Решение № 471 от 13.09.2021, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 471 гр. София , 13.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и четвърти август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА Административно наказателно дело № 20211110208960 по описа за 2021 година взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Образувано е по жалба на ИЛ. ЕМ. Г., ЕГН **********, против електронен фиш серия К № 45ХХХ, издаден от СДВР, с който на основание чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 1 т. 3 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 100, 00 /сто/ лева за нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП.

С жалбата се навеждат твърдения за нарушения на процесуалните правила. Сочи се, че в електронния фиш липсват реквизити като дата на издаването му и указания за обжалваемост като липсата на тези реквизити съществено ограничава правото на защита на жалбоподателя. Излагат се доводи, че не е допустимо издаването на електронен фиш в случаите на установяване на нарушения на режима на скоростта с мобилна система за видеоконтрол. Твърди се, че приложение следва да намери разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. По изложените съображения се прави искане за отмяна на електронния фиш.

В съдебно заседание жалбоподателят ИЛ. ЕМ. Г., редовно призован, не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна - отдел "Пътна полиция" при СДВР, редовно уведомена, не изпраща представител.

По допустимостта на жалбата:

1

Жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство, е процесуално допустима, доколкото е подадена от наказаното физическо лице и срещу подлежащ на обжалване електронен фиш. Не бяха представени доказателства за датата на връчване на електронния фиш, поради което съдът намира, че жалбата следва да се счете подадена в срока по чл. 189 ал. 8 ЗДвП.

Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалвания електронен фиш, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Към 11.05.2020г. лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Кади“ с рег. № СХХХ бил собственост на Илияна Николаева Х.. На 11.05.2020г. И.Х. предоставила ползването на собствения си лек автомобил на жалбоподателя ИЛ. ЕМ. Г. и на 13.01.2021г. автомобилът все още се намирал в негово владение и се управлявал именно от него.

На 13.01.2021г. в 09:30 часа жалбоподателят ИЛ. ЕМ. Г. управлявал лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Кади“ с рег. № СХХХ на територията на гр. София, по бул. "Рожен" в района до бл. 32 с посока на движение от кв. „Илиянци“ към бул. „Княгиня Мария Луиза“. В коментирания пътен участък максимално разрешената скорост на движение за пътни превозни средства от категория "В" към 13.01.2021г. била 50 км/ч.

Въпреки това жалбоподателят Г. управлявал автомобила със скорост от 75 км/ч.

Нарушението било установено с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR – 1- M с иден. № 560, представляваща одобрен тип средство за измерване, която било преминала последваща техническа проверка на 30.10.2020г. в Лаборатория за проверка на анализатори за алкохол в дъха и радар скоростомери в ГДНП, сектор „Управление на собствеността“ – полицейска техника, със заключение, че съответства на одобрения тип. Мобилната система за видеоконтрол била разположена в служебен автомобил на СДВР с рег. № С2184МР.

След установяване собственика на лекия автомобил от СДВР бил издаден електронен фиш серия К № 43ХХХ, с който на основание чл. 189 ал.

4 вр. чл. 182 ал. 4 ЗДвП за нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП на И.Х. – собственик на автомобила било наложено административно наказание "глоба" в размер на 200, 00 лева.

2

На 15.02.2021г. И. Х. представила декларация вх. № УРИ 43320015904/15.02.2021г., в която посочила, че на 11.05.2020г. е предоставила владението на автомобила си на жалбоподателя ИЛ. ЕМ. Г. и към 13.01.2021г. автомобилът все още се е намирал в негово владение. Ведно с декларацията И. Х. представила и копие от СУМПС на Г. и копие от контролен талон. След представяне на декларацията от 15.02.2021г. електронен фиш серия К № 43ХХХ бил анулиран и на 08.03.2021г. бил издаден обжалваният електронен фиш серия К № 45ХХХ, с който на основание чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 1 т. 3 ЗДвП на жалбоподателя било наложено административно наказание "глоба" в размер на 100, 00 /сто/ лева за нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства: писмените доказателства, приобщени на основание чл. 283 НПК - справка за собствеността на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Кади“ с рег. № СХХХ, заповед № 8121з-931/30.08.2016г. на Министъра на вътрешните работи, протокол от проверка № 4-38-20/30.10.2020г., удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, справка за датата на издаване на обжалвания електронен фиш, протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система рег. № 4332р2185/13.01.2021г., ежедневна форма на отчет от 13.01.2021г., декларация по чл. 189 ал. 5 ЗДвП, копие от СУМПС и контролен талон на ИЛ. ЕМ. Г., писмо от зам – директор на ГДНП рег. № 3286р-12416/12.03.2020г., копие от проект за организация на движението по бул. „Рожен“ в района на блок 32 с посока от към бул. „Княгиня Мария Луиза“, вещественото доказателствено средство – снимков материал, вещественото доказателство – снимка на разположението на уреда.

Съдът кредитира писмените доказателства като ги оцени като последователни, взаимнокореспондиращи си и съответни на приобщеното веществено доказателствено средство. Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал.

15 ЗДвП изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес. С оглед на изложеното съдът кредитира изцяло приложения снимков 3 материал към електронен фиш серия К № 45ХХХ като годно веществено доказателствено средство. От същия се установява видът, марката и регистрационният номер на управлявания автомобил, както и измерената скорост.

