Решение № 85 от 05.04.2023, Районен съд - Момчилград

РЕШЕНИЕ

№ 85 гр. Момчилград, 05.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Сунай Юс. Осман при участието на секретаря Анита Кр. Дочева като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Гражданско дело № 20235150100023 по описа за 2023 година

Производството е по чл.55 ал.1 от ЗЗД.

Постъпила е искова молба от М. М. С. с ЕГН- **********, чрез адв.М. М. от АК- Пловдив против ’’******’’ ООД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. *********, ет.7, представлявано от Н.П.Н.. В исковата молба се посочва, че ищцата е била страна по Договор за паричен заем № 470538/ 20.11.2020г. , сключен със „******“ ООД, по силата на който й е била отпусната сумата в размер на 1 200 лева, под формата на заем.

В исковота молба се посочва, че по този договор ищцата е следвало да върне сума по кредита в размер на 1 280,97 лева, при сума на получаване 1 200 лева. Счита, че уговорената клауза в чл.6.2 от ДОГОВОР ЗА ПАРИЧЕН ЗАЕМ КРЕДИРЕКТ № 470538/20.11.2020г., с която ищцата е трябвало да заплати неустойка в размер на 495,03 лева, е била нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.З от ЗЗД вр.с чл.143 ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП, както и поради нарушение на чл.19 ал.4 от ЗПК вр. чл.21 ал.1 от ЗПК. Твърди се, че ищцата е погасена предсрочно на 07.01.2021г. търсените суми по ДОГОВОР ЗА ПАРИЧЕН ЗАЕМ КРЕДИРЕКТ № 470538/20.11.2020г., включително 1 главница 1 200 лева, лихва 80,97 лева и тази за неустойка в размер на 263,03 лева, която сума за неустойка се явявала недължимо заплатена.

Развиват се доводи и подробни съображения за нищожност на сключения договор за паричен кредит на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД. Освен това се претендира при условията на чл.55,ал.1,пр.1 от ЗЗД ответното дружество да заплати посочената парична сума, като недължимо платена по недействителна клауза за неустойка. Молят съда да приеме, че клаузата предвидена в чл.6.2 от ДОГОВОР ЗА ПАРИЧЕН ЗАЕМ КРЕДИРЕКТ № 470538/20.11.2020г., сключен между ищцата и „******“ ООД, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 495,03 лева, е нищожна на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД вр.с чл.143 ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП, както и поради нарушение на чл.19 ал.4 от ЗПК вр.с чл.21 ал.1 от ЗПК. На основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД, моли съда да осъди „******“ ООД, да заплати на ищцата, сумата в размер на 263,03 лева, недължимо платена по недействителната клауза за неустойка по чл. 6.2 от ДОГОВОР ЗА ПАРИЧЕН ЗАЕМ КРЕДИРЕКТ № 470538/20.11.2020г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата.Претендират се разноски.

Ищцовата страна е представила доказателства, които съдът е допуснал и приел с определение №66 от 23.02.2023г., а именно: Пълномощно; квитанция за платена държавна такса; ДОГОВОР ЗА ПАРИЧЕН ЗАЕМпосоченият по-горе. Направено е доказателствено искане по чл.190 от ГПК /за задължаване на ответника да представените справка за направени плащания по процесният договор/, по което съдът се е произнесъл с определението си в з.з. и е уважил същото, като е задължил на осн.чл.190 от ГПК да се представи исканото писмено доказателство.

Ответникът в срока по чл.131 от ГПК е представил писмен отговор, чрез ст. юрк. Л. В.. В отговора се признава за основателен предявеният иск и на основание чл.237 от ГПК се иска постановяване на решение при признаване на иска. Заявява се, че те не са дали основания за завеждане на делото, поради което искат при постановяване на решение при признание на иска да не им се възлагат разноски,тъй като не са дали повод за завеждане на делото. Освен това се посочва, че претендираната за заплащане сума, не е била заплатена от ищцата на ответника като неустойка, както и не е било направено искане от тяхна страна за заплащане на такава неустойка. Исковата сума не е била заплатена, като според ответното дружеството наличието на 2 нищожна клауза в договора не водело само по себе си извод за даден повод за завеждане на делото. Такъв щял да бъде налице само ако дружеството е претендирало заплащане на такава сума, а те не са направили искане за заплащане на неустойка. Предвид и на това прави искане за постановяне на решение при признание на иск, и съответно да не им се възлагат разноски на основание чл.78 ал.2 от ГПК, и алтернативно-прави се възражение по смисъла на чл.78 ал5 от ГПК– за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В съдебно заседание ищцата не се явява, като от процесуалният представител- адв. М. е постъпило писмено становище в което се заявява, че поддържа исковата молба и приложените към нея доказателства. Заявяват, че съдът следва да се произнесе по същество тъй като въпреки направеното признание ответното дружество е дало основание за завеждане на делото. Не се изразява категорично становище по искането за постановяване на решение по чл.237 от ГПК. Предвид на това претендират сторените по делото разноски да бъдат присъдени в тяхна полза по изложени съображения, като се прави възражение за прекомерност на адв.възнаграждение на ответната страна.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и като обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е направено признание на иска от страна на ответника и искане от същият да бъде да бъде постановено решение при признание на иск по смисъла на чл.237 от ГПК, като ответната страна заявява, че въпреки признанието на иска, се дължат разноски, равзива подробни доводи и се позова на съдебна практика в тази насока.

