Определение № 303 от 27.04.2023, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 303 гр. София, 26.04.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Ивайло Младенов

Анна Ненова като разгледа докладваното от Анна Ненова Касационно търговско дело № 20228002902386 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Орисол Инверсионес С.А., Сосиедад Униперсонал ( Orisol Inversiones, S.A. Sociedad Unipersonal), търговско дружество, учредено в Испания, срещу решение № 319 от 16.05.2022г. по в.т.д. № 1114/2021г. на Апелативен съд – София, с което, като е отменено изцяло решение № 261063 от 06.07.2021г. по т.д. № 1391/2019г. на Софийски градски съд, касаторът е осъден за заплати на „Кадсистемс АВ Консултинг“ ООД, дружество със седалище и адрес на управление в България, сумата от 95 184 евро с ДДС, останала неизплатена част от възнаграждение по Договор за предоставяне на инженерни услуги от 03.07.2010г., за което е била издадена проформа фактура от 18.04.2014г., със законната лихва за забава от 18.07.2019г., датата на предявяване на исковата молба, до окончателното плащане, както 28 978 евро изтекла лихва за периода от 15.07.2016г. до 15.07.2019г., с присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции от общо 17 519. 41 лева, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

1

Оплакванията на касатора в подадената жалба са, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. В съществено противоречие на съдопроизводствените правила въззивният съд е приел, че отговорът на исковата молба е подаден извън законоустановения срок и че тъй като доводите на касатора в отговора на въззивната жалба на „Кадсистемс АВ Консултинг“ ООД са идентични, по тях съдът не дължи произнасяне. Съдът е отказал да обсъди доводите на касатора в отговора на въззивната жалба, както и тези, изложени в хода на второинстанционното производство и в писмените бележки, но тези права на страната не са били преклудирани, дори да не е бил подаден отговор на исковата молба (обстоятелство, което касаторът оспорва). От въззивния съд не е било съобразено, че от „Кадсистемс АВ Консултинг“ ООД не са били представени доказателства, от които да се установи, че дружество е изпълнило в цялост и по отношение на четирите ветрогенераторни обекта работата по фази б) и в) на клауза 1 от договора между страните, че работата е била извършена в полза на касатора и предадена съгласно договора – с писмен доклад. Същевременно към момента на подаване на отговора на исковата молба на касатора не е започнал да тече срокът за отговор на исковата молба, тъй като осъщественото връчване на документи на 01.07.2020г. не е било редовно. Пакетът от документи не е съдържал превод на съобщението на съда с указания за процесуалния срок за подаване на отговор на исковата молба и последиците от неподаване на отговор, както и не е съдържал Приложение ІІ от Регламент 1393/2007, чрез което се осъществява изискваното писмено уведомяване на адресата за правото му по чл. 8. С молбата от 06.11.2020г. касаторът се е позовал на тези пропуски. В противоречие с разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 5 от ГПК съдът се е позовал на показанията на свидетеля г-жа Т. относно отчитането на работата и комуникацията между страните, като е достигнал до заключение, че касаторът дължи плащане по издадената проформа фактурата.

По делото обаче не е било установено изпълнение на възложената работа, наличие на писмен доклад за извършване на работата и приемане на изпълнението от възложителя.

2

Според изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК въззивният съд се е произнесъл по въпроси в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, както и в противоречие с актове на Съда на Европейския съюз и Европейския съд по права на човека – основания за допускане на касационно обжалване по чл.

280, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК.

Конкретно формулираните от касатора въпроси са:

1. При постановяване на въззивното решение длъжен ли е въззивният съд да обсъди подадения в срок отговор на въззивна жалба и изложените в него доводи на въззиваемия за неоснователност на въззивната жалба и за правилност на първоинстанционното решение, ако с тези доводи се подкрепят изводите на първата инстанция по същество на спора и поради това те са идентични на изложените правни доводи в отговора на исковата молба, за които и двете инстанции приемат, че е подаден след законоустановения срок?

2. Ако се приеме, че отговорът на исковата молба не е подаден в законоустановения срок, това води ли до преклудиране на правото на ответника да оспори иска и изложи правни доводи във връзка с неоснователността на предявените искове както пред първата, така и пред въззивната инстанция?

3. Ако се приеме, че отговорът на исковата молба е подаден след законоустановения срок, това лишава ли ответникът от правото му да участва по-нататък в производството по правния спор и преклудира ли всички процесуални права на ответника, свързани с неговата защита, включително да оспори иска и да бъде изслушан по същество и от въззивния съд, който да обсъди правните му доводи?

Според касатора въззивният съд е дал неправилно разрешение на тези процесуалноправни въпроси, в противоречие с решение № 288 от 20.12.2010г. по т.д. № 530/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и решение № 67 от 06.07.2010г. по т.д.

№ 898/2010г. на ВКС, ТК, І т.о.

4. Връчването на документи в чужбина на ответник по делото по реда на Регламент (ЕО) № 1393/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2007година относно връчване в държавите-членки на съдебни и 3 извънсъдебни документи по граждански или търговски дела и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1348/2000 на Съвета, в нарушение на изискването на чл. 8, § 1 от Регламента, води ли до нередовност на връчването и бил ли е длъжен първоинстанционният, респективно въззивният съд са отстрани тази нередовност.

