Решение № 233 от 16.06.2023, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 233 гр. Дупница, 16.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Маргарита Алексиева при участието на секретаря М. М. КЬОСЕВА като разгледа докладваното от Маргарита Алексиева Административно наказателно дело № 20231510200192 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № BG03052022/4000/P8502/01.11.2022 г., издадено от Директор на Национално тол управление към Агенция ,,Пътна инфраструктура“ (АПИ) гр. София, упълномощен със Заповед № РД-11-167/08.02.2021 г., изменена със Заповед № РД-11-760/19.08.2022 г., на Председателя на УС на АПИ, с което на С. Р. И., с адрес: гр. П.........., ул. ,,З........ №....... ,ет......,ап....... с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба“, в размер на 1800.00 лева, за извършено нарушение на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.

В жалбата са изложени твърдения, че оспореното наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй като е нарушена процедурата по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание. Издадено е при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Сочи се, че жалбоподателят не е допуснал нарушението, за което е санкциониран. Налице е несъответствие между описаната в АУАН и НП фактическа обстановка и приложената правна квалификация. В НП няма данни за собственика на ППС-то, налице е противоречие в описаното нарушение в АУАН и това в НП, като в първия е посочено, че И. е управлявал ППС по път включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал.

1, т. 2 от ЗДвП, докато на стр. 3 от НП е записано, че за посоченото ППС е регистрирано тип нарушение – има тол декларация за преминаването, но платената категория е по-малка от измерената. Навеждат се аргументи и за приложимост на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

Моли за отмяната на атакуваното наказателно постановление, както и да бъдат присъдени 1 на жалбоподателя направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. От процесуалния му представител е депозирано писмено становище, с което поддържа изцяло депозираната жалба и заявеното с нея искане за отмяна на НП и за присъждане на разноските по делото.

Въззиваемата страна е редовно призована, представлява се в съдебно заседание от редовно упълномощен процесуален представител, който представя доказателства, взема становище за неоснователност на жалбата и потвърждаване на НП. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за перкомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

На 03.05.2022 г., в 12:34 часа по път № А-3, км.49+474, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за който се събира такса за изминатото разстояние – тол такса, съгласно Приложение към т. 1 от Решение № 101 на Министерски съвет от 20.02.2020 г. е било засечено от контролно устройство на АПИ с № 20442 да преминава без заплатена пътна такса по чл. 10, ал.1, т. 2 от ЗП пътно превозно средство /ППС/ с рег. № ......... вид:

......., марка и модел ,,...........“ с обща техническа допустима максимална маса над 12 тона.

Генериран е от техническото средство доказателствен запис с номер на нарушение DЕ1ВСВ5ЕЕFE229A5E053031F160A7EDC, ведно с приложените към него статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения на ППС.

На 03.05.2022 г. в 20:24 часа в направление излизане от територията на Р България на граничен контролно-пропускателен пункт Русе-Дунав мост е пристигнало ППС с рег. № ......... вид: ......., марка и модел ,,...........“ с обща техническа допустима максимална маса над 12 тона, управлявано от И., като при направена проверка в информационната система по номера на ППС от митническите служители С. Д., М. Г. и И. К. било установено горепосоченото управление на ППС в цитирания пътен участък.

С оглед на това и поради незаплащане на компенсаторна такса от жалбоподателя, св.

Д. съставила на водача АУАН, който е подписан от него, от свидетелите Г. и К. и от жалбоподателя без възражения. На последния е връчен и препис от акта срещу подпис. Въз основа на този АУАН е издадено и обжалваното Наказателно постановление № BG03052022/4000/P8-502/01.11.2022 г., издадено от Директор на Национално тол управление към Агенция ,,Пътна инфраструктура“ (АПИ) гр. София, упълномощен със Заповед № РД-11-167/08.02.2021 г., изменена със Заповед № РД-11-760/19.08.2022 г., на Председателя на УС на АПИ, с което на С. Р. И., с адрес: гр. П.........., ул. ,,З........ №.......

