Решение № 6814 от 10.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6814 гр. София, 10.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-В, в закрито заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Петър Милев като разгледа докладваното от Елена Иванова Въззивно гражданско дело № 20241100513944 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.435 – чл.438 от ГПК.

Същото е образувано по жалба с вх.№ 20 490 от 11.11.2024 г. на ЗАД „Д.Б.Ж. и З.“ АД, гр.София действащ чрез процесуалния си представител адв.Ц., срещу постановление относно разноските за адвокатско възнаграждение и таксата по т.26 ТТРЗЧСИ, обективирано в съобщение на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ А.Б. с рег.№ 850 на КЧСИ по изп.дело № 202485004001023, получено на 07.11.2024 г., с което е отказано да се уважи възражението на жалбоподателя за прекомерност на адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело и се отказва преизчисляване на размера на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ.

В жалбата се излагат доводи, че размерът на адвокатския хонорар по изпълнителното дело се явява крайно завишен; че в конкретния случай единствените извършени действия от пълномощника на взискателя са свързани с образуване на изпълнителното производство с молба по чл.426 ГПК с посочен в нея изпълнителен способ като реквизит; че други действия по принудително удовлетворяване на кредитора не са извършвани, още повече че застрахователното дружество е с публично оповестени банкови сметки, предвид което изпълнителните действия за събиране на суми от сигурен платец не представляват правна сложност. С оглед изложеното се поддържа, че разноските за адвокатски хонорар следва да бъдат определени при условията на чл.10, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ВАдС – в размер на 200,00 лева. В жалбата се поддържа и че трябва да бъде преизчислена и таксата по т.26 ТТРЗЧСИ.

Моли въззивния съд да отмени атакуваните действия на ЧСИ А.Б., рег.№ 850 на КЧСИ по изп.дело № 202485004001023 като адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело бъде намалено до размера на сумата от 200,00 лева и се преизчисли размерът на пропорционална такса по т.26 ТТРЗЧСИ.

Ответниците по жалбата – Й.М.Й. и М.А.Ш. в определения от закона срок по чл.436, ал.3 ГПК не са депозирали възражение.

В писмените мотиви, депозирани от ЧСИ с рег.№ 850 на КЧСИ – А.Б. по реда на чл.436, ал.3 ГПК чрез помощник частен съдебен изпълнител Д.Х., е отразено, че изплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение съответства на действителната правна и фактическа сложност на делото и не е прекомерно, е процесуалният представител на взискателя посочва обезпечителни и изпълнителни действия и съдейства на съдебният изпълнител с каквото е необходимо за привеждането им в изпълнение.

1

Съдът като прецени доводите на жалбоподателя, доказателствата по делото и изискванията на закона, намира за установено следното:

Жалба срещу отказа на съдебния изпълнител да намали разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя по изпълнителното производство е подадена от легитимирано лице в срока по чл.436, ал.1 ГПК, срещу подлежащ на съдебен контрол по чл.435, ал.2 ГПК валиден акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е частично основателна.

По силата на общите правила на Глава Осма от ГПК всеки взискател в изпълнителното дело имат право на възстановяване на заплатените такси и разноски по производството и на възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, във връзка със същото.

Съгласно нормата на чл.10, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на Висш Адвокатски съвет /ВАдвС/ за минималните размери на адвокатските възнаграждения за образуване на изпълнително дело се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 200,00 лева, а предвид чл.10, т.2 от същия акт – за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнителното производство и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания – 1/2 от съответното възнаграждение по чл.7, ал.2 от този акт. В дадения казус от процесуалния представител на взискателите са били осъществени единствено действия по образуване на изпълнителното дело, но не и други действия по смисъла на чл.10, т.2 от Наредбата, касаещи удовлетворяване на паричното вземане, с оглед на което на пълномощника на взискателите се дължат само предвидените в чл.10, т.1 от Наредбата разноски в посочения размер от 200,00 лева за всеки един от тях. Предвид липсата на доказателства, че пълномощникът на взискателите е регистриран по ЗДДС, върху дължимото се на същия възнаграждение такъв не следва да се начислява.

