Решение № 1485 от 17.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1485 гр. София, 17.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА

КЪНЕВА при участието на секретаря СВЕТЛАНА ЕМ. НАНКОВА като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА Административно наказателно дело № 20241110213387 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на К. К. Д., ЕГН **********, чрез адв. С. П. срещу наказателно постановление /НП/ № 24-4332-017505/24.07.2024 г., издадено от началник група в отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени кумулативно административни наказания „глоба” в размер на 1000 /хиляда/ лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 /дванадесет/ месеца за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.

В жалбата се твърди, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй като е издадено при допуснати съществени процесуални нарушения и при противоречие с материалния закон, поради което се иска отмяната му. Поддържа се, че след като бил изпробван с техническо средство за употреба на алкохол и наркотични вещества и/или техни аналози и резултатите и от двата теста били положителни, на жалбоподателя бил издаден талон за медицинско изследване за явяване във ВМА за даване на биологична проба, но екземпляр от този талон не бил връчен на жалбоподателя. Твърди се още, че след като бил отведен от полицейски служители във ВМА, където жалбоподателя дал кръвна проба му било обяснено, че същата ще бъде изследване единствено за установяване 1 употребата на наркотични вещества. Излага се, че въпреки желанието му жалбоподателят не бил отведен в УМБАЛ „***“, където да даде кръвна проба за изследването й за установяване концентрацията на алкохол.

Незаконосъобразоността на наказателното постановление се извежда и от факта, че въпреки оспорването на резултата от техническото средство, жалбоподателят не бил отведен и не му било осигурена възможност да даде кръвна проба. От съда се иска отмяна на процесното наказателно постановление и присъждане на разноски.

В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател не се явява, представлява се от адв. П.. Същата поддържа жалбата по изложените в нея съображения и претендира разноски. По делото допълнително са постъпили писмени бележки от адв. П., в които се твърди, че в производството по установяване на нарушението и налагане на наказанието е допуснато процесуално нарушение, тъй като АНО не е изчакал резултатите от изследването на биологичните проби на водача, на когото е била отнета възможността да узнае основанието за повдигане на административнонаказателно обвинение и да прецени дали всъщност следва да оспори наказателното постановление.

Въззиваемата страна - началник група в отдел „Пътна полиция” при СДВР, редовно призована не се явява и не изпраща процесуален представител.

По делото са депозирани писмени бележки от процесуален представител на АНО, с които се иска от съда да отхвърли жалбата като неоснователна и недоказана и да остави в сила обжалваното НП като законосъобразно и правилно. Изложени са подробни съображения, съгласно които АУАН и НП са издадени съобразно правилата на ЗАНН. Твърди се, че нарушението е доказано по безспорен начин и наложеното наказание съответства с целта на закона. В заключение се иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода на делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка, като обсъди доводите и възраженията на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

На 20.06.2024 г., около 04:55 ч. в гр. София жалбоподателят К. К. Д. управлявал лек автомобил марка „***”, модел „****” с рег. № ****, движейки се по ул. „****” с посока на движението от ул. ****” към ул. „***”. Като пасажер в автомобила пътувал свидетелят ****. Срещу № 2 на ул. „****“ жалбоподателят бил спрян за проверка от полицейски служители от 07 РУСДВР, сред които и свидетелят Я. А. Х.. Жалбоподателят Д. бил изпробван с техническо средство Алкотест дрегер 7510 ARBA 0140 с пореден номер проба 02819 за употреба на алкохол, като техническото средство отчело 0,97 промила в издишания въздух. Жалбоподателят бил изпробван и с техническо средство Дръгтест 5000 с фабричен номер ARRN 0023 за употреба на 2 наркотични вещества и/или техни аналози, като дръгтестът отчел положителен резултат за канабис -25 и амфетамин.

С оглед получените резултати, на К. Д. бил издаден талон за медицинско изследване с номер 264156, като в него било посочено, че същият следвало да се яви за медицинско и химическо изследване във Военно-медицинска академия до 45 минути от връчване на талона. Талонът бил връчен на жалбоподателя на 20.06.2024 г. в 06:15 ч.

С оглед горното на 20.06.2024 г. свидетелят Я. А. Х. съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA № 1151184/20.06.2024 г. за извършени нарушения на чл. 5, ал. 3 т. 1 пр. 1 и чл. 5, ал. 3 т. 1 пр. 2 от ЗДвП. Актът бил предявен за запознаване на жалбоподателя, който го подписал, като отбелязал, че има възражения и получил екземпляр от същия. В срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН не били депозирани възражения срещу така съставения АУАН.

С оглед отчетения при проверката с техническо средство Дръгтест 5000 положителен резултат за употреба на канабис и амфетамин на същата дата20.06.2024 г. жалбоподателят бил отведен от полицейски служители във ВМА, където в 06:40 часа дал биологични проби – кръв и урина за изследването им.

Въз основа на така съставения АУАН на 24.07.2024 г. и предвид резултата от тестването на жалбоподателя с Алкотест дрегер /0,97 промила/ ***-началник група „АНД“ в Отдел „Пътна полиция“ при СДВР издала обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя било наложено административно наказание за извършеното нарушение по чл. 5, ал.

3 т. 1 пр. 1 от ЗДвП. Препис от него бил връчен на жалбоподателя на 20.08.2024 г., а на 02.09.2024 г. била депозирана и жалбата срещу него.

До издаване на наказателното постановление не било проведено медицинско и химическо лабораторно изследване на дадените от жалбоподателя кръвни проби за установяване концентрацията на алкохол в кръвта.

