Решение № 773 от 02.10.2025, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 773 гр. Благоевград, 02.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:

Татяна Д. Богоева Маркова при участието на секретаря Миглена Ант. Каралийска като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Маркова Гражданско дело № 20241210103130 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Н. Г. П., ЕГН **********, адрес: гр. Б........чрез адв. Н. М. М. - АК........срещу „СТИК КРЕДИТ “ АД, с ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление гр. Ш......... представлявано от С...

Н......Т....

С исковата молба се иска да бъде постановено решение, с което да бъде прогласена нищожността на Договор за потребителски кредит №1086724/07.06.2024г., сключен между Н. Г. П., ЕГН ********** и „СТИК КРЕДИТ “ АД, с ЕИК 202557159 на основание чл.26, ал.1 пр. 1 ЗЗД вр. чл.22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Претендират се сторените по делото разноски. Сторено е възражение за прекомерност на претедираното адвокатско/юрисконсултско възнаграждение.

Твърди се в исковата молба, че на 07.06.2024г. ищцата е сключила с ответното дружество договор за потребителски кредит № 1086724, че в договора е посочено, че сумата по отпуснатия кредит е в размер на 3000.00 лева. Сочи се, че в чл.19(1) от договора е посочено, че заемателят се задължава на основание чл.138 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, в срок до 3 дни от получаване на заемната сума по договора, да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на заемодателя за връщане на всички дължими погасителни вноски, разходи и неустойки или неотменяема банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на „СТИК КРЕДИТ“ АД всички задължения на Заемателя по Договора за кредит в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане за заплащане на тези задължения. Описано е, че срокът на валидност на банковата гаранция е най-малко 30 дни след падежа на последната вноска.

Посочено е, че третото лице /поръчител/ подлежи на предварителна проверка от страна на Заемодателя с оглед на неговата възможност да поеме посочения солидарен дълг. Посочено е, че страните се договарят третото лице - поръчител следва да отговаря кумулативно на минимум следните условия: Навършена възраст - 21 години; Минимален осигурителен брутен доход - 1500.00лв.; Валидно трудово или служебно правоотношение при последен 1 работодател минимум - 6 месеца; Липса на записи в ЦКР относно просрочил, под наблюдение, загуба и т.н.; Да не е поръчител по съществуващ кредит, в която и да е банкова или небанкова институция; Служебна бележка за доход от работодателя за 6 месеца назад.

Твърди се, че в договора е уговорено, че страните се съгласяват, че неизпълнението на задължението на Заемателя, посочено в чл. 19 от договора ще причини на Заемодателя вреди, които неустойката посочена в тази разпоредба следва да обезщети.

Посочва се, че в чл.29(1) в случай, че Заемателят не изпълни задължението си посочено в чл. 19 от договора същият дължи на Заемодателя неустойка в размер на 0.9% от стойността на отпуснатия кредит за всеки ден, през който не е предоставено обезпечение или 5856.58 лева.

Твърди се, че на ищцата е начислена неустойка в общ размер на 5856.58 лева, тъй като същата не е представила в срок обезпечения - поръчител или банкова гаранция, посочени в процесния договор.

Срокът на кредита е 24 месеца, фиксираният годишен лихвен процент е 36.00 %, а годишният процент на разходите /ГПР/ е в размер на 42.58 %.

Сочи се в исковата молба, че всеки съд е длъжен да констатира и отстрани всяко нарушение на императивни материалноправни норми, които регулират правния спор.

Твърди се, че ответникът е финансова институция по смисъла на чл.З, ал. 1, т. 3 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищцата е ФЛ, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална дейност, т.е. страните имат качествата на потребител и кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 3 и ал, 4 ЗПК.

Поддържа се, че сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция.

Твърди се в исковата молба, че процесният договор е нищожен /недействителен/ на основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ вр. чл.26 ал.1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, тъй като противоречи на законоустановените императивни правила, на основание чл.11 ал.1 т.10 вр. чл.22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита.

Поддържа се, че в нарушение на императивните правила, в договора за потребителски кредит ГПР е посочен единствено като процент, но без изрично да са описани и основните данни, които са послужили за неговото изчисляване. Липсата на ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, а именно кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият в договора ГПР от 42.58 % се твърди, че е в пряко противоречие с императивните изисквания на чл.19 ал.1 вр. чл.10 ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 и 4 от ЗПК. В договора единствено е посочен фиксиран лихвен процент по заема от 36.00 %, без обаче да става ясно как тази стойност се съотнася към ГПР по договора. Твърди се, че описаните в съдържанието на договора такси и разходи (в това число възнаградителна лихва и неустойка) водят до различен размер на ГПР от посочения. Позовава се на Решение на Съда на Европейския съюз /СЕС/, според което непосочването на ГПР в договор за кредит трябва да се приравни ситуацията, в която в договора се съдържа само математическа формула за изчисляването на този ГПР, без обаче да предоставя необходимите за това изчисляване данни.В подобна ситуация не може да се счете, че потребителят е напълно запознат с условията по бъдещото изпълнение на подписания договор към момента на сключването му и следователно, че разполага с всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на задължението му.

