Решение № 4875 от 16.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4875 гр. София, 16.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

МАРИЯ Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно гражданско дело № 20221100503831 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение № 20001822 от 10.01.2022 г. СРС, 173 с-в, по гр.д.№ 21729/21 г. е осъдил С. Г. К. да заплати на Б. С. Е. на основание чл.50 ЗЗД сумата от 3 500 лв.-обезщетение за неимуществени вреди-болки, страдания и стрес, последица от осъществено на 14.01.2021 г. в гр.София, кв. „Челопечене“, ул.

„Лесновска“, нападение над ищцата от куче, порода „немска овчарка“, собственост на ответника със законната лихва от датата на увреждането14.01.2021 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска за горницата над 3 500 лв. до пълния му предявен размер от 4 000 лв.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника С. Г. К. в частта, с която е уважен иска.Във въззивната жалба се съдържа единствено немотивирано оплакване, че решението е постановено при превратно тълкуване на установените факти и обстоятелства.Въззивникът моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли иска.Претендира разноски.Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Ответницата по въззивната жалба- Б. С. Е. оспорва същата.Твърди, че 1 обжалваното решение е правилно, обосновано, законосъобразно и постановено в съответствие с доказателствения материал.Изразява становище, че изводите на районния съд са направени след подробен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства.Твърди, че въззивната жалба е бланкетна и в нея не се съдържат твърдения за пороци на първоинстанционното решение.Моли съда да потвърди обжалваното решение.Претендира разноски.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Районният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.50 ЗЗД.Ищцата- Б. С. Е. твърди, че на 14.01.2021 г. около 16.00 часа е излязла от дома си, който се намира в гр.София, кв. „Челопечене“, ул. ****.Недалеч от него, разхождайки кучето си порода „джак ръсел", водено на каишка, неочаквано е била атакувана и ухапана от домашно куче, порода „немска овчарка“, собственост на ответника С. Г. К..Твърди, че по никакъв начин не е предизвикала нападението с каквото и да е било действие от нейна страна или от страна на кучето й, като минавайки по улицата до къщата на ответника то е започнало да скача и ръмжи, било е без надзор и намордник, излязло е и се е препуснало към тях с лай, захапало е нейното куче на няколко места.Тя е направила опит да го спаси, когато немската овчарка я е нападнала и съборила на земята и я е захапала в областта на лявата предмишница.В резултат на това ищцата е получила две разкъсно-контузни рани по предно-медиалната повърхност на лявата предмишница, едната с размер около 2 см., а другата с размер около 1 см., с оток и кръвонасядане на меките тъкани.Свидетели на случката са били Т.Б. и В.Г., който е успял да отдръпне кучето от нея и я е закарал до УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ“, където й е извършен преглед и са били обработени раните й, поставена й е ТАП, направен й е шев, изписани са й антибиотици и й е назначена терапия.На 18.01.21 г. й е издадено и съдебномедицинско удостоверение от д-р Д.Н., началник „Отделение по съдебна медицина на УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ“ ЕАД със заключениедве разкъсно-контузни рани по предната повърхност на лявата предмишница с оток и кръвонасядане на меките тъкани.Към момента раните й още не са напълно зараснали, има промяна в пигментацията в областта на раните, изпитва болки и сърбежи.Вследствие на нападението е претърпяла и силен 2 уплах и стрес, развила е страхова невроза от градска среда, страхува се да отиде до магазина, ако е сама, има неспокоен сън и постоянни кошмари, провокирани от лошите спомени.Често има негативни мисли и чувства, избягва ситуации, които напомнят събитието, заобикаля кучета и места, подобни на мястото на инцидента, чувства се отпаднала, стресирана, несигурна, неспокойна.Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от 4 000 лв.-обезщетение за претърпените неимуществени вреди със законната лихва от датата на увреждането14.01.2021 г. до окончателното заплащане на сумата.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил иска.Твърди, че кучето живее на двора, ограден с ограда с височина от около 2 м в собствена колиба, постоянно е завързано за синджир.Твърди, че кучето му не може да прескача оградата, а единствената врата, от която може да излезе от двора на улицата е постоянно заключена и се отключва само от членове на семейството му.Излага твърдения, че срещу дома му на ул. „Лесновска“ се намира къща, в която живеят няколко големи кучета, които се разхождат свободно по улицата.В съседния квартал „Сеславци“ има кучкарник на „Екоравновесие“, от който в определени периоди от време пускали кучета, които се тичат и лаят необезпокоявани по улиците.

