Определение № 373 от 14.07.2025, Софийски окръжен съд
- Съд
- Софийски окръжен съд
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 460/2025
- Вид
- Определение № 373
- Подписан
- 14.07.2025
- В сила
- 14.07.2025
- Състав
- Недялка Николова, Анелия Маринова Игнатова, Магдалена Димова Инджова
Цитирани разпоредби
- чл. 243 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 7 и 8 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 7 и 8 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 244 ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 373 гр. София, 14.07.2025 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Недялка Николова
Членове:
Анелия М. Игнатова
Магдалена Д. Инджова като разгледа докладваното от Анелия М. Игнатова Въззивно частно наказателно дело № 20251800600460 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 и 8 от НПК.
Образувано е по подадена от адв. Е. В. от АК К., защитник на обвиняемия В. Ц. П. жалба срещу определение рег. № 10/28.04.2025 г., постановено по ЧНД № 10/2025 г. по описа на РС С. с което е отменено постановление на РП К., ТО С. от 08.01.2025 г. на прокурор от РП К., ТО С., с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 и чл. 244, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от НПК е прекратено частично наказателното производство по досъдебно производство № 203/2023 г. по описа на РУ С. пр. пр. № 3080/2023 г. по описа на РП К., ТО С., относно повдигнатото срещу В. Ц. П. обвинение за престъпление по чл.
131, ал. 1 ,т. 12, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, поради недоказаност на обвинението, и е спряно наказателното производство по същото досъдебно производство, поради неразкриване на извършителя на деянието, и делото е върнато на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона, дадени в мотивната част на определението.
В жалбата се сочи, че макар да е възпроизвел фактическата обстановка такава, каквато е приета от прокурора, направените от първоинстанционния съд въз основа на нея правни изводи са неправилни. Твърди се, че по досъдебното производство се оформят две групи свидетели – от една страна Р., К. и Д. И., които са заинтересовани, тъй като са приятели на пострадалия П. и са били заедно с него през процесната нощ; и останалите свидетели, които отричат твърденията на първата група свидетели. Счита се, че правилно прокурорът е дал вяра на свидетелите, които не са забелязали събитията, за които свидетелстват свидетелите от първата група. Твърди се, че е спорно доколко, ако евентуално бъдат събрани нови доказателства, те биха 1 променили фактическата обстановка и направените от държавното обвинение изводи за недоказаност на обвинението. Иска се атакуваното определение да бъде отменено.
Срещу подадената жалба е постъпило писмено възражение от адв. Н.Д., повереник на пострадалия П. П.. Счита се, че първоинстанционният съдебен акт е постановен при спазване на съдопроизводствените правила и при внимателен и подробен анализ на целия доказателствен материал. Сочи се, че твърдението на защитника на подсъдимия за заинтересованост на свидетелите П., Р., К. и И. е неоснователно, тъй като липсват данни за наличието на връзка между тях, а дори и те да са заинтересовани (какъвто не е случаят), това обстоятелство само по себе си не е основание да не бъдат кредитирани техните показания, за което е необходимо по делото да са събрани и проверени по предвидения в НПК ред други доказателства, които да го оборват – а такива няма към настоящия момент. Счита се, че в постановлението прокурорът е направил декларативни изявления, които не са подкрепени от доказателствата; че показанията на посочените свидетели се подкрепят от заключението на СМЕ за получените от пострадалия наранявания и че възможността наред с обвиняемия и други лица да са нанасяли удари е неотносимо за възникване на отговорността на обвиняемия обстоятелство. Дадените от районния съд указания за събиране на допълнителни доказателства се считат за законосъобразни, вкл. тези за необходимостта от поставяне на допълнителни въпроси към вече разпитаните свидетели, доколкото разпитите са проведени формално и към тях не са поставяни въпроси за изясняване на обективната истина. Иска се обжалваното определение да бъде потвърдено.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, като обсъди доводите в жалбата и се запозна с атакувания съдебен акт, с постановлението на прокурора и с материалите по досъдебното производство, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната жалба е ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл. 243, ал. 7 от НПК и от лице, което разполага с право на такава, но по съществото си е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Производството пред първата инстанция е било образувано по реда на чл. 243, ал. 5, вр. ал. 4 от НПК, по жалба на пострадалото лице П.Т. П., подадена чрез повереника адв. Н.Д..
