Определение № 3703 от 16.07.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3703 гр. София, 16.07.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Маргарита Соколова

Членове:

Светлана Калинова

Гълъбина Генчева като разгледа докладваното от Маргарита Соколова Касационно гражданско дело № 20248002104150 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.

С решение № 20158453/16.07.2021 г. по гр.д. № 66592/2016 г. Софийският районен съд е:

- признал за установено по отношение на Г. И. М., Б. В. Г. - лично и в качеството й на наследник на В. В. Г., И. Л. Ч., „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, М. Ц. Г. - лично и в качеството й на наследник на В. В. Г., че ищецът Г. И. М. е собственик на основание давностно владение на недвижим имот: западно таванско помещение с площ 45 кв. м., разделено по билото на покрива от източното таванско помещение на двуетажна жилищна сграда, находяща се в [населено място], кв. К., [улица];

- отхвърлил предявения от Г. И. М. иск по чл. 26, ал. 1, т. 1 ЗЗД за прогласяване нищожност на договор за учредяване на ипотека между Б. В. Г. и „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, обективиран в нотариален акт № 180, том 02, рег. № 4130, дело № 365 от 2008 г., по отношение на частта в него, в която западното таванско помещение с площ 45 кв. м. е предмет на обезпечението в полза на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД по отпуснат кредит.

С решение № 20051326/02.08.2022 г., постановено по същото дело, е оставено без уважение искането на ищеца Г. И. М. за допълване на решение № 20158453 от 16.07.2021 г. с посочване в диспозитива на началната и крайната дата на давностното владение и добавяне на текста: „вр. чл. 167, ал. 3 ЗЗД“ с правното основание на втория иск.

Въззивни жалби срещу основното решение са подадени от ищеца и от ответниците И. Л. Ч. и „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД; ищецът е подал въззивна жалба и срещу решението по чл. 250 ГПК.

Въззивният съд е посочил, че с оглед неприсъединяването на ответницата Б. В. Г. към въззивните жалби на съответниците й, предмет на въззивна проверка е основното първоинстанционно решение в частите, с които са уважени исковете с правно основание чл.

1

124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗС срещу ответниците „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД (с правоприемник „Обединена българска банка“ АД) и И. Л. Ч., както и в частта, с която предявеният срещу Б. В. Г. и „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД (с правоприемник „Обединена българска банка“ АД) иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 167, ал.

3 ЗЗД е отхвърлен; предмет на проверка е и постановеното по реда на чл. 250 ГПК допълнително решение. Съдът е посочил, че в необжалваната част решение № 20158453/16.07.2021 г. по гр. д. № 66592/2016 г. на Софийския районен съд е влязло в сила.

С решение № 3776/25.06.2024 г. по в. гр. д. № 3388/2023 г. Софийският градски съд, след частична отмяна на основното първоинстанционно решение, е отхвърлил иска за собственост на спорното западно таванско помещение като придобито по давностно владение от наследодателката на ищеца В. В. Б. в периода 16.04.1965 г. - 16.04.1975 г. и владяно до смъртта й на 16.06.2015 г., като през 1998 г. било преустроено в жилище заедно с източното таванско помещение и владението на същото продължило от ищеца след смъртта на наследодателката му и до завеждане на исковата молба на 22.11.2016 г.; решението е потвърдено в частта, с която е отхвърлен предявеният от Г. И. М. срещу Б. В. Г. и „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, заличен като търговец в хода на въззивното производство и на негово място по реда на чл. 227 ГПК е конституиран правоприемникът му „Обединена българска банка“ АД, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 167, ал. 3 ЗЗД за прогласяване за нищожен като противоречащ на закона (чл. 167, ал. 3 ЗЗД) на договора за учредяване на договорна ипотека; потвърдено е и решението, постановено по реда на чл.

250 ГПК.

