Определение № 247 от 09.05.2023, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 247 гр. Сливен, 09.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

Стефка Т. Михайлова Маринова като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно частно гражданско дело № 20232200500159 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Подадена е частна жалба от от “Банка ДСК” АД, вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията под ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ************ представлявано от Д.Д.М. - изпълнителен директор и С.Л.С. изпълнителен директор, чрез пълномощника юрисконсулт П.В.В. против Определение № 755 от 02.03.2023 г. по гр.д. № 1330/2022 г. по описа на Районен съд - град Сливен, с което е отхвърлена молбата с вх. 13784/30.08.2022 г. от „Банка ДСК” АД за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските относно присъденото адвокатско възнаграждение.

В жалбата се твърди, че определението е незаконосъобразно и неправилно. В полза на ищеца са присъдени разноски в производството в размер на 2404,29 лв. Изтъкнати са съображения, че се касае за предявени шест иска, като за всеки от тях се дължи адвокатско възнаграждение, минимума, който е определение в Тарифа №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 300,00 лева. От една страна, не винаги съединените искове налагат отделна защита. Това не е така, когато едната претенция е обуславяща другата по такъв начин, че макар и съда да я докладва, разглежда и да се произнася с отделен диспозитив по нея, решението изцяло се определя от установените факти и правните изводи по главния иск. За разлика от евентуалните искове (когато предметът на делото съществено се различава по двата иска) при съединени обусловени искове често се наблюдава акцесорност, какъвто е случая на съединяване на иск за главница и лихва, разходи във връзка с изискуемост на кредита. Ако справедливите нива на адвокатските възнаграждения се обосновават с два обективни критерия - обема и сложността на извършената дейност и величината на защитавания интерес, то при кумулативно съединени, но обусловени до акцесорност оценяеми искове прилагането на размера, 1 определен според обема на сборния интерес е достатъчен. Тъй като в настоящия случай, акцесорните претенции са заявени наред с главните и процесуалните усилия са съсредоточени към установяване на главните претенции, то имайки предвид именно вида и характера на тази акцесорно претенция, счита, че не следва да се присъждат отделно разноски за процесуално представителство и защита по нея. Определеното от съда адвокатско възнаграждение, може да бъде тълкувано като злоупотреба с право, което води до несправедливост, необоснованост и прекомерност на възнаграждението, претендирано за тях. Поради това, присъдените разноските в тази част, се явяват необосновани. В обобщение се иска да се отмени определението и да се постанови ново, с което адвокатския хонорар в полза на ищеца да се определи съобразно уважената част от общия размер на исковете за защита по гр.д 1330/2022г., а не за всеки иск отделно.

Подаден е писмен отговор на тази жалба, в който се поддържа, че тя е неоснователна. С исковата молба са предявени шест обективно кумулативно съединени искове - един главен и пет акцесорни. За тях съдебната практика е безпротиворечива - от значение е търсеният материален интерес, който при обективно кумулативно съединение на искове, се определя върху цената на всеки от исковете, по отделно, а не в сбор. Съгласно чл. 68 от ГПК цената на иска е паричната оценка на предмета на делото. За защита на различни интереси се предявяват обективно или субективно съединени искове. Съгласно чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, адвокатските възнаграждения за осъществяване на процесуално представителство по граждански дела се определя съгласно цената на всеки иск, съобразно вида и броя на предявените искове. Съгласно чл. 7, ал. 2 от посочената наредба, определянето на адвокатското възнаграждение става съобразно материалния интерес, но тълкувани, разпоредбите на чл. 7, ал. 2 във вр. чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и като се вземе предвид вида на съединяване на исковете, следва, че под материален интерес по смисъла на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, законодателят е имал предвид цената на всеки от обективно кумулативно съединените искове, а не техният сбор. Адвокатското възнаграждение се определя дали отговаря на предвидения в Наредба № 1 за МРАВ, съобразно материалния интерес, като под материален интерес се взема предвид цената на всеки иск по отделно и се определя за всеки иск по отделно минимално възнаграждение, след което вече определените минимални възнаграждения се събират при определяне на отговорността за разноски. Позовава се на формирана трайна практика по приложение на правилото на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В обобщение се иска да се потвърди определението.

По делото са предявени шест иска: за главница в размер на 3851,38 лева, възнаградителна лихва в размер на 1265,97 лева за периода 30.07.2012 г. до 30.04.2014 г., наказателна лихва в размер на 16, 57 лева за периода 30.04.2014 г. до 19.03.2015 г., такса и застраховка в размер на 8.35 лева и обезщетение за забавено плащане на стойност 19,36 лева пункта годишно и разноски по делото 102,85 лева. С постановеното решение, съдът е присъдил разноски в 2 размер на 2404,29 лв., от които 1999,60 лв. за адвокатско възнаграждение и за заплатена държавна такса в размер на 404.69 лв. платими от ответната банка ДСК на ищеца.

Както е разяснил ВКС с Определение № 146 от 4.04.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 358/2022 г., II т. о., ТК от значение е търсеният материален интерес, който при обективно кумулативно съединение на искове, се определя върху цената на всеки от исковете, по отделно, а не в сбор. Съгласно чл. 68 от ГПК цената на иска е паричната оценка на предмета на делото. За защита на различни интереси се предявяват обективно или субективно съединени искове.

Съгласно чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, адвокатските възнаграждения за осъществяване на процесуално представителство по граждански дела се определя съгласно цената на всеки иск, съобразно вида и броя на предявените искове. Съгласно чл. 7, ал. 2 от посочената наредба, определянето на адвокатското възнаграждение става съобразно материалния интерес, но тълкувани, разпоредбите на чл. 7, ал. 2 във вр. чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и като се вземе предвид вида на съединяване на исковете, следва, че под материален интерес по смисъла на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, законодателят е имал предвид цената на всеки от обективно кумулативно съединените искове, а не техният сбор. Адвокатското възнаграждение се определя дали отговаря на предвидения в Наредба № 1 за МРАВ, съобразно материалния интерес, като под материален интерес се взема предвид цената на всеки иск по отделно и се определя за всеки иск по отделно минимално възнаграждение, след което вече определените минимални възнаграждения се събират при определяне на отговорността за разноски. Нормата на чл. 72, ал. 2 от ГПК обаче предвижда събиране на държавна такса от всеки интерес при предявяване на различни интереси. С оглед изложеното, спецификата на определяне на минималните размери на адвокатските възнаграждения и специалната норма, която ги регулира, следва да се приложи правилото на чл. 2, ал. 5 от посочената Наредба № 1 за МРАВ.

В случая адвокатското възнаграждение за всеки от исковете е определено в минимален размер. Така жалбата е неоснователна, а определението е правилно.

Ръководен от изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на “Банка ДСК” АД, вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията под ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ************ представлявано от Д.Д.М. - изпълнителен директор и С.Л.С. - изпълнителен директор, чрез пълномощника юрисконсулт П.В.В. против Определение № 755 от 02.03.2023 г. по гр.д. № 1330/2022 г. по описа на Районен съд - град Сливен, с което е отхвърлена молбата с вх. 13784/30.08.2022 г. от „Банка ДСК” АД за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските относно присъденото адвокатско възнаграждение като неоснователна.

3

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4