Решение № 853 от 26.07.2026, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 853 гр. Кюстендил, 26.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XIX-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кристиян В. Стоилов при участието на секретаря Цветанка В. Александрова като разгледа докладваното от Кристиян В. Стоилов Гражданско дело № 20251520103930 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление в гр. С., район „Мл.“, ж.к. „Мл. *“, Бизнес парк С., сграда *, против Ц. Д. З., с предходна фамилия Кр., ЕГН **********, положителен установителен иск с правно основание чл.

422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК и с материалноправно основание чл. 79, ал. 1, чл. 92, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че между страните са били сключени договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359893881440 от 30.05.2022 г., договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359896835677 от 17.12.2022 г., договор за лизинг от същата дата за мобилно устройство MOTOROLA Moto E20 32GB Graphite, договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359897574075 от 04.08.2022 г., във връзка с който ответницата придобила устройство Realme C11 32GB Grey на преференциална цена, както и застрахователна полица № 10400112 „Смартфон протект“.

Поддържа се, че ответницата не изпълнила задълженията си за заплащане на дължимите суми, поради което договорът за мобилни услуги с предпочетен номер 359893881440 бил прекратен на 14.03.2023 г., а останалите договори – на 29.06.2023 г. В резултат на неизпълнението ищецът начислил месечни и еднократни такси за предоставени услуги, лизингови вноски, застрахователни премии и неустойки за предсрочно прекратяване, обединени във фактура № 7353230568/05.07.2023 г.

Предмет на иска е вземане в общ размер на 1052,41 лв., съответстващи 1 след превалутиране на 538,09 евро, от които 161,44 лв. по договора за мобилни услуги с номер 359893881440, включващи 24,32 лв. месечни и еднократни такси и 137,12 лв. неустойка; 352,38 лв. по договора с номер 359896835677, включващи 80,97 лв. месечни и еднократни такси и 271,41 лв. неустойка; 473,43 лв. по договора с номер 359897574075, включващи 103,68 лв. месечни и еднократни такси и 369,75 лв. неустойка; 50,19 лв. лизингови вноски по договора за устройство MOTOROLA Moto E20 32GB Graphite и 14,97 лв. застрахователни премии по полица № 10400112.

За вземанията е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 522/12.05.2025 г. по ч. гр. д. № 1167/2025 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, ведно със законната лихва, считано от 09.05.2025 г., и разноски.

Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на заявителя са дадени указания да установи вземането си по исков ред.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата не е подала писмен отговор. В проведеното открито съдебно заседание се явява лично и заявява, че е използвала мобилния номер, завършващ на 440, но не си спомня да е сключвала договори за останалите номера. Посочила е, че е получавала мобилен телефон Redmi, но не и устройство Motorola, както и че поради възникнали проблеми е преустановила плащанията. Ответницата не е оспорила по реда на чл. 193 ГПК авторството на представените договори и положените върху тях подписи, не е възразила срещу приемането им като доказателства и не е ангажирала доказателства в подкрепа на твърденията си.

В хода на устните състезания е поискала исковете за неустойки да бъдат отхвърлени, а сумите за потребените мобилни услуги и предоставеното устройство да бъдат заплатени.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:

Предявеният иск е процесуално допустим. Налице е идентичност между страните и вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение, и тези, чието съществуване се претендира в настоящото производство. Искът е предявен след дадени от заповедния съд указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК и в определения от закона срок.

От представените договори за мобилни услуги, договора за лизинг, приложенията към тях и застрахователната полица се установява възникването на твърдените от ищеца облигационни отношения. Документите носят подписи, положени от името на ответницата, чието авторство не е било оспорено по предвидения в закона ред. Направеното едва в съдебното заседание изявление, че ответницата не си спомня сключването на част от договорите и получаването на конкретно устройство, не представлява надлежно оспорване на автентичността на документите. То не е подкрепено и с други доказателства, които да разколебаят доказателствената им стойност.

Договорите, приложенията към тях и издадените фактури установяват предоставянето на достъп до договорените мобилни услуги и начисляването на съответните абонаментни и допълнителни такси. Представеният договор за лизинг удостоверява предаването на устройство MOTOROLA Moto E20 32GB Graphite и поетото от ответницата задължение за заплащане на уговорените лизингови вноски. Застрахователната полица установява сключването на 2 застраховката и задължението за ежемесечно заплащане на застрахователна премия чрез фактурите на мобилния оператор.

Ответницата не твърди и не доказва плащане на претендираните суми.

Напротив, заявява, че е преустановила плащанията, а в устните състезания изрично приема, че следва да заплати неплатените потребени мобилни услуги и предоставеното устройство. Това изявление, преценено заедно с представените писмени доказателства, потвърждава неизпълнението на паричните задължения.

Ето защо съдът намира за доказани вземанията в общ размер на 274,13 лв., съответстващи след превалутиране на 140,16 евро, включващи 24,32 лв. месечни и еднократни такси по договора за мобилни услуги с номер 359893881440, 80,97 лв. месечни и еднократни такси по договора с номер 359896835677, 103,68 лв. месечни и еднократни такси по договора с номер 359897574075, 50,19 лв. лизингови вноски и 14,97 лв. застрахователни премии. Върху посочената сума се дължи и законната лихва от датата на подаване на заявлението – 09.05.2025 г., до окончателното изплащане.

Неоснователни са обаче претенциите за договорни неустойки в общ размер на 778,28 лв., съответстващи на 397,93 евро.