5. Ако при връчването на документи по реда на Регламент 1393/2007 ответникът по иска не е получил всички документи на езика, който разбира и/или който е официален на държавата членка адресат, включително не е получил съобщението на съда, съдържащо указания за процесуалните възможности и срокове за организиране на защитата, и същевременно тази страна не е получила формуляр-образец по Приложени ІІ съгласно чл. 8, параграф І от Регламент 1393/2007, следва ли да се приеме, че връчването на документи е валидно извършено и че за ответника по иска е започнал да тече срокът за отговор на исковата молба или първоинстанционният, респективно въззивният съд е следвало да отстранят нередовността при връчването на документ?

Съгласно изложеното от касатора с обжалваното решение въззивният съд е дал неправилно разрешение на тези въпроси, като решенията са в противоречие с решения на съда на Европейския съюз - решение на Съда от 16.09.2015г. по дело С-519/13, Е U:С:2015:603, и решение на Съда от 02.03.2017г. по дело С-354/15, Е СLI:ЕU:С:2017:157.

6. Допустими ли са свидетелски показания за доказване на осъществяването на факти, за които в сключен договор страните са установили писмена форма?

7. Допустими ли са свидетелски показания за доказване изменение на съдържание на договорни клаузи от писмен договор, за които страните изрично са уговорили, че могат да се изменят само с писмено съгласие между страните?

Касаторът сочи, че въззивният съд е дал неправилно разрешение на тези процесуалноправни въпроси. Въпросите са решение в противоречие с практиката на Върховния касационен съд - решение № 155 от 13.10.2010г. по т.д. № 1113/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и решение № 271 от 03.10.2014г. по гр.д. № 66/2014г. на ВКС, ГК, ІV г.о.

8. Нарушено ли е правото на справедлив съдебен процес съгласно чл. 6 4 от КЗПЧОС, ако в съдебното решение въззивният съд откаже да обсъди и да се произнесе по доводите на ответника, изложени в отговора на въззивната жалба, както и в хода на въззивното производтво, с аргумент, че доводите на ответника в отговора на въззивната жалба са идентични с доводите в отговора на исковата молба, а същата била депозирана слред изтичане на законоустановения срок?

Според касатора съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на Европейския съд по права на човека по приложението на чл. 6 от КЗПЧОС.

Тази конвенция е част от вътрешното право на страната и има предимство пред нормите на българското законодателство, които й противоречат, и практиката на ЕСПЧ е задължителна за прилагане от българските съдилища.

Макар в чл. 280, ал. 1 от ГПК наличието на противоречие с практиката на ЕСПЧ да не е посочено изрично като основание за касационно обжалване, а се свързва с основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 7 от ГПК, ако се установи, че невлязло в сила въззивно решение е в нарушение на КЗПЧОС, следва да се допусне касационно обжалване. Конкретно посочени от касатора са решение на ЕСПЧ от 31.05.2021г. ( Mont Blanc Trading Ltd and Antares Titanium Trading v. Ukraine, § 82), решение на ЕСПЧ от 19.04.1996г.

(Kraskav. Switzerland, § 30), решение на ЕСПЧ от 12.02.2004г. ( Perez v. France, § 80).

Касаторът счита още въззивното решение за очевидно неправилно, тъй като въззивният съд е нарушил основни съдопроизводствени правила и формулирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика, за което се правят конкретни оплаквания по правилността на въззивното решение. Най-общо, според касатора, въззивният съд необосновано е приел, че „Кадсистемс АВ Консултинг“ ООД е изпълнило в цялост и е отчело и предало възложената работа.

От насрещната страна по жалбата „Кадсистемс АВ Консултинг“ ООД е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Обсъждат се заявените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и се излагат подробно фактическите обстоятелства по спора, като се прави извод, че дори 5 въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване, то следва да бъде потвърдено като правилно.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.

При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване, съдът приема следното:

С исковата си молба по делото „Кадсистемс АВ Консултинг“ ООД, търговско дружество, регистрирано в страната, е поискало да бъде осъден касаторът, търговско дружество с регистрация в Испания, да плати сумата от 95 184 евро с ДДС, представляваща останала неплатена част (окончателно плащане) от уговореното възнаграждение по сключен между страните на 03.07.2010г. договор за предоставяне на инженерни услуги (изработване на подробни устройствени планове за смяна предназначението на земи, необходими за изграждането на ветропаркове), за която сума е била издадена проформа (предварителна) фактура от 18.04.2014г. и при съобразяване на извършеното плащане на останалата част от възнаграждението по издадени данъчни фактури от 01.10.2010г., 24.11.2010г. и 19.05.2011г. От ищеца е било претендирано още присъждането на законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното плащане и 28 978 евро, изтекли лихви за времето от 15.07.2016г. до 15.07.2019г., при съобразяване на изпратени покани за плащане до представители на касатора в България (Д.Я. и Й. Й.).

С исковата молба от ищеца са били представени писмени доказателства (договор от 03.07.2010г., издадените данъчни фактури и проформа фактурата, банкови извлечения за извършени плащания, имейл кореспонденция, заповеди във връзка с промяна предназначението на земи), поискано е било допускането на двама свидетели, които да установят извършената работа, как се е осъществявала кореспонденцията с кастора и изпращането на фактурите, 6 както и допускане на съдебно-счетоводна експертиза за установяване осчетоводяване фактурите при страните, включването им в дневниците за продажби/покупки и справки декларации по ЗДДС, както и размера на изтеклата лихва.