По делото е установено, че на 16.04.1965 г. по гр. д. № 1007/1965 г. е постигната и одобрена съдебна спогодба, с която в дял на В. В. М. е поставен целият втори етаж от двуетажната жилищна къща, построен на около 91 кв. м., състоящ се от две стаи, хол, кухня, антре и клозет-баня, с избено помещение на около 12 кв. м. в западната част, и източната част от тавана на около 45 кв. м., разделена по билото на покрива, заедно с 1/2 ид. ч. от общите части на сградата и от дворното място, а в дял на В. В. Г. е поставен целият първи етаж от къщата, построен на около 91 кв. м., състоящ се от две стаи, хол, кухня, антре и клозет-баня, с избено помещение на около 12 кв. м. в източната част, и западната част от тавана на около 45 кв. м., разделена по билото на покрива, заедно с 1/2 ид. ч. от общите части на сградата и от дворното място.

В. В. е починала на 16.06.2015 г. и е оставила за наследник по закон ищеца Г. И. М..

С н. а. № 22/10.03.2006 г. В. Г. е дарил на дъщеря си Б. Г. собствената си 1/2 ид. ч. от дворното място, а заедно със съпругата си М. Г. дарили на дъщеря си придобития по време на брака си самостоятелен обект в сграда - жилище, заемащо целия първи етаж, заедно с избено помещение в източната част на около 20 кв. м. и западната част на тавана на около 45 кв. м., и 1/2 ид. ч. от общите части на сградата.

С н. а. № 180/19.06.2008 г. Б. Г. учредила в полза на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД ипотека върху дарения й имот, вкл. върху западната част от тавана със застроена площ от около 45 кв. м., разделен по билото на покрива, за обезпечаване вземанията на банката към В. Б. Г..

2

На 22.05.2014 г. по изп. д. № 20137810400907 е извършен опис на ипотекирания в полза на банката имот, вкл. на тавана, като са направени и фотоснимки. В протокола за оглед е посочено, че имотът е отворен от Б. Г.. След огледа е изготвена оценка от вещо лице, което е констатирало е, таванският етаж на сградата е преустроен в жилищна площ чрез допълнително изправяне на покрива, като към момента на огледа таванът - коридор, две стаи (дневна и стая), тераса, се ползва като жилищна площ.

С постановление от 09.10.2015 г. по изпълнителното дело, влязло в сила на 13.06.2016 г., ипотекираният имот, ведно със западната част от тавана, е възложен на ответника И. Ч..

Въвод на купувача във владение на имота не е извършен, тъй като е представена обезпечителна заповед, съгласно която е допуснато обезпечение на предявени от В. Г. и М. Г. срещу Б. Г. и И. Ч. искове с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД и чл. 124, ал. 1 ГПК чрез спиране на изпълнението по изпълнителното дело.

С влязло в сила на 04.12.2018 г. решение по гр. д. № 10893/2016 г. на Софийския градски съд са отхвърлени искове, предявени на 07.09.2016 г. от В. Г. и М. Г. срещу Б. Г. с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД за прогласяване за нищожен на договора за дарение от 10.03.2006 г. поради липса на съгласие, и искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД - срещу Б. Г. и И. Ч., за признаване за установено, че ищците са собственици по давностно владение в периода 16.04.1965 г. - 07.09.2016 г. на имота, представляващ първи етаж от жилищната сграда, вкл. на западната част от тавана със застроена площ от около 45 кв. м., разделен по билото на покрива. В исковата молба са изложени твърдения, че Б. Г. обитавала третия етаж от къщата, който представлявал преустроеното таванско помещение.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД.

