Решение № 300 от 10.07.2023, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 300 гр. Л., 10.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Л., IX СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Р. МАРИНОВА в присъствието на прокурора В. Б. В. като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА Гражданско дело № 20224310100305 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по повод постъпила молба от В.

Г. Т. - К. против Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество за запращане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от водено против Т. производство за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност.

Твърди се, че въз основана на подадена молба от ответника против ищеца и синовете й, пред ОС Л. е образувано гр. д. № 353/2010 г., за отнемане на незаконно придобито имущество, на стойност 409 487,00 лв. В хода на производството са наложени обезпечителни мерки - запори върху вземания на ищеца и членовете на семейството й от трети лица и възбрани върху недвижими имоти, като част от допуснатите обезпечителни мерки са отменени по пътя на инстанционния контрол. Производството по делото е приключило на 17.06.2019 г., а предявеният иск за отнемане на незаконно придобито имущество е отхвърлен.

В периода на разглеждане на производството ищецът твърди, че е била подложена на постоянен стрес, обтегнали са се отношенията й със съпруга й, със синовете и семействата им. Поведението на ищеца се променило - станала нервна, умислена и мълчалива, напрегната и раздразнитена в семейството, загубила желание за работа, загубила съня си, апетити си, чувствала се 1 безполезна, тъй като не можела да подпомогне синовете си, които в хода на производството отглеждали децата си. Един от синовете на ищеца, в следствие на процеса, получил възпаление на дебелото черво, безсъние и сърцебиене, което допълнително създало притеснения на ищеца.

След образувано на производството по делото, от проблеми със сърцето започнал да се оплаква и съпругът на ищеца, като той станал мълчалив и по цял ден не разговарял с нея. Притеснения ищецът изпитвала за снаха си и сина си Г., който работил като държавен служител, тъй като процесът можело да ги злепостави. Отношенията между Г. и баща му се влошили, двамата спрели да си говорят почти две години. Ищецът се срамувала от колегите си, от колегите в предходната си месторабота, където трябвало да търси информация за доходите си, от хората, които посочил и се включили като свидетел в производството по делото. Това я накарало да преустанови социалните си контакти, всички се отдръпнали от нея и семейството й, никой не желаел да контактува с нея. Ищецът изоставила хобито си - да рисува.

Семейството нямало средства, с които да покрива ежедневните си разходи, дълго време живели с пенсията на майката на ищеца, а за покриване на разходите в производството от отнемане на незаконна придобито имущество взимали заеми.

В хода на производството по отнемане на незаконна придобито имущество ищецът твърди, че получила увреждане на здравето - хипертония и заболяване на щитовидната жлеза. За обезщетяване на вредите от незаконосъобразно наложената възбрана и от неоснователно предявеното мотивирано искане за отнемане на незаконна придобито имущество ищецът претендира обезщетение.

Заявено е искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 20 000,00 лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди от неоснователно наложена възбрана върху жилище, находящо се адрес: гр. Л., ул. „Ц. О.“ № 10, бл. „Л.“, ******, от неоснователно предявено мотивирано искане срещу Т., депозирано през м. септември 2010 г. и неоснователно водено производство по чл. 28 ЗПДДИППД (отм.) по образувано гр. д. № 353/2010 г. по описа на ЛОС, приключило с влязло в сила решение на 18.09.2019, ведно със законната лихва от 17.06.2019 г. до изплащането й и за присъждане на сторените по делото 2 разноски.

Ответникът не ангажира отговор в срок.

В хода на производството ищецът участва лично и с адв. Л., която по същество излага становище за основателност на иска в заявените размери.

Представителят на ищеца поддържа, че са установени представките за ангажиране отговорността на ответника, а подробни съображения във връзка с тезата си развива в писмени бележки.

Ответникът се представлява по делото от юрисконсулт С., който по същество застъпва становище за неоснователност на иска, евентуално за редуциране размера на обезщетение в размер по-малък от търсения от ищеца.

Подробни съображения във връзка с изложеното становище в открито съдебно заседание представителя на ответника развива в писмени бележки.