Като веществено доказателство съдът кредитира приложената снимка на разположението на уреда в служебния автомобил на СДВР при осъществяване на контрола на режима на скоростта на 13.01.2021г.

Приобщените по делото доказателства са последователни, еднопосочни и безпротиворечиви, като тълкувани в своята пълнота и взаимовръзка сочат на възприетата от съда фактическа обстановка.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е неоснователна, а електронният фиш следва да бъде потвърден, тъй като е издаден при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон.

Всички наведени в жалбата възражения съдът прецени като неоснователни.

Не са основателни всички възражения за липса на реквизити в атакувания електронен фиш. Атакуваният електронен фиш е издаден в предвидената от закона писмена форма и със съдържанието по чл.189, ал.4 ЗДвП, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.

Електронен фиш серия К № 45ХХХ е издаден от компетентна държавна институция – Столична дирекция на вътрешните работи. Атакуваният електронен фиш съдържа всички реквизити, изискуеми съгласно разпоредбата на чл. 189 ал. 4 ЗДвП: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, ползвателя на превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Видно е, че се касае за стеснен кръг реквизити в сравнение с изискуемите при наказателните постановления, които същевременно са достатъчни, когато се касае за нарушение, установено с автоматизирано средство за контрол.

4

В атакувания електронен фиш са посочени с достатъчна конкретика обстоятелствата на нарушението в това число и мястото на извършването му, като е посочено на кой път, отворен за обществено ползване, е установено движението на лекия автомобил, посоката му на движение, административния адрес, където е установено движението с превишена скорост, посочено е и времето на извършване на нарушението. Най-сетне, в обжалвания електронен фиш е посочена скоростта на движение на лекия автомобил, действащото в конкретния пътен участък ограничение, както и констатираното превишение.

Ето защо съдът намира, че в атакувания електронен фиш се съдържа в достатъчна степен описание на обстоятелствата на нарушението, като по ясен, недвусмислен и категоричен начин са посочени всички елементи от състава му.

Датата на издаване и указанията за обжалваемост на електронния фиш не са сред предвидените в чл. 189 ал. 4 ЗДвП реквизити на съдържанието му, като наред с това непосочването им по никакъв начин не е ограничило правото на защита на въззивника. Процедурата по издаване на електронен фиш е специална спрямо уредения в ЗАНН ред за образуване на административнонаказателното производство, като в този случай АУАН не се съставя и сроковете по чл. 34 ал. 1 и ал. 2 ЗАНН не се прилагат, така че жалбоподателят да се позовава на нарушено право на защита поради непосочване датата на издаване на електронния фиш. Най-сетне с оглед преценката за спазване на давностните срокове датата на издаване на електронния фиш се установява от писмените доказателства по делото.

Указанията за обжалваемост на електронния фиш също не са сред императивно изискуемите реквизити, които последният следва задължително да съдържа. Срока за обжалване на електронния фиш е указан в разпоредбата на чл. 189 ал. 8 ЗДвП, а местнокомпетентния да се произнесе по жалбата съд следва от разпоредбата на чл. 189 ал. 8 ЗДвП вр. чл. 59 ал. 1 ЗАНН. Най-сетне, в случая жалбоподателят е упражнил правото си на жалба срещу електронния фиш, като е подал жалба пред местнокомпетентния съд, която жалбата съдът е счел за допустима. Предвид горното не може да се обсъжда никакво нарушение на правата на жалбоподателя на това основание. Най-сетне правото на въззивника не е било ограничено и поради обстоятелството, че ведно с електронния фиш не му е било връчено и вещественото доказателствено средство – снимката на лекия автомобил при твърдяното 5 превишение на скоростта. В разпоредбата на чл. 189 ал. 5 ЗДвП не е предвидено наред с електронния фиш на санкционираното лице да се връчват и доказателствата и доказателствените средства по административнонаказателната преписка. Те имат отношение към преценката за доказаност на административнонаказателното обвинение, но не и към преценката за редовното връчване на електронния фиш. Най-сетне, с всички доказателства и доказателствени средства по преписката, в това число и с изготвената с техническото средство снимка въззивникът е могъл да се запознае след постъпване на материалите по преписката в съда.

Съдът намери и че от събраните доказателства се установява по несъмнен и категоричен начин извършеното нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП.

Спазени са изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. В материалите по административнонаказателната преписка е приложен протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система съгласно чл. 10 ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., в който е посочено времето и мястото на контрол – гр. София, бул. „Рожен“ до блок 32 в посока от кв. „Илиянци“ към бул. „Княгиня Мария Луиза“, както и времето на осъществяване на контрола – от 09.20 до 11.30 часа на 13.01.2021г.

Съдът цени като веществено доказателство снимката на разположение на уреда макар в случая тя да не е била дължима, тъй като снимка на разположението на уреда съгласно чл. 10 ал. 3 от Наредба № 8121з532/12.05.2015г. следва да се изготвя само в случаите, когато се касае за временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически средства и системи, а в случая автоматизираната техническа система, с която е установено превишението на скоростта, е била разположена не на участък от пътя, а в служебен автомобил на СДВР.