2

На следващо място смята, че в договора за потребителски кредит е налице грешно посочен размер на ГПР, действителният такъв ще е различен. В чл.19 от договора е посочено, че заемателят се задължава на основание чл. 23 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, в срок до 3 дни от получаване на заемната сума по договора, да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на Заемодателя за връщане на всички дължими погасителни вноски, разходи и неустойки или неотменяема банкова гаранция. В договора е уговорено, че страните се съгласяват, че неизпълнението на задължението на Заемателя, посочено в чл.19 от договора ще причини на Заемодателя вреди, които неустойката посочена в тази разпоредба следва да обезщети. В случай, че Заемателят не изпълни задължението си посочено в чл.19 от договора същият дължи неустойка в размер на 0.9% от стойността на отпуснатия кредит за всеки ден, през който не е предоставено обезпечение или 5856.58лева, която се начислява пропорционално към вноските по кредита.

От една страна се поддържа, че е налице изначална невъзможност потребителят да осигури в толкова кратък срок поръчител, съгласно всички изисквания, посочени в договора.

Ето защо счита, че е налице нищожност на договора по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.

Твърди, че настоящият случай касае еднотипни договори за паричен заем, върху чието съдържание потребителят не може да влияе. В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв.

Сочи, че в съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския 5 парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити изрично се сочи: „В условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите - членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин". В този смисъл смята, че клаузата, с която в процесния договор за паричен заем е уговорено, че заемателят дължи неустойка, в случай че не предостави в срок до 3 дни от получаване на заемната сума по договора обезпечение - поръчител или банкова гаранция, се намира в пряко противоречие с преследваната от Директивата цел, транспонирана в ЗПК. Поддържа, че замисълът на изискването за проверка на кредитоспособността на потребителя, както и изрично е посочено в чл.16 от ЗПК, е тя да бъде извършена преди сключването на договора, съответно към този момент да бъде направена преценката дали да бъде отпуснат кредитът, както и при какви условия /вкл. и дали ще е необходимо обезпечение/. Въпреки това на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение едва след като кредитът е отпуснат, като ако не стори това дългът му нараства, т.е. опасността от свръхзадлъжнялост се увеличава. Отделно от горното, неустойката за неизпълнение на задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди (няма данни за ответника да са настъпили вреди от непредоставянето на обезпечение) е типичен пример за неустойка, която накърнява добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване.

На следващо място се твърди, че е налице заобикаляне на закона по смисъла на чл.

26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД. Разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК предвижда, че при забава на потребител, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава. Твърди се, че с процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника в срок, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл. 33, ал.1 от ЗПК.

3

Твърди, че подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо.

Непредоставянето на обещани обезпечения (когато същите са били реално очаквани от кредитора), съобразно разпоредбата на чл.71 от ЗЗД, дава основание да се иска незабавно цялото задължение.

Поддържа се, че в случая кредиторът променя последиците от липса на обезпечение и вместо да санкционира с предсрочна изискуемост, той начислява неустойка, чието плащане разсрочва заедно е периодичните вноски. Смята, че от горното е изводимо, че нито една от страните не е имала реално намерение да бъде предоставено обезпечение или да се ползват правата на кредитора по чл.71 от ЗЗД при непредоставено обезпечение. Ако кредиторът е имал за цел да получи обезпечение същият е могъл да отложи даването на кредит, каквато е обичайната практика при предоставяне на обезпечени кредити. Дори да се приеме, че страните са допускали възможността исканите обезпечения да се предоставят и „неустойката" да не се дължи, като смята че това плащане не се явява неустойка по смисъла на закона, а възнаграждение, дължимо под условие. Това е така, тъй като последиците от неизпълнението на „задължението" да се предостави обезпечение не са типичните последици от договорно неизпълнение, които законът предвижда, а напротив договорът продължава да се изпълнява по първоначално заложен погасителен план, но при по-висока цена прикрита като неустойка.

Твърди се още, че тази клауза е изцяло неравноправна и нищожна на основание чл.143, ал.2, т. 5 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, тъй като същата задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка. Също така тази клауза не е индивидуално уговорена, съгласно чл. 146 от ЗЗП.