Решение № 59 от 26.03.2025, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. Девня, 26.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА при участието на секретаря И. ИЛ. В. като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Административно наказателно дело № 20243120200440 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба на Й. М. Т., ЕГН: ********** от с. Кр. градище, обл.

Бургас, чрез проц. представител – адв. Ив. Ч. от БАК против Наказателно постановление № 23-0003230/19.09.2024 г., издадено от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” гр. Варна, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 34 §1 пр. 2 от Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 година относно тахографите в автомобилния транспорт /наричан за краткост Регламент (ЕС) № 165/2014/, на основание чл. 93в ал. 2 от Закона за автомобилните превози е наложено административно наказание – глоба в размер на 500 лева и за нарушение по чл. 36 §2 т. ii от същия Регламент, на основание чл. 93в ал. 17 т.

2 от ЗАвтП е наложено административно наказание – глоба в размер на 500 лева.

Жалбоподателят обжалва наказателното постановление, като твърди, че при издаването му са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, касаещи описанието на вменените му две нарушения, обстоятелствата, при които те са извършени и правната им квалификация.

Счита, че същите са неясни, които е накърнило правото му на защита, поради което претендира отмяна на обжалването на наказателно постановление и разноските по делото.

В с.з., жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се представлява. Чрез проц. си представител представя писмено становище, в 1 което поддържа жалбата и доводите в нея, както и направените искания.

Административно – наказващия орган, редовно призован също не изпраща представител за участие в делото. В придружаващото жалбата писмо изразява становище за нейната неоснователност и моли за потвърждаване на наказателното постановление и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

РП – Варна, редовно уведомени с оглед нормата на чл. 62 от ЗАНН, не изпращат представителза участие в делото.

Съдът, след преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 19.07.2024 г., в община Девня, обл. Варна, на 50 м. преди разклона за кв. „Повеляново“, гр. Девня от служители на ОО“АА“ – Варна – свидетелите К. Н. К. и В. Ж. П. било спряно за проверка ППС – влекач марка „********“ с рег. № А ******МК от кат. № 3, с прикачено на него полуремарке с рег. № А ******* ЕМ от кат. 04, движещо се по автомагистрала „Хемус“ в посока гр. Варна, управлявано от жалбоподателя Й. Т.. При проверката въз основа на представения пътен лист било установено, че товарният автомобил извършва обществен превоз на товари /34 360 кг фракция/ по маршрут от с. Др. до с. Т., попадащ в обхвата на Регламент /ЕО/ 561/2006. В проверяваното ППС бил установен монтиран дигитален тахограф, картата за който не била поставена в тахографа. Също така водачът не представил за периода от 12:13 ч. UTC на дата 18.07.2024 г. до 07:03 ч. UTC на дата 19.07.2024 г. /попадащ в периода на предходните 28 дни/ всеки ръчен запис или разпечатка, тахографски листи или удостоверение за дейности. В представената от водача карта за дигитален тахограф също липсвала информация, поради което било невъзможно извършването на проверка и анализ относно спазването на времето за управление и почивки от водача.

Предвид горното било прието, че водача е допуснал нарушения на горецитираните разпоредби от Регламент /ЕС/ №165/2014, поради което на местоустановяване на нарушението свид. К. му съставил АУАН, който той подписал без възражения. В законоустановения срок не пистъпили и писмени възражения срещу съставения АУАН, поради което на 19.09.2024 г. административно наказващия орган издал наказателното постановление, предмет на настоящата въззивна проверка.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на показанията на разпитаните свидетели - актосъставителя и свидетеля, присъствал при установяване на нарушението. Съдът напълно кредитира показанията на тези свидетели, тъй като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондират с приложените към АНП писмени доказателства, приобщени като доказателства по делото по реда на чл. 283 от НПК.

При така установената по делото фактическа обстановка, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка 2 на издаденото наказателно постановление по отношение законосъобразността, обосноваността и правилността му, съдът прави следните правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения 14 дневен срок и е приета от съда за разглеждане.

Относно компетентността на органа, издал обжалвания административен акт:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 92 ал. 2 от ЗАвтП – упълномощен с това правомощие със заповед № РД-08-107/29.02.2024 г. на Министъра на транспорта и съобщенията.

Относно процесуалната законосъобразност на обжалвания административен акт:

Служебната проверка на въззивния съд констатира, че обжалваното наказателно постановление и акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено не страдат от процесуални нарушения, даващи основание за неговата отмяна. В АУАН и НП фигурират всички нужни реквизити, които гарантират правото на защита на нарушителя и възможността да разбере в както точно е обвинен. Спазена е процедурата за издаването им, регламентирана в ЗАНН. Нарушението е описано по начин, изчерпващ всички обстоятелства, при които е извършено посочени са всички факти, касаещи съставомерните признаци на нарушението, посочени са конкретните обстоятелства, при които нарушението е било извършено, правилно е била посочена нарушената норма. Всичко това е гарантирало правото на нарушителя да разбере какво именно нарушение му се вменява, за да може адекватно да организира защитата си по него, поради което съдът не споделя възраженията му в тази насока

Относно материално-правната законосъобразност и обоснованост на обжалвания административен акт.

Видно от АУАН и НП, на жалбоподателя са повдигнати две обвинения – за нарушение на чл. 34 §1 пр. 2 от Регламент (ЕС) № 165/2014 г. и на чл. 36 §2 т. ii от Регламент (ЕС) № 165/2014 г.