Съгласно чл.426, ал.2 ГПК част от задължителното съдържание на молбата за започване на изпълнението е посочването на изпълнителен способ, като по силата на ал.3 от същата норма – редовността на молбата се проверява по реда на чл.129 ГПК, предвид което посочването на такъв способ – в самата молба или в молба за отстраняване на нередовността й по чл.129 ГПК, не представлява действие по смисъла на чл.10, т.2 от взираната Наредбата и за него не се дължи отделно възнаграждение. В кръга на последните не се включват и приетите от съдебния изпълнител такива по оказване на съдействие на същия и следене на делото.

Предвид изложено настоящият съдебен състав приема, че действията на съдебния изпълнител по атакуваното постановление, обективирано в съобщение с изх.№ 29 054 от 04.11.2024 г., с които е отказано намаляването на адвокатския хонорар, заплатен от взискателите на пълномощника им, следва да бъдат отменени за разликата над сумата 400,00 лева до приетия размер от 3 000,00 лева като незаконосъобразни, а размерът на престираните от Й.М.Й. и М.А.Ш. адвокатски възнаграждения – да се намали до размера на сумата от 400,00 лева: по 200,00 лева за всеки взискател, по чл.10, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Жалбата на ЗАД „Д.Б.Ж. и З.“ АД в частта относно разноските по т.26 ТТРЗЧСИ е процесуално недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане.

В постановлението за разноските, инкорпорирано в съобщение с изх.№ 29 054 от 04.11.2024 г., не е налице произнасяне от страна на съдебния изпълнител по въпроса за разноските по т.26 ТТРЗЧСИ, с оглед на което в патримониума на длъжника не е възникнало потестативното процесуално право на жалба срещу такъв акт. Правото на жалба е положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, за чието наличие съдът следи служебно.

От друга страна, предмет на обжалване може да бъде единствено изричен отказ, попадащ в предметния обхват на нормата на чл.435, ал.2, т.6 ГПК, инкорпориран в писмен акт на съдебния изпълнител в съответствие с изискванията на чл.434, ал.1 ГПК във връзка с чл.433, ал.1 ГПК. Така нареченият „мълчалив“ отказ“ не е уреден като институт в ГПК и е непознат в гражданския процес, за разлика от административното право /в т.см. и съдебната практика, инкорпорирана в определение № 2829/01.09.2018 г. по в.гр.д.№ 4 201/2018 г. на САС, определение № 3 120/01.10.2018 г. по в.гр.д.№ 4688/2018 г. на САС, определение № 880/ 12.03.2019 г. по в.ч.гр.д.№ 648/2019 г. на САС, определение № 882/01.03.2019 г. по в.ч.гр.д.№ 1161/2019 г. на САС, определение № 1526/07.05.2019 г. по ч.гр.д.№ 1230/2019 г. на САС, определение № 1572/13.05.2019 г. по ч.гр.д.№ 1991/2019 г. на САС и др./. Жалба срещу неизвършено действие от съдебния изпълнител е безпредметна.

Воден от горното и на основание чл.437, ал.3 ГПК, Съдът

2

РЕШИ:

ОТМЕНЯ действията на ЧСИ А.Б. с рег.№ 850 на КЧСИ по постановление за разноски, обективирано в съобщение с изх.№ 29 054 от 04.11.2024 г., с които е отказано да се намали по възражение на длъжника ЗАД „Д.Б.Ж. и З.“ АД от 01.11.2024 г. размерът на адвокатското възнаграждение на взискателите по изп.дело № 202485004001023 Й.М.Й. и М.А.Ш. от 3 000,00 лева на 400,00 лева като незаконосъобразни, вместо което постановява:

НАМАЛЯВА размера на разноските за адвокатско възнаграждение на взискателите Й.М.Й. и М.А.Ш. по изп.дело № 202485004001023 по описа на ЧСИ А.Б., рег.№ 850 на КЧСИ до размера на сумата от 400,00 лева /по 200,00 лева за всеки взискател/.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от длъжника ЗАД „Д.Б.Ж. и З.“ АД с вх.

№ 20 490 от 11.11.2024 г. по изпълнително дело № 202485004001023 по описа на ЧСИ А.Б., рег.№ 850 на КЧСИ – в частта за разноските по т.26 ТТРЗЧСИ, като недопустима.

Решението в частта, с която жалбата е оставена без разглеждане, имащо характер на определение, може да се обжалва пред Софийски апелативен съд с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя.

В останалата част решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3