Решение № 364 от 21.10.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 364 гр. Бургас, 21.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Кр. Георгиева

Членове:

Диана К. Мицканова-Лазарова

МАРТИН Р. БАЕВ при участието на секретаря Карина Г. Жекова в присъствието на прокурора Десислава Евг. Трифонова като разгледа докладваното от Диана К. Мицканова-Лазарова Въззивно частно наказателно дело № 20252100601434 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 306, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 1, вр. с чл. 313 и сл. от НПК.

Образувано е по повод постъпила въззивна частна жалба от П. Г. Д. с ЕГН**********, подадена чрез защитника му адв.Петър димитровот Адвокатска колегия - Бургас, против Определение №2110 от 10.09.2025 година, постановено по НОХД №3131/2025 г. по описа на Районен съд Бургас, с което съдът по реда на чл. 383, ал. 2, вр. с чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, вр. с чл. 53 от НК и на основание чл. 343б, ал. 5 НК е осъдил П. Г. Д. с ЕГН********** да заплати в полза на държавата по сметка на Районен съд Бургас сумата от 7000,00 лева, с равностойност 3579,04 евро (три хиляди петстотин седемдесет и девет евро и четири цента), представляваща равностойността на използваното за извършване на престъплението по чл.

343б, ал.1 от НК моторно превозно средство - лек автомобил марка „А.“ с рег.

№*******, което не е негова собственост.

С жалбата се твърди, че първоинстанционното определение е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа се искане въззивният съд да отмени атакуваното определение, като не приложи нормата на чл. 343б, ал. 5 от НК, поради противоречие с основни принципи на правото на Европейския съюз, Конституцията и непропорционалност.

В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от Районна 1 прокуратура - Бургас.

В съдебно заседание пред въззивния съд на 24.09.2026 г. жалбоподателят П. Г. Д. с ЕГН**********, редовно призован, не се явява и не взема лично отношение по същество.

Упълномощеният му защитник - адв.Петър Димитров от АК - Бургас, редовно призован, не се явява. Депозирал е писмено становище, с което изразява мнение по хода на делото и поддържа изцяло жалбата, като моли тя да бъде уважена.

Пред въззивния съд представителят на Окръжна прокуратура - Бургас предлага определението на Районен съд - Бургас да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Застъпва, че съдът е постановил своя акт в изпълнение на императивната законова разпоредба на чл. 343б, ал. 5 от НК, която норма не противоречи нито на Конституцията на Република България съобразно Решение № 8 от 17.07.2025 г. по к.д. № 15/2024 г. на Конституционния съд, нито на правото на Европейския съюз съобразно Решение от 10.09.2026 г. по дело C-655/24 („Латранов“) на Съда на Европейския съюз.

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, след като обсъди доводите в жалбата, изложеното от защитника и становището на прокурора в съдебно заседание, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваното определение, констатира, че не са налице основания за отмяната или изменението му поради следните съображения:

Първоинстанционното производство пред Районен съд - Бургас е протекло по реда на Глава двадесет и девета от НПК по повод внесено споразумение за решаване на делото по НОХД №3131/2025 г. по описа на РСБургас.

От фактическа страна по делото е установено, че с одобрено от Районен съд – Бургас и влязло в сила на 10.09.2025 г. споразумение за решаване на делото по реда на чл. 381 и сл. от НПК, е била ангажирана наказателната отговорност на П. Г. Д. с ЕГН********** за извършено умишлено транспортно престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК.

Установено е също така по категоричен и безспорен начин от доказателствения материал по делото, че послужилият за извършване на престъплението по чл. 343б, ал.1 от НК лек автомобил марка „М.“ с рег.

№*******, както към инкриминираната дата, така и към момента на постановяване на определението, не е бил собственост на дееца, а е принадлежал на трето за производството лице.

Видно от изготвената и приета в хода на производството комплексна съдебно-техническа и оценителна експертиза, действителната пазарна стойност на процесното моторно превозно средство към инкриминираната дата възлиза на 7000,00 лева, с равностойност 3579,04 евро (три хиляди петстотин седемдесет и девет евро и четири цента).

При тези безспорни факти след одобряване на споразумението Районен съд – Бургас правилно е продължил производството по реда на чл. 383, ал. 2 2 във вр. с чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, вр. чл. 53 от НК, и е постановил атакуваното определение, с което на основание чл. 343б, ал. 5 от НК осъдил П.

Г. Д. с ЕГН********** да заплати в полза на държавата по сметка на съда равностойността на автомобила в размер на 7000,00 лева, с равностойност 3579,04 евро (три хиляди петстотин седемдесет и девет евро и четири цента).

При така установената фактическа обстановка въззивният съд намира, че обжалваният първоинстанционен съдебен акт е правилен, законосъобразен и постановен при точно и стриктно прилагане на материалния и процесуалния закон.

На първо място следва да се посочи, че практиката на съдилищата в страната, включително Решение № 67 от 25.06.2024 г. по н.д.в. № 119/2024 г. на Апелативен съд - Бургас, е категорична и непротиворечива, че произнасянето по чл. 343б, ал. 5 от НК след одобряване на споразумение следва да се извършва именно в производство по реда на чл. 383, ал. 2 във вр. с чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК. По правната си същност разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК урежда не наказание от системата на предвидените в чл. 37, ал. 1 от НК санкции, а особена принудителна мярка по смисъла на чл. 53 от НК, насочена към отнемане на средството на престъплението в полза на държавата, когато деецът е негов собственик, респективно към присъждане на паричната му равностойност, когато превозното средство принадлежи на трето лице или е съсобствено. Тъй като тази мярка има самостоятелен характер и се прилага независимо от наказателната отговорност, тя не съставлява задължително съдържание на споразумението по чл. 381, ал. 5 от НПК и съвсем правилно първоинстанционният съд се е произнесъл по нея с отделно определение по реда на чл. 383, ал. 2 във вр. с чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, вр. чл. 53 от НК.

