Решение № 4944 от 20.12.2021, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4944 гр. София, 20.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: А.Е.Х. при участието на секретаря С.С.Ц. като разгледа докладваното от А.Е.Х. Гражданско дело № 20211110146700 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по подадена от В.В. искова молба, насочена против /фирма/, с която са предявени обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 т. 3 във вр. с чл. 225 КТ с искане да се постанови решение, с което да бъде отменена Заповед № 208/14.06.2021г., с която трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, ищцата да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност и ответникът да бъде осъден да заплати на В. сумата от 3900.00лв. – обезщетение за времето през което е останала без работа след прекратяване на трудовото правоотношение за периода от 14.06.2021г. до 14.12.2021г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата.

Ищцата извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че между страните са били налични трудови правоотношения, породени от сключен на 20.09.2019г. трудов договор, по силата на който е заемала длъжността „Обслужващ бензиностанция газостанция“. Сочи се, че на 06.01.2021г. е сключено допълнително споразумение, по силата на което трудовото й възнаграждение е увеличено на 650.00лв. Навеждат се доводи, че със Заповед № 208/14.06.2021г. трудовото правоотношение между страните е прекратено от работодателя на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. Навеждат се доводи за незаконосъобразност на процесната заповед, като се сочи на първо място, че работодателят не е изискал писмени обяснения от работника за нарушението на трудовата дисциплина, а на следващо място се твърди, че заповедта не е мотивирана, като в същата било посочено единствени дисциплинарно уволнение от 14.06.2021г., без да препраща и към друг документ. С оглед незаконното прекратяване на трудовото правоотношение се сочи, че за ищцата възниква законово право да получи обезщетение за времето през което е останала без работа.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника, с който се сочи изрично, че работодателят не оспорва факта, че на 20.09.2019г. между страните е възникнало трудово правоотношение по силата на сключен трудов договор № 207/20.09.2019г., че на 06.01.2019г. е сключено допълнително споразумение, по силата на което трудовото възнаграждение на ищцата е увеличено до размера от 1

650.00лв., както и че с процесната Заповед №208/14.06.2021г., същото е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. Сочи се, че процесната заповед е издадена в съответствие със закона и не са допуснати нарушения на трудовото законодателство при прекратяване на трудовото правоотношение.

Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 т. 3 във вр. с чл. 225 КТ с искане да се постанови решение, с което да бъде отменена Заповед № 208/14.06.2021г., с която трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, ищцата да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност и ответникът да бъде осъден да заплати на В. сумата от 3900.00лв. – обезщетение за времето през което е останала без работа след прекратяване на трудовото правоотношение за периода от 14.06.2021г. до 14.12.2021г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата.

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.

За основателността на заявената претенция в тежест на ответното дружество е докаже по делото пълно и главно, че е прекратило трудовото правоотношение законосъобразно, при спазване на формалните изисквания за ангажиране на дисциплинарната отговорност /наличие на дисциплинарна власт у субекта, наложил наказанието, спазване на предвидените срокове, изискване на обяснения преди връчване на заповедта за налагане на дисциплинарно уволнение/, както и че ищецът виновно е извършил нарушение на трудовата дисциплина и наложеното за него наказание се явява съответно.

С доклада по делото, неоспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно, че на 20.09.2019г. между страните е възникнало трудово правоотношение по силата на сключен трудов договор № 207/20.09.2019г., че на 06.01.2019г. е сключено допълнително споразумение, по силата на което трудовото възнаграждение на ищцата е увеличено до размер на 650.00лв., че с процесната Заповед №208/14.06.2021г., трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т.

6 КТ.

Съдът намира, че уволнението е незаконно, доколкото не са спазени формалните изисквания за ангажиране на дисциплинарна отговорност, в частност не е спазено изискването, систематизирано в материалноправната разпоредба на чл. 193, ал.1 КТ, съгласно която „ Работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства“.

Разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ е императивна, но съдът не следи служебно за спазването й, без да има оплакване от уволнения работник или служител. В случая с исковата молба първото наведено възражение е именно, че не е спазена процедурата по прекратяване на трудовото правоотношение, доколкото ищцата не е била изслушана и работодателят не е поискал писмени обяснения от нея.

С изготвения доклад по делото съдът е указал, по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, изрично на ответника, че не сочи доказателства за това да е изискал писмени обяснения от работника по реда на 193 КТ. Въпреки така дадените указания от страна на ответното дружество не бяха ангажирани доказателства, нито бяха формулирани доказателствени искания, с които да се установи обстоятелството, че от работника са изискани писмени обяснения по реда на чл. 193, ал. 1 КТ. Съгласно разпоредбата на чл.

193, ал. 2 КТ „когато работодателят предварително не е изслушал работника или служителя или не е приел писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното 2 наказание, без да разглежда спора по същество“, поради което съдът намира, че исковата претенция с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ се явява изцяло основателна.

