Решение № 1825 от 12.07.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1825 гр. София, 11.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Галина Ташева

Стойчо Попов при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Галина Ташева Въззивно гражданско дело № 20211100506424 по описа за 2021 година

С решение от 25.11.2020 г. по гр.д. №62330/18 г., СРС, ГО, 118 с-в ОТХВЪРЛЯ предявения от КР. К. Т. с ЕГН ********** срещу „Б. ДСК“ ЕАД с ЕИК *******, иск с правно основание чл.49 ЗЗД, за сумата 5000 лева (частично от 100 000 лева), представляваща обезщетение за имуществени вреди изразяващи се в разликата между реалната пазарна стойност на имота и продажната цена, на която е продаден в изпълнителното дело, от противоправно поведение на служители на ответника по изп. дело № 20108410402789/2010г. на ЧСИ Неделчо Митев.

ОСЪЖДА КР. К. Т. с ЕГН ********** да заплати на „Б. ДСК“ ЕАД с ЕИК *******, на основание чл.78, ал.З и ал.8 ГПК, сумата от 100 лева юрисконсултско възнаграждение.

1

Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца ,с която се твърди,че решението е неправилно,постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила.Съдът не взел предвид изложените доводи в исковата молба.Твърди,че търпи имуществени вреди от противоправно поведение на служители на ответника , който чрез своите служители противоправно бездействал,не се съобразил с експертизата,с пазарните цени на имота към момента на продажбата,не е поискал допълнителна експертиза,която да е актуална към деня на продажбата.

Иска се от настоящата инстанция да отмени решението и да постанови ново като уважи предявения иск.

По въззивната жалба е постъпил отговор,с който същата се оспорва.

Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, следва да бъде разгледана по същество .

Предявен е иск с правно основание чл.49 ал.1,вр.с чл.45 ЗЗД .

Ищецът твърди,че претърпял имуществени вреди от противоправно поведение на служители на ответника.Като длъжник по изпълнително дело с взискател Б. ДСК ЕАД ,за събиране на вземането срущу него била извършена публична продан на негов имот.Имотът бил продаден на занижена цена.Вина имал ответникът-взискател,който чрез своите служители противоправно бездействал,не се съобразил с експертизата,с пазарните цени към момента на продажбата,не е поискал допълнителна експертиза,която да е актулна към деня на продажбата.

Съдът е отхвърлил исковата претенция за обезщетение като е приел,че не е налице твърдяното от ищеца противоправно поведение на служители на ответника.

Установено е от приетата съдебна техническа експертиза,че пазарната цена на имота е тази по експертизата в изпълнителното производство към момента на последната публична продан . Не се установява взискателят да е пропуснал извършването на определени процесуални действия, които да са довели до извършването на публична продан на по-ниска от очакваната от длъжника цена. Към датата на която е извършена последната публична продан - в периода 28.08.2015г. - 28.09.2015г., законодателят не е предвидил възможност взискателят да обжалва отказ на съдебния изпълнител да се извърши нова оценка на имота - сегашен чл.435, ал.1, т.2 ГПК. Съгласно тогава действащата редакция на закона, ако имотът е продаден на цена 2 несъобразена с пазарната му стойност, от което вреди са претърпели взискател и длъжник, които имат общ интерес имотът да се продаде на възможно най-висока цена, за тях е съществувала единствено възможност по исков ред да търсят отговорност на съдебния изпълнител за причинени вреди в резултат от професионалната му дейност. В този период, законодателят не е предвидил възможност взискателят да може да взема отношение по изготвените оценки в изпълнителното производство, да иска нова ,ако счита оценката за неправилна, съответно да обжалва отказа на съдебния изпълнител да назначи нова оценка, поради което и не може да се търси отговорност на взискателя. Не се установява наличие на твърдяното от ищеца виновно и противоправно поведение на служители на ответника, поради което и предявеният срещу него иск за обезщетение за вреди от непозволено увреждане правилно е отхвърлен.

Не се доказаха твърдяните пороци на първоинстанционното решение,поради което то като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.

Въззиваемата страна има право на разноски,такива следва да бъдат присъдени за юрисконсултско възнаграждение,които съдът определя на 100 лв.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение 25.11.2020 г. по гр.д. №62330/18 г., СРС, ГО, 118 с-в .

ОСЪЖДА КР. К. Т. с ЕГН ********** да заплати на „Б. ДСК“ ЕАД с ЕИК *******, на основание чл.78, ал.З и ал.8 ГПК, сумата от 100 лева юрисконсултско възнаграждение за въззивното производството РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4