Решение № 4816 от 12.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4816 гр. София, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20251110146790 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 439 Граждански процесуален кодекс /ГПК/.

Ищцата А. В. Г. твърди, че е наследница на длъжника ВД, починал на 24.11.2014 г. При наследствена квота от ¼ идеална част. През 2011 г. ответното дружество се е снабдило с изпълнителен лист срещу него, въз основа на който било образувано изпълнително дело № 14/2012 г. по описа на ЧСИ с рег. № 838. Твърди, че до юли 2016 г. Съдебният изпълнител не предприемал действия за установяване на наследниците, а след конституирането им са били подавани ограничен брой молби от страна на взискателя. На 23.01.2017 г. и на 04.05.2020 г. взискателят „Т София“ ЕАД поискал налагането на запори мърху банкови сметки и трудово възнаграждение, по които молби обаче не били внесени дължимите авансови такси и по тази причина запори не са били внасяни. На 03.07.2025 г. взискателят поискал налагането на запор на трудовото възнаграждение на банкови сметки, но той бил наложен едва на 14.07.2025 г. На 31.07.2025 г. постъпило писмо от работодателя на ищцата, че запорът бил наложен.Сочи, че в периода 04.05.2020 г. - 03.07.2025 г. е изтекъл период подълъг от пет години, през който взискателят не бил поискал валидно изпълнително действие.

Твърди, че подадените от взискателя молби от 23.01.2017 г. и 04.05.2020 г. не са годни да прекъснат давността, тъй като по тях не са внесени авансови такси, поради което валидни действия не са били извършени. Поддържа, че липсва и молба за прилагане на изпълнителен способ за периода 2020–2025 г. Твърди, че последното валидно изпълнително действие е извършено повече от 5 години преди подаване на исковата молба, поради което правото на принудително изпълнение било погасено. Позовава се на съдебна практика.

Въз основа на изложеното ищцата иска да бъде признато спрямо ответното дружество за установено, че не дължи сума, представляваща ¼ част от сума в общ размер на 2 202, 92 лв.

– главница по изпълнителен лист от 28.11.2011 г., издаден по гр.д. № 4625/2010 г. По описа на СРС, 84 състав. Претендира разноски.

Ответникът „Т София“ ЕАД възразява срещу допустимостта на производствотое за размера над размера на наследствената част на ищцата, която била ¼ идеална част, а за останалата част искът следвало да се остави без разглеждане. По същество на спора твърди, че на 28.11.2011 г. в негова полза бил издаден изпълнителен лист по гр. дело № 4625/2010 г.

1 по описа на СРС, 84 състав и заедно с Молба с вх. № 16/05.01.2012 г. било образувано изпълнително дело № 20128380400014 по описа на ЧСИ с рег. № 838. Оттогава до настоящия момент кредиторът е проявявал активност чрез многократни искания за изпълнителни действия. Ответникът твърди, че давността била прекъсвана чрез Молба с вх.

№ 8145/ 01.02.2016 г., Молба с вх. № 5003/23.01.2017 г., Молба с вх. № 27683/04.05.2020 г., Молба с вх. № 39383/03.07.2025 г.; чрез извършени изпълнителни действия от ЧСИ по възлагане по чл. 18 ЗЧСИ; чрез налагане на запор върху банкови сметки и трудово възнаграждение на 14.07.2025 г.

Посочва, че спирането на делото вследствие смъртта на длъжника на дата 24.11.2014 г. спряло давността ex lege. Позовава се на ТР №2/2023 г., като поддържа, че перемпцията не заличавала ефекта на прекъсване на давността и че исканията на взискателя били достатъчни за прекъсване, дори без реално извършено действие, когато препятствието не зависело от кредитора. Навежда и довод за удължаване на давността с 69 дни заради извънредното положение през 2020 г. Молбата от 04.05.2020 г. прекъснала давността.

