Решение № 573 от 05.10.2023, Районен съд - Пещера

РЕШЕНИЕ

№ 573 гр. Пещера, 05.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, II ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Велина Ив. Ангелова при участието на секретаря Тодорка Т. Даракчиева като разгледа докладваното от Велина Ив. Ангелова Гражданско дело № 20235240100653 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл.238 и сл. от ГПК . Предявен е иск по чл.124 от ГПК във вр. с чл.26,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.143,ал.1 и чл.146 от ЗЗП.

В исковата молба ищцата Е. С. Х. от гр. Брацигово, чрез адв. П. против ответника „МИКРО КРЕДИТ“АД гр. София твърди, че между страните по делото е бил сключен договор за потребителски кредит № 9031-00031792 от 23.09.2022 година ,по силата на който ищцата в качеството й на заемател е получила в заем от ответника в качеството му на кредитор сумата от 1000 лева, която е следвало да се върне от заемателя чрез 12 месечни вноски.Съгласно т.4 от договора ищцата в качеството й на заемател е следвало да заплати и възнаграждение за допълнителни услуги в размер на 1061.40 лева като общото задължение по договора възлизало на 2293.92 лева.Посочената клаузата за възнаграждението за допълнителни услуги според ищцовата страна е нищожна на основание чл.26,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.143,ал.1 от ЗЗП и чл.146 от ЗЗП,както и поради нарушение на чл.19,ал.4 във вр. с чл.21,ал.1 от ЗПК тъй като е нарушен принципът за еквивалентност на насрещните престации. Съгласно клаузите на договора на ищцата е заета сумата от 1000 лева,а възнаграждението за допълнителни услуги е в размер на 1

1061.40 лева,което е необосновано високо и надвишава размера на кредита.Освен това така както са описани допълнителните услуги в договора представлявали действия по усвояване и управление на кредита като освен ,че се нарушавала разпоредбата на чл.10а,ал.2 от ЗПК нямало ясното какво точно е възнаграждението за всяка от допълнителните услуги.Сочи се още ,че със споразумението за заплащане на допълнителни услуги се заобикаляла забраната предвидена в чл.19,ал.4 от ЗПК,а именно да се определя ГПР, в размер не по-висок от пет пъти размерът на законната лихва по просрочени задължения.Моли да се постанови решение ,с което да се приеме за установено по отношение на ответника,че ищцата в качеството й на заемател по договор за потребителски кредит № 9031-00031792 от 23.09.2022 година не дължи сумата от 1061.41 лева,представляваща възнаграждение за допълнителни услуги по договора тъй като се основава на нищожна клауза противоречаща на добрите нрави и сключена в нарушение на чл.143,ал.1 от ЗЗП и чл.146,ал.1 от ЗЗП.Претендират се направените по делото разноски.В подкрепа на твърденията и исканията са ангажирани доказателства ,а именно: договор за потребителски кредит от 23.09.2022 година; като е допусната и изслушана съдебно-икономическа експертиза.

В указания от съда срок ответното дружество не е депозирало писмен отговор по исковата молба и не е ангажирало и доказателства.

В насроченото открито съдебно заседание ответникът редовно призована не се яви ,като не направи и искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

С оглед на изложеното съдът счита, че са налице предпоставките визирани в чл.239 от ГПК,а именно: на страните са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание ;предявения иск по чл.124 от ГПК във връзка с чл.26,ал.1 от ЗЗД и чл.143,ал.1 от ЗЗП и чл.416 от ЗЗП е вероятно основателен, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства ,поради което съдът следва да уважи иска и постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че ищцата не дължи сумата от 1061.40 лева представляваща възнаграждение за допълнителни услуги по договор за потребителски кредит № 9031-00031792 от 23.09.2022 година

2

В тежест на ответника следва да бъдат възложени заплащането на д.т. по сметка на ПщРС в размер на 50 лева и направените разноски за вещо лице в размер на 200 лева .

По делото ищцата е била представлявана от адв.П. при условията на чл.38,ал.1,т.2 от ЗА и с оглед изхода на спора в полза на процесуалния представител следва да се присъди възнаграждение в размер на 400 лева.

Водим от горните съображения, Пещерският районен съд РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „МИКРО

КРЕДИТ“АД с ЕИК 202073629 със седалище и адрес на управление: гр.

София, *****, ет. 3, представлявано от В. В. и Г. А. ,че Е. С. Х. с ЕГН********** от гр.Брацигово ,***** не дължи сумата от 1061.40 лева, представляваща възнаграждение за допълнителни услуги по договор за потребителски кредит № 9031-00031792 от 23.09.2022 година ОСЪЖДА „МИКРО КРЕДИТ“АД гр.София да заплати по сметка на Пещерския районен съд д.т. в размер на 50 лева и разноски за вещо лице в размер на 200 лева.

ОСЪЖДА „МИКРО КРЕДИТ“АД гр.София да заплати в полза на адв.П. П. вписан в АК-Хасково с адрес: ***** възнаграждение в размер на 400 лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________ 3