Първото нарушение е констатирано лично от проверяващия екип, като и двамата свидетели удостоверяват пред съда, че лично са установили, че водача не е използвал своята дигитална карта, както и че в същата не е имало регистрирани данни за инкриминирания период от 12:13 ч. UTC на дата 18.07.2024 г. до 07:03 ч. UTC на дата 19.07.2024 г., попадащ в периода на предходните 28 дни. Затова и правилно е ангажирана административно – наказателната му отговорност за нарушение по чл. 34 § 1 изр. 1 пр. 2 от Регламент (ЕС) № 165/2014 г., съгласно който „Водачите използват тахографски листове или карти на водача /в случая пр. 2 – карта на водача/ 3 всеки ден, през който управляват превозно средство, считано от момента на поемането му“, за което разпоредбата на чл. 93в ал. 2 от ЗАвП предвижда налагането на административно наказание в определен от законодателя размер от 500 лева, каквото е и наложено с обжалваното наказателно постановление.

Ясна е волята на наказващия орган да санкционира водача за нарушение по чл.

34 изречение първо от Регламента, което е посочено цифрово както в АУАН, така и в НП. В този смисъл неоснователно е оплакването в жалбата, че в АУАН и НП фактите са описани противоречиво и не е ясна волята на наказващия орган. Именно неизползването от водача на картата по време на проверката осъществява обективните и субективни признаци на описаното в двата акта нарушение, като ирелевантен е факта дали такава не е била поставена още при поемане на управлението или пък е била поставена, но впоследствие е била извадена преди края на дневното работно време.

По отношение на второто нарушение:

От доказателствата по делото се установява, че по време на проверката жалбоподателят не е представил нито тахографски листи за предходните 28 дни, нито всеки ръчен запис или разпечатка, нито удостоверение за дейности, както и че в картата му на водач е липсвала регистрирана информация за посочения период, влизащ в периода от предходните 28 дни. Доколкото управляваното от жалбоподателят превозно средство към момента на проверката е било оборудвано с дигитален тахограф, той е бил длъжен да представи на контролните органи своята карта на водача /чл. 36 §2 т. i о т Регламент (ЕС) № 165/2014 г./, всички ръчни записи и разпечатки, направени през текущия ден и предходните 28 дни съгласно изискванията на настоящия регламент и Регламент (ЕО) № 561/2006 /чл. 36 §2 т. ii о т Регламент (ЕС) № 165/2014 г./ и тахографските листове за същия период като посочения в подточка ii, през който той е управлявал превозно средство, оборудвано с аналогов тахограф /чл. 36 §2 т. iii от Регламент (ЕС) № 165/2014 г./. Дори и само един от така изброените документи или дори само един ръчен запис или разпечатка и то само за деня на проверката да не беше представил водача, то той пак би допуснал нарушение на чл. 36 §2 от Регламента. В конкретния случай водача не е представил нито ръчен запис и разпечатки, направени през текущия и предходния ден, нито карта на водача с регистрирани в нея надлежни данни касаещи инкриминирания период /попадащ в предходните 28 дни/, с което несъмнено е осъществил състава на визираното нарушение по чл. 36 §2 т. ii о т Регламент (ЕС) № 165/2014 г.

Посочената в АУАН и НП санкционна норма на чл. 93в ал. 17 т. 2 от ЗАвтП също съдържа правило за поведение на водачите, който при проверка от контролните органи са длъжни да представят документите, които са регистрирали времето на управление, прекъсванията и почивките му през текущия ден, и тези от предходните 28 календарни дни, а именно:

1. тахографски листа, и/или

2. карта на водача /ако притежава такава/, както и записите от нея, 4 и/или

3. ръчни записи и разпечатки, и/или

4. удостоверение по чл. 10 ал. 1 от наредбата по чл. 89 ал. 1 доказващо извършването на други дейности извън управлението на МПС. В случая водача не е представил нито един от тези документи на контролните органи. В представената от него карта са липсвали записи и данни за периода от 12:13 ч. на 18.07.2024 г. до 07:03 ч. на 19.07.2024 г. /деня на проверката/.

Тук без значение е обстоятелството, че проверяващите са разполагали със служебни карти, даващи им възможност да извлекат данните от дигиталния тахограф. Жалбоподателят е нарушил регламентирано в закона и международен акт задължение да може да осигури при всяка проверка възможност за контролните органи да установят дали са спазените нормите за време на управление и почивки от водачите на ППС, попадащи в обхвата на Регламент /ЕО/ 561/2006 г. С оглед на това обосновано наказващият орган е санкционирал жалбоподателя и за вмененото му второ административно нарушение. Наложената глоба от 1500 лв. е в абсолютен размер, предвиден от санкционната норма, поради което съдът няма възможност да я ревизира.

Съдът намира, че в конкретния случай не се касае за маловажен случай при нито едно от двете нарушения. Неспазването на законовите норми, свързани с ЗАвтП, независимо от липсата на реално настъпили щети, не може да бъде възприето като маловажно. Извършеното нарушение по нищо не се отличава от други подобни нарушения, поради което не следва да се приема като маловажно.

Предвид гореизложеното, настоящият съд приема, че при издаването на наказателното постановление са спазени всички процесуални правила и норми. АУАН и НП са постановени от оправомощени лица, в кръга на тяхната компетентност, при спазване на изискванията за форма и съдържание, включително относно дата и място на извършване на нарушението и обстоятелствата при които е извършено то. Относимите факти и обстоятелства са описани надлежно в акта и наказателното постановление.