесуални действия, част от които нередовни, което е наложило, с оглед охраняване правото им на защита и при спазване на принципите, заложени в чл. 7, чл. 8 и чл. 9 ГПК, съдът да им предоставя многократно срок за изправянето им, както и срок за отговор на насрещните искания и възражения, което е удължило производството с над половин година. Причина за забавяне на производството е станало и поведението на жалбоподателя, който не е съдействал на съда за своевременно изготвяне заключенията на вещите лица по СТЕ, поради неплащане на дължимия депозит и неосигуряване достъп до имота.

Касационното обжалване се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки: да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен 4 съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.