Досъдебното производство е водено срещу В. Ц. П. за това, че на 19.11.2023 г. около 04:00 часа в гр. С. в сградата на кафе – аперитив „Блек найт“ на ул. „Цар Симеон“ № 29, чрез нанасяне на множество удари, посредством свити в юмруци ръце и ритници в областта на главата, както и чрез нанасяне на директни удари с глава в областта на носната пирамида и причинил на П.Т. П. средна телесна повреда, изразяваща се в многофрагментарно счупване на носните кости с разместване на фрагментите и разполагане под ъгъл на фрагмент от крилото на носната кост вляво, Есобразно изместване на носната преграда, по-изразено наляво, задебеляване на 2 меките тъкани около счупването, оток на носа, с леко отклонение вдясно на носната пирамида, като описаното многофрагментарно счупване, предвид обективно установената значителна анатомична деформация на носните проходи и проходимостта им, обуславя затруднение в носното дишане, причинило на пострадалия постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди, демонстрирайки своето неуважение към обществото, нанасяйки побой на пострадалия на обществено място, в присъствието на трети лица, без същият да е имал личен мотив и с цел да демонстрира незачитане на приетите норми на поведение и пренебрежение към обществените ценности, чрез посегателство върху личността на П. П. - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, съгласно предявеното на 25.11.2024 г. на В. П. постановление за привличане на обвиняем.
По досъдебното производство като свидетели са разпитани пострадалият П. П., Й. Р., Л. К. (като тримата са разпитани и по реда на чл. 223 от НПК); полицейските служители А.Н., П.Н. и Ц.Г.; Д. И., С.К. – П.а, В.С.
С.К., А.П., М.П., Г.С., Х.К., В.ия И., Р.Р. и В.С.. В контролираното определение първоинстанционният съд обстойно се е занимал с гласните доказателства, които е анализирал поотделно и в тяхната съвкупност, и въз основа на тях, на заключението на изготвените експертизи и на събраните писмени доказателства е изградил изводите си за фактическата обстановка, установена до момента по досъдебното производство. Извършеният анализ изцяло се споделя от въззивния съд, който не намира за нужно да го преповтаря изцяло, като ще се спре само на съществените за конкретното производство по чл. 243 от НПК въпроси, а именно – събрани ли са всички необходими и относими към конкретния случай доказателства, и законосъобразен, обоснован и доказателствено подкрепен ли е направеният от прокурора извод за прекратяване на наказателното производство срещу обвиняемото лице.
В настоящия случай, както правилно е отбелязал първоинстанционният съд, изводът на прокурора за недоказаност на обвинението срещу П. е необоснован и тази необоснованост се дължи както на допуснати в хода на досъдебното производство отстраними съществени процесуални нарушения, така и на грешки при изводите по фактите по делото. Неубедителни, а и в противоречие с материалния закон са доводите на прокурора в постановлението за прекратяване, че наличието на противоречиви показания за авторството на деянието и особено данните от показанията на свидетеля И. за участие в побоя върху пострадалия от повече от едно лице водят до извод за недоказаност на обвинението срещу П.. В постановлението няма изложени каквито и да било мотиви за това, каква е причината да не бъдат кредитирани с доверие показанията на свидетелите от компанията на пострадалия и на самия пострадал, че именно обвиняемият П. е лицето, нанесло безпричинно ударите върху пострадалия – с юмруци, ритници и с глава. Освен това, дори и свидетелите Р. и К. като приятели на пострадалия действително да са заинтересовани от изхода на делото, то показанията им за механизма на причиняване на уврежданията кореспондират изцяло със заключенията на съдебномедицинските експертизи и с данните от писмените доказателства медицински документи. Установено е по досъдебното производство, че на пострадалия П. П. са били причинени увреждания, които според назначената 3 комплексна съдебномедицинска експертиза и медицинската документация по досъдебното производство се изразяват в кръвонасядане