Решение № 2506 от 23.04.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 3912/2025
- Вид
- Решение № 2506
- Подписан
- 23.04.2025
- В сила
- 23.04.2025
- Състав
- Райна Стефанова, Даяна Калинова Топалова, Милена Богданова
Цитирани разпоредби
- чл. 426, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.433, ал.1, т.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.435, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.435, ал.2, т.6, предл. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.436, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 468, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 470 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 485 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 486, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 2506 гр. София, 23.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-З, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Райна Стефанова
Членове:
Милена Б.
Даяна К. Топалова като разгледа докладваното от Даяна К. Топалова Въззивно гражданско дело № 20251100503912 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на В. Г. И., длъжник по изпълнително дело № 713/2012 г., срещу постановление от 02.01.2025 г. на ЧСИ Б.Б. с което е отказано прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
Доводите са за незаконосъобразност, изведени при твърдения, че перемпция е настъпила поради неизвършване на изпълнителни действия по постъпили молби, които освен това са антидатирани, цесията не е породила действие, тъй като дългът не е индивидуализиран с представяне на приложение към общия договор за цесия, не е представен документ за плащане на цената, прехвърлен е дълг в по – висок размер, без да са съобразени точно извършените плащания, цесията не е съобщена на длъжника от цедента, а от ЧСИ, който не е упълномощен. Всички молби, посочени от съдебния изпълнител в обжалваното разпореждане са подписани от лица, които не са надлежно упълномощени от представляващ дружеството цесионер.
Взискателят по изпълнителното дело, в становище по жалбата, счита същата за недопустима като подадена извън законоустановения срок, в евентуалност неоснователна. В тази връзка твърди, че е изпълнил задълженията си да уведоми длъжника за цесията, видно от представена обратна разписка върната като непотърсена. Отделно от това договорът за цесия поражда действие между страните от сключването, а само спрямо длъжника от съобщаването. Не са доказани твърденията за опорочена представителна власт и относно автентичността на делото. Посочени са извършени в периода 2013. – 2024 г. изпълнителни действия, между които не е налице бездействие за период по – дълъг от две години, поради което не е налице перемпция като основание за прекратяване на изпълнителното производство.
Съдебният изпълнител излага мотиви за неоснователност на жалбата. Описва 1 извършените изпълнителни действия, идентични с изложените в становището на взискателя.
Съгласно чл.435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 ГПК, определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470 ГПК, както и в случаите по чл. 486, ал. 2 ГПК, отказа на съдебния изпълнител да спре, прекрати или да приключи принудителното изпълнение, както и акта на съдебния изпълнител, с който се определят дължими по делото разноски.
В жалбата се твърди настъпила перемпция като основание за прекратяване на изпълнителното дело, което искане е оставено без уважение от съдебния изпълнител, поради което жалбата попада в предметния обхват на чл.435, ал.2, т.6, предл. 2 ГПК.
Постановлението е връчено на длъжника на 06.01.2025 г. чрез ССЕВ ( л.221 от изп. дело ), а жалбата е подадена на 20.01.2025 г. чрез ССЕВ ( л.228 ), в законоустановения в чл.436, ал.1 ГПК двуседмичен срок, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Изпълнително дело № 713/2012 г. е образувано по молба на взискателя „Профи кредит България" ЕООД въз основа на Изпълнителен лист, издаден на 16.03.2012г. от Софийски градски съд, Търговско отделение, VI - 12 състав по т. д. № 1475/2012 г., във връзка с Решение по вътрешно арбитражно дело № 287/2011 г. по описа на арбитър Б.Г. срещу длъжника В. Г. И..
От представения по делото препис от изпълнителното дело се установява, че в периода 06.11.2012 г. – 21.08.2014 г. са предприети изпълнителни действия по налагане на запори върху вземания по банкови сметки на длъжника и запори върху трудово възнаграждение. До 10.04.2017 г. по делото са постъпвали плащания от удръжки.
С молба от 04.12.2018 г. на „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД е направено искане за конституиране на дружеството като взискател по силата на сключен Договор за цесия с „Профи кредит България“ ЕООД.
С молба от 29.11.2019 г. взискателят е поискал да се насрочи опис, оценка и публична продан на движимите вещи на длъжника, находящи се на неговия настоящ адрес. Със Съобщение от 17.01.2020 г. длъжникът е уведомен за насрочен опис на движими вещи, находящи се по постоянния й адрес, а именно; гр. София, ж.к. *********, ул.“********* на 26.02.2020 г. от 12:00 часа.
На 22.11.2021 г. по делото е подадена молба от взискателя с искане за налагане на запор върху вземания по банкови сметки, както и извършване на опис и оценка на движими вещи, находящи се на настоящия му адрес. Молби с такова съдържание са подадени на 06.02.2023 г. и на 29.10.2024 г., и на 13.11.2024 г. е наложен запор върху вземания по банкови сметки, открити в „Юробанк България“ АД.
От изложеното се установява, че веднага след образуване на изпълнителното дело през 2012 г. и до 2014 г. са предприети изпълнителни действия чрез налагане на запори върху вземания на длъжника към определени банки и трудово възнаграждение. Наложените запори са изпълнявани в периода 2012 г. – 2017 г., чрез месечни удръжки, в който период кредиторът не е имал интерес да иска нови изпълнителни способи, тъй като се е удовлетворявал от този изпълнителен способ, който е осъществявал своето предназначение, поради което не е налице бездействие, имащо за последица перемиране на изпълнителното дело по силата на закона.
2
След преустановяване изпълнението на запора през 2017 г. са извършвани, описаните по – горе действия по присъединяване на кредитор през 2018 г.; насрочване на опис и оценка през 2020 г. и налагане на запор по молби от 2021 г. и 2023 г.
Предприемането на всяко едно от тези изпълнителни действия има за последица прекъсване на 2 – годишния срок, преди да изтече, последното извършено на 13.11.2024 г.
Преценката, относно действителността на договора за цесия ( индивидуализиране на вземането ) и плащането на цената, не може да бъде извършвана от съдебния изпълнител, респективно в производството пред съда по контрол за законосъобразност на неговите действия. Надлежното уведомяване за цесията е релевантно при твърдения за плащане на стария кредитор и е неотносимо към законосъобразността на извода на съдебния изпълнител, относно перемпцията, за проверка на който извод съдът е сезиран.
Възраженията за ненадлежно представителство са на разположение на страната, която не е надлежно представлявана. Отделно от това ако е подадена молба от лице без представителна власт то това би представлявало нередовност на молбата. Тази нередовност изисква "надлежно указание на органа" и предоставяне възможност на взискателя да отстрани последната - чл. 426, ал. 3 ГПК. В случай, че съдебният изпълнител не даде надлежни указания в какво се състои нередовността и съответен срок за отстраняването й, и извърши действието, то това не може да се тълкува в тежест на взискателя и да доведе до негативни за него последици, поради което и действията предприети по такива молби прекъсват срока.
Принципът е, че перемпцията, представлява санкция за бездействащия кредитор, който чрез свои искания за прилагане на изпълнителни способи и внасяне на дължимите по изпълнението такси и разноски, трябва да поддържа висящността на изпълнителното производство, освен когато няма правна възможност да действа.
Предвид всичко гореизложено не е налице бездействие, имащо за последица перемиране на изпълнителното дело по силата на закона и жалбата следва да бъде оставена без уважение.
При тези мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 03583/21.01.2025 г. на ЧСИ Б. Б., подадена от В. Г. И., длъжник по изпълнително дело № 713/2012 г., срещу постановление ( разпореждане ) от 02.01.2025 г. на ЧСИ Б.Б. с което е отказано прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3