Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 3958 от 28.10.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
15577/2025
Подписан
28.10.2026

Цитирани разпоредби

  • чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 58д, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 3, т. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 58, т. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 58, т. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 46, ал. 2, изр. 2 · Закон за нормативните актове
  • чл. 118 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 118, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 322 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 348, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 3958 гр. София, 28.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно наказателно дело № 20251110215577 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба на А. О. М. (чрез процесуален представител) срещу НП № 25-4332-018774 от 28.07.2025 г., издадено от Г.В.Б., началник група в ОПП – СДВР, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 58, т. 3 от ЗДвП на основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца. От страна на жалбоподателя се излагат конкретни твърдения по фактите, респективно за нарушаване на процесуалния и материалния закон, което не може да бъде отстранено от съда. Административно-наказващият орган чрез процесуален представител излага в писмено становище (писмено възражение срещу жалбата по смисъла на чл. 322 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) доводи за материална и процесуална законосъобразност на НП, респективно за доказаност на соченото административно нарушение, претендирайки потвърждаването му и присъждането на юрисконсултско възнаграждение, като въпросното писмено становище, както е служебно известно на съда, има т. нар. типов (бланков) характер, като в него практически липсват аргументи срещу конкретните доводи на жалбоподателя.

От писмените (т. е. приобщените към доказателствената съвкупност с определение с правно основание чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН книжа) доказателствени материали – отчасти (виж по-долу!), както и отчасти (виж по-долу!) от показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел, се установява именно описаната в НП (включително като препратка към АУАН) фактическа обстановка, с която страните са запознати, както и още оправомощаването на актосъставителя за съставяне на АУАН по ЗДвП и на наказващия орган за издаване на НП по същия закон с писмена (и подписана) заповед на министъра на вътрешните работи, а също и това, че към процесната дата 08.06.2025 г. срещу жалбоподателя (роден през 1968 г.) имало общо 4 влезли в сила НП за нарушаване на правилата за движението по пътищата, контролът за чието спазване се осъществява от органите на МВР, като за последно такова НП било влязло в сила през 2021 г.

1

Показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел не следва да се кредитират в частта им относно твърдението за настъпил технически проблем при управлението на процесния автомобил (който проблем е наложил навлизането в т. нар. аварийна лента), респективно в частта относно излагането на твърдението в такъв смисъл не следва да се кредитира и допълнително постъпилото писмено възражение срещу АУАН, съответно приложените фактура и бележка за плащане по банков път, макар да липсват причини за съмнение досежно извършването на банковия превод, следва да бъдат отчетени като документация, целяща единствено да подкрепи версията относно настъпилия проблем от технически характер; никаква пречка не е налице визираният преди малко превод да бъде извършен (с цел придаване на достоверност на съответната версия в смисъл, че повреда е била налице и тя е била отстранена по-късно срещу съответната сума), а впоследствие сумата да е била върната „на ръка“ на превелото я лице. Разпитаният в съдебно заседание свидетел при всяко положение се явява близък на въззивника М., респективно самият въззивник се явява заинтересованото в най-голяма степен от изхода на административно-наказателното производство лице, които обстоятелства сами по себе си дават аргумент в полза на това съответната лансирана версия относно възникналия технически проблем като причина за навлизането в лентата за принудително спиране да не бъде кредитирана, но същественото е това, че в АУАН (който съдът кредитира по въпроса за това налице е ли е била съответната повреда, за което кредитиране съдът не се позовава на каквато и да било презумпция, а на излагания тук доказателствен анализ) изрично е посочено, че нарушителят няма възражение, в което не би имало абсолютно никаква логика, ако се касаеше за действително възникнал технически проблем при автомобила, който да е обусловил движението по съответната т. нар. аварийна лента, като се касае за обстоятелство, което е дори относително лесно проверимо от страна на органите на МВР, т. е. ако действително беше налице такъв проблем, то наличието му относително лесно би могло да бъде установено от съответните органи при самата проверка и не би имало логика в това водачът не просто да не им обясни за възникналия технически проблем (ако такъв действително съществуваше като причина за движение по лентата за принудително спиране), но и изрично да заяви, че няма възражения във връзка с описаното в АУАН (при положение, че в акта също така изрично е посочено, че превозното средство се движи в съответната лента именно без да има повреда по него). Относно това каква е била действителната причина водачът М. да управлява съответния автомобил по въпросната лента логичен отговор дава писменото сведение по преписката, изходящо от актосъставителя (неговият разпит не е поискан в съдебно заседание /забраната по чл. 118 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН следва да се тълкува стеснително касателно актосъставителя, който в административно-наказателното производство обичайно е лицето, което – извън самия нарушител – следва пряко да е възприело евентуалните признаци на административното нарушение/, като следва да се уточни, че дори и без коментираното тук писмено сведение изводите на съда по фактите биха били същите), който е посочил, че нарушителят е заявил (не се касае за именно разузнавателна беседа по смисъла на ЗМВР, респективно на чл. 118, ал. 2 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) като причина за поведението си това, че на автомагистралата е имало много неравности, за която характеристика на пътя свидетелства и разпитания в съдебно заседание свидетел (явяващ се при всяко положение близък до жалбоподателя, както вече стана дума по-горе).