Доколкото това е станало в рамките на извънредното положение и предвид спиране течението на давността по повод на него, то с удължаване с 69 дни на срока, погасителната давонст би изтекла на 11.07.2025 г. Ответникът поддържа, че нова давност е започнала да тече от 03.07.2025 г., когато е депозирал нова молба за извършване на конкретни изпълнителни действия,поради което тя не била изтекла. Оспорва твърдението на ищцата, че при незаплатена такса за конкретни изпълнителни действия, то те били неприложими. В подкрепа на това се позовава на Определение № 3691/22.11.2023 г. по гр. дело № 1182/2023 г., ВСК, III г.о., Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, като обсъди становищата на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

С определението по чл. 140 ГПК съдът е обявил за безспорно, че въз основа на изпълнителен лист от 28.11.2011 г., издаден по гр. д. № 4625/2010 г. по описа на СРС, 84 състав, е образувано изпълнително дело № 20128380400014 по описа на Ч. Бъзински, рег. № 838. че наследодателят на ищцата е първоначалният длъжник ВД Димитров, че ищцата има наследствена квота 1/4 идеална част, както и че на 03.07.2025 г. взискателят по изпълнителното дело е поискал налагане на запор.

От представеното удостоверение за наследници, издадено от район „Люлин“, Столична община, се установява, че ВД Димитров е починал на 24.11.2014 г. и е оставил за свои наследници по закон преживялата си съпруга Емилия Николова Стойчева и трите си деца — А. В. Г., Никол В. Димитрова и Димитър Веселинов Димитров. Следователно ищцата наследява 1/4 идеална част от имуществото на наследодателя, съответно отговаря за наследствените му задължения до този размер.

С уточняваща молба на ищцата от 06.10.2025 г. е посочила, че оспорва дължимостта на 1/4 идеална част от главницата 2 202,92 лв.

От заверения препис на изпълнителното дело се установява, че след образуването му в изпълнителното производство са постъпвали последователни молби на взискателя за прилагане на различни изпълнителни способи.

В преписа се съдържа молба от 01.02.2016 г., подадена от „Т София“ ЕАД, с която е поискано извършване на справка в НАП с оглед налагане на запор върху трудово възнаграждение или пенсия на длъжника, както и насрочване на опис на движими вещи.

Налице е и молба с вх. № 05003/23.01.2017 г., по силата на която взискателят е поискал налагане на запор върху банковите сметки на длъжника, както и запор върху трудовото му възнаграждение и/или върху пенсията му.

С молбата с вх. № 27683/04.05.2020 г., постъпила в кантората на ЧСИ на 04.05.2020 г. в 11:09 ч. взискателят е поискал: извършване на справка в РБСС за банковите сметки и сейфове на длъжника/длъжниците и налагане на запор върху откритите такива, извършване на справка в НОИ за действащи трудови договори и налагане на запор върху тях, а при липса 2 на банкови сметки и трудови договори — насочване на изпълнението към опис и оценка на движими вещи за изнасянето им на публична продан.

Следващата по време молба е с вх. № 39383/03.07.2025 г., постъпила в 12:31 ч., с която взискателят отново е поискал справка за новооткрити банкови сметки и запор върху тях, запор върху получаваната пенсия, а при липса на банкови сметки или недвижими имоти — насочване на изпълнението към опис, оценка и публична продан на движими вещи.

От приложените по изпълнителното дело запорни съобщения се установява, че на 14.07.2025 г. ЧСИ е изпратил запорно съобщение с изх. № 43379/14.07.2025 г. до „Банка ДСК“ АД относно банковите сметки на ищцата. От последвалия отговор на банката, с изх.

№ 17-10-103707/1/16.07.2025 г., постъпил при ЧСИ с вх. № 46140 на 23.07.2025 г., се установява, че по посочените сметки е наложен запор.