с оток на дясната челна област; кръвонасядане и оток на клепачите на дясното око, субконюнктивен кръвоизлив на дясното око, оток на значителна част от скулната област, причиняващи лекостепенна лицева асиметрия; кръвонасядане на клепачите на лявото око, с ангажиране на част от скулната област; кръвонасядане на лявата ушна мида, с обхващане и на лявата задушна област; многофрагментарно счупване на носните кости с разместване на фрагментите и разполагане под ъгъл на фрагмент от крилото на носната кост вляво, Ес-образно изместване на носната преграда, по-изразено наляво, задебеляване на меките тъкани около счупването, оток на носа, с леко отклонение вдясно на носната пирамида. Според заключението, многофрагментарното счупване, предвид обективно установената значителна анатомична деформация на носните проходи и проходимостта им, обуславя затруднение в носното дишане, причинило на пострадалия постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота,травмата на дясното око и прилежащата му част от скулната област е причинила на пострадалия временно разстройство на здравето неопасно за живота, а останалите мекотъканни травми са причинили на П. болка и страдание. Установените травми са резултат от действието на твърди тъпи предмети по механизма на удари с такива, като предвид морфологията и локализацията си добре отговарят да са получени по посочения от пострадалия П., а и от свидетелките Р. и К. начин – нанасяне на удари с части от човешкото тяло, каквито са свитите в юмруци ръце, ритници. По досъдебното производство е назначена и допълнителна съдебномедицинска експертиза, според която установената травма на носа добре отговаря да е получена с удар с глава в областта на носната пирамида, а наличието на травми по цялото лице показват нанасяне на множество удари, които не могат да се обяснят само с удари с глава; като е възможно да е имало наслагване на удари в областта на носа и с глава, и с крайници.
Законосъобразно районният съд е приел, че отдаденото от прокурора значение на обстоятелството, че е възможно наред с обвиняемия П. и други лица да са нанасяли удари на пострадалия П. П. се намира в противоречие с материалния закон и поначало е неотносимо към отговорността на обвиняемия, още по-малко може да бъде основание за недоказаност на обвинението срещу него. В тази връзка съдът е посочил в контролирания съдебен акт и съответна практика на върховната съдебна инстанция, според която при съучастие под формата на съизвършителство наказателната отговорност се носи от всички участници в изпълнителното деяние, независимо кой от тях лично с какви по сила, насоченост и брой на ударите върху жертвата е допринесъл за настъпването на съставомерния резултат, а разграничението на приноса на всеки един от тях следва да се търси единствено на базата на степента на участието му в самото изпълнение на деянието и има отношение за индивидуализацията на отговорността на всеки от съучастниците, но не и за нейното възникване.
Въззивният съд се съгласява и с изложеното в определението на първата 4 инстанция, че заявеното от останалите разпитани по досъдебното производство свидетели по никакъв начин не оборва данните от показанията на свидетелите П., Р. и К., още по-малко влиза в съзряното от прокурора противоречие по отношение действията на обвиняемия П. – тъй като свидетелите Славков, Колев, Панчева и Панчев отричат изобщо да са забелязали конфликт в дискотеката, а безспорно уврежданията на пострадалия са причинени именно там – факт, станал известен и на изпратения по сигнала на свидетеля И. полицейски екип в състав свидетелите А.Н., П.Н. и Ц.Г., на които свидетелите П., Р. и К. съобщили и че побоят е нанесен от обвиняемия П.. Разпитите на свидетелите, чиито показания прокурорът е намерил за противоречащи на заявеното от свидетелите П., Р., К. и И., са повърхностни по своето съдържание, като на свидетелите не са задавани въпроси от значение за изясняване на обективната истина за случилото се в дискотеката – съответно и анализът на прокурора, извършен въз основа на данните от тези разпити, също е повърхностен и неубедителен.