Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 618 от 29.01.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 13867/2025
Вид
Решение № 618
Подписан
29.01.2026
В сила
29.01.2026
Състав
Любомир Василев, Мария Валентинова Атанасова, Димитър Куртев Демирев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 618 гр. София, 29.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20251100513867 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №13867/2025 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на “Електроразпределителни Мрежи Запад” ЕАД гр.София ЕИК 130277958 срещу решение №18497 от 15.10.2025 г постановено по гр.д.№24140/2025 г на СРС , 159 състав ; с което са отхвърлени исковете на въззивника с правно основание чл.422 ГПК във вр.чл.79 ал.1 ЗЗД , чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ и чл.86 ЗЗД да се признае за установено , че Е. С. В. ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. „******** дължи сумата от 1381,16 лева, представляваща главница за констатирано нарушение в случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия за периода от 07.01.2021 г. до 07.04.2021 г., за което е издадена фактура № 3363496/12.04.2021 г., ведно със законна лихва от 04.04.2023 г. до изплащане на вземането ; и сумата от 259,18 лева , представляваща лихва за периода от 24.04.2021 г. до 28.02.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК №10817 от 13.04.2023г по ч.гр.д. №17986/2023 г. на СРС, 159 състав . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС . Наследниците на С.Т. В. са постигнали съгласие ответникът да бъде титуляр на партидата и да упражнява права от името на всички съсобственици . Ответникът е нарушил ОУ и не е подал заявление за закриване на партидата му за ел.енергия , нито го е уведомил , че е продал имота на трето лице. Ответникът все още представлява останалите съсобственици и от тяхно име е носител 1 на права и задължения т.е. налице са облигационни задължения .

Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба .

Декларацията от 09.12.2013 г не поражда представителна власт на Е. С. В. по отношение на останалите съсобственици , а между страните по делото не са налице договорни отношения .

По делото не са представени доказателства , че ответникът е собственик на процесния имот и не е ясно кой е този имот . С имоти на адреса са извършвани различни разпоредителни сделки .

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС няма данни да е връчено на въззивника , поради което трябва да се счита , че въззивната жалба е подадена в срок .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС.

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива пороци в случая не се констатират .

Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

От фактическа страна е установено следното .

Въз основа на заявление по реда на чл. 410 ГПК в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение за сумата от 1381,16 лева , представляваща главница за констатирано нарушение, представляващо случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия на основание чл.83, ал.1, т.6 от Закона за енергетиката и чл.56 ПИКЕЕ за периода от 07.01.2021 г. до 07.04.2021 г., за което е издадена фактура № 3363496/12.04.2021 г., ведно със законна лихва от 04.04.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 259,18 лева , представляваща лихва за период от 24.04.2021 г. до 28.02.2023 г. С възражение от 14.03.2025 г. ответника е оспорил вземането .

На 09.12.2013г. Е. С. В. е подал до „ЧЕЗ Електро България“ ЕАД заявление за продажба на ел. енергия за битови нужди, за имот, находящ се на адрес ул. „********, с клиентски номер № ********. Към заявлението са приложени са декларация за получено съгласие от съсобствениците от 09.12.2013г. от ответника и удостоверение за наследници на С.Т. В., починал на 26.12.1997г.. Според удостоверението за наследници С.Т. В. е оставил за свои законни наследници Д.А.- съпруга, И. Л.-дъщеря, Е. В.-син, Т. В. син, починал на 18.08.2011 и оставил като наследници съпруга и дъщеря.

С Договор за продажба на наследство от 08.12.2014 г., с нотариална заверка на подписите на нотариус Ст. Т., Е. В. е прехвърлил на трето лице /Георги Кирилов Талев/ , наследството останало след смъртта на неговия баща и наследодател С.Т. В..

Ищецът е представил Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на 2

„Електрохолд Продажби“ АД .

Ищецът е представил Констативен протокол №1026301/07.04.2021г., справка за преизчислени количества ел. енергия, фактура № 3363496/12.04.2021 г и писма до ответника, ведно с обратни разписки.

От правна страна СРС е приел , че с отговора на исковата молба е направено изрично възражение за наличието на облигационно правоотношение между страните. От представения по делото Договор за продажба на наследство от 08.12.2014г., неоспорен от ищеца, се установява, че ответникът се е разпоредил с оставеното от неговия баща наследство, което включва и процесния имот.

Според подадено на 09.12.2013г. от ответника заявление и приложено към него удостоверение за наследници на С.Т. В. ответникът е придобил идеални части от процесния имот по силата на наследствено правоприемство, предвид, че в самото заявление е посочен, като титул за собственост Нотариален акт от 1967г., през която година ответника все още не е бил роден.

Според СРС процесният имот е бил получен по наследство, с което Е. В. се е разпоредил още през 2014г., т.е. за процесния период 07.01.2021 г. -07.04.2021 г., не се установява да е налице валидно облигационно правоотношение между страните.