Представителят на Прокуратурата на Република България – прокурор В.а К., излага становище за основателност на иска. По отношение размера на обезщетението прокурора застъпва становище, че той следва да се определен съобразно критерия за справедливост.

След преценка - поотделно и в съвкупност на събрания доказателствен материал, доводите и становищата на страните, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

С решение 303 от 28.07.2009 г. на Комисия за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност /КУИППД, наричана насетне Комисията/, във връзка с образувано ДП срещу Д. С. К. (К. е привлечен като обвиняем с постановление от 06.07.2009 г. по дознание № 176/2006 г.за престъпление по чл. 257, ал. 1, пр. 1-во, вр. чл. 255, ал. 1, пр. 1-во и чл. 2, ал. 2 НК, а с присъда от 19.11.2009 г., постановена по НОХД 410/2009 г. на ОС Л., потвърдена от АС Велико Търново и ВКС е признат за виновен по повдигнатото му обвинение) е решено да се образува производство по установяване на имущество, придобито от престъпна дейност срещу С. и e определен срок за извършване на проверката – до внасянето на мотивирано искане за отнемане на имущество в полза на държавата, но не повече от 25 години.

С определение от 26.11.2009 г., постановено по ч. гр. д. № 629/2009 г. на Окръжен съд Л., е допуснато обезпечение на бъдещ иск на Комисия за 3 установяване на имущество, придобито от престъпна дейност против Д. С. К., В. Г. Т. –К., Г. Д. С. и „К.“ ООД за отнемане имущество на стойност 433 887,00 лв. чрез налагане възбрана върху жилище, находящо се в гр. Л., ул.

„Ц. О.“ № 10, бл. „Л.“, ап. 25, запор върху лек автомобил „М.“, товарен автомобил *****“, лек автомобил „О. К.“, лек автомобил “Д. Е.“ и товарен автомобил „Ф. Т.“, собственост на Д. и В. К.и и върху техни вземания от трети лица – банкови институции.

Въз основа на резултатите от проверката на 28.07.2010 г. Комисията е взела решение за внасяне на мотивирано искане за отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност 409 487,00 лв. срещу Д. С. К., В. Г.

Т. –К., Г. Д. С., М. Д. С., „К.“ ООД – в ликвидация и „Т. П.“ ЕООД – в ликвидация.

На 02.08.2010 г. в Окръжен съд Л. е внесено мотивирано искане от Комисия за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност против Д. С. К., В. Г. Т. – К., Г. Д. С., М. Д. С., „К.“ ООД – в ликвидация и „Т.

П.“ ЕООД – в ликвидация за отнемане на незаконна придобито имущество.

По отношение на Д. С. К. и В. Г. Т. –К. е заявено искане за отнемане на жилище, находящо се в гр. Л., ул. „Ц. О.“ № 10, бл. „Л.“, ап. 25, лек автомобил „М.“, товарен автомобил *****“, лек автомобил „О. К.“, лек автомобил “Д. Е.“ и товарен автомобил „Ф. Т.“. В молбата е направено искане за допускане на запор и възбрана върху движими и недвижими имоти, собственост на дружествата, срещу които са насочени исковете за отнемане на незаконна придобито имущество.

Въз основа на постъпилата молба е образувано гр. д. № 353/2010 г. по описа на ОС Л.. С определение от 02.08.2010 г. е допуснато поисканото обезпечение, като са наложени възбрани върху недвижими имоти и запори върху движими вещи, собственост на търговските дружества, срещу които е насочено производството по отнемане.

С мотивирано искане от 30.09.2010 г. Комисията е заявила изменение размера на иска и за отнемане пазарна стойност на отчуждени недвижими имоти и МПС-та от Д. С. К. и В. Г. Т., М. Д. С. и „Камакс“ ООД – в ликвидация. Отправено е искане за допускане на обезпечение чрез налагане на възбрани и запори върху недвижими имоти и движими вещи, собственост на „Камакс“ ООД – в ликвидация. Искането е основано на решение на 4

Комисията от 29.09.2010 г.

