Решение № 2718 от 24.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2718 гр. София, 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Мила Г. Димова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20251100511576 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 13448 от 09.07.2025 г. по гр.д. № 6877/2024 г. по описа на СРС, 77 с-в, е осъден „ЦЕНТЪР ЗА ГРАДСКА МОБИЛНОСТ“ ЕАД, ЕИК 202218735 да заплати на Г. М. С., ЕГН **********, на основание чл. 217 КТ сумата 6703,03 лева обезщетение при трудоустрояване за периода от 01.07.2023 г. до 09.11.2023 г., ведно със законната лихва за периода от 07.02.2024 г. до окончателното изплащане, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 43,65 лева - мораторна лихва за периода от 22.01.2024 г. до 07.02.2024 г.; на основание с чл. 224, ал. 1 КТ сумата 525,35 лева разлика между дължимо и действително заплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва за периода от 07.02.2024 г. до окончателното изплащане, на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД сумата 3,42 лева - мораторна лихва за периода от 22.01.2024 г. до 07.02.2024г.; на основание чл. 59 КТ вр. чл. 72, ал.

5 КТД сумата 100,00 лева - средства от фонд „социални разходи“ за периода 2021 г. до 2023 г., ведно със законната лихва за периода от 07.02.2024 г. до окончателното изплащане, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 0,65 лева - мораторна лихва за периода от 22.01.2024 г. до 07.02.2024 г., като е отхвърлил като неоснователен иска по чл. 217 КТ за обезщетение при трудоустрояване за горницата над посочената сума до пълния предявен размер 6831,02 лева, иска за мораторна лихва за забава върху обезщетението при трудоустрояване за горницата над посочената сума до пълния 1 предявен размер 44,48 лева; иска по чл. 224, ал. 1 КТ за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, за горницата над посочената сума до пълния предявен размер 546,43 лева, иска за мораторна лихва за забава върху обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за горницата над посочената сума до пълния предявен размер 3,56 лева; исковете по чл. 59 КТ вр. чл. 69 КТД за заплащане на сумата 75,00 лева средства за поевтиняване на храна за периода от 26.06.2023 г. до 30.06.2023 г. и чл. 86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 0,49 лева - мораторна лихва за забава върху средствата за поевтиняване на храна за периода от 22.01.2024 г. до 07.02.2024 г.; иска по чл. 59 КТ вр. чл. 72, ал. 5 КТД за средства от фонд „социални разходи“ за горницата над посочената сума до пълния предявен размер сумата 230,0 лева, иска за мораторна лихва за забава върху средства от фонд „социални разходи“ за горницата над посочената сума до пълния предявен размер 1,50 лева; исковете по чл. 59 КТ вр. чл.

73, ал.2 КТД за заплащане на сумата 2340,00 лева - еднократна парична помощ при продължително боледуване за периода от 19.12.2022 г. до 16.06.2023 г. и по чл. 86, ал.

1 ЗЗД за заплащане на сумата 15,24 лева - мораторна лихва за забава върху еднократната парична помощ при продължително боледуване за периода от 22.01.2024 г. до 07.02.2024 г.

В срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу така постановеното решение, в частта на отхвърляне на исковете, е подадена въззивна жалба от ищеца Г. М. С., като са изложени доводи за неправилност на постановеното решение; необоснованост и незаконосъобразност, поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон.

Поддържа, че неправилно съдът е отхвърлил претенциите на ищеца като е приел неправилно, че в обезщетението по чл.217 КТ не следва да се включат средствата за санитарно-хигиенни нужди, които следва да бъдат включени в БТВ за определяне на неговия размер. Идентични оплаквания излага и по отношение на претенцията по чл.224, ал.1 КТ за заплащане на обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, тъй като в БТВ не е включено това допълнително възнаграждение с постоянен характер. Излага доводи, че неправилно съдът не е присъдил в цялост сумата по чл.72, ал.5 КТД, чийто размер възлиза на сумата 230 лв. За неправилен счита извода на съда, че не притежава компетентност по отношение на вземането за обезщетение по чл.73, ал.2 КТД, представляващо еднократна парична помощ при продължително боледуване.

Заявление за изплащането му е било направено от ищеца преди прекратяване на ТПО и решението на Съвета се явява неправилно.

Моли съда да отмени първоинстанционното решение и вместо това постанови друго, с което да уважи изцяло предявените искове, като основателни. Претендира разноски.

