Определение № 18320 от 30.09.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18320 гр. София, 30.09.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-З, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Райна Стефанова

Членове:

Милена Богданова

Даяна К. Топалова като разгледа докладваното от Даяна К. Топалова Въззивно частно гражданско дело № 20251100509890 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Спартак Таксим“ ЕООД срещу определение № 1934810060 от 29.04.2025 г., постановено по гр. д. № 56396/2021 г. по описа на Софийския районен съд, 54-ти състав, с което производството по делото е прекратено, в частта относно иска с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД.

Жалбата е обоснована с доводи за незаконосъобразност, изведени при твърдения, че ищецът е кредитор на ответника „Ви Пи Екосолюшънс“ ООД, с посочено по основание и размер вземане, поради което интересът от предявения иск е да бъде върнато в правната сфера на ответника имущественото благо, предмет на договор за продажба на дружествени дялове, сключен на 14.05.2020 г., установяване на нищожността на който се иска.

Отвеникът по жалбата - „Амбро Консулт“ ЕООД, поддържа неоснователност на същата.

Твърди, че след откриване на производство по несъстоятелност на „Ви Пи Екосолюшънс“ ООД искът по чл.26, ал.1 ЗЗД е с характер на иск за попълване на масата на несъстоятелността, поради което и предвид последицата на чл.34 ЗЗД ищецът не е легитимиран да води този иск. След отриване на производството по несъстоятелност синдикът, в качеството си на процесуален субституент, е легитимиран да води специалните отменителни искове за попълване на масата, а с легитимация да води искове с правно основание чл.26 ЗЗД разполага единствено длъжникът, представляван от синдика. Излага становище и по допустимостта на иска с правно основание чл.135 ЗЗД.

Частната жалба е подадена от легитимирана да оспорва обжалвания акт страна и в определения от закона срок, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Производството по делото пред районния съд, по което е постановен обжалваният акт, е образувано по искова молба, с която ищецът „Спартак Таксим“ ЕООД предявява срещу „Ви Пи Екосолюшънс“ ООД и „Амбро Консулт“ ЕООД искове с правно основание чл.135 ЗЗД и заявен в условията на евентуалност иск по чл.26, ал.1 ЗЗД. В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е кредитор на ответника „Ви Пи Екосолюшънс“ ООД за вземане по договор за покупко – продажба на дружествени дялове, представляващи 100 % от капитала на „Спартак Тексим“ ЕООД, сключен на 28.04.2016 г. за главница, представляваща 1 продажна цена в размер 1 375 000.10 лв. и сумата 41 666.67 лв. мораторна лихва. Твърди, че след възникване на вземанията „Ви Пи Екосолюшънс“ ООД сключило с „Амбро Консулт“ ЕООД договор за покупко – продажба на дружествени дялове, представляващи 100 % от капитала на „Спартак Тексим“ ЕООД, на 14.05.2020 г. за сумата 1000 лв. Счита, че тази сделка го уврежда, тъй като длъжникът се е разпоредил с имущественото си, а „Амбро Консулт“ ЕООД е знаело за увреждането. Отделно от това твърди, че цената по сделката, в размер на 1000 лв., е 2000 пъти по - ниска от цената по договора от 2016 г., а от годишния финансов отчет на дружеството „Спартак Тексим“ ЕООД се установява, че е реализирана печалба в размер 1 216 000 лв. за 2020 г. и 896 000 лв. за предходната година, която е неразпределена, поради което може да се направи извод, че даденото значително надхвърля полученото. При тези твърдения ищецът иска съдът да обяви за относително недействителен по отношение на него договор за покупко – продажба на дружествени дялове, сключен на 14.05.2020 г., в евентуалност да прогласи за нищожен договор за покупко – продажба на дружествени дялове, сключен на 14.05.2020 на основание чл.26, ал.1 ЗЗД поради противоречие с добрите нрави.

След предявяване на исковете, по отношение на ответника „Ви Пи Екосолюшънс“ ООД, е открито производство по несъстоятелност с решение № 666 от 14.10.2024 г., постановено по в. т. д. № 646/2023 г. по описа на САС.

Правният интерес от иска за нищожност, след откриване на производството по несъстоятелност, ищецът е обосновал с възможността дяловете да се върнат в имуществото на длъжника, от което ищецът като негов кредитор да се удовлетвори в производството по несъстоятелност.

С обжалваното определение съдът е прекратил производството по иска с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД като е изложил мотиви, че без да отрича принципното съществуване на правен интерес на трето за сделката лице да иска установяване на недействителността й, в конкретния случай такъв не е налице, тъй като евентуалното уважаване на иска не би довело до облагодетелстване на ищеца, като кредитор на „Ви Пи Екосолюшънс“ ООД, от връщане на имущественото благо към правната сфера на последното.

Определението е законосъобразно.

Спорен по делото е въпросът налице ли е правен интерес за кредитор на дружество, по отношение на което е открито производство по несъстоятелност, да проведете защита с иск за недействителност на сделка на разпореждане с имущество на дружеството с цел да върне благото в имуществената сфера на длъжника, в хипотеза на предявяване на иска преди откриване на производството по несъстоятелност.