На следващо място следва да се посочи, че с постановеното Решение № 8 от 17.07.2025 г. по к.д. № 15/2024 г. Конституционният съд на Република България изрично отхвърли искането за установяване на противоконституционност на чл. 343б, ал. 5 от НК. В мотивите на решението си Конституционният съд прие, че нормата на чл. 343б, ал. 5 от НК не противоречи на Конституцията и правораздавателните органи са длъжни да се съобразят с нейната императивност, като липсват каквито и да било правни основания за неприлагането й.

На следващо място - по отношение на съответствието с правото на Европейския съюз: В произнасянето си по дело C-655/24 (Латранов) с Решение от 10.09.2026 г. СЕС изрично постанови, че „Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 година относно конфискация на облаги, средства и имущество от престъпления, изменено с Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г., не се прилага към престъпление по транспорта, което се състои в управлението на моторно превозно средство след употреба на алкохол и което се наказва с лишаване от свобода над една година“. СЕС изясни, че този вид транспортни престъпления не попадат в материалния обхват на европейските актове в областта на конфискацията, поради което и разпоредбите на Хартата на основните права на Европейския съюз (съгласно чл. 51, § 1 от нея) са 3 неприложими спрямо националната мярка по чл. 343б, ал. 5 от НК. С това решение СЕС окончателно потвърди самостоятелната приложимост на националното законодателство в тази материя.

По същество въззивната инстанция намира, че Районен съд – Бургас правилно и в съответствие със закона е приложил разпоредбата на чл. 343б, ал.

5 от НК, съгласно която в случаите по ал. 1 - 4 съдът отнема в полза на държавата моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението, когато е собственост на дееца, а когато деецът не е собственик - присъжда неговата равностойност.

Възраженията на защитата за незаконосъобразност на присъждането на равностойността са изцяло неоснователни.

Пропорционалността (забраната за прекомерност) е фундаментално изискване на принципа на правовата държава. Ограничаването на основни права е съразмерно средство, когато е въведено със закон, преследва конституционно легитимна цел и не надхвърля необходимото за нейното постигане, съизмерено със значимостта на защитавания интерес (Решение № 13 от 05.10.2021 г. на КС по к.д. № 12/2021 г.).

Правото на собственост, гарантирано от чл. 17 от Конституцията на Република България и чл. 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз, не е абсолютно и безусловно. То може да бъде ограничавано, когато ограничението е предвидено в закон, необходимо е за постигане на легитимна цел и представлява пропорционално средство за защита на висши конституционни ценности (Решение № 12 от 30.09.2021 г. на КС по к.д. № 10/2021 г.).

В настоящия случай присъждането на паричната равностойност на МПС по чл. 343б, ал. 5 от НК е въведено с нормативен акт от ранга на закон (Наказателния кодекс) и преследва категорично легитимна цел с най-висок обществен приоритет - опазване на живота, здравето и телесната неприкосновеност на гражданите и ограничаване на тежкия пътен травматизъм, породен от управление на превозни средства след употреба на наркотични вещества.

Тази конституционно защитена цел е с изключителна значимост, поради което присъждането на равностойността на превозното средство при липса на лична собственост на дееца не нарушава принципа на пропорционалност.

Подобни мерки са широко познати и се прилагат в законодателствата на редица държави - членки на Европейския съюз (Италия, Австрия, Естония, Полша и др.). Освен това, чрез осъждането на дееца да заплати паричната равностойност на автомобила, когато същият принадлежи на трето лице, пряко се провежда и конституционният принцип на равенство на гражданите пред закона (чл. 6, ал. 2 от Конституцията). Както изрично посочи Конституционният съд в Решение № 8 от 17.07.2025 г. по к.д. № 15/2024 г., отнемането на равностойността осигурява равнопоставеност, тъй като в противен случай лицата, извършили едно и също престъпно деяние при идентични условия, биха били поставени в неравностойно положение и неоправдано привилегировани само въз основа на обстоятелството, че 4 управляваното от тях превозно средство не е тяхна лична собственост.

Неоснователно е и разбирането, че присъждането на равностойността съставлява недопустима „конфискация“ по смисъла на чл. 44 от НК.

Конфискацията е главно или допълнително наказание, засягащо общото имущество на осъдения, докато мярката по чл. 53, ал. 2 във вр. с чл. 343б, ал. 5 от НК е специална гражданскоправна санкция/принудителна мярка с възстановителен и превантивен характер, насочена строго към средството, с което е осъществено умишленото престъпление. Чл. 53, ал. 2 от НК изрично регламентира, че в случаите, предвидени в Особената част на кодекса, когато вещта не е собственост на виновния, се присъжда нейната равностойност.

Въззивният съд не констатира противоречие на приложената норма и с чл. 49, § 3 и чл. 52, § 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

Изискването тежестта на наказанията да не бъде несъразмерна спрямо престъплението е спазено, доколкото разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК урежда пропорционална превантивна мярка по чл. 53 от НК, а размерът на присъдената равностойност е обективно детерминиран от действителната пазарна стойност на използваното превозно, установена чрез съответната оценителна експертиза.

Поради изложените съображения и след цялостната служебна проверка по чл. 314 от НПК, въззивният съд намира, че първоинстанционният акт не страда от пороци, обосноваващи неговата отмяна или изменение, поради което следва да бъде потвърден изцяло като правилен и законосъобразен.