По делото са представени лист за преглед на Б. С. Е. в КДБ/СО от 14.01.2021 г. и допълнителен лист към Спешно отделение с посочено обективно състояние-две разкъсно-контузни рани по предно-медиалната повърхност на лява предмишница в нейната проксимална трета, едната с размер от около 2 см, другата-от около 1 см.Посочено е, че не се установява активно кървене от същите, ясно се палапират пулсации на а.радиалис.Не се установява неврологичен дефицит на крайника дистално от травмата.Посочена е основна диагноза- ухапване или удар от куче на неуточнено място по време на неуточнена дейност.Назначена е терапия ПХО, ТАП, отложен шев, антибиотична профилактика, стягане на шевовете след 4-5 дни.

По делото е представено и съдебномедицинско удостоверение № 1/2021 г. на УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ” ЕАД, в което е констатирано, че при съдебномедицинското освидетелстване на Б. С. Е. и от медицинската документация са установени две разкъсно-контузни рани по предната повърхност на лявата предмишница с оток и кръвонасядане на меките 3 тъкани.Установените травми са резултат от действието на твърди тъпоръбести предмети и при тези данни могат да бъдат получени по време и начин, както освидетелстваната съобщава-ухапване от куче.Травмата й е причинила и реализира медикобиологичния признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота, за всяка една от раните.

С постановление по пр.пр.№ 15891/21 г. от 05.04.2021 г. СРП е отказала образуване на досъдебно производство по преписка № 229000-75221 г. по описа на 05 РУ-СДВР и е прекратила преписката.В постановлението е посочено, че С. К. е заявил, че съжалява за случилото се и е готов да поеме всички разходи за лечението и че е предоставил кучето за отглеждане на друго място в с.Негованци.

Разпитаният по делото свидетел Д.Н. твърди, че в началото на 2021 г. е извършвал ремонт в къщата на ответника в кв.Челопечене, ул. ****.Твърди, че имотът е ограден откъм улицата с циментова масивна ограда с тухли, която е около 1,90-2,10 м.Входът към двора е през малка входна врата и голяма порта за коли.Вратите почти винаги са заключени.До преди известно време в имота е имало куче „немска овчарка“ на 2-3 години.Когато свидетелят е бил там, кучето е било завързано и се е разхождало в двора в рамките на дължината на синджира си.Съпругата на С. го е изкарвала много рядко, но винаги на синджир.Твърди, че не е имало случай кучето да е излизало само на улицата.Заявява, че в началото на м.януари 2021 г. С. е имал скандал с негов съсед, който го е обвинил, че кучето е нападнало съпругата му.Твърди, че в този ден кучето не е излизало извън портата, нито е прескачало оградата и е било завързано на място.Твърди, че около имота на ответника има бездомни кучета, които се разхождат свободно по улиците без намордници.

Свидетелката Ц. Г. твърди, че познава ответника от 10 години и че майка й работи при неговата майка.Заявява, че дворът на къщата на ответника е ограден с ограда с височина от около 2 м. с желязо и бетон.Кучето в двора е било винаги вързано.Слави го е разхождал с каишка и намордник.Вратата към двора е винаги заключена.Свидетелката живее през 3-4 къщи от ответника и е чула от съседи, че на това място има много улични кучета, които нападат.Кучето на С. не е показвало агресия.Твърди, че Б. е казала пред приятеля й С., че ще осъди С. и че и трябват пари.