Предявеният иск, както правилно е посочил в мотивите си и първоинстанционният съд, е заведен преди откриване на производството по несъстоятелност на ответника „Ви Пи Екосолюшънс“ ООД, поради което същият няма характер на иск за попълване на масата и всички изложени от ответника по жалбата съображения, относно легитимацията и предпоставките за предявяване на такъв иск, са неотносими към очертания по – горе спорен по делото въпрос.

Производството по иска с правно отнование чл.26, ал.1 ЗЗД, както беше посочено, е заварено към момента на откриване на производството по несъстоятелност, поради което по отношение на същото следва да намерят приложения правилата уреждащи заварените производства.

Правилото, което законът урежда е заварените, към момента на откриване на производството по несъстоятелност, съдебни производства по имуществени граждански и търговски дела срещу длъжника да се спират по силата на закона, на основание чл.637, ал.1 ТЗ. Изключенията от правилото са предвидени за дела с предмет парични вземания по 2 трудови спорове ( чл.637, ал.1 ТЗ ); вещни права ( арг. чл.637, ал.6, т.1 ТЗ ); потестативни права; при предявен от длъжника насрещен иск или възражение за прихващане ( чл.637, ал.1 ТЗ ); за парични вземания, обезпечени с имущество на трети лица ( чл.637, ал.5 и ал.6 т.3 ТЗ ). Тези изключения са обосновани от предмета на вземанията, които се установяват и удовлетворяват в производството по несъстоятелност, който изключва възможността за предявяване и установяване на вещни и потестативни права, както и от необходимостта да се осигури възможност заложен или ипотекарен кредитор да проведе принудително изпълнение върху предмета на ипотеката/залога ( не срещу длъжника предвид забраната на чл.638 ТЗ ), което трето лице е учредило за обезпечаване дълг на длъжника. Изключение от правилото съдебната практика признава и при заварена, към датата на откриване на производството по несъстоятелност, претенция по чл.135 ЗЗД с цел кредиторът да се снабди с обезпечение съответно да насочи изпълнение върху актива, който няма да се счита част от масата на несъстоятелността. Принципно интерес от иск за недействителност на сделка също би могъл да попадне в обхвата на изключенията, но в случай, че след провеждането му ищецът би могъл да предяви вземане, последица от недействителността или да съедини защитата с претенция, която има за последица изключване на вещ от масата на несъстоятелността.

В процесния случай искът за прогласяване нищожност на сделка, сключена между длъжника в несъстоятелност и трето лице не попада в обхвата на нито едно от посочените изключения, нито от провеждане на тази защита за ищеца може да възникне право, което да предяви в производството по несъстоятелност или да проведе инивидуално принудително изпълнение върху имущественото благо. Интересът от този иск, както беше посочено, ищецът е обосновал с възможността да се върне имущественото благо в патримониума на длъжника като послужи за удовлетворяване на кредиторите на масата на несъстоятелността.

Тази последица обаче не може да се постигне с предявения иск. Завареният иск за нищожност, към датата на откриване на производството по несъстоятелност, не се трансформира в такъв за попълване на масата на несъстоятелността с последицата на чл.649, ал.5 ТЗ.

Евентуално положително решение би установило липсата на вещно транслативен ефект на сделката по продажба на дружествени дялове, единствено в отношенията на ищеца и длъжника, предвид субективните предели на силата на пресъдено нещо, поради което това имущество няма да се счита част от масата на несъстоятелността и срещу него синдикът не може да насочи универсално принудително изпълнение. Тази последица може да бъде постигната с отменителен иск по чл.647, ал.1, т.3 ТЗ, във фактическия състав на който би попаднала претенцията, предвид изложените фактически твърдения, за предявяване на който иск активната легитимация е на синдика, а при бездействие на същия на всеки кредитор на масата. Същевременно ищецът въз основа на това положително решение не може да насочи и индивидуално принудително изпълнение, предвид забраната за удовлетворяване на кредитора по този ред. Тази последица, както беше посочено по – горе, може да бъде постигната, в случай на положително решение по предявения и висящ иск с правно основание чл.135 ЗЗД. Нещо повече, за пълнота следва да се посочи, че доколкото за относително недействителни се обявяват само действителни сделки, заведеният като евентуален иск по чл.26, ал.1 ЗЗД следва да се разгледа като главен, а не евентуален, независимо от посочения от ищеца начин на съединяване, и в случай, че бъде уважен, освен, че за ищеца няма да е налице възможност да се удовлетвори от имуществото, би имало за последица и отхвърляне на иска по чл.135 ЗЗД.

Предвид изложеното за ищеца не е налице правен интерес от иска с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, тъй като евентуално положително решение по същия не би имало за последица удовлетворяване на ищеца от имущественото благо предмет на разпоредителната сделка, недействителността, на която иска да се установи.

3

Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на „Спартак Таксим“ ЕООД, ЕИК 813198789, срещу определение № 1934810060 от 29.04.2025 г., постановено по гр. д. № 56396/2021 г. по описа на Софийския районен съд, 54-ти състав, с което производството по делото е прекратено, в частта относно иска с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл.280 ГПК в 1седмичен срок от връчване на преписа.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4