Видно от изложеното от страните по делото страните не спорят, както и е налице признание на иска от страна на ответното дружество, че между тях е бил сключен Договор за паричен заем Кредирект № 470538/ 20.11.2020г. , сключен със „******“ ООД, по силата на който й е била отпусната сумата в размер на 1 200 лева. Съгласно сключения договор ищцата е следвало да върне сумата по кредита, която се явявала сума от 1 776 лева , при сума на получаване 1 200, лева, при лихва от 80,97 лева и неустойка от 495,03 лева .

В тази насока е посагителен план, инкорпориран в договора чл.3.

По делото не са приложени разписки за извършени плащания, както и 3 не е представена справка за плащания, изискана от ответника по реда на чл.190 от ГПК, но е налице признание на иска, поради и което съдът приема за установено, че ищцата е заплатила посочените в исковата молба парични суми, или съдът приема, че ищцата е заплатила сумата от 1 776 лева , от която главница- сумата от 1 200 лева , лихва от 80,97 лева и неустойка от 495,03 лева..

Както и по-горе се посочи, по делото и на основание чл.190 от ГПК ответното дружество е задължено да представи процесният договор, но такъв не е представен, т.к. е налице признание на иска, като непредставянето на изисканият договор- процесният следва да бъде оценено по реда на чл.161 от ГПК- а именно, че съдът приема за доказани обстоятелствата, за които страната е създавала пречки, както в същото време съдът счита, че има и признание в тази насока, поради и което тези обстоятелства се приемат за настъпили и налични.

Съдът, като прецени прецени събраните по делото доказателства и на осн.чл.235 от ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, както и направеното признание на иска и процесуалното поведение на страните във връзка с дадени указания за изпълнение на задължения, в т.ч. и по чл.190 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Предявени са искове за недействителност на клауза от договор за кредит по чл.26 ал.1 пр.3 и пр.2 от ЗЗД– поради противоречие с добрите нрави и заобикаляне на закона, както и по чл.55 ал.1 от ЗЗД- за връщане на недължимо платено.

Съдът предвид гореизложеното приема, че описаните в исковата молба обстоятелства са установени, като същата следва да бъде уважена изцяло.

Съдът, като взе предвид, че ответното дружество е небанкова финансова институция по чл. 3 ЗКИ, и като такава може да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. В същото време ищцата е физическо лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална дейност, т.е., страните имат качествата на потребител по смисъла на чл.9 ал.3 от ЗПК и кредитор съгл. чл.9 ал.4 о т ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици 4 важат изискванията на специалния закон- ЗПК в релевантната за периода редакция.

За да бъде уважен така предявения иск по по чл.26 ал.1 пр.3 и пр.2 от ЗЗД, ищецът следва да установи, че клаузата за неустойка противоречи на добрите нрави и цели заобикаляне на закона. В тежест на ответника е да докаже валидно сключен договор за паричен заем и валидна клауза за неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение.

Съдът приема за безспорно между страните обстоятелството, че са сключили договор за паричен заем от 20.11.2020г. с посоченото от ищеца съдържание /като договорът е приложе по делото/, в който е уговорена клауза за неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, така както е посочена като съдържание в исковата молба, както и че тази клауза е недействителна. Безспорно между страните е обстоятелството, че ответникът „******“ ООД представлява финансова институции по смисъла на чл.3 ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Това означава, че дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл.9 ал. 4 ЗПК. Безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът е потребител по смисъла на чл.9 ал.3 ЗПК.

Предвид изложеното сключеният между страните договор за заем по своята същност е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 ал.1 ЗПК, спрямо който са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.

По иска за недействителност на клаузата за неустойка по чл.26 ал.1 предл.3-то от ЗЗД и иска по чл.55 ЗЗД е валидно следното;

Критериите, дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010г. по т. д.№ 1/2009г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, 5 различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. В този смисъл е задължителната практика на ВКС, обективирана в Р ешение № 107/25.06.2010г. на ВКС по т.д. № 818/2009г., II т.о./. В случая страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на договора, като обезпечението следва да отговаря на конкретно посочени в договора условия /чл.6 т.2 от Договора/, като при неизпълнение са предвидили неустойка във фиксиран размер от 495,93 лева, като същата се начислява автоматично и се заплаща разсрочено съгласно погасителният план. Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия.

Съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства.