Определение № 544 от 10.09.2026, Районен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 544 гр. Пловдив, 10.09.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Габриел Р. Русев като разгледа докладваното от Габриел Р. Русев Частно наказателно дело № 20265330204773 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 4 НПК и е образувано по подадена жалба от Р. В. Ф., като управител на „Ековат- България“ ЕООД, против постановление за прекратяване на наказателно производство от 26.06.2026г. по досъдебно производство № 705/ 2025г. по описа 06 РУ при ОД на МВР- Пловдив, пр.пр. № 13212/ 2025г. по описа на Районна прокуратураПловдив, образувано и водено за извършено престъпление по чл. 194 ал.1 от НК. В жалбата се излагат съображения, за неправилност на постановлението за прекратяване на наказателното производство. Моли се атакуваното постановление да бъде отменено.

Съдът, като се запозна с постъпилата жалба и материалите по делото намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена от активнолегитимирано да обжалва постановлението за прекратяване на наказателното производство, лице.

Насочена е срещу подлежащ на съдебен контрол акт. Подадена е в законоустановения за това 7-дневен срок, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Досъдебно производство № 705/ 2025г. по описа на 06 РУ при ОД на МВР- Пловдив е било образувано на 21.10.2025г. по реда на чл.212 ал.1 от НПК за престъпление по чл.194 ал.1 от НК, за това, че на 27.08.2025г. в гр.

Пловдив е отнета чужда движима вещ – 1 бр. мобилен телефон с марка „Айфон“ от владението на Р.Ф. от с. Б., обл. С., без негово съгласие, с намерение противозаконно да се присвои.

1

В хода на разследването няма лице привлечено в качеството на обвиняем.

В обжалваното постановление прокурорът е приел, че деянието извършено от Н. А. С. формално осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление по чл.194 ал.3 вр. ал.1 от НК, но са налице предпоставките за приложението на чл.218б от НК.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото, намира за установена следната фактическа обстановка:

Съдът споделя изцяло фактическата обстановка приета от прокурора, както следва:

На 27.08.2025г. около 17.00 часа, дъщерята на постр. Р.Ф. – Д. Ф. била в МОЛ Плаза гр. Пловдив, като играела на игра в детски център, като била оставила мобилния телефон марка „Айфон“ 15, който й бил предоставен за ползване от баща й Р.Ф. отстрани на игралния автомат. След като приключила играта Д. Ф. си тръгнала, като забравила мобилният телефон. Няколко минути по – късно се досетила, че е забравила телефона и се върнала на мястото в детския кът, но не открила мобилният телефон. При преглед на камерите установили, че мъж, жена и дете минали покрай играта, където играла Д. Ф. и жената взела процесния телефон, след което си тръгнала. При направен опит да се свържат с телефона, същият бил изключен. Установено е, че лицето взела мобилният телефон е Н. А. С., която върнала с протокол за доброволно предаване процесният мобилен телефон „Айфон“.

От изготвената по досъдебното производство оценителна експертиза се установявало, че процесният мобилен телефон е на стойност 900.00 лева ( 460.16 евро).

От приложената справка съдимост лицето Н. А. С. е неосъждана.

От показанията на свид. Р.Ф. и свид. Д. Ф. се установява, че последната била на 27.08.2025г. около 17.00 часа в МОЛ Плаза гр. Пловдив, като играела на игра в детски център, като била оставила мобилния телефон марка „Айфон“ 15, който й бил предоставен за ползване от баща й Р.Ф. отстрани на игралния автомат. След като приключила играта Д. Ф. си тръгнала, като забравила мобилният телефон. Няколко минути по – късно се досетила, че е забравила телефона и се върнала на мястото в детския кът, но не открила мобилният 2 телефон. Установява се и, че мобилният телефон е върнат доброволно.

Показанията им са логични и последователни поради което се приемат от съда с доверие.

От показанията на свид. Н. Н. и от оглед на ВД- видеокамери се установява, че при преглед на камерите за видеонаблюдение се установява, че жена е взела забравеният от свид. Фиданова мобилен телефон в игралната зала. Показанията му са логични и се подкрепят от всички събрани по делото доказателства, поради което се приемат с доверие.

От показанията на свид. А. С. и свид. Н. С. се установява, че свид. С. са открили заедно с внука си мобилен телефон в детски център в МОЛ Пловдив, които са взели и го оставили в дома си, след което заминали за Германия, където работят. Изразява съжаление за стореното. Показанията им се подкрепят от другите събрани доказателства, поради което се кредитират с доверие.

Съдът, като взе предвид така установената фактическа обстановка, намира за установено от правна страна следното:

Предмет на проверка в настоящото производство е обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство. Обосноваността се изразява в това, дали установените по делото фактически положения и изводи на прокурора обективно съответстват на събрания, проверен, верен и пълен анализ на събраните по делото доказателства, без да е допуснато изопачаване на смисъла им или превратно тълкуване. Законосъобразността се изразява в това, дали постановлението на прокурора съответства с процесуалния и материалния закон. Следва да бъде проверено дали проведеното разследване е обективно, всестранно и пълно, което би изяснило дали прокурорът е формирал вътрешното си убеждение въз основа на всички възможни доказателства. Следва да се прецени и, дали в доказателствения материал не се съдържа потенциал за събиране на нови доказателства, предвид задължението на прокурора по чл.14 ал.1 от НПК, за извършване на всички допустими и необходими действия за разкриване на обективната истина.

Обжалваното постановление за прекратяване на наказателното производство е правилно и законосъобразно, и следва да бъде потвърдено. В този смисъл, подадената жалба е неоснователна.

3

На първо място настоящият съдебен състав намира, че обжалваното постановление е редовно от външна страна, издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма и съдържа задължителните реквизити на съдържанието си. Не са допуснати и процесуални нарушения при неговото изготвяне, като прокурорът е изложил фактическите си изводи относно обстоятелствата, които приема за установени, посочил е от кои доказателствени материали е извел изводите си по фактите, изложил е мотиви на кои материали дава вяра и по какви съображения. Подробно е анализирал събраните по делото доказателствени средства поотделно и в тяхната съвкупност. Изложил е подрони, ясни и категорични мотиви относно приетата фактическа обстановка, и въз основа на какви доказателства е приел изложените факти. Направил е пълен, подробен и обстоен анализ и съпоставка на събраните по делото доказателства.

Настоящият съдебен състав споделя извода на прокурора, че случаят може да се квалифицира като маловажен по чл.194 ал.3 от НК. Преценката за "маловажност" по смисъла на чл.93 т.9 от НК на случая е винаги конкретна и комплексна, изводима е от установените по делото факти и тяхната относимост към общите положения. От значение са конкретния механизъм на осъществяване на деянието, вида и стойността на предмета му, на вредните последици, данните за личността на дееца и другите смекчаващи отговорността обстоятелства, като всичко това следва да сочи на по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайната за престъпленията от този вид. Несъмнено, стойността на предмета на престъплението е от съществено значение, но то не е единствения фактор, при извършване на дължимата преценка за степента на обществената опасност и моралната укоримост на извършеното.

В конкретния случай съдът намира, че случаят е маловажен, обществената опасност на деянието и дееца е незначителна и в пъти по – ниска от обикновените случаи на престъпление от съответния вид, липсват вредни последици, налице са множество смекчаващи вината обстоятелства – добри характеристични данни на свид. Н. С., трудова заетост, наличие на семейни, осигурителни и социални връзки, неосъждана, въстановила е предмета на престъплението доброволно, не се е разпоредила с него, а го е оставила в дома си, съдействала е на органите на досъдебното производство, съжалила е за стореното.