На същата дата — 14.07.2025 г. — е изпратено и запорно съобщение с изх. № 43390/14.07.2025 г. до работодателя на ищцата „Кредисимо“ ЕАД за налагане на запор върху трудовото възнаграждение. От обратната разписка и от отговора на работодателя, постъпил с вх. № 48440/31.07.2025 г., се установява, че запорното съобщение е получено, признато е вземането, върху което се налага запорът, и е заявена готовност за извършване на удръжки съобразно правилата на чл. 446 ГПК.

При прегледа на преписа от изпълнителното дело съдът не констатира документ, от който да следва, че в периода от 04.05.2020 г. до 03.07.2025 г. взискателят е поискал друг конкретен изпълнителен способ, различен от този по молбата от 04.05.2020 г., нито че в този интервал ЧСИ е извършил изпълнително действие, годно да прекъсне давността.

Следователно след 04.05.2020 г. следващата установена процесуална активност на взискателя е именно молбата от 03.07.2025 г.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Исковата молба и уточняващата я са редовни. Искът е процесуално допустим. По силата на чл. 439 ГПК длъжникът може да оспорва изпълнението, когато се позовава на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, респективно след стабилизирането на заповедта за изпълнение.

Твърдяното погасяване по давност на правото на принудително изпълнение е именно такъв последващ правопогасяващ факт. Правният интерес на ищцата е налице, тъй като през юли 2025 г. срещу нея като наследник на първоначалния длъжник са насочени изпълнителни действия чрез налагане на запори. Възражението на ответника за недопустимост е неоснователно, защото с уточняващата молба ищцата е ограничила претенцията си до наследствения си дял от 1/4 идеална част.

По същество спорът се свежда до това дали правото на принудително изпълнение за процесното вземане е било погасено по давност преди подаването на молбата на взискателя от 03.07.2025 г. Не е спорно между страните, че приложим е петгодишният давностен срок.

Съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, давността се прекъсва с предприемането на изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, а не с образуването на изпълнителното дело, изпращането на покана за доброволно изпълнение или извършването на справки относно имущественото състояние на длъжника. С Тълкувателно решение № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС е прието още, че последващата перемпция не заличава вече настъпилия прекъсващ ефект на извършените действия, както и че когато взискателят е поискал своевременно прилагането на конкретен изпълнителен способ, неизвършването на действието по причини, които не могат да му бъдат вменени, не го лишава от настъпилото прекъсване.

Настоящият съдебен състав не споделя довода на ищцата, че молбата от 04.05.2020 г. е изцяло негодна да прекъсне давността единствено защото по делото липсват данни за авансово внесени такси за исканите изпълнителни способи. Само по себе си това обстоятелство не обезсилва искането на взискателя, още повече при липса на данни молбата да е била върната, оставена без движение или отхвърлена поради нередовност. Ето защо, 3 при най-благоприятната за ответника преценка, съдът приема, че именно молбата с вх. № 27683/04.05.2020 г. представлява годно обстоятелство, прекъсващо давността.

Този извод обаче не води до неоснователност на иска. Към 04.05.2020 г. е било в сила законовото спиране на давностните срокове, въведено с извънредното законодателство през 2020 г. След прекъсването на давността на 04.05.2020 г. започва да тече нов петгодишен давностен срок, но неговото течение е било спряно до възобновяването на сроковете след извънредното положение. Следователно новата давност е могла да започне да тече не порано от 21.05.2020 г. и е изтекла най-късно към 21.05.2025 г.

Неоснователно е възражението на ответника, че към новия петгодишен срок следва да се прибавят всички 69 дни от периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. След като на 04.05.2020 г. е настъпило прекъсване на давността, дотогава изтеклият срок се занулява и започва да тече нова давност. Поради това към новия срок не може да се прибавя частта от извънредното законодателно спиране, която се отнася към вече прекъснатия предходен давностен период.

Релевантно за новата давност е единствено, че тя не е текла до отпадане на законовото спиране през май 2020 г.