Определение № 224 от 26.03.2024, Окръжен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 224 гр. Перник, 26.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛОРА Р. СТЕФАНОВА

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно гражданско дело № 20241700500109 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 782 от 11.07.2023 г. , постановено по гр.д. № 3235/2022 г. Районен съд – гр. Перник е допуснал делба Е. Й. М., ЕГН **********, с адрес: *** Б. М. Х., ЕГН **********, с адрес: *** за кореспонденция: гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 72, Царско село и Д. М. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. Перник, ***, и адрес за кореспонденция: гр. София, *** върху следния недвижим имот:

СГРАДА с идентификатор ***, находяща се в град Перник, община Перник, област Перник, по КККР, одобрена със Заповед № РД-18- 91/13.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, съгласно Скица на сграда № 15-134537712.12.2021 г., издадена от СГКК - Перник, с предназначение: Жилищна сграда еднофамилна, с брой етажи на обекта: 3, с административен адрес на сградата: *** със застроена площ от 71 кв.м., която сграда е построена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, находящ се в град Перник, община Перник, област Перник, по КККР, одобрена със Заповед № РД-18- 91/13.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес на поземления имот: гр. Перник, кв.

„Байкушева махала", ***, с площ от 409 кв.м., съгласно Скица на поземлен имот № 15-1014893-16.09.2021 г., издадена от СГКК-Перник, с трайно предназначение на територията: урабанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 метра), с номер по предходен план 971, квартал 168, при съседи на поземления имот, поземлени имоти с идентификатори: ***, ***, *** и *** и ведно със съответното право на строеж върху

Поземления имот. При следните делбени квоти от правото на собственост:

- за ищеца Е. Й. М. - 2/4 ид.ч. от правото на собственост;

- за ответницата Б. М. Х. - ¼ ид.ч. от правото на собственост;

1

- за ответника Д. М. Й. - ¼ ид.ч. от правото на собствено.

Със същото съдебно решение, съдът се е произнесъл и по отношение на дължимите се в производството съдебни разноски.

В законоустановения срок по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна жалба от Б.

М. Х. и Д. М. Й., чрез адв. Бл. Б., с която се навеждат твърдения, че постановеното от първата инстанция решение е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Сочи се, че решаващият съд е постановил акта си без да е обсъдил с необходимата задълбоченост и прецизност събраните по делото доказателства. Намира, че съдът е подходил избирателно по отношение на доказателствения материал, като не е обсъдил доводите и възраженията, наведени в съдебно заседание и в писмената защита от страна на Б. Х..

Отбелязва, че необсъждането на факти и обстоятелства, които са от съществено значение за повдигнатия спор, представлява съществено нарушение на процесуалните правила, което води до отмяна на съдебния акт. В подкрепа на изложеното се цитира съдебна практика. В продължение с въззивната жалба се твърди, че по делото чрез представения нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит на основание наследство и давностно владение се установи, че ищецът Е. Й. М. и ответниците – Б.

М. Х. и Д. М. Й. са съсобственици на процесния имот. Твърди се, че при формиране на своите изводи, съдът не е взел предвид, че в жилищната сграда има сутерен, в който са разположени гараж, две стаи и баня, тоест същият е самостоятелен обект и също подлежи на делба, тъй като отговаря на изискванията за самостоятелен обект. На следващо място с жалбата се навеждат твърдения, че решаващият съд е допуснал нарушение на делбените квоти на съделителите. Сочи, че не е взето предвид представеното саморъчно завещание от 31.10.2008 г., съгласно което общата наследодателка на страните по делото – С.Т.Я. е завещала на М. Й. М. /баща на ответниците/ всичките си недвижими имоти и движими вещи, фирми, предприятия, пари, ценности, ценни книжа, влогове, и други права и вземания и нотариален акт № 159, том III, дело № 2707/96 г. Отбелязва се по повод на представеното пред първата инстанция саморъчно завещание, че по искане на ищцовата страна са назначени и изготвени съдебно – почеркова експертиза, чието заключение е, че най – вероятно ръкописният текст и подписът от завещанието са изпълнени саморъчно от С.Я. и тройна съдебно – почеркова експертиза, чието заключение не опровергава заключението по първата експертиза. По изложените във въззивната жалба съображения се иска отмяната на първоинстанционното решение, като неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения. Прави се искане за присъждане на сторените пред двете инстанции разноски.

С въззивната жалба е направено доказателствено искане за допускане на повторна съдебно – почеркова единична или тройна/ експертиза.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна – Е. Й. М., чрез адв. К. М. е изразила становище по жалбата, като е изложила съображения за неоснователността й.

