Разпореждане № 1559 от 29.04.2026, Районен съд - Разград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1559 гр. Разград, 29.04.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Частно гражданско дело № 20263330100777 по описа за 2026 година и взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл. 410 от ГПК.

Депозирано е заявление от МостФинанс Мениджмънт АД, 200385975 за издаване на заповед за изпълнение срещу Л. Й. И., ********** за заплащане на 222.62евро, представляващи неплатена главница за периода 19.09.2023 г. 19.04.2024 г. по договор от разстояние №538047 на 19.9.2023г, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението; сумата 26.66 EUR договорна лихва за периода 19.09.2023 г. - 19.04.2024 г. г.; сумата 32.92 EUR мораторна лихва за периода 30.01.2025 г. - 23.04.2026 г. Заявителят претендира и направените от него разноски в производството.

Във връзка със задължението на съда да извърши дължимата на основание чл.

411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК служебна проверка за противоречие със закона или с добрите нрави е представена счетоводна справка, от която е видно, че длъжникът е платил сумата 68,00 евро или 133,00 лева по процесния договор, с която е осчетоводена като погасена първата погасителна вноска, с падеж 19.10.2023 г.

С оглед заявлението и приложенията към него и направените уточнения съдът, за да се произнесе, съдът взе предвид, че

На 19.09.2023 г. между Л. Й. И. (кредитополучател) и Креди Йес ООД (кредитодател) е сключен договор за паричен заем № 538047, по силата на който на длъжника е отпуснат кредит в размер на 500,00 лв., който е следвало да бъде върнат за срок от 7 месеца при посочен ГПР от 48,138%. В договора е посочено и задължение за неустойка при непредставяне на обезпечение /чл.8/, която е в размер на 362,21лв. Така в приложения към договора погасителен план общия размер на задължението е 931 лв.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи

За процесното правоотношение е приложим Законът за потребителския кредит, като разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, а съгласно чл. 22 ЗПК, действащ към датата на сключване на процесния договор, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са 1 изискуеми при самото му сключване. В договора за заем е уговорен ГПР в размер на 48,138%. Съгласно §1 от ДР на ЗПР „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати“.

В случая, с уговарянето неустойка от 362,21лв. фактическият ГПР е по-голям от посочения в договора от 48,138%.

С оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин, както непосочването на този процент. Следователно санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер“. Така СЕС постановява, че „член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница“.

Посоченото обосновава извод, че договор от разстояние №538047 е сключен в противоречие на закона, обуславящо приложимостта на предвидената в разпоредбата на чл. 23 от ЗПК специална недействителност, в която заявителят има право само на вземане за връщане на неплатената главница, но не и на съпътстващите вземания за договорна лихва и лихва за забава.

Предвид липсата на плащания, заповед за изпълнение следва да се издаде за цялата главница.

В тази връзка и доколкото заявителят признава, че са извършени плащания, следва със същите да бъде намалена сумата предоставената по договора главница и да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение само за остатъка от 367 лв., респ. 187,34 евро.

Разноските следва да бъдат присъдени съразмерно на претенцията, за която се издава заповед за изпълнение. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в размер на 10,86 евро за платена държавна такса и 70 евро за юрисконсултско възнаграждение.

Предвид гореизложеното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ на основание чл. 411, ал. 3 във вр. с ал. 1 от ГПК заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в полза на МостФинанс Мениджмънт АД, 200385975 срещу Л. Й. И., ********** за заплащане на следните суми: 187,64 евро дължима главница по договор от разстояние №538047 от 19.9.2023г., сключен с Креди Йес ООД, ведно с обезщетение за 2 забава в размер на законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното и изплащане; разноски по делото в размер на 10,86 евро за платена държавна такса и 70 евро за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на уважената част от искането.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявлението на МостФинанс Мениджмънт АД, 200385975 за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу Л. Й.

И., ********** за заплащане на главница в одстаналата част над размера от 187,64 евро до размера 222.62евро, представляващи неплатена главница за периода 19.09.2023 г. - 19.04.2024 г. по договор от разстояние №538047 от 19.9.2023г, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението; сумата 26.66 EUR договорна лихва за периода 19.09.2023 г. 19.04.2024 г. г.; сумата 32.92 EUR мораторна лихва за периода 30.01.2025 г. 23.04.2026 г., както и разноски над определения от съда размер.

УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск за тази част от вземанията в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждане.

Разпореждането подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________ 3