Разпитаната свидетелка Т.Б. заявява, че е приятелка на ищцата.Твърди, че през 2021 г. /не си спомня датата, но е било топло и през лятото/ преди 4 обяд, е отишла да пие кафе при ищцата и когато си е тръгвала тя е излязла с нея да разходи своето малко куче.Тръгнали са по улицата, спрели са се да говорят с други хора и изведнъж голямата порта на имота на С. се е отворила и е излязло голямо куче, което се е нахвърлило на малкото куче.Ищцата е вдигнала кучето си, а другото е започнало да обикаля, искало е да ухапе малкото куче и е ухапало Б. за ръката.Тя се е започнала да плаче и да вика и един мъж, който е бил на място, е намерил едно дърво и е ударил кучето, което се е свило и се е прибрало.Твърди, че и друг път е виждала кучето пуснато да ходи по оградата.Ответникът е бил предупреждаван да го затваря, защото ще направи инциденти.Мъжът, който е ударил кучето е закарал ищцата на лекар.Свидетелката твърди, че няма други кучета, които да скитат по улиците и че няма приют за кучета в Челопечене, а в Кремиковци.

Свидетелят Л.А. твърди, че живее с ищцата във фактическо съжителство.Заявява, че е бил на работа, когато ищцата му се е обадила, че е ухапана от кучето на С. К..Вечерта, когато се е прибрал, е отишъл при ответника да поговорят.Ответникът му е казал, че ще провери дали е неговото куче и ще му се обади.След половин част му се е обадил и е казал, че неговото куче е ухапало Б. Е. и че ще поеме отговорност.Твърди, че е карал всеки ден ищцата до болницата на превръзки, тъй като тя не е искала да излиза сама.Твърди, че тя не е можела да прави нищо с наранената ръка, изпитвала е много болки, трудно й е било да се обличала, все още изпитва страх от кучета.Свидетелят твърди, че преди това е виждал кучето на ответника пуснато в двора.

От заключението на приетата по делото медицинска експертиза на вещото лице Л.Митев, изготвена след преценка на представената медицинска документация и личен преглед на ищцата е установено, че в резултат на претърпяната травма тя е получила увреждане в областта на лявата предмишница с две разкъсно-контузни рани, едната с размер 2 см, а другата-1 см., оток и кръвонасядане, като е реализиран медико-биологичният признак болка и страдание, разстройство на здравето, неопасно за живота със срок на възстановяване до 30 дни при обичаен ход на възстановителния процес.Установените вреди са в резултат от действието на твърди тъпоръбести предмети и могат да се получат от ухапване от куче.Механизмът на причиняване е захапване от устата на куче с много добре развити зъби със силна захапка порода „немска овчарка“.Лечението е най-често хирургично с 5 антибиотици, покой, контролни прегледи с превръзки.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.50 ЗЗД за вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират.Ако вредите са причинени от животно, тези лица отговарят и когато животното е избягало или се е изгубило.

Първоинстанционният съд е приел, че е налице фактическият състав на цитираната разпоредба.Съдът е изложил мотиви, че ответникът е нарушил разпоредбата на чл.35, ал.1 и ал.2 ЗЗЖ и следва да възмезди причинените на ищцата вреди.При определяне на обезщетението съдът е съобразил нормата на чл.52 ЗЗД, като е преценил, че преживените от ищцата болки и страдания са били сравнително интензивни по характер, но за кратък по период от време, съобразил е обстоятелствата, при които е настъпило увреждането, претърпените медицински манипулации по обработката на раните и необходимостта от ежедневни превръзки, както и да приема медикаменти, изпитвала е затруднения в ежедневието си за около месец.От друга страна съдът е преценил, че на ищцата не са причинени трайни увреждания, нито белезите от раните са значителни и са на място, което да загрозява външния й вид, липсата на съществени функционални и/или двигателни увреждания и е определил справедлив размер на обезщетението в размер на 3 500 лв.