Ищецът е ангажирал отговор на подадената молба за отнемане на незаконна придобито имущество на 09.09.2010 г.

С определение от 21.04.2011 г. делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание за 28.09.2011 г. Насрочването на делото за разглеждане в открито съдебно заседание е обявено в Държавен вестник, бр.

39 от 20.05.2011 г.

На 16.09.20211 г. е внесено мотивирано искане от Комисията за отнемане на 23 броя мотоциклети, собственост на „К.“ ООД – в ликвидация, а в случай, че са отчуждени за присъждане на пазарната им цена към датата на отчуждаването им. С определение от 21.09.2011 г. е допуснато изменение на иска с включване на посочените движими вещи в мотивираното искане.

В периода 28.02.2012 г. (дата на първото насрочено по делото открито съдебно заседание) до 24.02.215 г. (дата на заседанието, в което делото е обявено за решаване) пред Окръжен съд Л. са проведени общо шестнадесет открити съдебни заседания, в които са изслушани заключения на вещи лица за оценка на имуществото, предмет на отнемане и за установяване доходите/приходите на лицата, срещу които искът за отнемане е насочен.

Наред със заключенията на вещите лица са събрани показанията на свидетели. С решение от 03.04.2015 г. исковете на Комисия за отнемане на имущество са отхвърлени изцяло.

Против решението, постановено от ОС Л., е подадена жалба от Комисията, по исковете, предявени срещу Д. и В. К.и. Въз основа на постъпилата въззивна жалба пред Апелативен съд Велико Търново е образувано в. гр. д. № 249/2015 г. С определение от 29.06.2015 г. делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание за 30.09.2015 г. В това съдебно заседание делото е обявено за решаване.

С решение от 29.12.2015 г. решението на ОС Л., в обжалваната част е потвърдено, а по искането за изменение му в частта за разноските, делото е върнато на долната инстанция за произнасяне.

Против решението на АС Велико Търново е подадена касационна жалба от Комисията. Пред ВКС е образувано гр. д. № 1611/2016 г. С определение от 01.07.2016 г. е допуснато касационно обжалване на решението на въззивната 5 инстанция. Делото е разгледано в открито съдебно заседание на 24.10.2016 г. и обявено за решаване. С решение от 06.02.2017 г. е отменено решенето на АС Велико Търново от 29.12.2015 г. по в. гр. д. № 249/2015 г., в частта, в която е отхвърлено искането на Комисията против Д. и В. К.и за отнемане на имущество, придобито в режим на СИО - жилище, находящо се в гр. Л., ул.

„Ц. О.“ № 10, бл. „Л.“, ап. 25, леки автомобили и суми от продажби и дружествени дялове и са отменени наложените обезпечителни мерки по отношение на тези имущества, като делото е върнато за разглеждане в друг състав.

След връщане на делото в АС Велико Търново е образувано в. гр. д. № 237/2017 г. С определение от 08.06.2017 г. то е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание за 26.09.2017 г. При второто разглеждане на делото в открито съдебно заседание са проведени три открити съдебни заседания. С решение, постановено на 18.04.2018 г., е отменено решението на ОС Л., в частта, в която са отхвърлени исковете на Комисията против Д. и В.

К.и за отнемане на леки автомобили, суми от продажба на недвижим имоти и за отнемане на дружествени дялове и в частта, в която са отменени определения за допускане на обезпечение, като е постановено отнемане на това имущество. В останалата част решението на ОС Л. е потвърдено.

Против решенето е подадени касационни жалби от Д. и В. К.и. С определение от 18.02.2019 г. по гр. д. № 3026/2018 г. е допуснато касационно обжалване на решение по АС Велико Търново по в. гр. д. № 237/2017 г., а на касаторите е дадена възможност в едносeмичен срок да внесат такса от 5 662,81 лв. В проведено на 30.05.2019 г. открито съдебно заседание делото е обявено за решаване, а с решение от 17.06.2019 г. е отменено решението на АС Велико Търново по в. гр. д. № 237/2017 г., като исковете на Комисията против Д. и В. К.и са отхвърлени.