Уговорените неустойки се претендират поради предсрочно прекратяване на договорите вследствие виновното неизпълнение на ответницата. Поради това надлежното упражняване на правото на едностранно прекратяване, съответно разваляне на договорите, е част от правопораждащия фактически състав на вземанията по чл. 92, ал. 1 ЗЗД. Самото неплащане на дължимите суми може да породи право на оператора да прекрати договорното правоотношение, но не води автоматично до неговото прекратяване, освен ако страните ясно и недвусмислено са уговорили настъпването му по право.

В приложимите Общи условия е предвидено право на оператора да прекрати договора при неплащане на дължими суми, но е предвиден и ред за уведомяване на потребителя за прекратяването. Съгласно т. 55 от Общите условия уведомяването за ограничаване на услуги, прекратяване на достъп или прекратяване на договор се извършва по някой от посочените в т. 51 начини независимо от основанието за прекратяването. Освен това съдържанието на т. 19б, б. „в“, т. 19в и т. 75 от Общите условия не позволява да се приеме по недвусмислен начин, че договорът се прекратява автоматично с изтичане на срока за плащане. При съмнение относно смисъла на предварително изготвено договорно условие то следва да бъде тълкувано по благоприятния за потребителя начин съгласно чл. 147, ал. 2 ЗЗП.

Доколкото договорите са сключени в писмена форма, изявлението за развалянето им също следва да бъде писмено и да достигне до ответницата.

Преустановяването на достъпа до мобилната мрежа, техническата деактивация на съответните номера, едностранното счетоводно начисляване на неустойките или отразяването им във фактура не могат да заместят адресираното до потребителя волеизявление за прекратяване.

Представената „Последна покана за заплащане на дължимите суми“ е с дата 05.06.2023 г. В нея е посочено, че при неплащане в десетдневен срок договорите ще бъдат прекратени и ще бъдат начислени неустойки. По делото обаче не са представени разписка за доставяне, обратна разписка, 3 удостоверение от пощенски оператор, извлечение за проследяване на пратка или друго доказателство, от което да се установи, че писмото действително е изпратено и е достигнало до ответницата. Самото съставяне на писмото и посочването в него на адреса на потребителя не доказват получаването му.

Наред с това поканата от 05.06.2023 г. се отнася единствено до клиентски номер 006847611 и мобилните номера 359896835677 и 359897574075. Тя не съдържа изявление относно договора за номер 359893881440, за който ищецът твърди, че е бил прекратен още на 14.03.2023 г. За този договор не е представено каквото и да е отделно уведомление за прекратяване.

Следователно ищецът не е доказал достигането до ответницата на волеизявление, с което договорите са развалени поради неизпълнение. При недоказано настъпване на предсрочното прекратяване не се е осъществило условието, при което договорите предвиждат възникването на вземанията за неустойки. Писменото изявление за прекратяване и доказването на достигането му до потребителя са необходими елементи от фактическия състав на вземането за неустойка, като не е достатъчно да се установи единствено изготвянето или обикновеното изпращане на покана.

Независимо от горното, претенциите за неустойка са неоснователни и поради неравноправния характер на договорните клаузи, на които се основават.

Ответницата е физическо лице, което е ползвало услугите извън рамките на търговска или професионална дейност, поради което има качеството на потребител. Неустоечните условия са предварително изготвени от оператора и са част от стандартните образци на договорите. Не са представени доказателства съдържанието им да е било предмет на действително индивидуално обсъждане и ответницата да е могла да влияе върху него.

Подписването на предварително изготвен договор удостоверява приемането на клаузата, но не доказва нейното индивидуално договаряне. Съгласно чл.

146, ал. 4 ЗЗП тежестта да докаже индивидуалното договаряне е върху търговеца, а такава тежест в случая не е проведена. Предварително изготвените клаузи, върху чието съдържание потребителят не е могъл да влияе, не са индивидуално уговорени, а неравноправните клаузи са нищожни съгласно чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ЗЗП.

Процесната клауза предвижда при предсрочно прекратяване потребителят да заплати неустойка, определена въз основа на най-високите стандартни месечни абонаменти, ограничена до три месечни такси. Наред с това, когато са предоставени отстъпки от абонаментните такси или от цената на устройство, потребителят дължи и възстановяване на част от разликата между стандартната и преференциалната цена, съответстваща на оставащия срок на договора.

Така уредената последица създава значително неравновесие между правата и задълженията на страните във вреда на потребителя. След прекратяването операторът е освободен от задължението да предоставя услугите, но получава право на суми, определени въз основа на абонаментни такси за период, през който няма да извършва насрещна престация. Размерът се определя не въз основа на действително заплащаната преференциална 4 такса, а въз основа на най-високата стандартна такса, без да се отчитат спестените от оператора разходи вследствие на прекратяването.

Към тази неустойка се прибавя и част от разликата между стандартната и преференциалната цена на предоставените устройства. По този начин предварително определената и уговорена при сключване на договора цена на устройството фактически се увеличава едностранно след настъпване на неизпълнение, без потребителят да разполага с право да върне устройството или да прекрати договора поради това увеличение. При устройството, предоставено по договор за лизинг, тази сума се претендира едновременно със самите лизингови вноски, което допълнително увеличава имуществената тежест за потребителя.

Клаузата не установява съразмерност между неустойката и разумно предвидимите вреди на оператора, а му позволява да получи имуществен резултат, който може да надхвърли резултата от нормалното изпълнение на договорите. Поради това тя попада в приложното поле на чл. 143, ал. 1 във връзка с ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като задължава потребителя при неизпълнение да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. В частта относно възстановяването на отстъпката от цената на устройството клаузата проявява и белезите на условие по чл. 143, ал. 2, т. 13 ЗЗП, допускащо увеличение на предварително уговорената цена без съответно право на потребителя да се откаже от договора.

Разпечатката съдържа 37 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a8d8f664-8215-4fd0-ac3c-ad64e5494874