Намира първоинстанционното решение за правилно в частта при определяне на квотите, но оспорва по същество мотивите и заключението на съда. Сочи, че от доказателствата по делото – свидетелските показания, както и назначените експертизи се установява, че С.Я. не е можела да пише и, че не е ясно кое лице е подписало и 2 изготвило саморъчното завещание. Свидетелката М. П. /майка на ответниците/ сочи, че С.Я. е можела да пише, но пишела с йероглифи, като се допълва, че в процесното завещание текстът е изписан ясно и четливо, неотговарящо на здравословното състояние, възраст и респективно писането с йероглифи. Отбелязва се, че по делото са налице две завещания – от С.Т.Я. и от Борика Томанова Георгиева /сестри/ от една и съща дата, на идентичен или близък лист хартия, с идентичен текст, с който двете сестри завещават цялото си имущество на наследодателя на ответниците, като в завещанията се споменават фирми, дялове и нотариален акт. С отговора се изразява становище, че това обстоятелство е съмнително, тъй като нито едно от двете лица не е имало фирми и дялове, като нито едно вещо лице не е успяло да намери имот, който са завещали. Изразява се съмнение, че наследодателя на ответниците или неговата интимна партньорка – Тодорка Димитрова Петрова, а възможно и двамата заедно да са съставили и/или подписали саморъчните завещания. Решението се атакува и в частта за разноските, като се сочи, че същото е неправилно, непълно и немотивирано. Въз основа на изложеното се иска въззивната жалба да бъде оставена без уважение. Прави се доказателствено искане за приобщаване към делото на завещанието на Борика Георгиева, спесимените на Тодорка Петрова, както и нейната тетрадка, в която се съдържа и сравнителен материал от М. Й. М.. Моли по делото да бъде допусната допълнителна съдебно – почеркова експертиза.

С решение № 1069 от 30.10.2023 г., постановено по гр.д. № 3235/2022 г., Пернишкият районен съд е отхвърлил искането на ищеца Е. Й. М. за допълване на решение № 782 от 11.07.2023 г. по гр.д. № 03235/2022 г. на ПРС, като съдът се произнесе изрично по иска с правно основание чл.193, ал.1 от ГПК, касателно завещание от 31.10.2008 г. от С.Я.. С решението е отхвърлено и искането на ищеца Е.

Й. М. за изменение на решение № 782 от 11.07.2023 г. по гр.д. № 03235/2022 г. на ПРС, в частта за разноските.

В указания срок е постъпила въззивна жалба по постановеното решение, като се твърди, че същото е неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Намира двете постановени от първата инстанция решения за неправилни, като счита, че от една страна са налице основания за отвод на съдебния състав, като допълва, че такъв му е поискан, но същият не е даден. Като аргумент за искания отвод се сочи многократното недопускане от страна на районния съд на изключително важни факти и обстоятелства, които са установени в самия ход на делото. Твърди се, че недопускайки тези доказателства решаващият съд е лишил страната от възможността да докаже неистинността на представеното завещание. В подкрепа на направените твърдения се сочи съдебна практика. Счита, че съдът е тълкувал избирателно наличните по делото доказателства, като не е взел предвид свидетелските показания на двама от свидетелите, както и обясненията на ищеца. С въззивната жалба е направено оплакване и относно отказа на съда да присъди разноски за ищеца, като се излагат съображения в тази насока. Въз основа на изложеното се твърди, че атакуваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като бъде постановено ново, с което да бъдат присъдени сторените от ищеца разноски. В условията на евентуалност и ако бъде установено, че е налице валидно и годно саморъчно завещание, сочи, че първата инстанция не се е произнесла и по иска за намаляване на разпореждането на наследодателя до размера на запазената част.

Моли за отмяна на решение № 1069 от 30.10.2023 г., като въззивната инстанция се 3 произнесе по същество касателно оспорването на представеното саморъчно завещание.

Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски.

При извършената служебна проверка, съдът установява, че подадената въззивна жалба е допустима и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, подадена е срещу акт подлежащ на обжалване, в законоустановения срок и от страна, която има правен интерес от обжалването.

Във въззивната жалба и отговора страните не са се позовали и не са направили обосновано и конкретно оплакване за допуснати от първата инстанция нарушения, изразяващо се в неизготвен, непълен или неточен доклад, неразпределена доказателствена тежест и недаване на указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно, тъй като за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на делото въззивният съд не следи служебно – чл. 269, изр. 2 ГПК /т. 1 и т. 2 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.

Досежно направеното доказателствено искане от страна на въззивните жалбоподатели Б. М. Х. и Д. М. Й. за допускане на повторна съдебно – почеркова експертиза, съдът намира, че следва да се произнесе в първото по делото открито съдебно заседание, след като на страната бъде предоставена възможност за предоставяне на допълнителен материал, който да бъде предоставен на вещите лица.

Следва да бъде отложено произнасянето и по отношение на доказателственото искане, направено с писмения отговор на Е. Й. М., за допускане на допълнителна съдебнопочеркова експертиза, след произнасянето на съда по доказателственото искане на жалбоподателите Б. Х. и Д. Й., с оглед евентуалното допускане на една обща съдебнопочеркова експертиза, която да отговори на въпросите на страните.

Горното води и до извода, че следва да бъде отложено и произнасянето на съда, досежно приемането на представените с писмения отговор на Е. М. писмени доказателства (спесимените на Тодорка Петрова, както и нейната тетрадка, в която се съдържа и сравнителен материал от М. Й. М.), доколкото същите са относими към доказателственото искане за допускане на допълнителна съдебнопочеркова експертиза.

Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ДОКЛАДВА делото, съобразно мотивната част на настоящото определение.

ОТЛАГА произнасянето си по доказателствените искания, направени от страните, за първото по делото открито съдебно заседание.

ДАВА възможност на въззивните жалбоподатели Б. М. Х. и Д. М. Й., най-късно до първото по делото открито съдебно заседание, да представят допълнителен материал, който да бъде предоставен на вещите лица при евентуално уважаване на доказателственото им искане за допускане на повторна съдебнопочеркова експертиза.

НАСРОЧВА делото за 09.05.2024г. от 11.10 часа, за която дата и час страните да се призоват с връчване на препис от настоящото определение.