Въззиваемата страна и ответник в производството „ЦЕНТЪР ЗА ГРАДСКА 2

МОБИЛНОСТ“ ЕАД е подала писмен отговор на въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 ГПК, в който изразява становище за нейната неоснователност. Излагат се доводи, че първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно в обжалваната част. Съдът е постановил обосновано и мотивирано решение, като в производството и при постановяването му не са допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Моли за потвърждаване на решението в обжалваната част, като валидно, допустимо, правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

В срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу така постановеното решение, в частта на уважаване на исковете, е подадена въззивна жалба от ответника „ЦЕНТЪР ЗА ГРАДСКА МОБИЛНОСТ“ ЕАД, като са изложени доводи за неправилност на постановеното решение; необоснованост и незаконосъобразност, поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон.

Поддържа, че неправилно съдът е приел, че на ищеца се дължи обезщетение за трудоустрояване за време, в което последния не се е явил на работа. С оглед това и като сурогат на неполучено трудово възнаграждение работникът би имал право на обезщетение за трудоустрояване при явяване на работа, какъвто не е настоящия случай. Излага съображения, че поведението на работника е било недобросъвестно и виновно, тъй като същият не се е явил на работа за продължителен период и работодателя е бил в неведение за това дали същият е в отпуск или в болничен, дали иска трудоустрояване или обезщетение. Едва след година ищецът е поискал трудоустрояване на 03.11.2023 г. като е поискал обезщетение за липса на трудоустрояване за времето от 19.06.2023 г. до 09.11.2023 г. Поради това бездействие и недобросъвестно поведение на ищеца, трудовото му правоотношение е било прекратено едва на 09.11.2023 г. независимо, че предписанията на НЕЛК са от 2022 г.

Сочи, че за времето до 17.06.2023 г. на ищеца е било изплатено обезщетение за временна неработоспособност, а за времето от 19.06.2023 г. до 30.06.2023 г. същият е бил в платен годишен отпуск. Претенцията на ищеца за обезщетение по чл.217 КТ се отнася за времето от 01.07.2023 г. до 09.11.2023 г. Излага становище, че при произнасяне по тази претенция съдът не е обсъдил всички доказателства и решението му в обжалваната част се явява неправилно.

Неправилно съдът при определяне дължимото обезщетение по чл.224 КТ за неизползвания платен годишен отпуск е съобразил среднодневно БТВ за м.октомври 2023 г. вместо за м.ноември 2022 г., тъй като именно в последния посочен месец ищецът е имал отработени 10 дни. Поради това и разликата за доплащане е в размер на 102.20 лв., а не 587.35 лв.

Неправилно, според ответника, при определяне на обезщетението по чл.75, ал.2 КТД съдът не е съобразил, че трудовото правоотношение на ищеца е било прекратено 3 на 09.11.2023 г., т.е. два месеца преди изтичане на пълна календарна година. С оглед това и втората сума за второто полугодие не следва да бъде изплащана на ищеца, тъй като същият е бил в отпуск, а след това е прекратено трудовото му правоотношение.

Моли съда да отмени първоинстанционното решение и вместо това постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове, като неоснователни.

Претендира разноски.

Въззиваемата страна и ищеца в производството Г. М. С. е подала писмен отговор на въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 ГПК, в който изразява становище за нейната неоснователност. Излагат се доводи, че първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно в обжалваната част. Съдът е постановил обосновано и мотивирано решение, като в производството и при постановяването му не са допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон.

Моли за потвърждаване на решението в обжалваната част, като валидно, допустимо, правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл. 235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за установено следното:

Въззивните жалби са допустими – същите са подадени от легитимирани страни в процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт. Разгледани по същество, съдът намира въззивните жалби за неоснователни. Съображения:

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Съдът приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Във връзка с доводите за неправилност по въззивните жалби, съдът намира следното:

Производството е образувано по предявени от Г. М. С. срещу „ЦЕНТЪР ЗА ГРАДСКА МОБИЛНОСТ“ ЕАД осъдителни искове, както следва: с правно основание чл. 217 КТ за заплащане на сумата 6831,02 лева обезщетение при трудоустрояване за периода от 01.07.2023 г. до 09.11.2023 г., ведно със законната лихва за периода от 07.02.2024 г. до окончателното изплащане и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 44,48 лева - мораторна лихва за периода от 4

22.01.2024 г. до 07.02.2024 г.; с правно основание с чл. 224, ал. 1 КТ за заплащане на сумата 546,43 лева - разлика между дължимо и действително заплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва за периода от 07.02.2024 г. до окончателното изплащане и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 3,56 лева мораторна лихва за периода от 22.01.2024 г. до 07.02.2024 г.; осъдителни искове с правно основание и чл. 59 КТ вр. чл. 69 КТД за заплащане на сумата 75,00 лева - средства за поевтиняване на храна за периода от 26.06.2023 г. до 30.06.2023 г., ведно със законната лихва за периода от 07.02.2024 г. до окончателното изплащане и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 0,49 лева мораторна лихва за периода от 22.01.2024 г. до 07.02.2024 г.; осъдителни искове с правно основание чл. 59 КТ вр. чл. 72, ал. 5 КТД за заплащане на сумата 230,00 лева - средства от фонд „социални разходи“ за периода 2021 г. до 2023 г., ведно със законната лихва за периода от 07.02.2024 г. до окончателното изплащане и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 1,50 лева - мораторна лихва за периода от 22.01.2024 г. до 07.02.2024 г.; осъдителни искове с правно основание чл. 59 КТ вр. чл. 73, ал.2 КТД за заплащане на сумата 2340,00 лева - еднократна парична помощ при продължително боледуване за периода от 19.12.2022 г. до 16.06.2023 г., ведно със законната лихва от 07.02.2024 г. до окончателното плащане и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 15,24 лева - мораторна лихва за забава за периода от 22.01.2024 г. до 07.02.2024 г.

За да постанови решение в обжалвания смисъл, съдът е приел, че искът по чл.217, ал.1 КТ е основателен за сумата 6703,03 лева определен с помощта на даденото от експерта по ССчЕ заключение, който представлява брутното трудово възнаграждение, което ищецът би получил за времето от 01.07.2023 г. - 09.11.2023 г.

Обосновал е изводите си при прилагане на сочената материалноправна разпоредба предвиждаща, че работодателят дължи обезщетение на работника или служителя при трудоустрояването му в размер на брутното трудово възнаграждение от деня, в който е получил предписанието за трудоустрояване, до неговото изпълнение. За неоснователни е счел доводите на ищеца, че в БТВ следва да бъде включено като допълнително възнаграждение с постоянен характер и договореното по чл.70 КТД предвиждащо, че членовете на синдикалните организации, които са присъединени към КТД следва да получават и средства за санитарно хигиенни нужди по 2 лева на ден. За обосноваване на последния посочен извод, съдът е изложил доводи, че допълнителното възнаграждение по чл.70 КТД се заплаща при действително отработено време, каквото в случая за исковия период не е налице, както и че същото не е с постоянен характер по см. на чл. 177 КТ вр. чл.15 и чл. 17, ал. 1 НСОРЗ. По 5 отношение на предявения иск по чл. 224, ал. 1 КТ съдът е приел за дължима на посоченото основание сума в размер на 525,35 лева, чийто размер е определен с помощта на заключението на експерта по ССчЕ , представляваща дължимо и неизплатено обезщетение за неползваните от ищеца 31 дни платен годишен отпуск. За обосноваване на този извод съдът отново е изложил доводи за размера на БТВ, за определяне на обезщетението, в което е намерил, че не следва да се включват сумите за санитарно хигиенни нужди по чл.70 КТД. Предявеният иск по чл. 59 КТ вр. чл. 69 КТД, съдът е намерил за неоснователен при изложени съображения, че според цитираните разпоредби, на които ищеца основава претенциите си, средства за поевтиняване на храната по 15,00 лева на ден се заплащат и са дължими на работниците за действително отработено време и по изключение на лицата, които са ползвали платен годишен отпуск по чл. 159, чл. 163 и чл. 164 КТ, какъвто в случая за исковия период от 26.06.2023 г. до 30.06.2023 г. не е бил ползван от ищеца. Обосновал е изводите си с правни и фактически доводи, че основният и удължен платен годишен отпуск по чл.155 КТ, както и допълнителният платен годишен отпуск по чл. 156 КТ не попадат в предвидените в КТД изключения за отпуск на синдикални дейци по чл. 159 КТ, отпуск поради бременност и раждане по чл. 163 КТ и отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст по чл. 164 КТ, при които се дължи изплащане на средства за поевтиняване на храната.