Определение № 580 от 05.08.2026, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 580 гр. Габрово, 05.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в закрито заседание на пети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Диян Д. Атанасов

Габриела Б. И.а като разгледа докладваното от Габриела Б. И.а Въззивно частно гражданско дело № 20264200500365 по описа за 2026 година

Производството по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 2812 от 14.05.2026 г. от В. И. Б., чрез адв. Р. Б., против Определение № 309 от 29.04.2026 г. по гр. д. № 465/2024 г. на РС – Севлиево, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение и допълнение на решението в частта за разноските по чл. 248 ГПК.

В частната жалба се навеждат доводи, че съдът неправилно е приел наличие на близки отношения между страната и нейния процесуален представил, въз основа на което е присъдил възнаграждение по чл. 38 ЗАдв. на адвоката на ответната страна. Сочи, че обстоятелството дали са налице или не „близки“ отношения по смисъла на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. не е изследвано и погрешно е възприел твърдението на процесуалния представител, за което не са представяни и събирани доказателства. Сочи, че към настоящият момент е налице висящо тълк. дело № 3/2025 г. по описа на ОСГТК на ВКС, отговорите на въпросите по което са от значение за правилното решаване на настоящето в. ч. гр. д., поради което същото следва да бъде спряно. Моли съда, след постановяване на тълк. решение по горепосоченото тълк. д., да отмени обжалваното определение.

В срока за отговор по чл. 276 ГПК, ответникът по частната жалба Т. К., не е упражнила правото си на отговор на частната жалба.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима.

Съдът като взе предвид оплакванията в частната жалба и като съобрази събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

С обжалваното определение съдът е оставил без уважение молбата на за изменение и допълнение на решението в частта за разноските по чл. 248 ГПК, 1 с която е поискано съдът да измени решението си в частта, в която е осъдил ищеца да заплати адв. възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на адв. Н. Х. – САК, съразмерно на отхвърлената част от иска, поради липса на законово основание за това.

Съгласно чл. 38 от Закона за адвокатурата адвокатът има право да окаже безплатно правна помощ на определени категории лица, сред които и "близки". Разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. предвижда на представлявалия безплатно спечелилата страна адвокат да се присъди съответно възнаграждение при обективирането на две предпоставки: да е оказана безплатна адвокатска помощ на някое от предвидените основания и насрещната страна да е осъдена за разноски. Необходимо е да има индиция, че правната защита и съдействие е безплатна и да е направено искане в тази насока. Договарянето на осъществяваната правна помощ като безплатна не се презюмира, а следва да бъде установено от данните по делото.

Видно от представения договор за правна защита и съдействия между Т.

К. и адв. Н. Х. – САК, защитата и процесуалното представителство, за което е приложено пълномощно, по р. д. 465/2024 г. РС – Севлиево е уговорена като безплатна на осн. чл. 38 ЗАдв.

В открито съдебно заседание от 24.02.2026 г. адв. Н. Х. – САК е уточнил, че представената безплатна правна помощ е на осн. чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. второ ЗАдв. и е поискал присъждане на заплащането й.

В хипотезата на присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата съдът няма право да контролира суверенната преценка на адвоката кое лице е определило като свой близък, т. к. в закона не се съдържа легална дефиниция на понятието "близък", а съгласно житейската практика това понятие може да обхваща различни категории лица, по отношение на които адвокатът да изпитва емоционална обвързаност.

Ето защо, обжалваното определение, с което е оставена без уважение молбата за изменение и допълнение на решението в частта за разноските по чл. 248 ГПК, с която е поискано съдът да измени решението си в частта, в която е осъдил ищеца да заплати адв. възнаграждение на адв. Н. Х. – САК, съразмерно на отхвърлената част от иска, се явява правилно и следва да бъде потвърдено.

Доводите на частния жалбоподател за наличие на висящо тълк. д., което е преюдициално на настоящето дело, поради което последното следва да се спре на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК са неоснователни. Според Тълкувателно решение № 8 от 07.05.2014 г. по тълк. д. № 8/2013 г. първоинстанционният и въззивният съд не могат да спират производството по делото при образувано тълкувателно дело пред ВКС по правен въпрос, който е от значение за спора, с който са сезирани.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 309 от 29.04.2026 г. по гр. д. № 465/2024 г. на РС – Севлиево.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3