В хода на съдебното производство пред настоящия съдебен състав беше допуснато изготвяне на съдебна химикотоксикологична /токсикохимична/ експертиза със задача вещото лице да изследва дадените на 20.06.2024 г. от жалбоподателя К. Д. кръвни проби и да посочи установява ли се наличие на алкохол в кръвните проби и ако в каква концентрация. След извършване на изследването е установено, че в предоставените от К. Д. на 20.06.2024 г. в 06:40 часа кръвни проби се съдържа алкохол в концентрация 0,84 промила.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно – показанията на свидетелите Я. А. Х. и ***, писмо от Военно-медицинска академия с вх. № 334269/22.10.2024 г., заверено копие на справка за техническата изправност на Алкотест дрегер 7510 с дата на периодична проверка 29.04.2024 г., извлечение от паметта на 3 техническо средство Алкотест дрегер 7510 ARBA 0140, проба 2819, талон за медицинско изследване № 264156 от 20.06.2024 г., протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, заключение от съдебна химикотоксикологична /токсихимична/ експертиза, справка „Картон на водача“, заверено копие от заповед № 513з-4534/31.05.2022 г. на директора на СДВР, заверено копие от заповед № 8121к-13180/29.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи и акт за встъпване в длъжност, заверено копие от заповед № 8121з- 1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи.

При изграждане на релевантната фактология съдът се довери на показанията на свидетеля Я. А. Х., отчитайки факта, че същият е бил част от полицейския екип, извършил проверката на жалбоподателя Д. и заявеното от него представлява източник на преки доказателства относно значимите за процеса факти. Показанията на свидетеля са в достатъчна степен подробни, информативни и добросъвестно депозирани, същите намират пълна подкрепа в останалите събрани доказателства, поради което и съдът ги кредитира изцяло. Свидетелят посочи, че при извършената проверка на жалбоподателя за употреба на алкохол и наркотични вещества с техническо средство резултатът и от двата теста е бил положителен. Заявеното от свидетеля кореспондира напълно с извлечението от паметта на Алкотест дрегер 7510 ARBA 0140, проба 2819, видно от която техническото средство е отчело положителен резултат от 0,97 промила, а така също и с извлечението от паметта на дръг теста. Представената по делото справка от лаборатория за проверка на средствата за измерване установява техническата изправност на Алкотест дрегера към 20.06.2024 г, с който е извършено тестването на водача Д..

В показанията си свидетелят Х. сочи още, че жалбоподателят е бил придружен от органите на МВР единствено до ВМА, за даване на кръвна проба, но не и до УМБАЛ „***“ като изяснява, че при положителни резултати при тестване с техническо средство за употреба на алкохол и наркотични вещества лицата се придружават единствено до ВМА.

В синхрон с показанията на свидетеля Х. са и отчасти показанията на свидетеля ***, който е пътувал в управлявания от жалбоподателя автомобил, когато последният е спрян за проверка /свидетелят Х. също потвърди, че в проверения автомобил е имало пасажер/. Съдът намери показанията на свидетеля ***, касателно времето, мястото на проверките, резултатите от тестването на жалбоподателя с техническо средство за обективни, достоверни, в значителна степен подробни и информативни, подкрепени от останалите доказателствени материали, поради което им се довери в тази им част. От показанията на свидетеля се установява, че именно жалбоподателят е бил водач на спрения лек автомобил марка „***“, модел „****“. Твърдението му, че при тестването на жалбоподателя за употреба на алкохол с техническо средство е отчело положителен резултат под един промил кореспондира напълно с извлечението от паметта на техническото средство /както беше посочено, същото е отчело резултат от 0,97 промила/. Свидетелят разказва, че 4 на мястото на проверката пристигнали още полицейски екипи и жалбоподателят бил отведен до лечебно заведение за даване на кръвни проби за изследване – това негово твърдение кореспондира с протокола за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества, видно от който жалбоподателят е дал такива- проби на кръв и урина за изследване.

В показанията си свидетелят *** излага още, че след завръщането му на мястото на проверката жалбоподателят му споделил, че му били взети кръвни проби само за изследване за установяване употребата на наркотици, на не и такова за установяване употребата на алкохол, както и че при тестване на същия с техническо средство не били спазени законовите правила. Съдът счита, че несъмнено е установено, че кръвни проби на жалбоподателя са били взети във ВМА, като дори и към онзи момент да не е било възложено изследването им за установяване на концентрацията на алкохол в тях, то доколкото впоследствие от съда беше назначена токсикохимична експертиза, която изследва именно дадените от жалбоподателя проби този съществен въпрос намери своя отговор. Твърденията на свидетеля, че при извършването на проверката са били допуснати нарушения на законовите изисквания не могат да се кредитират, тъй като на практика свидетелят дава правна оценка на определени факти и то споделени му от жалбоподателя, а не лично наблюдавани. От начина, по който свидетелят формулира твърденията си, използвайки минало неопределено време се установява, че той не е възприел лично, че на жалбоподателя е подадено устройство с вече отворен накрайник „Той когато го получи му е бил подаден отворен и е бил в ръцете на полицая отворен“. За съпоставка, по отношение на останалата част от събитията свидетелят използва минало свършено време – „той го потърка и го върна“, „той им каза“, „той им го даде“. Тук е мястото да се посочи, че дори и хипотетично да е било допуснато някакво нарушение при тестването на жалбоподателя с техническо средство, то доколкото същият е бил отведен в срока, посочен в талона за медицинско изследване в лечебно заведение – ВМА, където е дал кръвна проба, която впоследствие е изследвана от съдебен токсиколог и химик от ВМА, то концентрацията на алкохол в кръвта на Д. е установена в съдебното производство по несъмнен начин по посочения в чл.