За пълнота съдът намира за необходимо да посочи, че процесната заповед не съдържа предвидения в закона минимум на съдържанието, което да обуслови извода за законосъобразност на прекратяване на трудовото правоотношение. Съгласно чл. 195, ал. 1 КТ „дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага“ . По въпроса относно тълкуването на чл. 195, ал. 1 ГПК е формирана трайна съдебна практика на ВКС - Решение № 377/26.10.2011 г. по гр. д. № 1962/2010 г. на IV г. о., Решение № 322/7.11.2012 г. по гр. д. № 278/2011 г. на III г. о. на ВКС и др., която напълно се споделя и от настоящия състав и съгласно която заповедта, с която се налага дисциплинарно наказание, следва да бъде ясно мотивирана по начин, че да са ясни съществените признаци на деянието от обективна страна, времето и мястото на извършването му. Важното е от съдържанието на заповедта да следва несъмненият извод за същността на фактическото основание, поради което е прекратено трудовото правоотношение и работникът или служителят да има възможност да разбере причината, поради която трудовото правоотношение е прекратено, а съдът да може да извърши проверка и, въз основа на това, да заключи дали уволнението е законосъобразно. В случаите, когато мотивите са изложени в друг писмен документ, с което само по себе си не се нарушава чл. 195, ал. 1 ГПК, същественото е този документ също да е станал достояние на работника или служителя. От приложеното на л. 4 по делото копие на Заповед №208/14.06.2021г., с която трудовото правоотношение между страните е прекратено, не се установява да са индивидуализирани признаците на нарушението на трудовата дисциплина, извършено от ищцата, липсват данни за времето и мястото на извършване на същото, поради което съдът намира, че заповедта не е мотивирана, съгласно изискванията на материалния закон, което е още едно нарушение на процедурата по прекратяване на трудовото правоотношение, обуславящо извода за основателност на заявената претенция.

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.

Искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е с обуславящо значение за другите два иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ.

За основателността на тази претенция в тежест на ищеца е да докаже, че при наличие на предпоставки за уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ трудовото правоотношение между страните няма срочен характер. В случая не е спорно по делото, че трудовото правоотношение между страните е безсрочно, поради което и тази искова претенция се явява основателна.

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225 КТ.

Съгласно разпоредбата на чл. 225, ал. 1 КТ, при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца.

В тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно, че след уволнението, за периода от 14.06.2021г. до 14.12.2021г., е останала без работа и не е получавала трудово възнаграждение, че оставането без работа е в причинна връзка с уволнението /Тълкувателно решение № 6 от 15.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 6/2013 г., ОСГК/, както и размера на брутното трудово възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец преди уволнението.

Съдът намира, че така заявената искова претенция се явява частично 3 основателна, доколкото от материалите по делото се установи, че ищцата е останала без работа за периода от 14.06.2021г. до 19.10.2021г.вкл., доколкото същата на 20.10.2021г. е сключила трудов договор с фирма /фирма/, с адрес: /адрес/. Този извод намира опора в приобщената по делото доказателствена съвкупност, в частност приложените на л. 49 писмо, ведно със справка за актуалното състояние на действащите трудови договори на ищцата, изпратено от НАП, ТД – София, офис Перник, Писмо от НАП /л.46/ и служебно извършаната справка /л.52/.

Съгласно чл. 228 КТ брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетението е полученото за месеца, предхождащ месеца, в който е прекратен трудовият договор. С определението по чл. 312 ГПК за безспорно е обявено обстоятелството, че размерът на брутното трудово възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец преди уволнението е в размер на 650.00 лева.

Исковата претенция следва да бъде уважена за сумата от 2 718.18лв., формирана по следния начин: три пълни месечни трудови възнаграждение по 650.00лв. за месеците юли, август и септември 2021г. и по 13 работни дни за месец юни и месец октомври 2021г. / месеците юни и октомври имат по 22 работни дни – 650.00лв. : 22 дни = 29.54лв. на ден х 13 дни = 384.09лв. за дните, през които ищцата е останала без работа за месец юни и още толкова за дните без работа за месец октомври. 384.09+ 389.09 + 1950.00= 2718.18лв. /.

В обобщение следва извода, че претенцията се явява основателна за сумата от 2718.18лв., за периода 14.06.2021г. – 19.10.2021г. вкл., като над тази сума до максимално претендирания размер от 3900.00лв. или за сумата от 1181.82лв. искът се явява неоснователен.

По разноските.

Ищецът не е сторил разноски, респективно в негова полза не следва да се присъждат такива.

В полза на адв. М.М. следва да се присъдят разноски на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. за оказана безплатна правна помощ, при съобразяване формулираното от процесуалния представител на ответника възражение за прекомерност, направено в проведеното открито съдебно заседание на 17.12.2021г. Съдът като съобрази фактическата и правна сложност на делото, обстоятелството, че адв. М. не се яви в нито едно от двете проведени открити съдебни заседания намира, че на същия следва да се присъди адвокатско възнаграждение в минимален размер по реда на чл. 7, ал. 1, т.