4

В смисъл, че деянието в конкретния случай, представлява маловажен случай, е трайната установена съдебна практика както следва- Определение № 58/ 19.01.2022г. по ВЧНД № 79/ 2022г. на Окръжен съд – Пловдив;

Определение № 196/ 20.02.2018г. по ВЧНД № 108/ 2018г. на Окръжен съд – Пловдив; Решение № 241/ 14.10.2014г. по ВНОХД № 895/ 2014г. на Окръжен съд – Пловдив; Решение № 353/ 19.12.2013г. по ВНОХД № 1475/ 2013г. на Окръжен съд – Пловдив; Решение № 306/ 12.11.2010г. по ВНОХД №2700/ 2010г. на Окръжен съд – Пловдив, както и : Определение № 202/ 14.02.2019г. по ВЧНД № 169/ 2019г. по описа на Окръжен съд- Пловдив; Определение № 997/ 27.07.2018г. по ВЧНД № 1340/ 2017г. по описа на Окръжен съд- Пловдив;

Определение № 339/ 17.03.2016г. по ВЧНД № 531/ 2016г. по описа на Окръжен съд- Пловдив; Определение № 726/ 01.06.2015г. по ВЧНД № 391/ 2015г. по описа на Окръжен съд- Пловдив; Определение № 420/ 01.04.2015г. по ВЧНД №491/ 2015г. по описа на Окръжен съд- Пловдив; Определение № 1400/ 19.12.2014г. по ВЧНД № 1808/ 2014г. по описа на Окръжен съд- Пловдив.

В смисъл, че деянието е малозначително е и следната трайна съдебна практика- Определение № 202/ 14.02.2019г. по ВЧНД № 169/ 2019г. по описа на Окръжен съд- Пловдив; Определение № 997/ 27.07.2018г. по ВЧНД № 1340/ 2017г. по описа на Окръжен съд- Пловдив; Определение № 339/ 17.03.2016г. по ВЧНД № 531/ 2016г. по описа на Окръжен съд- Пловдив; Определение № 726/ 01.06.2015г. по ВЧНД № 391/ 2015г. по описа на Окръжен съд- Пловдив;

Определение № 420/ 01.04.2015г. по ВЧНД №491/ 2015г. по описа на Окръжен съд- Пловдив; Определение № 1400/ 19.12.2014г. по ВЧНД № 1808/ 2014г. по описа на Окръжен съд- Пловдив.

Неоснователно е възражението за неправилно приета фактическа обстановка и, че не е разкрита обективната истина. Прокурорът, правилно е установил фактическата обстановка, въз основа на събраните по делото доказателства, след което е изложил мотиви при доказателствения анализ на кои материали е дадена вяра, кои не са получили доверие и по какви съображения. Установените фактически положения и изводи на прокурора обективно съответстват на събрания и проверен доказателствен материал по делото. Установената фактическа обстановка е пълна и ясна. Проведеното разследване е всестранно и пълно, като са събрани всички възможни доказателства за разкриване на обективната истина по делото. В 5 доказателствения материал не се съдържат данни за събиране и проверка на нови доказателства, предвид задължението визирано в чл.14 ал.1 от НПК, за извършване на всички допустими и необходими действия за разкриване на обективната истина. Не съществува реална възможност за извършване на действия по разследването, насочени към установяване на основните подлежащи на доказване обстоятелства, и действия насочени към проверка на показанията на разпитаните свидетели. Постановлението на прокурора съответства изцяло и на процесуалния закон.

При самостоятелния си прочит на доказателствата по делото, настоящият съдебен състав установи, че разследването се е концентрирало върху основните подлежащи на установяване обстоятелства относно извършеното деяние по чл.194 ал.3 от НК.

За приложението на чл.218б от НК е необходимо:

1.Стойността на предмета на престъплението да е до две минимални работни заплати. Видно от съдебно – оценителната експертиза стойността на мобилният телефон предмет на кражбата към 27.08.2025г. е 900.00 лева (460.00 евро), а МРЗ за 2025г. е 1077.00 лева (550.66 евро), което дори под една минимална работна заплата. Експертизата е пълна, ясна и обоснована, не възниква съмнение за нейната правилност, изготвена от компетентно и квалифицирано вещо лице, поради което се приема от съда с доверие, като в този смисъл искането в жалбата за назначаване на нова експертиза е неоснователно.