Като обсъдил заключенията на техническите експертизи - основна, повторна и тричленна, и кредитирал заключението на последната като изготвено от компетентни вещи лица архитекти, и обосновано, както и показанията на св. Г. К. - братовчед на ищеца и на ответницата Г., които, след преценка по реда на чл. 172 ГПК, не кредитирал като недостоверни, вътрешно противоречиви, дадени в услуга на ищеца и неподкрепени от други доказателства по делото, въззивният съд е приел, че подпокривното пространство е било обща част по предназначение. Приел е, че ищецът, при възложена му доказателствена тежест съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, не е доказал пълно и главно до извършеното преустройство на таванския етаж в жилище да са съществували обособени тавански помещения. Такъв извод не може да се направи от протокола за делба от 1965 г. - в него, за разлика от описанието на двете избени помещения, които са индивидуализирани с площ и граници, спорният обект е описан като западна част на тавана от около 45 кв. м., разделен по билото на покрива, без да са посочени граници. И по архитектурен проект не е било предвидено обособяването на две отделни тавански помещения съгласно заключението на тричленната експертиза. Сам по себе си фактът, че още при изграждането на двуетажната сграда покривът е изграден в отклонение от архитектурния проект от 1958 г. - двускатен вместо четирискатен, не може да обоснове извод, че между двете части на тавана е била изградена разделяща стена, която да обособи отделни тавански помещения. Заключението на 3 повторната експертиза, според която по архитектурен проект били предвидени две тавански помещения, съдът не е кредитирал като изготвено от вещо лице без необходимата за това компетентност - геодезист, и противоречащо на заключението на кредитираната тричленна експертиза. Показанията на свидетеля съдът също не е кредитирал по вече изложените съображения, а други доказателства, от които да се направи извод, че преди извършеното преустройство са съществували самостоятелни тавански помещения, не са ангажирани.

Въззивният съд е приел, че преустройството на таванския етаж в жилище е станало със съгласието и/или без противопоставянето на етажните собственици. Посочил е, че дори преустройството да е извършено през 1998 г., каквото е твърдението на ищеца, то е направено без строителни книжа и изграденото не отговаря на изискванията за жилище, доколкото не притежава складово помещение нито вътре, нито извън него. Заключението на първоначалната експертиза в тази част е прието за необосновано и не е кредитирано, не е кредитирано и заключението на повторната експертиза, вещото лице по която е посочило, че складово помещение към жилището на третия етаж било мазето, принадлежащо към жилището на втория етаж.

Ето защо въззивният съд е намерил, че спорната западна част от тавана не е изгубила характера си на обща част по предназначение и не е могла да бъде придобита по давност нито от наследодателката на ищеца, нито от ищеца след смъртта й през 2015 г. Отделно от това ищецът не е доказал пълно и главно нито кой от собствениците е извършил преустройството, нито че наследодателката му, а впоследствие той, са владели спорната част. Твърдението за осъществявано владение от В. Б. е опровергано от установеното по делото, че към 22.05.2014 г. спорната част се е намирала във фактическата власт на ответницата Б. Г., която е осигурила достъп за опис на имота, вкл. до тавана, като ищецът е заявил самостоятелни права върху таванския етаж едва при опита за извършване на въвод на купувача от публичната продан на 18.11.2016 г. По тези съображения въззивният съд е приел, че установителните искове за собственост са недоказани и като такиванеоснователни, и след частична отмяна на първоинстанционното решение ги е отхвърлил срещу ответниците И. Ч. и „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД. С оглед изхода на спора по тези искове съдът е приел, че на отхвърляне подлежи и обусловеният от тях иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 вр. чл. 167, ал. 3 ЗЗД и е потвърдил в тази част основното първоинстанционно решение.

Въззивният съд е приел, че с основното решение първоинстанционният съдът се е произнесъл по всички предявени искове. Действително, диспозитивът на основното решение е непрецизен, но непосочването на правна квалификация на претенцията и/или непълно посочена такава в диспозитива на същото, както и непосочването на периода, в който ищецът е придобил правото на собственост по давност (по отношение на ответницата Б. Г., доколкото по установителните искове срещу другите ответници въззивният съд е достигнал до други правни изводи), не могат да обусловят извод за непълно съдебно решение. При посочена в мотивите на основното решение правна квалификация на исковете, непосочването й в диспозитива би могло да бъде отстранено по реда на чл. 247 ГПК, но не и по реда за допълване на решението, щом с последното съдът се е произнесъл по всички 4 претенции. Поради това атакуваното допълнително решение е потвърдено.