Липсва законово изискване (съобрази и чл. 57 от ЗАНН!) в НП да се излагат нарочни мотиви досежно липсата на хипотеза на маловажност по чл. 28 от ЗАНН (каквато хипотеза с оглед дефиницията по пар. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН в случая действително липсва) и досежно причините, поради които възражението срещу АУАН се приема за неоснователно (иначе наказващият орган надлежно е осигурил проверка на твърдените по възражението обстоятелства посредством набавеното писмено сведение от актосъставителя). Изобщо липсват съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 335, ал. 2 вр.

2 чл. 348, ал. 3 от НПК вр. чл. 84 вр. чл. 63, ал. 3, т. 2 от ЗАНН.

Налице е действително хипотеза по чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП, която санкционна разпоредба е приложена правилно (имайки предвид установеното от фактическа страна), но неправилно е приложен материалният закон досежно квалификацията на нарушението по чл.

58, т. 3 от ЗДвП, доколкото в случая не се касае единствено за спиране в съответната лента, но и за движение по нея (извън самото спиране), както е описано в АУАН и НП, т. е. за хипотеза по чл. 58, т. 4 от ЗДвП; в случая, обаче, не е приложима общата разпоредба на чл.

63, ал. 3, т. 1 вр. ал. 2, т. 1 вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН, а е приложима специалната разпоредба на чл. 63, ал. 7, т. 1 вр. ал. 2, т. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН, т. е. следва се не отмяна, а изменение на НП посредством прилагането на закон за еднакво наказуемо административно нарушение (без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението), а именно посредством преквалифициране на административното нарушение от такова по чл. 58, т. 3 от ЗДвП в такова по чл. 58, т. 4 от ЗДвП (с прилагане на същата санкционна разпоредба), възможността за каквото преквалифициране е надлежно указана в съдебно заседание (наред с причините за самото даване на подобен род указания).

Тук е мястото да се посочи, че наличието на нетълкувателна съдебна практика в един или друг смисъл по други дела се явява само по себе си ирелевантно за настоящото произнасяне.

При извършената цялостна и служебна проверка по реда на чл. 314 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН съдът не установи други основания за изменение на НП извън посоченото по-горе, нито изобщо такива за неговата отмяна.

Законът не дава отговор на въпроса как следва да се процедира с разноските в подобни хипотези на изменение на НП. Изхождайки от основните начала на правото на Република България, а и на това на ЕС, правоприлагайки в такъв смисъл по аналогия – по реда на чл. 46, ал. 2, изр. 2 от ЗНА, съдът намира, че не се следва присъждане на разноски в полза на жалбоподателя, чийто правен интерес е в еднаква степен негативно засегнат и при квалифициране на поведението му по чл. 58, т. 3 от ЗДвП, и при квалифициране на същото поведение по чл. 58, т. 4 от ЗДвП, т. е. липсва законова логика за присъждане на разноски в полза на въззивника при такъв изход от делото. При всяко положение не се следва и присъждане на претендираното от процесуалния представител на наказващия орган юрисконсултско възнаграждение, доколкото такова присъждане би било практически в противоречие със смисъла на уредбата по чл. 3 от ГПК вр. чл. 144 от АПК вр. чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, тъй като участието в производството на съответния процесуален представител (юрисконсулт) се изчерпва с депозирането на писмено становище (възражение по смисъла на чл. 322 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН), относно което на съда е служебно известно, че е с бланков (типов) характер, както беше посочено по-горе (виж!).

Мотивиран от всичко изложено, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ обжалваното НП № 25-4332-018774 от 28.07.2025 г., издадено от Г.В.Б., началник група в ОПП – СДВР, като прилага закон за еднакво наказуемо административно нарушение, а именно като преквалифицира административното нарушение от такова по чл.

58, т. 3 от ЗДвП в такова по чл. 58, т. 4 от ЗДвП (с прилагане на същата санкционна разпоредба).

Не присъжда разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14- дневен срок от деня на получаване на съобщението, че е изготвено.

3

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4