,ет......,ап....... с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба“, в размер на 1800.00 лева, за извършено нарушение на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитаните чрез видео конферентна връзка свидетели Д., Г. и К., както и въз основа на 2 събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели, тъй като същите се подкрепят в по-голямата им част от приложените по делото писмени документи, не съдържат противоречия и са логични и ясни. Свидетелите поддържат изцяло констатациите отразени в АУАН, които в голяма степен се потвърждават от събраните други доказателства: свидетелство за регистрация част I; договор за предоставяне на услуга за ел. събиране на пътни такси на база изминато разстояние с предплащане, приложение № 2 към същия; уведомление до директора на Национално тол управление; декларация до управителя на АПИ; преводно нареждане в полза на Диджи тол смарт инфраструктура, квитанция за платени пътни такси № 4556617/03.05.22 г. за сумата от 205 лв., създаден доклад от електронната система за събиране на пътни такси, статично изображение във вид на снимков материал на процесното ППС; разрешение за строеж № РС-57/14.06.2019 г., протокол за установяване годността за приемане на стационарна контролна точка № 2044 от 07.02.2020 г., молба от ,,Диджитол смарт инфраструктура“ АД и детайлна справка, от която се установява, че на посочената дата ППС с рег. № ......... собственост на ,,ДМ Транс 1“ ЕООД е предавало тол декларации и на същата дата в 12:34 ч. се е движило с две декларирани оси, като нарушението е отчетено при преминаване под контролна рамка на автомагистрала по път А-3 км 49+474 намаляващ километър.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Въз основа на извършена цялостна служебна проверка съдът счита, че НП е издадено от компетентен административен орган, спазена е формата за съставяне на АУАН и НП, които формално съдържат почти всички необходими реквизити. Въпреки това според съда при съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП са допуснати съществени процесуални нарушения относно съдържанието и по-точно посочването на обстоятелствата във връзка със субекта на нарушението и отделно неправилното посочване на нарушената приложима материалноправна разпоредба от ЗДвП. Съдът намира, че така установеното съдържание на НП не отговаря на законовите изисквания за реквизити, визирани в чл. 57 ЗАНН, сред които е и задължителното описание на фактическите признаци на нарушението.

В този изричен смисъл са и задължителните обвързващи съда и страните разрешения на ППВС № 1/1953 г., съгласно което всеки правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден правен субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички съставомерни фактически положения, които се приемат за установени, както и приложимите към тях материалноправни и санкционни норми. Този минимум от правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа в текста на самия правораздавателен акт, а не да се извлича чрез тълкуване от доказателствата по делото. В процесния случай тези стандарти не са достигнати. Съгласно чл. 10, ал.1 от ЗП: „За преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние“. От друга страна в т.1 и т.2 на чл. 10, ал.1 ЗП са изброени и двата вида пътни 3 такси: - т.1: „такса за ползване на платената пътна мрежа - винетна такса за пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7; заплащането на винетната такса дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок платената пътна мрежа“; - т.2: „такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3; заплащането на тол таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси.“ Същевременно в чл. 179 и чл. 187а ЗДвП са предвидени три категории субекти, които носят отговорност за допуснато управление на МПС по републиканската пътна мрежа без заплатена винетна/тол такса - това са собственикът, вписаният ползвател или действителният водач на МПС. С оглед на установените от законодателя три категории субекти, които могат да носят отговорност по дадения административен състав, това безусловно е изисквало и задължавало АНО още при описание на съставомерните признаци на нарушението в НП да се посочи в какво качество е наказан нарушителят /никъде не е посочено, дали същият е бил собственик/водач или вписан ползвател на ППС/, за да може съдът да извърши преценка правилно ли е определена пасивната му легитимация. Подобно посочване в НП обаче липсва, като на нито едно място в иначе пространното като съдържание НП не се съдържат твърдения, че нарушителят е бил водач на МПС към датата на извършване нарушението - 03.05.2022 г. в 12:34 часа или, че е собственик на същото или евентуално негов регистриран ползвател. По този начин фактическите параметри на повдигнатото административно обвинение са останали изцяло неясни, което от една страна съществено накърнява правото на защита на наказания субект, а от друга - прави изцяло непроверима волята на наказващия орган, доколкото при положение, че приетата в НП фактическа обстановка е с неясни фактически очертания относно субекта, то няма как да се установи обективно и дали тя отговаря на доказателствата по делото. Допуснатият порок в съдържанието на НП е неотстраним в хода на съдебна фаза чрез събиране на доказателства и установяване за първи път от съда на етап съдебно следствие какво е съставомерното качество на наказания субект, което обуславя изначално и предопределя дефинитивно административнонаказателната му отговорност ангажирана със съставяне на НП. Това е така доколкото с ТР № 8 от 16/09/2021 на ВАС по тълкувателно дело № 1/2020 се препотвърди трайно установеното в теорията и съдебната практика положение, че водещо за гарантиране правото на защита на наказаното лице е в санкционния акт да са надлежно очертани фактите, въз основа на които се налага санкцията.

Именно срещу тези факти нарушителят се защитава, а тяхната правна квалификация и правилното приложение на материалния закон са в контролните правомощия на съда. В същия смисъл са и разкритите с ТР 8/2021 на ВАС правомощия на районния съд да преквалифицира /в случай на необходимост от това/ извършеното нарушение, но само в рамките на същите фактически положения, очертани в обжалвания санкционен акт. При липса на надлежно изложение на съставомерните факти обаче /в случая специално качество на нарушителя, което го превръща в годен субект на нарушението/ единственото 4 правомощие на съда е да отмени наказателното постановление. В тази връзка следва да се отбележи, че чл. 53, ал.2 ЗАНН допуска издаване на НП и ако при съставяне на АУАН са допуснати нарушения на процесуалните правила, които обаче не са ограничили съществено процесуалните права на наказваното лице. В случая обаче констатираните няколко пороци в съдържанието се отнасят именно до НП, а не до АУАН, поради което и чл. 53, ал. 2 ЗАНН е неприложим.