Според СРС съгласно задължителното за съдилищата тълкуване, дадено в т. 1 от ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ВКС, ОСГК, Зaконът за енергетиката свързва качеството длъжник на цената на доставена топлинна енергия за битови нужди с качеството на собственик на имота, съответно с качеството на носител на ограниченото вещно право на ползване, когато за същия имот няма сключен договор между ползвателя на договорно основание и доставчика на топлинна енергия. Правната уредба на спорното правоотношение е регламентирана от Закона за енергетиката , а начинът, по който Законът за енергетиката урежда договора за продажба на електрическа енергия за битови нужди, е сходен на този, по който е уреден договорът за продажба на топлинна енергия за битови нужди. Законът за енергетиката регламентира правоотношението за продажба на електрическа енергия за битови нужди като произтичащо от договор, при държавно регулирани цени от КЕВР и публично известни общи условия. Продавач на доставената електрическа енергия е крайният снабдител (субектът по чл. 94а , респ. по чл. 95 ЗЕ ), а купувач – крайният клиент (чл. 91– 92 , вр. чл. 97– 98а ЗЕ ). Легалната дефиниция на понятието "битов клиент" е дадена в § 1, т.2а от Допълнителните разпоредби на ЗЕ . Тя се отнася и за правоотношението по договора по чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ . Чрез легалната дефиниция на понятието "битов клиент", Законът за енергетиката свързва качеството длъжник на цената с качеството на собственик или носител на ограниченото вещно право на ползване върху електроснабдения имот, доколкото доставяната енергия е "за собствени битови нужди", а друго не е уговорено с крайния снабдител. Договорната свобода, предвидена в чл. 9 ЗЗД , допуска и при това правоотношение клиент на доставената електрическа енергия за битови нужди да е и друг правен субект – този, който ползва електроснабдения имот със съгласието на собственика, респ. с титуляра на вещното право на 3 ползване и същевременно е сключил договор за продажба на електрическа енергия за същия имот (в този смисъл е решение №205 от 28.02.2019 Г. по гр. д. № 439/2018 г. по описа на ВКС, III г. о.).

Според СРС в настоящия случай фактът, че ищеца е открил партида с титуляр ответника, не е достатъчен да обоснове извод, че през процесния период между страните е съществувало облигационно правоотношение. От представените по делото доказателства не може да се обоснове извод за съществуването на договорно правоотношение между страните с предмет– доставка на електрическа енергия в процесния имот. Нито едно от представените, не е годно такова за установяване на обстоятелството, че ответникът е титуляр на право на собственост върху процесния електроснабден имот или че има качеството на вещен ползвател на същия, на валидно правно основание в процесния период, доколкото приложените по делото документи – фактури, извлечения от сметка и справка за консумация на клиент, не са официални по смисъла на чл. 179 ГПК , а частни свидетелстващи такива, едностранно изготвени от ищцовото дружество или свързани с него лица. Представеното от ищеца копие от заявление за извършване на услуги от 09.12.2013г., не съдържа признание относно титулярството на правото на собственост или право на ползване по отношение на имота, за който е открита партидата.

Решението на СРС е правилно . В доклада на първоинстанционния съд изрично е указано на ищеца , че е в негова доказателствена тежест да докаже , че са налице договорни отношения между страните . Доказателства не са представени – ищецът не е представил доказателства , че за процесния период ответникът е бил собственик или ползвател на имот – етаж от къща с адрес гр. София, ул. „******** . Ищецът е приложил свои ОУ , без данни кога са одобрени и дали имат отношение по настоящото дело . Относими биха били ОУ действали за периода 2013 г – 2014 г , когато е било подадено заявление за откриване на партида , а впоследствие ответникът вероятно се е разпоредил с имота .

Ответникът е представил договор за продажба на наследство от 08.12.2014 г., с нотариална заверка на подписите , според който е прехвърлил на трето лице /Георги Кирилов Талев/ , наследството останало след смъртта на неговия баща и наследодател С.Т. В..

Съгласно трайната практика на ВКС в решение №205 от 28.02.2019 г по гр.д.№439/18 г на ВКС , III ГО , решение №50166 от 06.10.2022 г по гр.д.№4782/21 г на ВКС , IV ГО и др. при действието на Закона за енергетиката, когато правото на собственост върху електроснабден имот е прехвърлено, старият собственик на имота, на когото е била доставяна електрическа енергия за битови нужди, не дължи цената на доставената енергия за периода, който следва изгубването на собствеността. Длъжник на цената е новият собственик. Различни са хипотезите, в които имотът е предоставен за ползване по силата на договорно отношение от стария, респективно от новия собственик на имота, а между ползвателя на договорно основание и крайния снабдител е сключен договор за продажба на електроенергия за същия имот. ЗЕ регламентира и правоотношението за продажба на електрическа енергия за битови нужди като произтичащо от договор, при държавно регулирани цени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и публично известни общи условия. Продавач на 4 доставената електрическа енергия е крайният снабдител , а купувач – крайният клиент .

Договорната свобода, предвидена в чл. 9 ЗЗД, допуска и при това правоотношение клиент на доставената електроенергия за битови нужди да е друг правен субект – онзи, който ползва електроснабдения имот със съгласието на собственика, респ. с титуляра на вещното право на ползване и същевременно е сключил договор за продажба на електрическа енергия за същия имот. Даденият отговор не визира тези хипотези, а извършеното нормативно тълкуване с ТР № 2/ 17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/ 2017 г. ОСГК на ВКС го предопределя. След прехвърлянето на собствеността длъжник по вземането е новият собственик на имота.